РОБЪРТ ФИСК: СВОБОДАТА ИМА ГОРЧИВ ВКУС ЗА МНОГО МНОГО ИРАКЧАНИ

ГРАЖДАНСКАТА ЖУРНАЛИСТИКА СЕ ИЗОЛЗВА И ЗА ПОДХРАНВАНЕ НА ОМРАЗАТА – БЛОГЪРИ ЛЪЖАТ ИЛИ ПРЕКАРВАТ ЦЯЛОТО СИ ВРЕМЕ В УБЕЖДАВАНЕ, ЧЕ ДРУГИ ЛЪЖАТ

ЖУРНАЛИСТИТЕ ТРЯБВА ДА ПРЕДИЗВИКВАТ ВЛАСТТА

Робърт Фиск е роден на 12 юли 1946 година. Повече от 30 години е кореспондент на в.Индипендънт в Близкия изток. Предава пряко от почти всички големи световни конфлитки в последните 40 години. Има повече британски и международни награди за журналистика от който и да е друг чужд кореспондент. Единственият журналист интервюирал на 3 пъти Осама бин Ладен. Говори перфектен арабски. Доктор по политически науки от Тринити колидж, Дъблин. Автор на 5 книги.

През последните 34 години многократно сте били в Ирак – всъщност вие сте свидете на най-важните моменти в историята на страната. Какво, според вас, е решението на големите проблеми на Ирак днес?

Образование, образование, образование. От всички проблеми от които страдат арабите – проблеми в които не са намесени външни сили – това е основният, който откривам. Има нещо сбъркано щом хората не са способни да напишат собствените си имена на арабски. Трябва да се инвестират големи пари в образование. Но това, което става на практика е: „О, искаш да учиш? Трябва да отидеш в чужбина.” Така че местното население, което нито иска да заминава, нито може да си позволи да замине, остава неграмотно, неосведомено на външния свят.

Най-малкото, след 2003 (когато американците свалиха режима на дикатора Садам Хюсеин), може вече да се говори свободно?

Не съм сигурен колко свободен може да е човек в Багдад. Наскоро един мой добър приятел иракчанин ми го обясни много добре. Когато сте в автобус по времето на Садам и се заприказвате с някого, вие знаете какво не бива да казвате. Днес не знаете за какво можете и за какво не можете да говорите, защото просто не знаете кой е човека, който седи до вас.

Когато за пръв път дойдох тук, Ирак беше една просперираща страна – по времето на Садам разбира се. И когато след 2003 настъпи хаоса с масовите убийства и атентати, иракчаните често ми казват: „Какво искаме – сигурност и диктатура? Или искаме свобода и анархия?”. И ако се ужасявате, че детето ви може да бъде отвлечено или че може да загубите семейството си, вие ще предочитате стария режим. Това е трагично и много тъжно, но предполагам поне разбираемо.

Заради ужасната ситуация, която американците допуснаха да се случи след 2003, за която е отговорен най-вече Доналд Ръмсфелд и Пол Бремер (премиер на първото временно правителство след Садам) и заради съпротивата срещу американците, свободата за иракчаните придоби горчив вкус за много иракчани.

Значи най-големият проблем в Ирак не са различните религиозните групи?

Всички западни правителства, които са намесени в Близкия изток от Първата световна война насам, работят на принципа, че всички управления трябва да функционират като сектантска система. Когато американците пристигнаха в Ирак те наложиха сектантско правителство. Създаваме сектантска система, а я наричаме демократична – разбира се тя е много по-демократична, отколкото при Садам – но така затваряш страната в нея и тя става част от националната идентичност и после не може да се отървеш от нея.

Погледнете Ливан. За да стане модерна държава той трябва да изостави конфесионализма (смес между политическо и религиозно управление. Бел.ред). Но ако го направи Ливан няма да съществува. Ако обществото е племенно, това не означава, че не може дабъде гражданско. Но иракчаните са тези, които трябва да го направят – да създадат гражданско общество за себе си.

За сравнение, когато започнахте да работите в Близкия изток, арабските журналисти имаха по-голямо присъствие в западните медии.

Зависи от страната. Например Египет по време на британското управление имаше сравнително свободни медии и те се научиха на отговорна журналистика, която не печата просто последните слухове или лъжи. Всъщност мисля, че ние на Запад днес правим точно това – копираме най-лошите грехове на арабската преса. Не в печатните издания, а в блогове, които лъжат и злоупотребяват и са изпълнени с омраза. Както и да е, нашите западна журналистика е ужасна – бих препоръчал на арабите да учат за журналисти със свои собствени правила

Моля обяснете?

Е, говорим за това на какво трябва да се учат журналистите. Но всъщност тези, които трябва да се обучават са правителствата – как да се отнасят с журналистите. Журналистите трябва да предизвикват властта. И когато те се изправят срещу правителството тук в Ирак са обвинявани в анти-патриотизъм и са заплашвани.

Във Великобритания никой не ни заплашва , или по друг начин, но тук правителството трябва да бъде научено да уважава медиите и медийните свободи, и да осъзнае, че медиите също така защитават правителствата.  Един от най-големите проблеми, който откривам в арабския свят е, че патриотизмът често взима връх над свободата

Въпросът дали един журналист  може да бъде истински обективен съществува от десетилетия? Дали трябва да се търси балансът от гледни точки – например в Сирия? Вашето мнение?

Ако отразявате местна футболна среща или правителствен дебат може да отделите поравно време и на двете страни. Но основният въпрос в Близкия изток е кървата трагедия и моето мнение е, че трябва да вземете страната на страдащите. Например, не винаги може да давате поравно думата на израелците и палестинците. Защото Израел е окупирал Палестина, а  Палестина  не е окупирала Израел. Има разлика.

А ако отразявате търговията с роби от 18 век, няма да давате много много думата на търговците на роби.

Какви чувства предизвиква у вас т.нар. „гражданска журналистика”?

Всъщност наименованието ми харесва, защото показва, че журналистиката може да бъде взета от ръцете на някои надути, арогантни стари кореспонденти. Но моят проблем с гражданската журналистика е, че част от нея просто не е вярна. Ако погледнете някои от нещата, които идват от Сирия – има репортажи на някой обезглавен и после се появяват по националната телевизия. Или блогърка лесбийка в Дамаск, която се оказва мъж.

А гражданската журналистика се изолзва и за подхранване на омразата – блогъри лъжат или прекарват цялото си време в убеждаване, че други лъжат – това просто ви връща към най-лошите елементи на диктаторската журналистика.

Наистина има нужда от вестникарски тип организация, и няма значение дали е онлайн или на хартия.

И накрая съветът ви към иракските журналисти?

Предизвиквайте всеки.

Интервю на Хенрик Аренс, директор на Медийната академия Ирак, публикувано в Niqash.org

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=4736

Posted by on юли 4 2012. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.2646 лв
 CHF =  1.68012 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21003 лв
100  RUB =  2.81178 лв
 USD =  1.66908 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.