РЕЛИГИЯТА В УЧИЛИЩЕ – НЕ ТРЯБВА ДА ИМ ПОЗВОЛИМ ДА СЕ ПОГАВРЯТ И С НАЙ – СВЯТОТО !

Ето че от известно време пак се зашумя за това трябва ли да се учи религия в нашите училища. В битката се включиха не само политици и богослови, ами и синодалните старци – същите ония, които и пръста не си мръднаха толкова години да реформират и по този начин да вдъхнат поне малко живот в българската църква. Разбира се, и представителите на другите вероизповедания също изказват своята гледна точка – това е нормално. И ето че редовият гражданин, както обикновено става, вече не знае какво да мисли, поради което, общо взето, все повече и не му пука за това какво става и тепърва ще става в родните ни училища.

В тия разгорещени дебати обаче често се спори по подробностите, докато всъщност не е изяснен все още принципът. Затова много често спорещите не правят друго освен да изявяват своята ограниченост, своето неразбиране на спецификата на религията, явяваща се форма на духовен живот. Това води до доста конфузии, които обаче и спорещите, и наблюдателите, разбира се, не могат да осъзнаят като такива – защото за това се иска яснота относно най-главното, фундаменталното. Ще се постарая да изложа своето разбиране тъкмо за онова, от което зависи всичко останало: идеята, същност, истината на големия проблем за ефективността на духовните въздействия върху личността.

Аз съм преподавател по философия, а философията, наред с религията и изкуството, също е форма на изявяване на духа. Моята дисертация – незащитена, впрочем – е точно върху това, за спецификата на отделните духовни форми, нейна тема е Философско учение за човека и формите на духа. От години в своята преподавателска практика аз, в нарушение на действащите правилници, и по своя идея, съм преподавал онова духовно съдържание, което е свързано с вярата в Бога – именно в моето преподаване на философията, пък и на психологията. Ето защо, смея да твърдя, че съм вътре в главния проблем – вярата в Бога е най-интимно и деликатно човешко отношение! – което ми дава право да говоря по същество и по-дълбоко. А точно това не може да направи мнозинството от разгорещено дебатиращите за религията в училище, понеже те общо взето говорят общи приказки, нямащи отношение към същината на проблемите.Аз самият, по своя инициатива, в преподаването си по философия от доста години, както казах, разглеждам теми, свързани с Бога и вярата. Почти всички най-фундаментални философски проблеми могат да бъдат осмисляни и на почвата, а също и на езика, на който религията говори с човека, разкривайки му истината за Духа и за Бога. Например проблемът за човека във философията не може да бъде решаван ако не се осмисли и изтълкува библейското учение за първия човек. Проблемът за свободата във философията също е тясно свързан с избора, който прави Адам, нарушавайки Божията забрана; да не говорим за това, че учението на Христос не е нищо друго освен едно най-дълбоко разбиране за човешката свобода и за човешката участ на този свят. Ето защо не може да се преподава философия ако не се дава възможност в нея да заговори на своя език и самата религия, която пък дава, макар и на особена почва, свои най-дълбоки отговори на извечните човешки и философски проблеми. Защото истинската философия по начало е диалогична и полифонична.

Казах, че съм правил тези аналогии между философия и религия по свой почин, често нарушавайки, макар и формално, действащото законодателство. И по тази причина не мога сега да мълча, когато се обсъжда как да се преподава религията, но вече на законна основа. Не бива да се допуска в закона да залегне едно неподобаващо, унижаващо висшето достойнство на религията преподаване, което може да накърни нейната святост. Защото, впрочем, сме длъжни да признаем, че едва ли нашите сегашни управници, които доскоро парадираха със своя атеизъм, са искрено заинтересовани религията да се преподава на младежта по един подобаващ начин. Напротив, имам чувството, че тяхна действителна цел е точно обратното: да се оскверни религиозното чувство на истински вярващите, да се придаде на религията чрез неподходящо преподаване един уродлив, жалък вид, та младото поколение завинаги и със сигурност да бъде отпратено в коварните обятия на атеизма. Смея да твърдя, че точно е тази истинската цел на тия, които сега уж толкова искрено са се ангажирали да въвеждат преподаване на религия в нашите училища.

Моята теза е: да се преподава религия в училище от неподготвени за духовна мисия хора, сиреч по съвсем неподходящ начин, е по-скоро кощунство спрямо религиозните чувства – и това не бива в никакъв случай да бъде допускано. Защото ефектът от една такава инициатива може да се сравни с ония добре известни дарове на данайците: атеизмът сега, опитвайки се да опошли по този грозен начин религията, иска да нанесе окончателно и пълно поражение на своя вековен и най-силен враг: Божията правда за човека и за човешката свобода. Защото атеизмът, трябва да признаем, успя по най-подъл начин да превземе отвътре и самата религиозна институция: оказва се, за жалост, духовните йерарси от най-високо ниво у нас са били агенти на Държавна сигурност, те и сега демонстрират без капка смущение един антидуховен материалистически манталитет. Да изброявам ли кои са тези владици при положение, че вече всички го знаят? Нашата православна църква агонизира в страшни мъки, понеже е станала нещо като търговско дружество за управление на колосалните богатства на епархиите и на манастирите. Знаем как в зародиш беше спрян всеки опит за църковно реформиране: накрая даже духовниците от алтернативния синод бяха извадени сила от храмовете, което и турците не са го правили някога! Срам и грях, който ще лежи на съвестта на лицемера Симеон, който разпореди този грозен произвол. Сега остава атеизмът да нанесе и последния си удар: като опошли религиозното чувство и в сърцата на хората, и особено на младежта. Та да преживее най-голямото си тържество. Това обаче не трябва да бъде допускано на никаква цена и по никой начин.

Ето защо аз съм твърдо против въвеждането на предмет религия в нашите училища, да не говорим пък за предмет “вероучение”. Виждам в една такава прибързаност пъклен план за предизвикване на пълно тържество на атеизма – по същия начин както имаме в момента пълно тържество на олигархията, поразила в корена й нашата млада демокрация. Сега олигархията иска да се докопа и до сърцата на младите – тя не може да съществува ако не оскверни и опошли всичко, до което се докопа. Впрочем, в тия си инициативи нашата господстваща олигархия стъпка по стъпка следва всичко онова, което в Русия вече направи нейният вдъхновител Путин – превърнал кагебисткото “православие” в нещо като духовна опора на диктатурата си.

Но има и нещо друго, което може би е още по-важно. Историческите и богословски сведения за религията, които евентуално ще включва един учебен предмет “религия”, с нищо не могат да трогнат сърцата на нашите ученици, и без това претоварени със смилането на един ужасен псевдонаучен и теоретичен баласт, който неизвестно защо още съществува в нашите образователни програми. Реформа в образованието у нас, но на принципна, чиста основа не беше направена – и никой и няма и намерение да я прави. Справка – случаят с учителската стачка. Ето защо в тази кризисна ситуация да се въвежда по един външен, лицемерен и показен начин предмет, който просто не може да вирее в задушаващата атмосфера на нашите училища, е най-малкото доста странно и подозрително. Ако адептите на въвеждането на този предмет – религия или вероучение – си мислят, че с това и по този начин вярата в сърцата на младите може да бъде да бъде насърчена, горчиво се лъжат, напротив, ефектът ще е точно бумерангов. Аз вече казах, че всъщност може би точно това се и цели. Нито вярата, нито неотделимият от нея морал могат да бъдат насърчени в сърцата на младите ако всичко това се прави на една неадекватна, абсурдна основа, с неясни и подозрителни цели, без идея и концепция, просто ей-така, вероятно за да покажем, че и ний уж нещо правим. И то в една ужасна, подчертавам, ситуация, в която в нашите училища комай всичко е вече станало наопаки, не както трябва да бъде. Ето защо напъните на тия “ентусиасти”, които сега натискат да прокарат инициативата на правителството и на един изцяло дискредитиран министър, трябва да бъдат спрени с дружния отпор на всички, на които им е мило както нравственото възпитание на младежта, така и високата мисия на училището, а също и възвишеността на религията като истински духовен стожер на нацията.

Ето защо разумната позиция може да е само тази: първо цялостна и същностна идея и концепция за реформа на образованието, а едва като органична част от една такава реформа може да се мисли за въвеждането на духовен компонент на образоваността, който да има по-дълбоко отношение към самата религия. Нищо не пречи този компонент – религиозният – да бъде интегриран в съществуващото и досега обучение по психология, етика и философия. Аз лично смятам, че на почвата на философията религиозните представи и идеи на човечеството могат да бъдат най-ефективно осветявани и усвоявани. И то на една същностна, адекватна, интелигентна, чисто духовна основа. Разбира се, сегашните преподаватели по философия са негодни да понесат една такава отговорна духовна мисия, но пък къде ги онези адекватни преподаватели на религията, след като самите ни духовници са потънали в аморализъм, в най-очевиден материализъм, в безбожничество, в най-пошъл прагматизъм?! Те, духовниците ни в огромното си мнозинство, за жалост, са по-скоро предани работници не на религията, а на доскорошния атеистичен режим на комунизма. Огромната част от духовниците у нас по тази причина не могат да бъдат някакъв позитивен нравствен пример – те, както казах, са пример по-скоро на обратното, те са красноречив пример за изцяло безбожен аморализъм, нихилизъм и атеизъм! И ако е така, кой друг тогава може да преподава по подобаващ начин един такъв изтънчено и възвишено духовен предмет като религията?!

Религията и вярата в Бога по принцип не може да се преподава, тя трябва да се усети интуитивно, чрез цялата душа и сърце, не само с ума. Преподаването в училище докосва само ума, а умът именно е област на неверието, на съмненията, на отрицанието на Божията истина. Вярата в Бога е фин резултат на възпитанието в семейството, на докосването до религиозните тайнства в храмовете, на приобщаването на съзнанията до една духовна религиозна традиция на народа, която беше прекършена от атеистичния комунистически режим. И която тепърва трябва да бъде възраждана, и то на чиста основа. Ето защо пък на църковните старци, който сега натискат другарите си по партия и по секретни служби да въведат докато са на власт такъв предмет, искам да кажа следното: първо реформа на църквата, и то същностна, първо следва да се покаете за безобразията, които извършихте, ама искрено, после да се оттеглите в манастири, където да се молите Бог да ви прости. А пък едва после, когато на ваше място дойдат нови и чисти, духовно издигнати хора, едва когато пламъка на религиозния живот заблещука из нашите храмове, едва на тази основа може да се мисли за духовно-религиозно възпитание на младежта. А сега вашето е запрягане на каруцата пред коня, както, впрочем, винаги сте правили. Имам предвид тази комунистическа напаст, която ни управлява цели 50 години и която сега постигна невероятен реванш пак да осъществява абсурдната си власт, пак да краде, да лъже, а пък на всичко отгоре сега да иска да разпростре мръсните си ръце и до религията, та да опошли безкрайно и най-святото, и най-висшето.

Това е моята позиция: първо същностни реформи и поврат в образованието и в църковния живот, а едва на тази основа могат да се търсят ефективни начини за по-пълноценно приобщаване на младите към тайнствата на религията, на морала, на вярата в Бога. Друг начин според мен няма. Всичко друго преследва нечисти цели. Аз лично не вярвам, че комсомолци-другари като Гоце Първанов и Дмитриевич искрено са се загрижили за духовно-религиозното възпитание на младежта. Защото едно е да палиш свещи и да се кръстиш, внимателно гледайки камерите да уловят твоята кой знае как ненадейно пръкнала се “религиозност”, съвсем друго е истински да вярваш. Ако поне малко вярваха, ако не лъжеха постоянно, отдавна да се бяха поне покаяли. Аз на такива не вярвам, понеже са прекалено нагли. Ако допуснем точно такива да уреждат така потребния на нацията ни духовно-религиозен ренесанс, майка ни жална тогава.

Духовната криза у нас е страшна. Но тя ще стане още по-страшна ако в нашите родни училища всекидневно учениците бъдат отвращавани от религията. А това неминуемо ще стане ако по класните стаи несведущи хора почнат да им говорят за Бога по един крайно неподходящ, отблъскващ начин. Какво искаме най-после: и Бога ли да разгневим, а?!

Или на тях, на управниците ни, изобщо не им пука за Него: те в “бабини деветини”, разбира се, не вярват. Те страх от Бога нямат – това го доказаха прекрасно. Те лицемерят най-нагло, кръстейки се пред камерите и палейки свещи, мислейки си, че глупавият народ им се възхищава. Сега пък се били загрижили за вярата в Бога на младите: вяра може да даде само оня, който сам я има в сърцето си. Ето защо тия, които са доказали, че служат всеотдайно не на Бога, а на Сатана, нямат правото да посягат особено пък върху сърцата на хората. Те ще се опитат, но ние не трябва да им позволим. Защото залогът този път е прекалено голям: няма да им позволим да се погаврят тъкмо с най-святото.

 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=582

Posted by on февр. 14 2008. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.20686 лв
 CHF =  1.71384 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.23656 лв
100  RUB =  2.56728 лв
 USD =  1.70072 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.