Руското минало е непредвидимо

PutinВ период, който обхваща две поколения, руснаците преживяват двойно разочарование. Крахът на Съветския съюз бележи края на социалистическия модел. Комунистическият мит рухва пред реалността на живота. А след това за сравнително кратко време пропада и онова, което трябва да поправи тази историческа грешка: политическата свобода и либерализма в икономиката – демокрацията във формите, в каквито съществува на Запад. Либералният модел, какъвто е наложен на руското общество по време на Елциновото управление, представлява катастрофа за голямото мнозинство руснаци, още едно дълбоко разочарование.

След двата шока, които разклащат самите основи на руската държава и общество, пораждайки опасна безнадеждност, Владимир Владимирович Путин разбира, че е потребно ново укрепване на идеологията.

Необходимо е връщане към духовните пътепоказатели на изгубилото компас общество. Освен изграждането и поддържането на очевидна военна мощ, руският президент си поставя още една задача: чрез мисълта си, речите си и действията си да даде духовна сила на руското общество и на държавата.

Западът прави капитална грешка като повярва, че с разпадането на Съветския съюз Русия също ще слезе от политическата сцена. Историческа Русия, Русия като географска и политическа национална реалност няма как просто да изчезне от историята на света. Владимир Путин ще се постарае да напомни на Запада, че Русия остава незаобиколим геополитически фактор.

Разбира се, от 2000 г. до днес Путин еволюира, може би без да променя съществено своите убеждения. Но с тяхното постепенно кристализиране и използване с времето на нови източници и ориентири, той все по-често се осмелява да ги изразява недвусмислено. Вторият му президентски мандат (2004 – 2008) е белязан с известна въздържаност. Третият му мандат от 2012 г. започва с търкания в отношенията със Запада. В 2013 г. Путин прави решителен завой в неоконсервативна посока и тук намира твърда опора. От 2014 г. и ескалацията на украинската криза Путин директно се противопоставя на евроатлантическия блок. Точно тази борба ще помогне на Русия да си върне своята идентичност и своите традиции. „Руският път” е безспорно сърцевината на новата идеологическа доктрина на Кремъл, която противопоставя на наглия либерализъм на дегенериралия Запад „логиката на идентичността”.

Идеологическият диапазон, върху който стъпва Владимир Путин, съчетава различни философски възгледи – всички съдържащи установяване и спазване на реда, защита на християнството, прослава на патриотизма и преданост към историята и националното величие. Той черпи от историческата, културната, духовната и философската съкровищница на великите руски мислители.

Философът славянофил Николай Данилевски (1822-1885) предвижда неизбежния сблъсък между Русия и Европа. В най-значителния си труд „Русия и Европа” той ратува за всеславянски съюз и освобождаване от пагубното влияние на Запада. Според Данилевски Европа гледа на Русия не само като на „гигантски и съвсем излишен исторически плеоназъм”, но и като на трудно преодолимо препятствие на пътя на развитието на истинската общочовешка, т.е. германо-романската цивилизация: „Ако в цялата огромна руска земя го нямаше могъщият руски народ и царството, създадено от него, тук биха нахлули европейските цивилизатори под водачеството на най-благородната германска раса, онази англосаксонската, за да направят западноазиатски или източноевропейски съединени щати. А ако противно на историята, на желанията и мнението на самата Европа, противно на вътрешното съзнание и стремежи на собствения народ Русия иска да се числи в Европа, тогава не й остава нищо друго, освен да се отрече от своя политически патриотизъм”.

Друг философ, Иван Илин (1883-1954), също написва пророчески страници още през двайсетте години на миналия век: „Не знаем нито кога, нито как ще бъде прекратена комунистическата революция в Русия. Знаем обаче в какво ще се състои главната задача за руското национално спасение и възстановяване след революцията: тази задача ще изисква да бъде направен възможен възходът на най-добрите, на посветените и преданите на Русия , на онези, които имат изградено национално чувство и държавническо виждане за света и не носят на народа отмъщение и разпад, а дух на освобождение, справедливост и надкласово единство. Ако изборът на такива хора успее и се осъществи бързо, тогава Русия отново ще се възправи и възстанови за няколко години. Ако това не стане, Русия ще потъне в революционен хаос за един дълъг период на постреволюционна деморализация, отслабване и чуждестранна зависимост”.

Илин осъжда западния упадък и ратува за неформална демокрация. „Нито „идеята на „народничеството”, нито идеята за „демокрация”, нито идеята на „социализма”, нито идеята на „империализма” и „тоталитарността” няма да вдъхнови новата руска интелигенция и да поведе Русия по пътя на доброто. Необходима е нова идея – религиозна по своя източник и национална по духовния си смисъл. Единствено такава идея може да възроди и да съгради върху развалините бъдеща Русия. Начело на държавата трябва да застане най-добрият – искрен патриот, човек с държавническа мисъл, политически опитен, честен и отговорен, жертвоготовен, умен, волеви, даровит организатор, далновиден и образован човек”.

Руската различност по отношение на Европа е възлов въпрос на цялата руска мисъл в ХІХ век. Откроява се и друг философ – Николай Бердяев (1874-1948), изгонен от Русия на онзи същия „филисофски параход”, на който отплува и Иван Илин. Той по много впечатляващ начин разкрива историческите, географските и духовните особености на руския народ. Това, че в Русия се сблъскват и влизат във взаимодействие два потока на световната история – Изтокът и Западът. Руският народ не е нито чисто европейски, нито чисто азиатски народ. Русия е отделна част на света, огромен Изток-Запад, тя споява два свята. В руската душа винаги са се борили две начала – източното и западното. Има сходство между необятността, безграничността, безкрайността на руската земя и руската душа, между физическата география и духовната география. В душата на руския народ съществува същата тази безграничност, безкрайност, устременост към безкрая, каквато е и руската степ. Затова на руския народ е било трудно да овладее тези огромни пространства и да им придаде по-твърд облик. Руският народ притежава огромна стихийна сила и сравнително слаба форма. При народите в Западна Европа всичко е далеч повече детерминирано и оформено, всичко е окончателно разпределено по категории. Руският народ не е до такава степен детерминиран, повече е устремен към безкрайността и не желае разпределение на категории. Затова в Русия никога не е имало резки социални граници или пък ясно разграничени обществени класи. Русия не е била нито аристократична, нито буржоазна страна в западния смисъл на тази дума. В основата, върху която е формирана руската душа влизат две противоположни начала. „Противоречивостта и сложността на руската душа може би произтичат от естествената, езическа, Дионисова стихия и аскетско-монашеското православие. У руския народ наблюдаваме противостоящи свойства: деспотизъм, хипертрофия на държавата и анархизъм, свободолюбие, суровост, склонност към насилие и доброта, човещина, смирение, ритуализъм и търсене на истината; одухотворен индивидуализъм и безличен колективизъм, предано боготърсачество и агресивно безбожие, целенасоченост и дързост, робство и бунт”.

Това са философите, които Путин избира сред онези, които не се боят да изразят резерви и дори неприятелска позиция спрямо Запада. Нека цитираме руския президент:

„Нас днес ни заплашват със санкции, но ние вече живеем в режим на рестрикции, които се отразяват негативно върху нашата икономика. Още по време на Студената война САЩ и другите западни страни забраниха продажбата на определен брой технологии на Съветския съюз. Днес този списък е официално отменен, но само официално. Много от тези забрани продължават да бъдат в сила… Политиката им на ограничаване на Русия продължава! Защо?… Защото ние оставаме на позициите си, защото наричаме нещата с истинските им имена, защото не сме лицемери! Но всичко си има границии и в случая с Украйна нашите партньори прекрачиха червената линия, държат се крайно неразумно и непрофесионално”.
Путин много откровено потвърждава руския път, който представлява основата на неговата доктрина. На какви стълбове се опира „руският път” ?

Първо. Вярност и приемственост

Руският президент остава верен на потеклото си и преди всичко на идеологическото образование, придобито в секретните служби: идеите са инструмент, който служи за коригиране на съотношението на силите. Речите му имат за цел да обединяват и задвижват. Мисълта му е многопластова, израз на натрупани и промислени виждания.

„Славянофилският пласт” има за цел борба против европейското влияние.
„Евразийският пласт” цели да обуздае хегемонията на САЩ.
„Консервативният полюс” трябва да бъде пътеводна светлина, която не приема йерархията на западните ценности. Путин се води от приемствеността в политиката за „обединение на руските земи”. Трябва да напомним, че в руската история това е константа от ХV век. Руската държава „постоянно се разширява, укрепвайки периферията си”. От такава позиция желанието на Украйна да се обърне към Европа е „в противоречие с посоката в руската история”.

Неговите идеологически основи са преданост към патриотизма, традициите и величието и силата на руската държава. Но наред с посветеността на националното величие за Путин е характерно и чуството за прагматизъм и реализъм. Той е сложна амбивалентна личност с безспорна авторитарна склонност, но по никакъв начин не може да я сведем до това измерение, макар в много случаи да е противоречив. Тази амбивалентност прецизно обобщава Едуард Лимонов: „Мисля, че Путин е голям държавник и неговата популярност не се дължи на това, че медиите са изпрали мозъците на хората. Има още нещо много съществено.Путин постоянно повтаря една теза, която руснаците имат нужда да чуят и която накратко може да звучи така: „Нямаме право да отхвърлим с презрение 70 години от живота на 150 милиона, живота на родителите им и дедите им, всичко, в което са вярвали, за което са се борили и жертвали”. Той не отрича нищо, остава верен на миналото и се придържа към приемственост – помирява историческа Русия, Царска Русия, Бяла Русия и Съветска Русия”.

Второ. Славянофилството

В интелектуалното развитие на Путин славянофилското движение е представено от автори като Алексей Хомяков (1804-1860) и Иван Киреевски (1806-1856), които величаят руския дух и верска визия за света в противовес на „западниците”, обвинявани, че „живеят като гости в собственото си отечество”. В своите „Политически писма от 1848” Хомяков пише, че Русия трябва да се държи колкото се може по-далече от Европа, която „се страхува от бъдещето, както се бои от смъртта старец, прекарал живота си неморално… и затова се страхува от Русия, съзнавайки нейната историческа сила”. На границата между ХХ и ХХІ век Александър Солженицин (1918-2008) е най-изтъкнатият неославянофил, който открито изразява подозрение към европейските и изобщо западните ценности. Но най-далеч в осъждането на залитането по Запада далеч преди него отива Константин Леонтиев (1831-1891). Той смята, че Западът е изгубил напълно своя дух като провъзгласява богатството за морал, докато в Русия, незаразена от западния упадък, има изгледи да се появи героичен дух на възраждане. На него много открито се позовава Путин: „Русия, както впечатляващо се изразява философът Котстантин Леонтиев, винаги се е развивала като цветуща сложност, като държава-цивилизация, която се опира на руския народ, на руския език, на руската култура, на православната църква и другите традиционни религии в Русия”. Когато Путин цитира Леонтиев, той казва, че Русия е консервативният полюс на света затова, защото тя е във възходящ период и благодарение на този период и на това начало тя може да превъплати в дело този етап от историята.

Русия наистина има собствен модус на развитие и би отишла много по-напред, ако Западът не я ограничаваше системно. Путин приема този извод: „Имаме всичко основания да мислим, че тези политически ограничения, прилагани в ХVІІІ, ХІХ и ХХ век продължават. Опитват се да ни вкарат в задънена улица. Защо? Защото имаме независима позиция!” Според старата славянофилска идея Западът иска да лиши Русия от глас. Тази идея вземат и развиват неославянофилите както Данилевски някога, които смятат, че Русия трябва не само да следва собствет път, но и, когато е нужно, да се противопоставя на маневрите на Запада, чиято цел е да възпре нейното естествено развитие. В Путиновия дискурс, особено на ниво панславизъм, който проповядва свързването на всички руски земи и тясно сътрудничество с всички славянски общности, има истинска проява на славянофилство. В този смисъл любимите философи на Путин смятат Украйна за главен залог. За славянофилите Киев е неотчуждим извор на православна Русия. Данилевски смята украинците за „истински славянски братя”. Европейците мечтаят да разчленят Русия – пише Данилевски – и да й отнемат нейните близки европейски територии. Особено Украйна. И прави извод, че „украинците ще бъдат принудени да избират между Германия и Русия”, допълвайки, че това всъщност не е изгодно и за Полша, защото чрез Украйна Германия ще я притисне и от изток, както вече стандартно е притисната и от запад. Не е чудно, че всички тези идеи са оставили отпечатък в разсъжденията и действията на руския президент.

Трето. Евразийството

Евразийството е третият стълб на Путиновата доктрина… То е важно руско философско движение, възникнало под крилото на бялата емиграция в 20-те години на ХХ век, но получило практическо-политическо измерение в началото на ХХІ век. Представителите на тази школа се опитват да дадат нова дефиниция за Русия, подчертавайки нейната европейска и в същото време азиатска идентичност. Поборниците за евразийството повлияват значително на Путин. Той многократно цитира един от най-значителните автори в това течение Лев Гумильов (1912- 1992), застъпващ визията за „велика евразийска сила”, противостояща на „макиавелистките поробители”, т.е. на Америка, Франция и Англия. Етнологът и историк Лев Гумильов, син на разстреляния царски офицер поета Николай Гумильов и на поетесата Ана Ахматова, поставя ударението върху „жизнената енергия” на обществото, която в Русия, според него, е във възходяща, а на Запад в низходящя линия.

Путин казва: „Като евразийска държава Русия е единствен пример на страна, в която диалогът между културите и цивилизациите е станал традиция в живота на държавата и обществото. Русия със своята велика история и култура има многовековен опит не в т.нар. толерантност, безполова и безплодна, а в съвместен, органичен живот на различни народи в рамките на една единна държава”. Затова, като символ на това вековно съжителство между различни култури, Русия заслужава свързваща роля в изграждането на бъдеща суперсила. Този модел на различия в единството, дълго изучаван и възхваляван от руските философи на ХІХ век, се противопоставя на англосаксонската културна, лингвистична и политическа хомогенизация. Според замисъла на Путин, един ден този модел трябва да предложи сериозна алтернатива на американския модел на асимилация.

Четвърто. Консерватизъм

Още един ключов стълб на Путиновата доктрина е консерватизмът; желанието Русия да стане въплъщение на консервативния полюс в света. Нека го цитираме: „Консерватизмът намира израз чрез идеята, че Западът е поел по декадентен и автодеструктивен път, че е забравил християнските си корени и се припознава в „генерализирания релативизъм”. Нека цитираме и Бердяев от неговата „Филисофска нееднаквост”: „Смисълът на консерватизма не е да попречи на движението напред и нагоре, а назад и надолу, към хаоса на мрака”.

В реч пред Клуб „Валдай” (септември 2013 г.) Путин открито заявява следното: „Свидетели сме, че много евроатлантически страни фактически са тръгнали по пътя на отричане от собствените си корени, включвайки тук и християнските ценности, които съставят основата на западната цивилизация. Отхвърлят се морални начала и всякаква традиционна идентичност: национална, културна, верска…Ексцесите на политическата коректност стигат твърде далеч. В много от европейските страни хората се срамумат от някои празници и им дават някакви нови, по-други наименования, които срамежливо прикриват самата същност на всеки такъв празник, неговата морална основа. И този модел се опитват агресивно да наложат на всички, на целия свят. Твърдо съм убеден, че това е път, който води направо към деградация и примитивизация, към дълбока демографска и морална криза”.

Пред парламента (декември 2013 г.) Путин без заобикалки критикува Запада: „Днес в много страни са подложени на преоценка морални начала, заличават се национални традиции така, както се заличава разликата между нации и култури. От обществото вече не се търси само истинско признаване на правото на всеки на свобода на съвестта, политическите възгледи и личния живот, а задължително се изисква и пълно равенство между доброто и злото, колкото и чудно да изглежда това, тъй като те са противоположни понятия”.

Макар Западът да представя Русия като заплаха, не трябва да се забравя, че за Кремъл Североатлантическият съюз е агресивна сила. Според руското виждане Западът, без стратегическо оправдание, проника в неговото традиционно пространство населено именно с милиони бивши съветски руснаци.

Полезно е, прочее, да припомним, че сегашният руски президент след два президентски мандата и един премиерски, не е вече само ученик на руската или съветската философска школа. Върху неговия начин на разсъждаване и дейност сигурно са имали влияние многобройните му контакти със западни ръководители и, разбира се, много е научил и от западни политици. Като герой на Достоевски, Путин е човек с „широта” и може да бъде прагматичен или дори циничен политик, но в същото време и ръководител визионер и идеалист. Искрен и в двата случая. Наистина Владимир Путин предлага консервативна алтернатива, но той преди всичко има намерение да защитава руския път у дома. Руската различност съществува и трябва да бъде уважавана.

Превод от сръбски: Марко Марков

Превод със съкращения на статия от сръбския автор Александар Радович, поместена в списание „Нова сръбска политическа мисъл” (28.07.2015 г.)

30 септември 2015

Общество.нет (цитирането на автора, изданието и активните линкове са задължителни)

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=12395

Posted by on сеп. 30 2015. Filed under Утре. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.25494 лв
 CHF =  1.67882 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.1946 лв
100  RUB =  2.81593 лв
 USD =  1.64674 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.