РУСЕ – СОФИЯ – МИСИЯ НЕОТЛОЖНА

Ако беше жив Алеко спокойно можеше да напише нов пътепис „До София и назад“, който щеше да му спечели още повече  почитатели в днешно време. Актуалната тема вълнува много хора, защото на доста „провинциалисти“ им се налага да пропътуват това растояние. Особено ако са от по-далечна точка /300 километрова/, какъвто е нашият случай.
Да предупредя – този пътепис не е положителен. Той е реален. Лицата и събитията не са случайни, а художествена измислица липсва.
Тръгвам от Русе за София в делничен ден.   Аз лично съм избрала да пътувам с автобус, тъй като влаковете стачкуват, а и вече далеч не са най-сигурният превоз, летището в Щръклево от десетилетия е закрито, а пък с кола ще ми излезе доста солено при тези цени на горивата.

Та се връщаме на русенската гара. Сутринта съм пила чай, та решавам превантивно да ползвам тоалетна преди да се кача в автобуса. Оставям багажа на мъжа ми, защото нямам доверие на никой друг и съм доволна, че ще ме изчака да тръгна. Тоалетна ползвам в едно от барчетата наблизо, защото се надявам да е по-чиста и подддържана. Уви – срещу 40 стотинки получавам само тоалетна хартия и неприятна миризма.Бързо приключвавм с физиологичните нужди и се настройвам за 5-часовото пътуване /в Щатите за пет часа се минават над 1000 км. с влак, например от Сент Луис до Чикаго, тук обаче – максимума е 300 км./ Та така – автобусът тръгва. Оказва се, че той доста по-рано през деня е тръгнал от Дулово и че половина пътници са оттам. Около мен всички си говореха на турски, но не това беше проблемът. Истинските ми неволи започнаха, когато някои от пътниците събуха обувки и вирнаха крака по седалките. В същото време парното в автобуса предразполагаше човек да се съблече по бански или да ползва безплатна сауна. По-добре да е топло, отколкото студено – така е, ама от горещото на човек му става лошо. Добре че случихме на шофьор викам си – не кара бързо човека и напрежението от несигурността в пътуването с подобен вид транспорт в мен се разсея. Е, вярно, че можеше поне филмче да ни пуснат, но никой не се сети. Аз имах книжка, така че и това не беше голям проблем. Така неусетно /под звуците на неразбираема реч и миришещи крака/ стигнахме до Обнова. Шофьорът обяви 20 минутна почивка и отиде да яде супи в кафенето, с което обикновено автобусните фирми имат сключен негласен „договор“ – знаете, да насочват пътниците натам като спрат точно отпред. Та издебнах го като си е хапнал аз и надявайки се на разбиране помолих да намали топлото. Той обаче така ме изгледа, като че ли съм поискала аз да карам рейса до София. Но все пак обеща да провери сигнала ми. Не рабрах как извърши проверката, но после до Луковит ме наказа /че и другите пътници/ без никакво парно. Наложи се да се завия с палтенцето си и да се почувствам виновна заради другите хора, че изобщо съм се обадила….
А, пропуснах цял скандал, докато се терзая студено ли ме или топло. Точно  около Плевен в задната част на автобуса, където седях и аз, замириса много остро на изгоряла гума. Няколко пътника обърнаха внимание на шофьора, подвиквайки му, че има проблем. Спря той, слезе долу, запали   цигара и явно огледа гумите. След малко се качи и видимо недоволен от наложилото се спиране каза, че няма проблем. Възрастна жена обаче не беше доволна от лаконичния отговор и настоя да разбере защо тогава мирише на гума. Дойде шофьорът до седалката на бабата погледна я изпитателно и каза – „де да знам аз що ви мирише, да не съм монтьор“. Последва диалог на висок тон, кой трябвало и как трябвало да информира и да се отнася с пътниците, пък за сигурносттта, пък и до морала и уважението стигнахме. Та в крайна сметка и този спор приключи и тръгнахме по живо по здраво да пропътуваме другата половина от пътя. Е, като се качихме на магистралата всичко си дойде като че ли на мястото. Така пропътувахме разбира се само последните 80 км. от маршрута. Спокойно. Та мисля си какво ли щеше да бъде, ако пътувахме с нов автобус, с любзен шофьор, възпитани пътници, търпеливи и усмихнати и разбира се не на последно място – по магистрални, а не по тесни неудобни пътища. Ама само си мисля и си мечтая, щото в нормалните държави хората нямат такива мечти, ама тука нашите ги описваме в пътеписи. А, ами има и добра страна всъщност – ако живеех в Америка тоя пътепис нямаше да го има, нямаше да го сътворя и сега пък вие нямаше и да го четете. Така че не знам кое е по-добре да си пиша за неволите или да ги няма и да пиша само за природата по време на пътуване… Вие как мислите? Кое ви се чете повече?
Айде ще слизам на гарата, да проверя тука как е миризмата в тоалетната. Пък и батерията на лаптопа ми свършва, а не исках да питам шофьора има ли контакт в автобуса.
Всичко това от днешния 23 ноември ме наведе само на една мисъл –  ще пътувам до София с автобус само ако имам мисия неотложна.

 


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

АРБАНАСИ – ЧУДОТВОРНИ ИКОНИ, ИСТОРИЯ, ТУРИЗЪМ И СОФРИ

ДА ОСТАНЕШ ПО-ДЪЛГО МЛАД В ШВЕЙЦАРСКА КЛИНИКА

НАШЕСТВИЕТО НА НОВИТЕ АЛПИЙЦИ И СЪДБАТА НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

БРЮКСЕЛСКИ ДНЕВНИК

ЕДИН ВТОРНИЧЕН ДЕН В СЕЛО ЦЕНОВО

КРИМСКИТЕ ТАТАРИ С ПО-АДЕКВАТНА ПОЛИТИКА КЪМ ЯПОНИЯ ОТ БЪЛГАРИЯ

МЕЖДУНАРОДЕН СЕМИНАР НА ЮНЕСКО ЗА СТРАНДЖА В ЦАРЕВО

БЕРЛИНСКАТА БИБЛИОТЕКА ПРЕДСТАВЯ РЕДКИ КНИГИ В ГЕРМАНСКИЯ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ

КАК СЕ СТИГА С ЯХТА ОТ ЦАРЕВО ДО СИНГАПУР?

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=4157

Posted by on Ное. 25 2011. Filed under Пътешествия. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.25494 лв
 CHF =  1.67882 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.1946 лв
100  RUB =  2.81593 лв
 USD =  1.64674 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.