САЛМАН РУШДИ ЗА РЕЛИГИОЗНАТА ОБИДА, СВОБОДАТА НА СЛОВОТО И МРАЧНИТЕ ГОДИНИ, ПРЕКАРАНИ В КРИЕНЕ

Телефонно обаждане на св. Валентин (14 февруари) 1989 година променя завинаги живота на Салман Рушди. Казват му, че аятолах Хомейни е издал фатва, призоваваща за неговата смърт, според слуховете за обида на пророка и Корана в книгата „Сатанински строфи”. Наскоро той публикува новата си, мемоарна книга – Джоузеф Антон.  Тя е  смайваща равносметка за 9-те години прекарани в криене, която от една страна е открито политическа, а от друго дълбоко лична.

Религия и секуларизъм, истина и лъжа, приятелство и вражда, надежда и отчаяние, смелост и малодушие, любов и предателство се сблъскват на страниците, за да оформят бойно поле от идеи за неясното бъдеще на световното равновесие.

Съвпадение ли е, че новата ви книга – Джоузеф Антон, беше представена едновременно с бурята около филма „Невинността на мюсюлманите” и карикатурите във френски вестник. Откакто през 1988 г. излезе Сатанински строфи, новелистът Моника Али заговори за „пазар на гнева” – феномен на хора, не непременно мюсюлмани, които се чувстват обидени. Гледате ли на Сатанински строфи като на флагман на историята за богохулство, обида, негодувание и насилие?

Да, разбира се. Всъщност, аз подчертавам в книгата, че виждам това по-скоро като пролог, отколкото изолиран пример. През годините, които последваха, из мюсюлманския свят имаша атаки и срещу други писатели и интелектуалци, които бяха обвинение в същите престъпления – средновековни престъпления като ерес и вероотстъпничество с език, който, по никакъв начин, никой не е чувал от времето на испанската инквизиция насам.

Например, турският журналист Угур Мумчу беше убит от ислямски фундаменталисти. В Египет, философът Фараг Фода беше убит, а Нагуиб Махфуз беше прободен във врата. В Алжир, писателят Тахар Джаут беше убит от ислямските фундаменталисти. Има още. Това е една разширяващата се атака, която е комбинация от фанатизъм и тази индустрия на гнева, която стана изключително доминираща в наше време.

Вие използвахте израза „изфабрикуван”, за да опишете този гняв, който днес вече определяте като индустрия. Това е точно, долкото тези протести обикновено са добре планирани и координирани. Но не пренебрегвате ли факта, че хората наистина могат да бъдат истински разстроени или наранени от това, което свързват с религиозна обида?

Това си е техен проблем. Светът е пълен с неща, които разстройват хората. Но повечето от нас се справят с тях и продължават напред, а не се опитват да запалят планетата.

В света няма право да не бъдеш обиден. Просто такова право не съществува. В свободното общество, в отвореното общество, хората имат подчертано мнение, и то много често се сблъсква с противоположни мнения. При демокрацията трябва да се научим да се живеем с това. И това важи за книгите, за карикатурите, за всички тези произведения.

Един въпрос, който често си задавам е: „Как би изглеждала политическа карикатура която не е обидна?” Как изглежда уважаваната карикатура? Форматът изисква неуважение, така че ако искаме на света да има неща като карикатурите и сатирата трябва да приемем, че това е част от цената на свободата.

Точно така. А американските посолства бяха атакувани наскоро заради противоречивия филм. Има ли нещо, което да има подтекст, нещо което идва от враждебното отношение и недоверие към Запада, особено към Съединените щати?

Мисля, че може да се каже, че причините се крият в един особен вид анти-американизъм, който може би се подхрани допълнително от последните американски военни екскурзии. Може да кажете, че някои се крият в икономическото отчаяние, където имате маса млади хора, чиито лични перспективи не са бляскави и чиито надежди за добър живот са много малки. А това поражда всякакви разочарования и гняв, който може да бъде насочван в определена посока. Има цяла серия от причини, които не са едни и същи на отделните места. В Иран, фундаментализмът беше обусловен от режима на Шаха, подкрепян от Запада.

Разбира се, има и геополитически причини. Но има и причини свързани с образованието. Грешката на Запада беше, че сложиха Саудитите на трона на Саудитска арабия и им дадоха контрола върху световното петролно богатство, което те използват за да пропагандират Уахабитсикия ислям. Този много малък екстремистки култ, уахабитизмът, изведнъж започна да се пропагандира из целия мюсюлмански свят чрез медресета и да създава нови поколения, които стават част от тази жестока, параноидна и противоречива версия на исляма.

Книгата показва, че ви се противопоставят, или най-малкото не ви подкрепят, не само радикалните ислямисти, но също и тези, които се имат за либерали, много от които леви. Каква е причината за тази опозиция отвътре?

Това винаги ме е обърквало. Признавам си, все още съм объркан.

Може ли да е защото левият либерализъм е все повече повлиян от моралния и културен релативизъм? Не стигна ли зачитането на чуждите вярвания и чувства твърде далеч?

Така е. Моралният и културен релативизъм е много опасен феномен. Това, което постоянно чуваме от някои екстремистки мюсюлмански капацитети, независимо политически или религиозни, е антисемитски, хомофобски и мизогински дискурс. Същите левичари не би трябвало да толерират това, когато идва от която и да е група. Но някак си хората си затварят очите, защото идва точно от тази група.

Книгата разкрива, че много хора във Великобритания открито са призовавали за прилагането на фатвата. Аз бях наистина изненадан да прочета, че сред тях е бил и певецът Кет Стивънс (ака Юсуф Ислам). Имам предвид, че това беше човекът, който ни пееше, че мечтае за единен свят и ни канеше да се качим на неговия влак на мира…

Да бе, влакът на мира, знам… е, предполагам, че влакът на мира не е минал специално през тази гара (смее се).

Не е ли престъпление да подтикваш хората към убийството на друг човек? Не е ли това престъпление, според британските закони? Защо не са преследвани хората, които го правят?

Нито един човек в Англия не е преследван заради това, дори десетки хиляди да са искали моята смърт и да са се изправяли в джамиите всеки петък и да са обявявали, че са готови да го направят. Запитах се, какво щеше да е ако не бях аз, а някой друг, например кралицата? Невъзможно е да си представиш, че тези хора няма да бъда арестувани и разследвани ако се изправят и кажат: „Ще убием кралицата”.

Споменавам конкретно кралицата само, за да драматизирам моята гледна точка. Но вие разбирате какво имам предвид? Изглежда много странно, че точно тази личност може да бъде заплашвана по този начин, докато на други хора никога не им е позволено да бъдат.

Искали ли сте това, което стана с вас (да се криете години наред) да не ви се беше случвало?

Не може да съжалявате за живота си в неговия край. Станалото станало – всеки е научил нещо от него и е продължил напред. Една от причините да напиша последната си  книга толкова късно е, че не исках да бъда повлиян от идеите на „Ако”. Не исках да бъда обладан от гняв, обида и каквото и да е друго. Чувствах, че трябва да чакам докато намеря по-спокойно и уютно място, откъдето да погледна назад, към този период от моя живот, спокойно и  обективно и да разкажа историята колкото се може по-истински.

Мукунд Падманабхан / в. Хинду (със съкращения)

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=5413

Posted by on окт. 12 2012. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.31981 лв
 CHF =  1.79714 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21323 лв
100  RUB =  2.93876 лв
 USD =  1.7342 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.