САТИРИЧНИ СТРОФИ ОТ ВАРНЕНСКИЯ ПОЕТ КРАСИМИР МАШЕВ

OKКрасимир Машев  е роден преди 65 години в плевенското село, станало по-късно град, Тръстеник, а от 1973 г. живее във Варна. Автор е на книги със сатирични стихове, книги за деца , либрета и текстове за песни и на документална проза. Носител е на литературни награди за сатирична поезия. От 1989 г. е член на Съюза на българските писатели. На вниманието на читателите на ОБЩЕСТВО предлагаме подборка от негови сатирични стихове.

                        САТИРИЧНИ СТРОФИ

                   НАМЕРЕНИ В ПРЕВОДА

                        Където Цветанов – там и Флоров.

Двамината плуват в едни води.

Направо казано – свои хора,

знаещи и банковите си преводи.

 

КУЛТУРНО САМООБСЛУЖВАНЕ

У нас и кърлежи, и хрътки

пият кръв на птичи глътки.

 

ДУХ И МАТЕРИЯ 

Всяко тяло,

дори да е затлъстяло,

е запустяло

без духовна храна.

Ама – на:

чух, че

и най-слабото духче

би осиротяло

без грам мазнина.

И в небитието

би отлетяло

в бездуховните времена,

в които като реклама

е заблестяло:

„Силен дух в слабо тяло.”

Това днес

е съвсем овехтяло

за всяко

правителствено тяло.

 

СКРИТО-ПОКРИТО

В нашата държава

решен е проблема:

който не дава –

ще има да взема…

 

ЖИВИ АРХИВИ

(Непубликувани сатири,

писани преди избухването на Демокрацията)

 

РЕЖИМ НА ТОКА 3:1

 

Храмовете Божи гледам. От години божем

разперили са кръстове над град и над селце,

но не да кажат: “Боже, повече не можем…”,

а: “Господи, не сме със скръстени ръце…”

 

Нали на други божества сега четем молитва,

да ми прости Светия Синод, но така е –

само пийнал грешник мине ли край тях,

изпитва малка нужда за момент да се покае…

 

Но храмовете Божи и днеска по площади

стоят на лично място и към Бога вишат ръст,

а ние палим свещи в пренаселените сгради,

които по-ниски са от тях без тоя кръст…

 

 

КАНДЕЛАБЪР И БЕСИЛО

 

– В дните мрачни и зловещи

светлина от мойте свещи

раздавах в не е дна епоха…

Но други времена дойдоха,

че епохата антична

я замени обскурантична…

А след Ладигин и след Ом

осветявах дом след дом

с известно количество

електричество

(по нашенски казано – ток)

за да няма мрак жесток…

 

– Абре,

слушай, канделабре –

отвърна новото Бесило. –

Точто туй ме е вбесило,

но с друго ще приключа спора:

и във вятър и в мъгла,

АЗ съм сетната ОПОРА

на по-големи светила…

 

БАБА НАДА

 

Нали напълно не е оглушала,

баба Нада

надава ухо изпод шала.

Ала

като не може да улови

изцяло сигнала,

нашата баба Нада

изпуснатото донада.

Но така го донада, че вичко накрая

от устата на Баба Нада,

вместо да влезе тържествено в рая,

заминава направо към ада.

И колкото всеки слух

е сух

и

кух,

толкова на баба Нада ентусиазма

го пълни с хранителна протоплазма.

И хич не е изненада,

че това, което до баба Нада

е само като крехът слух долетяло,

от нея си тръгва

с по-охранено тяло

и с по-силен дух.

За да дойде при нас и ни покаже,

че  даже

и в най-слабия слух

може да има хляб.

Стига ентусиазмът

да не е слаб.

 

ПЕСНИЧКА ЗА ВСЯКА НЕДЕЛЯ

 

Не зная по чия повеля,

обзет от празничен възторг,

аз се събуждам във неделя

преди програмата с Кеворк.

 

Едни са “за”, а други “против”.

Тотото не ми гласува вот.

Пак съм тотален Марко Тотев

в тоталитарния живот.

 

Поредният ми събеседник

дано да е придворен шут,

поет прочут или наследник

на някой политик прочут.

 

 

Програмата е интересна –

ту няма звук, ту пък екран…

И всяка дума, щом е честна,

попада от капан в капан.

 

И анонимен бивш парторг,

и щурмбанфюрер синдикален

открито казват на Кеворк,

че изходът му е летален…

 

И става видима и гласна

тишината в пълен мрак.

Неделята е вече страстна,

като конкурса “Ален мак”.

 

Отново в своята постеля

намятам презглава завивка…

А Истината и в неделя

е без право на почивка.

 

ПЕСЕН ЗА ВЯРАТА

 

Йоан Златоуст

е бил месопуст

и проповядвал, че с вяра

се вкарва в кошара.

А е вкарвал, изглежда,

не друго, а гола надежда.

 

Но колко апостоли

са страдали, постили

и гнили в тъмниците

обесени за езиците.

 

 

Граждани. Селяни…

Изгаряни. Стреляни.

Давени. Сечени.

Обругани. Обречени…

 

Всичко е минало

в паметта незастинало.

Но още са живи

словата правдиви,

когато ни мамят.

Без съвест. Без памет.

 

Оживява отново

трагичното слово.

И измъчен, недъгав,

като Истина стара,

питаш: – Кой, кой излъга

нашата вяра?…

 

САТИРИЧНИ СТРОФИ ОТ ХХІ  ВЕК

ДРЕБНИ

 

Пред мен мастит депутат

в магазина си плащаше сметката.

На продавачката зави й се свят,

изненадана и поласкана от гледката.

 

Депутатът извади от джоба си пачка

само от банкноти много едри

и подаде й съвсем нова стотачка

с маниери и жестове щедри.

 

– Нямате ли дребни? – продавачката

вежливо го попита с топъл глас.

Зад него казах, позабавил крачката:

– Няма, няма… Дребните са само в нас…

 

КАНАП

Старец побелял и слаб

бе вързал гащите си със канап.

Попитах го при срещата ни кратка:

– Колан ти нямаш ли бе, дядка?

 

Той отвърна ми: – От лани

не нося никакви колани.

Да им пробивам нови дупки,

а и са скъпи тез покупки…

 

И хем говори, хем въдиша

как намерил му колая:

– С колана все опъвах каиша,

с канапа връзвам двата края…

 

ВУЛКАНИЧНА  ЛАВА

 

Бих изригнал като Етна

от думи вулканична лава,

но с тази дейност безпредметна

нека друг се занимава.

 

Депутатът наш го вижте –

винаги е в едър план.

И как отворил е гълище,

като кратер на вулкан.

 

И си казвам: – Мале, мила!

Едно ли бащино огнище

тази вулканична сила

ще превърне в пепелище.

 

Гласът му реже като гатер

в парламента щом нахълта.

А с туй гърлище като кратер

само пепел той не гълта.

 

Че по закони с дух и буква

процесът е с обратна тяга –

уж ще изригне, а засмуква…

А на кого това дотяга?

И не изригвам като Етна

от думи вулканична лава,

че няма в тях, ако пресметна,

много хляб. И малко слава.

 

ДОСТИЖЕНИЕ

Достигна европейско дередже,

Българийо, мадона сенца,

щом най-корумпираните ти мъже

се борят с копумпирани мъжлетца.

 

КРАТЪК КУРС ПО ПОЛИТОЛОГИЯ

Политиката е най-изгодната покупка

и България върви към апогей.

Вече няма избори до дупка.

А избор между педофил и гей.

 

АНАТОМИЯ НА ВЛАСТТА

Днес на всички е напълно ясно

онова, което ни беше мъгляво:

сърцето на властника е отдясно,

а мине ли  в опозиция – е отляво…

 

НА ЕДИН КНИГОЛЮБИТЕЛ

В бибилотеката ти – том до том дебел…

Да не те помислят за глупак невеж.

Личи, че по-старите от тях не си прочел,

а новите едва ли някога ще прочетеш.

 

РЕЦЕНЗИЯ

 Пред словесата на лавината

от стиховете му, поточните,

незавършени са половината,

а другите – не са започнати.

 

НА (НЕ) ЕДИН ЖУРНАЛИСТ

От слепия Пулицър е много по-добър,

че като фурнаджийска лопата вади хляб.

И заслужава да получи нашия “Пулицър”,

защото винаги за истината той е сляп.

 

ЮНАШКИ ЕПОС

Всяка сутрин пея кански:

– Стани, стани, юнак балкански!

Но си нямате представа.

Ставам аз, а той не става.

 

ЕКСПРОМПТ

Не мърпомя като поп,

че очаква ни потоп.

Нас очаква ни Европа.

След това ще е потопа.

           

            ИРИСИ И МИРИСИ

 

Бедният електорат

това  не го очаква:

депутатите

с различен цвят

да имат миризма

еднаква.

 

ИНВЕРСИЯ

 

С прискърбие ще отбележа,

че е много тъжна смешката:

всяка грешка на растежа

отдавна е растеж на грешката.

НОВА ПАРТИЯ

От пусто в празно – две в едно.

Защо не сме се изненадали

от новата партийка ДАНО?*

Знаем : а дано, ама надали…

* Демократична алтернатива за национално обединение. Б. а.

 

ЛОКАЛНА КРИЗА

Изпаднал бях в нервна криза

и затреперах в потна риза.

Дойдоха две съседски баби.

Една от двете ме награби

с ръчища като баобаби,

а втората ме разсъблече.

Другото не помня вече…

Вкъщи ли бях или в Наречен?

Знам, че се събудих  преоблечен.

Аз ли бях? Или пък двойник?

Облечен бях като покойник.

                                  

ИДИОМ                                         

 

Блъскам си кратуната плешива.

На кого да вярвам днес?

На синдикален Буда или

на партиен Шива

да отдам душа, любов и чест.

 

– Един Господ знае… – казва всеки

този вехт като Завета идиом.

От тежък грим жените днес са леки.

Бардаците са техен храм и дом.

 

Един Господ знае. Той много знае

за родните ни ъндърпреизподни.

Политици и магистрати в тях

ще разпознае

по неведомите пътища господни.

 

Един Господ знае за тези магистрали,

за офшорни оазиси и светлини зелени,

за банковите тайни на престъпни

капитали,

и на кого сладнят цените пресолени.

 

Един Господ знае как се срасна

престъпност с власт,  с държава, с политика

във една прегръдка толкоз страстна,

че у нас за всеки са си лика и прилика.

 

Един Господ знае. Уж знае всичко

за всяка твар и живо същество,

но не подозира Той едничко:

по нашите земи е от дърво.

 

В Него блъскам си кратуната плешива.

Един Господ знае и дали съм добре.

И в какво живея време?

И моята молитва, пламенна и жива,

дървеният Господ няма да приеме,

нино, присно и вовеки няма и да разбере.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=5869

Posted by on ян. 3 2013. Filed under Култура. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.33059 лв
 CHF =  1.76982 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.1826 лв
100  RUB =  2.85034 лв
 USD =  1.67998 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.