РУМЯНА ЖЕЛЕВА : ТОВА, КОЕТО МЕ НАТОВАРВА В ПОЛИТИКАТА Е ЛИПСАТА НА ПРАВИЛА

В МОМЕНТА ПРИОРИТЕТ НОМЕР ЕДНО, ЗА ВСИЧКИ ПОЛИТИЦИ, Е КРИЗАТА И НАМИРАНЕТО НА ИЗХОД ЗА ИЗЛИЗАНЕ ОТ НЕЯ, КАЗВА ОЩЕ ЗАМ.ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ЕНП

Румяна Желева е родена на 18 април 1969 в Нова Загора. Завършва немска езикова гимназия в Бургас, а през 1995 социология в СУ”Св.Климен Охридски” През 2003 защитава докторска дисертация по социология в Университета „Отто фон Герике“, Магдебург, Германия  на тема “Социално-интерпретативни модели на предприемачите в икономиката на прехода”.Специализирала е икономическа и индустриална социология в Германия — в Университета в Билефелд и в Свободния университет в Берлин. Депутат в Европейския парламент – 2007 – 2009 година. Председател на българската делегация в парламентарната групана на ЕНП-ЕД. Презибрана за евродепутат от България на 7.07.2009 г. и за зам-председател на парламентаранат група на ЕНП. Външен министър на България  2009-2010. Зам. председател на Европейската народна партия.

 
 

Г-жо Желева, с какво се занимавате като заместник-председател на Европейската народна партия? Голямо ли е натоварването?
Длъжността зам.председател на ЕНП е голяма чест за мен. Тя е почетна и ми носи голямо удовлетворение, тъй като ми дава възможност да правя две много важни неща. Аз отговарям за една от трите постоянно действащи работни групи на ЕНП – тази по социални и икономически въпроси, неин съпредседател съм, заедно с шведския си колега, евродепутата Гюнер Хьокмарк.  Ние разглеждаме ситуацията с кризата в Еврозоната, а също и глобалната икономическа криза. Сега се върнах от заседание на тази работна група, на което бе изготвена позицията на ЕНП по предложението на Европейската комисия за „ЕС 2020”, тоест как ще се развива Европейският съюз в следващите десет години. Това е т.нар. пост лисабонска стратегия и всъщност е едното нещо, което ми дава възможност да се реализирам и да разгърна целия потенцил, който имам като социолог, специализирал в областта на икономическата социология. Също така, като вицепрезидент на ЕНП, често пъти ми се налага да използвам всички мои знания, цялата експертиза, която имам, не само като външен министър, но и преди това като председател на българската делегация в парламентарната група на ЕНП, тоест във външнополитическата сфера. Преди една седмица бях в Сараево по поръчение лично на президента на ЕНП, където представлявах нашето политическо семейство на регионална среща на лидерите от ЕНП от Западните Балкани.
Натоварването в тази дейност е свързано най-вече с пътуването. Налага се много да пътувам, да отсъствам от дома, а това, не винаги е най-хубавото нещо. Пътуваш няколко часа донякъде, веднага трябва да вземеш отношение по някакви въпроси, да говориш смислено и т.н. Това не е като да пътуваш за удоволствие на екскуризия или с приятели за ваканция.

От Европейската комисия обвиниха България, че манипулира статистическите си данни, за да прикрива проблеми с бюджетния си дефицит в условията на продължаващата криза. Докъде може да доведе това, според вас?

По отношение на това искам да подчертая, че в момента основната тема за всяка политика, на европейско ниво, на всяка една европейска институция, е икономическата криза и това какво става с еврото. Виждате, свидетели сме на усилията на всички – и на председателя на Европейския съвет, и на лидерите на отделните държави в Еврозоната да намерят подходящи мерки. Защото кризата е безпрецедентна. За мен вината да се стигне дотук е двустранна. Вярно е, че правителствата на отделните държави са водели политика, довела до тези свръхдефицити, но от друга страна трябва да се погледне и ролята на Европейската комисия. Тя години наред е приемала тези данни, които очевидно не са били верни. А не трябва да забравяме, че Европейската комисия има законодателна инициатива, тя може да предложи на Европейския парламент и на Европейския съвет да промени своите компетенции в тази област. Например да налага санкции, да прави по-задълбочени проверки. И това сега, в момента е основната дискусия, това се случва. Бих казала, че ние в България, като че ли малко избързахме с анонсирането на съобщението, че видите ли, това е нормална процедура и се случва едва ли не на всяка държава. Но сега, в условията на търсене на изход от кризата с еврото, все по-устойчиви стават гласовете, които искат налагане на санкции. Аз не познавам финансовите отчети на България, не зная какво сме представили, дали наистина е въпрос само на методика, но ми се струва, че не трябва да се избързва с никакви заключения и големи анонси. Да не стане така, че въпреки че България наистина има показатели, които са далеч от лошите показатели на други държави, заради новите изисквания за санкции, за по-строги процедури за проверка да бъдем ние първите наказани заради една непоследователност, която може и да се дължи на някакви методологически несъответствия, но и на непоследователно говорене. Не бива да даваме разнопосочни сигнали. Това разклаща доверието.

Посещението на шефа на ЦРУ привлече вниманието, не само на българското, но и на европейското общество. Какъв е вашият коментар?
Доколкото на мен ми е известно това посещение в България на Леон Панета беше част от негова обиколка. Това, че тук, у нас, то беше преекспонирано, си е наш проблем, а не негов. В рамките на своята обиколка той е бил и на много други места на европейския континент. Не виждам нищо различно във визитата му у нас.

Изостава ли европейската политика на България в момента в сравнение с евроатлантическата?
Нещата не могат да се диференцират. Двете политики са изключително важни – по отношение на ЕС и по отношение на нашите трансатлантически партньори. Ние сме членове и на ЕС и на НАТО. Така че имаме партньорски отношения с много държави и аз бих казала, че в момента приоритет номер едно,  за всички политици, е кризата и намирането на изход, на бързи решения за излизане от нея. Върху това трябва да се съсредоточим. Това означава, че нашите министри трябва да вземат активно участие точно в тези съвети на европейските министри по различните политики. И хубавото е, че министър-председателят държи те да присъстват на заседанията на тези съвети. Тези съвети са най-важното място, където се търсят решения за кризата. Да вземем например заседанията на финансовите министри от началото на тази седмица. Веднага излязоха с решения, целта е да се успокоят пазарите в момента и да се предотвратят по-нататъшни спекулации, виждате какво се случва с еврото. Така че и нашите министри трябва да са там – на заседанията на съвета.

Как енергийната политика на България към днешна дата се вписва  в европейската?

Бих казала, че докато няма общоевропейска енергийна политика, нещо за което се говори отдавна, но малко се прави, България трябва да следва своите интереси. В този смисъл аз не обичам никога да се говори за едни проекти, като за принадлежащи на една или друга държава – примерно руски, пакистански, ирански… Проектите в България трябва да бъдат български проекти и да носят благосъстояние на хората в България.

Как мислите ще имаме ли АЕЦ „Белене”?
Не зная на какъв етап вече се развиват нещата. Първоначално от премиера беше заявено, че иска този проект да се реализира като европейски, така че ще видим.

Вие бяхте на конференция в Сараево за бъдещето на Западните Балкани. Регионът става особено важен. Много анализатори очакват нестабилност оттам. Като че ли се превръща в трън петата на Европа. Така ли е?
Не бих казала. Стабилността на Балканите, на нашия регион се осъзнава много ясно от всички политически актьори, в това число и от нашите партньори, които срещнах в рамките на регионалната конференция на ЕНП, лидерите на партиите членки в Босна и Херцеговина, Хърватска, Сърбия, Македония. Те си дават ясна сметка, че европейската перспектива пред региона е гаранция за стабилността, за сигурността на Балканите, на всички държави и граждани. А европейският път, тяхното влизане в ЕС означава модернизация, трансформация, така както това се случваше в България. Така че това е силен, мощен стимул за държавите.
Сараево е много подходящо място, където могат да се правят инициативи, насърчаващи сътрудничеството и интеграцията, защото в тази част на Балканите са представени трите най-големи религиозни групи и се правят усилия от международната общност, насърчават диалога между тях. През октомври там има избори и затова всички се надяваме, и ЕНП посредничи за това, да се намери бързо решение за тяхната конституционна реформа колкото може по-бързо. Това е нужно, за да може наистина да се даде мощен тласък на европейската ориентация на Босна и Херцеговина.

Много ли остава скрито за обществото зад паравана на дипломацията?
За тези, които умеят да четат между редовете, струва ми се, че не е така. Аз смятам, че не всичко може да се каже, но също така има достатъчно добри анализатори, които разчитат сигналите. Защото, в крайна сметка, всяка дейност, всяка активност в политиката, дори чрез средствата на дипломацията, трябва да носи ефект. И ако ефектът не се разпознава, то тогава какъв е смисълът от цялото действие? Така че интелигентните хора, смятам, че разчитат оново, което остава привидно скрито. Струва ми, че е дошло време да се търсят нестандартни механизми и решения в рамките на дипломацията. И свързвам това с предишния ви въпрос. Ще кажа например колко подходяща е една инициатива, която ЕНП развива от години. Това е т.нар. интер-религиозен диалог, т.е. диалог между различните религиозни общности. Може ли да си представите колко ефективно средство се оказа това? Аз като български евродепутат много активно участвах в тази инициатива. Мога да кажа, че често пъти това, което политиците не могат да кажат, го казват на хората религиозните водачи. И ако съберете на една маса религиозните водачи на различните групи в едно общество или регион, както направихме това за държавите от Южен Кавказ преди 2 години в Тбилиси, ще можете да напреднете много в чисто политически въпроси и в дилеми, които иначе сами политиците не могат да решат. Дошло е времето да се търсят такива нетрадиционни практики, иновативни подходи, за да има напредък. Да поканите религиозните и политически лидери на една маса е наистина много продуктивно.

И накрая един по-личен въпрос – какво ви носи удовлетворение от работата и какво ви натоварва?
Удовлетворение ми носи общуването с хората. Аз съм един щастлив човек, защото, не само в рамките на политиката, но и по-общо, целият ми живот е бил много интензивен, много труден, но излълнен с непрекъснати контакти, срещи с хора… От всички тях съм научила по нещо, взела съм урок, поука, запазила съм спомен за най-доброто. А това, което ме натоварва в политиката е липсата на правила, когато правилата се нарушават или бъдат заменени от интриги или от личностни интереси. Което всъщност е много жалко, защото никога не трябва да забравяме, че политиката е възможност ние, които се занимаваме с нея, да решаваме въпроси, проблеми на големи маси от хора, които са ни гласували доверие.

 


ПОСЛЕДНИ
ИНТЕРВЮТА:

ЕПИСКОП ХРИСТО ПРОЙКОВ: СЕМЕЙСТВОТО ДНЕС Е ЗАСТРАШЕНО

AКАД. БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: ПРИЕМАНЕТО НИ В ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ Е
ЕДИН
МНОГО ПОЛОЖИТЕЛЕН ФАКТ

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: МАСОВАТА КУЛТУРА Е МИТОЛОГИЯ

О.Р. ГЕН. ЦВЕТАН ТОТОМИРОВ: АРМИЯТА ДНЕС ОСТАВА В СЯНКАТА
НА
ПОЛИЦИЯТА

АНА ПАПАДОПУЛУ: ЧУВСТВАМ СЕ КАТО В РОМАН НА ДОСТОЕВСКИ

ВАСИЛ КОЛАРОВ-ВНУК: КАТО ГЛЕДАМ БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИЯ – ТО Е
ЧАЛГАТА

МАРГАРИТ ГАНЕВ: ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА НАУКАТА ТРЯБВА ДА БЪДАТ
АНГАЖИРАНИ С ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОЦЕСИ

КРАСИМИР РАЙДОВСКИ: С ВСИЧКИ НЕ МОЖЕШ ДА ИГРАЕШ

ДИМИТЪР БЪЧВАРОВ: ОТ КРИЗА СЕ ИЗЛИЗА ВИНАГИ С НОВИ ПРАВИЛА

СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: БЪЛГАРИНЪТ НЕ ОБИЧА НЯКОЙ ДА ПОЛУЧАВА
ПАРИ, МАКАР
ДА ГИ ЗАРАБОТВА

ГИНКА ЧАВДАРОВА: КРИЗАТА Е НАВСЯКЪДЕ – НА НАЦИОНАЛНО И НА
МЕСТНО
НИВО

ПЕТКО ОГОЙСКИ: ПРОБЛЕМЪТ НЕ Е ЛИПСАТА НА ЗАКОНИ, А НА ВОЛЯ
И ГРАЖДАНСКА ДИСЦИПЛИНА ЗА СПАЗВАНЕТО ИМ

ПРОФ. МАРИН ДЕВЕДЖИЕВ: ДО 10 ГОДИНИ БЪЛГАРИТЕ МОЖЕ ДА
СТАНАТ МАЛЦИНСТВО

АНТОН ТОДОРОВ: РАЗПОЛАГАНЕТО НА ПРОТИВOРAКЕТЕН ЩИТ Е ШАНС
ЗА БЪЛГАРИЯ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3246

Posted by on юни 12 2010. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.31883 лв
 CHF =  1.73282 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.14483 лв
100  RUB =  2.80485 лв
 USD =  1.66595 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.