Референдум по македонски или три в едно

На 30 септември 2018 г. ще се проведе референдум в Македония със следния въпрос „Дали сте за членство во ЕУ и НАТО со прифаќање на Договорот помеѓу Република Македонија и Република Грција?“ Преди да се спрем на формулировката на въпроса и самия референдум е добре да си припомним противоречивия опит на Македония в провеждането на допитвания до народа, като форма на утвърждаване на държавни решения.

Първият референдум, който се провежда в Македония е на 8 септември 1991 г. и неговият въпрос е „Дали сте за суверена и независна држава Македониjа, со право на влез во иден соjуз на суверени држави на Jугославиjа?“ Самата формулировката на въпроса не е много ясна, кратка и точна. От една страна гражданите се питат дали са за независима държава, а от друга и с опцията да са част от един съюз на суверените държави на Югославия. Въпреки, че е некоректен като въпрос, той отговаря на настроенията в Македония, както и опасенията на политическата класа за възможната реакция на Белград. По форма е плебисцит, инициира и се организира от горе, от властта и като процес е контролиран. Самият референдум се провежда в ситуацията на разпад на Социалистическата федеративна република Югославия. отговаря на настроенията в Македония. Той е бойкотиран от албанските формации. Това обстоятелство ще се използва в бъдеще от тях като аргумент при отстояване на исканията им за зачитане на техните права и интереси. Въпреки неучастието на албанците от имащите право на глас 1 495 807 граждани гласуват 1 132 981 или 75,75% от всички с право на глас. Със „За“ гласуват 1 079 308, което е 72,16 % от всички с право на глас или 96,46 % от действителните гласове, с „против“ гласуват 39 639, което е 2 ,65% от имащи право на глас или 3,54% от действителните гласове, недействителните гласове са 13 648 гласа или 0,91% от имащите право на глас или 1,21% от участващите в гласуване[i]. В допитването масово участие взема диаспората в САЩ, Канада и Австралия. В резултат на проведеният референдум е обявена независимостта на Република Македония, която е призната първа от България през януари 1992 г., което става не без разминавания в позициите и акта по този въпрос на президента, министър-председателя и външния министър по това време.

За разлика от първия референдум проведен в Македония, който е успешен, то вторият претърпява пълно фиаско. Проведен е на 7 ноември 2004 г. и е във връзка със Закона за териториалното устройства на страната. До провеждането на референдума се стига чрез подписка на 180 454 граждани с право на глас в Македония, съгласно Конституцията на страната и Закона за референдумите и гражданската инициатива от 1998 г. Инициатор на събирането на подписката е Световният македонски конгрес. В резултат на нейното внасяне Събранието на Република Македония на 3 септември 2004 г. се произнася за задължителното провеждане на референдума под следното питане „Дали сте за териториjалната организациjа на локалната самоуправа (општините и градот Скопjе) утврдена со Законот за териториjалната поделба на Република Македониjа и определување на подрачjата на единиците на локалната самоуправа („Служебен весник на Република Македониjа“ бр. 46/96) и Законот за градот Скопиjе („Служебен весник на Република Македониjа” бр.46/96)?“[ii].

Зад инициативата на референдума излиза тогава цялата опозиция, докато управляващата тогава коалиция начело със СДСМ излиза с паролата да се бойкотира референдума под мотото, че „некои прашања не заслужаваат одговор“. Поддръжниците на новата териториална организация на страната от управляващата коалиция и подкрепящите неправителствени организации смятат, че тя изпълнява изискванията на Рамковия договор от Охрид 2001 г.[iii], създава възможност за по-голяма независимост на общините, включително финансова и физическа децентрализация, което би било невъзможно при съществуващите по-малки, но много на брой общини, определяни като микро-общини. Международната общност е също против провеждането на референдума и него крие това. Нещо повече особено роля играе САЩ, която с действията си направо предрича изхода от референдума, след като на 4 ноември признава Република Македония под нейното конституционно име. Охридският рамков договор прокламира, че в общините, където се говори език от над 20% от населението в тях, то той става официален наред с този по конституция в съответната община. Недоволството от новото териториалното разделение е най-вече заради Скопие, Куманово, Кичево и Струга, чийто резултат е видим и днес, което води до промени в етническия състав в тях, най-вече се увеличава дела на албанците.

В крайна сметка референдумът беше определен като неуспешен, тъй като в него не участват повече от половината граждани с право на глас. От регистрираните 1 709 536 участие в референдума вземат участие 454 347 или 26,58%, като „за“ гласуват 427 112 (95,06% от действителните гласове), „против“ 22 212 (4,94% от действителните), а недействителни са 5 023 (1,11% от всички гласували).

Едно от предизвикателствата пред третия референдум в Македония е именно да се премине изискването за да бъде определен за успешно проведен е в него да участват повече от половината избиратели или поне 903 169 граждани, тъй като с право на глас са 1 806 336. Това не е никак лесно, тъй като на последните проведени избори, а именно местните в страната гласуват 1 079 876 избиратели или 59,5%. В Македония, както и в България се водят на политическо и гражданско ниво дебати и спорове за наличието на кухи гласове в избирателните списъци, че са излишно надути и не са в унисон с действителността. Не е имало избор, в който избирателните списъци в Македония да не са спор между управляващите и опозицията.

До провеждането на референдума в Македония на 30 септември се стигна след подписването на договорите от правителството на Зоран Заев с България през 2017 г. и с Гърция през 2018 г., с които се търси отваряне на вратата за присъединяването на страната в НАТО и ЕС. За ускоряването на процеса на евроатлантическа интеграция на Скопие огромна роля играят външните фактори и най-вече САЩ, което до голяма степен доведе и до сключването на договора между Атина и Скопие, които има своите противници и в двете страни[iv].

В самият въпрос на референдума имаме три въпроса, който може да бъдат зададени по отделно, а не в един и така да бъде по-коректно. Така зададен въпроса има и манипулативен характер. Може да има хора, който са за ЕС, но не са за НАТО, да приемаш промяната на името или пък да не я приемаш. Да си за НАТО, но не и за ЕС, да искаш смяната на името или пък не. Да си за ЕС и НАТО, но да не искаш да се смени името на страната на Северна република Македония или пък да си смяна за името, но пък да не искаш членство в ЕС и НАТО. Самият референдум само за договора между Атина и Скопие предварително беше обречен и заради това управляващите го свързаха с членството в ЕС и НАТО. Търси се емоционален избор, да надделее желанието на гражданите за присъединяване на страната към ЕС и НАТО, включително и на цената за смяната на името й. По същество това е плебисцит, инициативата му идва от горе, от властта. Самият референдум е консултативен.

СДСМ, техните по-малки коалиционни партньори и албанските формации подкрепят референдума. В подкрепа на референдума са САЩ и ЕС. През последните седмици Македония беше посетена от толкова много високопоставени политици от ЕС и НАТО, действащи и бивши, както и от САЩ, както не е било никога в последните 27 години. Посланикът на САЩ в Скопие не крие подкрепата си за референдума. Албанските формации са основният двигател и защитник на членството в НАТО, а не толкова на ЕС. Активността сред албанския сегмент е основната в подкрепа на референдума.

ВМРО-ДПМНЕ не проведе кампания да се гласува със „За“ на референдума. Действията и са в посока повече на бойкот, а не против. Не крият, че са за членство на страната в ЕС и НАТО, но не и с този договор с Гърция. Такава позиция изразяват пред политиците от ЕС и НАТО. Съществуват движения, които открито са против договора и призовават да не се гласува на него. Сред тях има и такива срещу ЕС и НАТО, клонящи към Русия и Евразийския съюз, но те са малка и незначителна група. Огромната част от населението на Македония не поставя под въпрос европейската и евроатлантическата интеграция на страната. Мнозина от тях гледат на нея, като на бивша Югославия от времето на Студената война, даваща им възможност да пътуват и да работят на Запад.

Президентът на страната Георге Иванов открито заяви, че няма гласува на референдума, включително и от САЩ. Тази негова позиция за СДСМ и правителството е бягство от отговорност, че е противник на демокрацията. На него те гледат като марионетка и последния представител във властта на бившия премиер на страна от ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски.

Русия не крие, че е против продължаващото се разширяване на НАТО. Дипломатическата и позиция е, че няма против избрания път на Македония, стига това да не става под външен натиск, а решението да е взето суверенно. Обвиненията от страна представители най-вече на САЩ, че Русия използва методи хибридната война за да отклони и блокира процеса на Скопие към НАТО и ЕС не бяха потвърдени от премиера Зоран Заев. Скопие подчерта, че има добри отношения с Москва и иска да продължи да има такива в бъдеще. Наблюдава се един познат сюжет. Ако си против договора, то си против ЕС и НАТО, тоест си автоматически за Русия и Евразийския съюз, което поставя нещата в рамката или си с нас, или си против нас, такъв избор не е характерен за демокрацията, а за болшевиките.

Мнозина от македонския сегмент виждат в членството на страната в ЕС и НАТО, като възможност да се запази страната, да се спре процеса на кантонизация. Малко е наивно да се смята, че с това ще спрат исканията на албанските формации, напротив в този процес те могат да придобият още по-голям инструментариум. Не се крие опасността от конфликти и противопоставяния в страната след един неуспешен референдум. Именно заради това, ако не е изпълнено условието да са участвали в референдума  повече от половината, но в подкрепа на въпроса са над 600 000 избиратели са готови да продължат процеса нататък. Да се промени конституцията на страната и да се възприеме името Северна република Македония. За да стане това е необходима подкрепата на ВМРО-ДПМНЕ в сегашния състав на парламента, който вече заявиха, че ще приемат резултата от референдума, ако са изпълнени и двете условия.

Никак не е пресилено да се твърди, че залогът от резултата на референдума не е само бъдещето на правителството, но и как ще излезе Македония от него – обединена или разединена.

Яница Георгиевска и Борислав Ангелов

29 септември 2018 г.

[i] Вж. пов. Републичка изборна комисиjа „Извештаj за спроводувањето и резултатот од претходното изjаснување на граганите на Република Македониjа на референдумот одржан на 8 спетмеври 1991 г.“

[ii] Служебен весник на РМ, 59/2004.

[iii] Вж.пов. Охридския рамков договор от 13 август 2001 г.

[iv] Вж.пов. Яница Георгиевска – „Договорът за името между Скопие и Атина е в ущърб на София“ – http://obshtestvo.net/?p=13731

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=13751

Posted by on сеп. 29 2018. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.20686 лв
 CHF =  1.71384 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.23656 лв
100  RUB =  2.56728 лв
 USD =  1.70072 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.