РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: МИСЛЯ, ЧЕ СДС ВЕЧЕ НЯМА БЪДЕЩЕ

ИМАШЕ ДИСИДЕНТИ, НО САМО ВЪТРЕ В БКП, КАЗВА ОЩЕ БИВШИЯТ ДЕПУТАТ И ДИРЕКТОР НА БГА БАЛКАН

Руслан Семерджиев е роден на 10 септември 1953 г. Завършва университет със специалност – строителен инженер. Депутат в 36 Народно събрания от СДС. Президент на Авиокомпания "Балкан" през 1992-93 г. Зам.председател на „Нов избор”

Г-н Семерджиев, вие сте политик от първата вълна след промените. От дистанцията на времето какъв е вашият коментар за тези събития?
Участвал съм във всички събития в най-бурните първи години на прехода. Сега, когато се връщам назад и ги преосмилям, смятам, че всички тези неща, които се случиха бяха добре организирани от комунистическата върхушка преди 10 ноември. Началото на промените в България не започва от тази дата. Подготовката за реформа на социалистическата система започва още в края на 70-те години и тя е свързана с едни провали, които стават в Съветския съюз, за които в България никога не се е говорило. Най-интересното е, че инициаторът на промените на тогавашната социалистическа система се казва Андропов. Това става през 1972 г., когато той вече е началник на КГБ. Оново, което българските анализатори не отбелязват е, че КПСС е инструмент на КГБ, а при нас е различно – ДС е инструмент на БКП. Тодор Живков, между другото, е един голям хитрец, своевременно усеща накъде духа вятъра, но той е имал усет за нещата, сам признава, че социализмът е едно недоносче. Ако хората си спомнят, все още, как беше организирано управлението в целия социалистически лагер и начинът на работа, е наивно да се мисли, че с няколко митинга може да се събори една много добре структурирана машина, която е работила в определена посока – според мен, установяване господството на Русия в една част от света, под някаква форма на социалистическа федерация.

Какво беше СДС за хората тогава?
Огромна част от българите, наистина, повярваха в освобождаването на духа. СДС, може би, беше добре премерената магия, която да обедини мечтите на хората. В душата на българина, независимо от случилото се след 9 септември, а и по-късно, е останал един стремеж към по-доброто, към свободата.
Та, какво се получи? СДС беше един бум на отпушване, на с години подтискания стремеж, към различния и по-хубав живот. Спомням си много добре, а и надявам се много хора също, този порив на радост на прочутия митинг на 7 юни. Тогава бях в организацията на СДС в София. Помня, хората започнаха да прииждат още от обяд. Те излъчваха нещо, което не може да се предаде с думи. Беше невероятно – това въодушевление, че идва нещо различно. Сигурен съм, че на този митинг присъстваха, дори, бивши членове на БКП, които също по някакъв начин се осовобождаваха от себе си, както се казва. Голямата мъка е, че всичко това се оказа една добре скроена пиеса, с добре подредени играчи, актьори. Факт е, че емоцията надделя. Аз вярвам в това, че една част от тогавашните лидери на СДС също са били чисти хора. Не са участвали в тази подредена пиеса.

Защо все пак мнозина, както и вие, се отдръпнаха?
Това стана по няколко причини. Първата е, че в България нямаше организирана опозиция. България нямаше никакви такива дисиденти. Това е един голям балон. Имаше дисиденти, но вътре в БКП. Другият фактор е, че ние такива като мен, нямаха никакъв опит. Ние тръгнахме да се занимаваме с политика на базата на личното си образование, на базата на добрите си професионални качества, но нищо повече. Че ние, дори, не се познавахме помежду си. Запознахме се на площадите, в клубовете и естествено много лесно беше да се вкарат в средите ни, такива като Георги Марков и купчина като него, няма да изреждам цялата поредица от измислени хора.
Аз бях изключен още през 1993 година, когато започнах да разбирам накъде вървят работите. Какво стана? Ужким тръгнахме да оправяме нещата, така, както убеждавахме хората преди изборите. Влизайки в 36-тото Народно събрние видях, че се прави друго. Бях секретар на НС, който следи за работата в залата, за изработването на протоколи и други формалности. Направи ми впечатление, че големите реформи в икономиката ( тогава започна работа по първите сериозни икономически закони) се приемаха с мнозинство, много по-голямо, отколкото беше СДС и ДПС, тоест една голяма част от БСП тогава гласуваше за тези закони. А беше периодът на най-тежката конфронтация, плашехме се по трибуните и т.н.
В България реформите 91-92 година тръгнаха много добре. Те спряха при правителството на Филип Димитров, но след това някои от тях пак продължиха.

Как преценявате поведението на СДС днес?
Днешното СДС е съвсем различно от онова, в началото, независимо, че само по себе си е продължител на някакъв стремеж към демокрация, към друг вид устройство на държавата. СДС претърпя едно развитие, но за съжаление в лоша посока. За мен върхът беше някъде през 1991 г., не защото тогава съм бил по-навътре в нещата, а защото това показват резултатите.
После, оново което стана ОДС, имаше някакъв заряд, но за съжаление точно тогава в държавата бяха настанени наследниците на комунистическата номенклатура. И това, което Иван Костов направи, е най-голямото излъгване на дясно ориентираните хора. Аз го твърдя със следните аргументи. Първо, никой в България, благодарение на Костов, не получи справедливост. Не говоря за социалистическия тип справедливост, а за тази, която всеки един престъпник трябва да понесе. Другото, което е, че той помогна да бъдат ограбени, дори, хората, които получиха реституция. Твърдя, че Законът за т.нар. компенсаторки беше поредният механизъм за ограбване. Ще припомня на онези, които са забравили или не са имали участие, че срещу 1 лев получен компенсаторен запис, мафията в България предлагаше 10 стотинки. След това с тях участваха в приватизацията, изкупиха имуществото на България. Това са първите 2 големи гряха на тогавашното СДС. И днес, ако говорим за олигархия, тя стана тогава. Някои говорят, че по времето на Беров се родила мафията. Но и това не е точно така. Организирането й започна по времето на Луканов. И тогава нямаше олигарси. Илия Павлов и още някои на които хората не могат да си спомнят имената (те изчезнаха, някои дори и физически) бяха натрупали, ужким, по няколко милиона. Сегашните се измерват със стотици и милиарди. И всичко това стана на основата на една безобразно проведена приватизация. 

Има ли бъдеще СДС?
Мисля, че вече няма. Според мен последният час за възраждане на СДС беше, когато Петър Стоянов беше председател, но за съжаление той не прояви лидерски качества. Всъщност той не е същинския виновник, подмяната на СДС стана още по времето на Филип Димитров. Всички, които безкористно помагаха през 1990-91 бяха отстранени и от СДС и от управлението на общината, на държавата. Това продължи и при Софиянски. Всички от СДС бяха изметени и се настаниха хора от номенклатурата.

Какво мислите за управлението на ГЕРБ след 100-те му дни?
Засега за мен това е една весела игра на стражари и апаши. Като на всички хора и на мен ми се иска да се търси отговорност от хората, които за пореден път се опитаха да провалят България. Вярвам в добрите намерения на премиера Борисов, но най-важна е компетентността. Хората около него нямат компетентност да преценяват кой го лъже и кой не. Има и друго – когато по този начин се вземе властта напливът на ентусиасти е много голям, еуфорията не е минала, много хора отиват в ГЕРБ не заради това, че Бойко иска да направи едни добри неща за България, а за да бъдат на някои добри постове. Аз се страхувам, че има такива сигнали.
Ако Борисов иска да му повярват трябва да се направи списък на фирмите участвали в кражбите, да се открие, откъде са им парите. Щом си се хванал да правиш политика, трябва да я правиш добре. Дано само не тръгне по пътя на едноличното управление.
Българите не обичат хората, които им казват, че ги чакат сериозни реформи. Те предпочитат да гласуват за онези, които им обещават по-хубав живот. Факт е, че досега правителството на Борисов е много далеч от оново, което обещаваше. Обгради се с млади, хубави хора, образовани, но те нямат никакъв опит. Те не си познават държавата, нито знаят нейните възможности.

Покрай еуфорията с докладите, финансовите проверки и т.н като че за съживяване на икономиката по-малко се говори…
Това е така. Има голяма разлика с това, което сме свикнали да очакваме. Ако иска да има някакъв резлултат в тази посока, правителството трябва да създаде условия за работа на предприемачите. Тогава ще намалее и мафията, и т.н. То, както казвам аз, това е магията на пазараната икономика – когато има свобода винаги се намира някой, който да даде доброто решение и да осигури, било производство, било пазар.

Понеже в някакъв смисъл стана дума за търсене на сметка, истина ли са куфарчетата с пари или това е тиражирана легенда?

Татяна Дончева с основание повдигна този проблем и тя е права. Въпросът е, обаче, защо чак сега? Вярвам, че куфарчетата не са легенда. Познавам човек на който са предлагани долари по 20 стотинки. Оказа се, че началникът на този, който ги предложил ги бил получил без да плаща нищо. Моят познат, кой знае, може би от някакво чувство за справеделивост, отказал. Питах го, би ли отишъл да свидетелства, вероятно много са такива случаи и той каза – Не. Защо? Опираме до техния прословут проблем – партията над всичко. Значи, ние не можем да орезелим партията! Имаше един човек, който знаеше тези неща. Той почина. Добре, че все пак почина от естествена смърт. Това е бившия финансов министър Белчо Белчев. Той е знаел. Много добре механизмите и как те се осъществяват. Примерно чрез външнотърговските централи.
Имаше и други форми на кражби. Зная го от времето, когато уж СДС взе властта. Нямаше още промени в законите и се правеха едни много прости схеми. Синът прави частна фирма, а бащата е директор на държавна фирма. Синът дърпа няколко милиона кредит и заминава за чужбина без обратен билет. После какво става? Държавната фирма, освен да отчете, че са откраднати пари, нищо друго не може да направи. По тогавашните закони можеш да уволниш директора дисциплинарно и да го глобиш 3 заплати. И това беше масово явление. Продаваха се неща за смешни пари.
Преди да бъда депутат работих в строителна фирма. Оказа се, че моят директор е продал багер на стойност 500 хил. долара само за 500.
По времето, когато бях в парламента съм свидетел как бяха отблъсквани най-големите фирми, които искаха да инвестират – „Томпсън”, която искаше да построи завод за воеднните самолети „Мираж”, норвежката фирма „Норд Хидро”, една от най-големите в света за производство на торове.
Странно е това, което се случи с втория мост на Дунав. Още няма такъв. Аз съм строителен инженер. Още, докато учех хората построиха тунел под Ламанша. А говорим за този мост от 90-та година и все още го няма.

Предизвестена ли е победата на ГЕРБ с предстоящите частични местни избори в София?
Шансът, между много кандидати за кмет, е на страната на Фъндъкова. Бойко Борисов не иска трън в обувката си. За мен по-интересното е колко души ще отидат да гласуват. ГЕРБ спечели властта с най-малко гласове в историята на България  – с 24% от общия брой имащи право на глас.

 
 


ПОСЛЕДНИ ИНТЕРВЮТА:

ЯНКО ЯНКОВ: ИМАШЕ СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ЕЛИТ И УПРАВЛЯВАЩИТЕ ЗАПАДНИ ЕЛИТИ

ПРОФ. СТЕФАН КАРАСТОЯНОВ: ГЕОГРАФСКОТО ПРОСТРАНСТВО НА БЪЛГАРИЯ ИМА ВИСОКА ГЕОПОЛИТИЧЕСКА СТОЙНОСТ

ПЛАМЕН ДАРАКЧИЕВ: УЛИЦАТА НE ПРЕЛЯ В ОТВОРЕНИ ИНСТИТУЦИИ И МОДЕРНА ДЪРЖАВА

ГЕОРГИ ЛОЗЕВ ЕДИН БЪЛГАРИН ОТ ЧУЖДЕСТРАННИЯ ЛЕГИОН ПРЕД ОБЩЕСТВО.НЕТ

ОГНЯН САПАРЕВ: ПО ВРЕМЕ НА ПРЕХОДЪТ БЪЛГАРИНЪТ МАСОВО ИЗПРОСТЯ

ИВО ХАДЖИМИШЕВ: ДНЕС ИМА МНОГО МАЛКО МЯСТО ЗА СОЦИАЛНАТА ТЕМА

ВАСИЛИЙ ВОЛГА, ЛИДЕР НА ЛЕВИТЕ СИЛИ В УКРАЙНА: БЪЛГАРСКИЯТ БИЗНЕС Е ЖЕЛАН В УКРАЙНА

ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: ЯДРЕНАТА БЕЛЕНЕ Е ЕДИН ПОДВИЖЕН ПЯСЪК, В КОЙТО ПОТЪНАХА МИЛИАРДИ

ПЕТКО СИМЕОНОВ: ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО Е ПОДМЕНЕНО СЪС СЛУГИНАЖ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=2667

Posted by on Ное. 5 2009. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.31343 лв
 CHF =  1.696 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20549 лв
100  RUB =  2.81666 лв
 USD =  1.62891 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.