Референдумът като политическо оръжие

 

Референдумът е много важна съставна част от инструментариума на пряката демокрация. Но той не е съвсем лесен за приложение и трябва да бъдем изключително внимателни при ползването му. През последните няколко години у нас и в света се забелязва едно не съвсем разумно увлечение по референдума. Успешното „опериране“ с тази част от пряката демокрация трябва да предполага определена степен на правна и обща култура у избирателите, защото при евентуално допусната грешка, то тя не подлежи на поправяне. Необратимостта на решенията на референдумите по фундаментални въпроси ги прави опасни за обществото, защото евентуална грешка на мнозинството, на практика не може да се поправи. Пример за такава грешка бе проведеният през 2016 г. референдум в Великобритания за излизането и от Европейския съюз. В деня след народното допитване, улиците на Кралството се напълниха с спонтанни протести и хиляди хора изразиха силното си разочарование от резултатите. Чуваха се възгласи и за „обрат референдум“, но казана дума, хвърлен камък. Сега до края на 2019 г. Обединеното кралство трябва да напусне Европейския съюз. Вотът за „брекзит” може да доведе до разпадането на Великобритания, а в последствие и на Общността на нациите (наричана и със старото й име – Британска общност – бел.ред.). Вглеждането в данните от вота показва, че хората в Англия и Уелс в преобладаващото си мнозинство са подкрепили Брекзита, докато Шотландия и Северна Ирландия са пожелали да останат в ЕС.

В Англия, където избирателната активност е била 73% и където живее огромното мнозинство от британските граждани, 53,4 %, или 15 188 406 души, са се обявили за напускането, докато 46,6 на сто или 13 266 996 души са пожелали да останат в рамките на Общността. В Северна Ирландия 55,8% или 440 437 души са гласували за оставането в ЕС, докато 44,2 на сто или 349 442 души са пожелали Великобритания да напусне. Избирателната активност там е била 62,9%. Шотландия се оказва най-отявленият привърженик на членството в ЕС. 62% от шотландците или 1 661 191 души са гласували срещу Брекзит, докато 38% или 1 018 322 души са се обявили срещу членството в Общността. В Уелс 52,5 на сто или 854 572 души са пожелали да останат в ЕС, а 47,5% или 772 347 уелсци са се обявили срещу членството в Общността. Избирателната активност тук е била 71,7 %.  [1]

Когато през 2014 година в Шотландия беше проведен референдум за независимост, 55% от гласуващите пожелаха да останат част от Великобритания. Един от основните доводи срещу отделянето беше, че независима Шотландия няма веднага да стане член на Европейския съюз, поради което ще загуби достъп до свободния пазар. След референдума за Брекзит, който се проведе през 2016 година, шотландските власти лобираха Обедненото кралство да остане член на единния европейския пазар (пространство, в което хората, стоките, услугите и капиталът се движат свободно), за да може да се минимизира негативният ефект от излизането от европейския блок. Вместо това обаче от правителството на Тереза Мей обявиха, че ще изтеглят страната от единния пазар, но ще преговарят за споразумение за свободна търговия с Европейския съюз. В отговор на това управляващата в Шотландия Шотландска национална партия заяви, че подобна промяна на статуквото оправдава провеждането на нов референдум за независимост.[2] Шотландският референдум обаче не може да бъде проведен без съгласието на парламента на Обединеното кралство, а според премиерът на Великобритания Тереза Мей моментът не е подходящ за нов шотландски референдум, защото не иска това да възпрепятства процесите, свързани с Брекзит. По всяка вероятност няма да има нов шотландски референдум преди целият процес по излизане на Великобритания от ЕС да е приключил. Независимо от това, Шотландия ще продължи да използва заплахата за референдум като коз при преговорите с правителството на Мей, в търсене на начини да запази мястото си на единния пазар и да получи отстъпки от Лондон.

Казусът със Северна Ирландия е такъв, че тя получава милиони паундове субсидии за селското стопанство, риболов и структурни проекти от ЕС, но когато Великобритания напусне съюза финансовото кранче ще бъде спряно. През 2015 година Европейският съюз изпрати на Северна Ирландия 320 милиона паунда под формата на субсидии и около 50 милиона паунда в мирни фондове. Тези пари няма да бъдат на разположение, когато Островът не е част от ЕС и оттук следва, че Лондон трябва да намери начин да компенсира тези партньори.

Вероятно след официалния „брекзит“ ще се надигне напрежение в страните от Обединеното кралство и ще бъде сложен под въпрос териториалната му цялост. В следствие от пряката демокрация последиците няма да са само финансови и икономическо, но може да се стигне и до разпадането на Великобритания.

Друг референдум, който беше използван като политическо оръжие срещу Брюксел, бе провелия се през есента на изминалата година референдум в Унгария. Тогава почти 100%  от участниците гласуваха против приемането дори на нищожният брой 1300 „бежанци” от общо 160-те хиляди, които трябва да бъдат разпределени между членовете на ЕС. Обстоятелството, че самият референдум се смята за недействителен тъй като в него са гласували под 50% от унгарските избиратели не променя особено нещата. Този резултат не е изненадващ, тъй като беше ясно, че повечето унгарци отхвърлят т.нар. „бежански квоти“. На свой ред, премиерът на страната Виктор Орбан очевидно не се опасява, че може да бъде представен за „ислямофоб“ или за противник на „неизбираемите европейски либерални елити“ (според неговите собствени думи). С този си ход премиерът на Унгария удари звучен шамар на чиновниците в Брюксел, като използва референдума за да покаже, че страната му все още е суверенна и не Европейската комисия ще взима решения за настаняването на мигранти на територията на Унгария, а законното правителство.

В България едно телевизионно предаване инициира подписка за провеждане на референдум за промяна на политическата система в България. Инициативният комитет на „Шоуто на Слави“ събра и внесе в Народното събрание 673 481 подписа от цялата страна в подкрепа на референдума. Въпросите първоначално бяха 6 на брой, но след като тогавашният президентът Плевнелиев оспори 3 от въпросите пред Конституционния съд, те останаха само три въпроса. Смяна на избирателната система с мажоритарна, въвеждане на задължително гласуване и драстично намаляване на държавната субсидия за партиите бяха трите въпроса поставени на народното допитване. Така българските избиратели се превърнаха за един ден от гласоподаватели в законодатели.

Референдумът бе за промяна на политическото статукво в страна и главно срещу управляващата партия ГЕРБ. Всеки, който дръзнеше да говори против точките от референдума беше оплюван и иронизиран във вечерното издание на шоуто. Голяма част от политическия елит се страхуваше да заеме позиция относно поставените въпроси, а политическите партии гласуваха без разисквания всички точки за провеждането на референдума. През цялата информационна кампания се чуваха единство възгласи в подкрепа на референдума. Митинг-концертът на „Орлов мост”, организиран от Слави Трифонов и Инициативния комитет за провеждане на референдума, организиран една седмица преди изборите, започна да се превръща в централно събитие. Тиражираше се версията, че се готви преврат. Бяха затворени улици за цели 24 часа, Столична община информира за промяната в движението, бяха огласени мерките на антитерористичност. На митингът се призоваваше да се подкрепи референдума и да се изхвърли политическия боклук от парламента. Медийното затъмнение само засили внушението, че се случва нещо, което сериозно застрашава властта. На  няколко пъти бе употребявана думата „революция” като единствен изход за изкореняване на политическата мафия.

И така допитването се проведе на 6 ноември 2016 г., заедно с президентските избори, като резултатите бяха изцяло в подкрепа на всички въпроси, но тъй като допитването не прескочи бариерата от броя на гласувалите на предходните парламентарни избори, въпросите бяха заметени под килима след като Бойко Борисов си хвърли оставката, в резултат на загубените президентски избори. Народното събрание бе разпуснато и може би референдумът заедно с него потъна в историята.

На 16 април 2017 г. в съседна Турция се проведе референдум, който бе определен от световните медии, като „край на демокрацията в светска Турция“. От няколко години в турското общество яростно се говори за промяна в основния закон на страната – Конституцията. След неуспешния опит за преврат на 15 юли 2016 г., беше създадена удобна атмосфера за конституционните промени. Въведеното след опита за преврат извънредно положение на практика ограничи възможността опозиционните мнения да достигат до обществото. Така желанието на президента Ердоган за конституционни промени и превръщането на Турция в президентска република се увенчаха с успех.

–         Промените

Съгласно предвидените промени изпълнителната власт ще бъде разформирована, правомощията на меджлиса ще бъдат ограничени, съдебната власт ще бъде подчинена на президента. В турския случай президентската република от „турски тип“ изключва принципа „власт спира власт“. Едновременното избиране на президент и меджлис ще създаде риск законодателната власт да попадне под влиянието на изпълнителната. Президентът ще бъде лидер на партията, която го е излъчила.

Министерският съвет и министрите няма да се контролират от меджлиса. Президентът ще има право сам и без да посочва основание да разпуска парламента. Политическата власт ще бъде силно персонифицирана, изпълнителната власт, която сега се упражнява от правителството ще премине в ръцете на един човек. В конституцията има текст, съгласно който създаването или закриването на министерства се регламентира с президентски указ. Така правилото, че правата и свободите не подлежат на регулация от президента се обезсмисля, защото намесата в изпълнителната власт на ниво министерства касае и правата и свободите.[3]

Референдумът се проведе в условия на извънредно положение, въведено след неуспешния опит за преврат от юли миналата година, избирателните секции се охраняваха от близо 400 000 полицаи и всички медии са на страната на властта. Резултатът се оказа с минимален превес в полза на лагера на Ердоган – 51,4 % срещу 48,6 % от гласувалите, а те са 86% от 55-те милиона турски избиратели имащи право на глас. Основната критика на международните наблюдатели от ОССЕ[4] е срещу промяната, извършена от Върховния избирателен съвет малко преди да бъдат затворени избирателните секции. Той разреши в урните да бъдат пускани бюлетини без печат, които ще бъдат считани за валидни, защото „и друг път правителството е разрешавало такава практика“. Реакцията на Европейската комисия бе изключително мека и деликатна. Тя призова Турция да разследва „възможните нередности“ по време на референдума, но резултатите вече са официални и референдумът ще влезе в сила съвсем скоро. Ердоган обяви, че „първата задача“ е повторното въвеждане на смъртното наказание, за което настоява след неуспешния преврат, а това означава край на преговорите за присъединяване на Турция в ЕС, защото предварителното условие за начало на преговори с всяка кандидатка е то да бъде премахнато.

Като се изключат нарушенията при турския вот, референдумът има доста сходства с миналогодишния във Великобритания за членството в ЕС. И двата бяха спечелени с минимална разлика от тези, които поискаха фундаменталната промяна. И двата тласкат страните към неизвестността и към загуба на сегашни ползи. И при двата големите градове се противопоставиха на исканите промени.

В една демокрация суверенът сам определя съдбата си. В Турция суверенът подари президентска република на човек с доказан авторитарен стил на управление, който в далечната 1996 г. бе заявил, че „демокрацията не е цел, а средство“.

Съвършена демокрация няма, но също както в принципа на разделението на властите („власт властта възпира“, за да се избегне тиранията) при демократичните инструменти може да се очаква, че всеки един е и спирачка за останалите.

 Борислав Бориславов (студент по политология, ЮЗУ „Неофит Рилски“)

10 май 2017

Общество.нет (цитирането на автора, изданието и активните линкове са задължителни)

[1] https://news.bg/int-politics/angliya-i-uels-izvadiha-ot-evrosayuza-shotlandiya-i-severna-irlandiya.html

[2] http://a-specto.bg/potencialyt-na-brekzit-da-razkysa-uk/

[3] ЮМЕР, МЕХМЕД , „Референдумът в Турция – прогнози и перспективи“

https://offnews.bg/news/Analizi_289/Referendumat-v-Turtciia-prognozi-i-perspektivi_652210.html

[4] Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=13454

Posted by on май 10 2017. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30102 лв
 CHF =  1.69468 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.17762 лв
100  RUB =  2.86869 лв
 USD =  1.65272 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.