РЕВОЛЮЦИИТЕ В АРАБСКИЯ СВЯТ

Арабският полуостров и част от Северна Африка са залети от протести и падането на високи прегради и дебели стени строени пред свободата на мюсюлманските общества и тяхното мълчание с десетилетия. След Революцията в Тунис, Египет повярва в себе си, а после още няколко държави. Датата е 17 декември. В знак на протест 26 годишен безработен висшист се самозапалва, защото полицията конфискува количка със зеленчуци, които той продава нелегално, за да се изхранва. Вълната от протести започва от този млад гражданин и прерастват в хиляди безкомпромисни искания за свобода от режима на управление, очевидно-грешен и подтиснически.
Но какво означава свободата за тях, когато само са чували за нея от западните медии, последните позволяващи си да вършат огромните беди да навличат гнева на Всевишния, говорейки "само лъжи за исляма"?
Този израз съм чувал не веднъж и е тяхното контра-оправдание за ужасните престъпления над човека, случващи се пред очите им, но подобно на комунистите навремето зад думите "Дяволът го накара да го стори", даже отричат, отричат дори престъпленията над самите тях. 

Как можеш да изискваш свобода, като не знаеш какво означава?

Как може да прозре своето битие манипулираният човек като за всички правата са еднакви? Значи има "справедливост": тоест всички са равни (никой няма права). Ето това нарича комунизма справедливост. С надежда, която е обвита в лицемерие, че лъжата може да донесе благо, подобно на истината водеща опашката зад себе си – обида. Къде е това възможно? Обидата към режима на разпадналия се строй в СССР и други съблазнени от системата страни например е тежък шамар и напълно истинен за разлика от лицемерието, грешната цена в служба просперитета на народа (без това да включва личността). От една страна ти съществуваш, но от друга твоята роля в подобна система е да бъде отражение на масата. Комунистите се опитаха да прикрият и защитят греховете си в името на онова нереално благо за добруването на обществото тъй като бе изтъкнано с напълно реалното лошо. Левичарските идеи: Разрушаването грешния свят и строенето на новия живот върху труповете на стотиците жертви на своя порив за свобода. Дори симпатизантите на болната идея потискаха лицемерието, както самите леви убеждения тях, намерили препитание в същността им. Това е отравяне на човешкия ум в поддръжниците за една нездрава колективизация, където са престъпни индивидуалните качества. Престъпни, защото ако има човек със свое мнение то задължително ще заклейми режима. Още повече ако има досег до информация за живота, който се случва навън. Престъпник е всеки позволил си лукса да бъде себе си, а не просто част от общото. Френският политолог Лешек Колаковски съобщи: "Навремето съюзниците отвориха широко вратите на  "шкафа с труповете"; при това западните общества изпитаха на гърба си зверствата на хитлеристите. А съветският Гулаг и китайските концлагери "лаогай" са нещо далечно и твърде мъгляво за Запада. До ден днешен комунистическата пропаганда обича да не се покайва."
Ще ми кажете, че не съм живял по времето на комунизма за да давам мнение. Тогава аз ще попитам по-възрастните, те дали са "живяли"? Ама наистина ли са живяли по времето на комунизма или той за тях е това, което беше България и Тодор Живков? Според мен е частица от цялото и години след рухването му, точно тогава, тоест сега вече може да се направи цялостна равносметка за него.
Иначе, в тази връзка си спомням, че Бин Ладен по "Ал Джазира" открито съобщи, че във войната срещу срещу кръстоносците интересите на мюсюлманите и левичарите съвпадат, защитавайки тезата за приликите между злите режими. Разбира се, има ги приликите между тоталитарната форма на власт. Не в самите идеологии, а в жертвите които се дават. Също така никога не признават грешките си. А другото, заради което си симпатизират е поради едно очевидно и просто правило. "Щом имаме общ враг, ние сме приятели." А врагът е винаги Америка.
Докато самите американци се опитват да открият пропаганден модел на страната си за да го разобличат пред света и не рядко са напълно адекватни, комунизма и исляма са много по-хитри в това отношение. Двата строя знаят, че за да подържат огъня разпален просто не трябва много-много да го раздухват с признаването на греховете си, защото така или иначе е поддържан от другата страна да барикадата. Режисьори, интелектуалци, писатели и прочие сами вършат и напълно безрезервно услугата да го разпалват в полза на левичарите. И така, последните просто остават да наблюдават как услужливо ги въздигат, защото последват ли примера на своите съперници ще го изгасят съвсем и ще загубят плодовете на пропагандата.
Вече е реализиран сценария, че ако има зло в света, то е винаги едно, а всичко останало е добро.
Давам пример: на никой днес не му прави впечатление, че повечето режисьори анатемосващи Америка в същото време със скрита невъздържаност целуват идеологиите й.
Формулата е проста: "Аз ще ти разкажа една история за един враг и една жертва. За да е по-лесно да я разбереш и после разкажеш на повече хора за да я разберат също. Америка е врагът, жертвата е останалият свят. Нищо, че аз живея в Америка и съм свободен, ще защитя "свободата" на другите народи, а нея ще заклеймя като подтисническа. Нищо, че точно другите от онези народи, хиляди имигранти из между тях се спасяват от бедността в страните си всяка година като избягват в Щатите. Аз ще кажа, че американците са ги направили бедни. Че са покорили родните им правителства и затова се наложило да избягат от домовете си и търсят щастието другаде. После ще разкажа колко лош е капитализма. За по-добра алтернатива от капитализма обаче няма да споделя, защото не зная да има такава. Какво толкова: ще кажа колко е лош и хиляди тинейджъри ще ми повярват. Ще гледат филма ми и благодарение точно на капитализма аз ще живея с богатството си изразено в солидни сметки в банките. И никой няма да ме обвини, че върша пропаганда, защото съм свободен да манипулирам, както реша общественото мнение без да ме затворят. Това в същност ще ме накара още повече да обичам страната, която ми позволява толкова много без да ме осъди: Съединените Щати."
Днес за протестите в арабския свят се мълви, че са предизвикани за кой ли път, както всяка беда – от Щатите. Аз пък съм на същото мнение чийто коментар направи българката, която живее от години в Египет със своето семейство в материала си изпратен за нашите медии: "Че американците имат пръст в надигането на протестите абсолютно не е вярно, те имат най-голяма полза от стабилност в района и голяма, и важна страна, като Египет до момента им го гарантираше, пък макар и с диктаторски режим." Искам да попитам поддръжниците на конспиративните и особено модерни напоследък теории: Ужасяваща мизерия, в която живеят около 80 милиона души, в Кайро 28 милиона не е ли достатъчен повод за протести? Или пак някой друг, отвън дърпа конците? "Между впрочем Кайро е един от най-мръсните, даже и ако не е най-мръсният мегаполис в света, положението там с въздуха и водата е катастрофа. От една четвърт до една трета от египетския хляб е американска благотворителна помощ." – съобщи Евгений Сатановски, президентът на московския Институт за Близкия Изток. Разбира се никой не се сеща да бъде отбелязано, когато се дава благотворителност от Вашингтон. Не, че защитавам Америка, просто искам да се разбере едно напълно ясно нещо. Толкова ли е трудно обикновения човек да разбере, че в политиката няма само добро и само лошо, а въпросът опира там – доброто или лошото да оправдава цената, която е дадена. Естествено, че САЩ има интереси в Близкия изток. Естествено, че като дава, тя дава също така дава за да подсигури своето лидерско място. Но последното не означава, че само взима. Извинявайте, казвате, че американската страна е чисто и просто грабител на залежите на петрол на арабския полуостров. Да, ама давате ли си сметка, че тези държави печелят от природните си ресурси благодарение на скъпите технологии, които са произведени и внесени от кого? От кого друг-Америка, разбира се. От враговете на исляма, от модерността, която арабските режими лицемерно заклеймяват. Дали щяха да знаят изобщо, че под земята им е скрито богатство ако не бяха те? Дали всичките онези шейхове и принцове тънещи в богаство щяха да имат около себе си това изобилие ако не бяха те? Или пак Америка е виновна за това, че не се е погрижила парите да отидат в бедното население?
2011-та ще бъде запомнена именно с пламтящите събития подпалили земите на Близкия изток, бележити-защото и в смелите очаквания на политическите анализатори само преди месеци не биха могли да прогнозират, поне не с такъв устрем. А с какво още 2011 ще ни изненада занапред-знаем само, че промяната предизвикваща асоциация напълно оправдано с ефекта на доминото, или ще донесе изход от тоталитарното робство, или от въпросния изход ще се роди по-голяма безизходица. Която, както казахме, с ефекта си на доминото може и да не разпознава граници.
В тази връзка, страховете от последното са изпитание за Барак Обама и неговото правителство, а също така на другите големи страни, част от които продължават да мълчат, но знаят, че искат или не ще бъдат замесени и ще се наложи да се произнесат. Мълчанието-вече не се счита за политически коректно в отношенията между държавите. Дали е модел разпространен от Сащ или можем да намерим в по-задълбочени в същността си фактори не е важно на този етап. Дали е правилен или не-също. Сега е по-важно да признаем, че наистина е така и не бихме могли да го отречем. Нека не забравяме, че световната общност вече е наясно, че несигурността в една точка може да прерасне в несигурност образувайки голям кръг, както от територия, така и от последици за целия свят. Затова светът няма да бъде същият от свалянето от власт на президента на Египет Хосни Мубарак. И за пореден път, колкото и западните медии да не смеят зад удобния и силно употребен неправилно израз -"политическа коректност", всъщност изобщо да не бъдат коректни. Мюсюлманската религия е в основата на реформите зад която корумпираните властимащи са потискали своите народи и са ги държали дълго време послушни. Да, мюсюлманската религия. Нека не забравяме, че за разлика от останалите тя е и форма на управление даже в 21 век.
Сега, този знак е показателен за обновяването на исляма според времето в което живеем именно днес. Ала мюсюлманите са възпитани по модела: "Модерността е враг", счита се за "вродена деградация". Как, тогава ще се обърне към демокрацията така единодушно? Въпросът веднага създава твърде конфликтни противоречия за да бъде отговорено. Дейвид Праис-Джоунс преди време каза: "Колкото повече арабите се модернизират, толкова по-малко те са араби; колкото повече се самоопределят като араби, толкова по-малко се модернизират." След наблюдаваният от цял свят революционен преврат в Египет е показателен примерът, че промяна може да има и там, където религията, с последната си и между впрочем основна дума във всички сфери на живота, дори и в политическия, не допускаща компромис и вмешателство от страна на времето и отстояваща себе си с радикализъм в настоящето, осъзнава необходимостта от промяна и обновление, приеема истината за себе си, че терора не е враг само на Америка и нейните съюзници, а общ враг на цялото човечество. Тероризма няма отношение с вярата и принадлежността. Нито пък е отговор на войната поведена от мъчениците на Аллах за да се превърнат в герои с взривяването на бомби в домовете на друговерците. В съвременния смисъл казано-в домовете на "прасетата".
Искам да бъде подчертано с дебели букви: Тероризма обича мюсюлманската религия, въпросът е мюсюлманската религия да престане да обича тероризма.
Тя винаги трябва да бъде аналог на думата мир и мюсюлманството е пред важна стъпка да се отърси от войнствеността, от мечтите един ден полумесецът да свети за всички във възхвала на Аллах, защото светът не е изграден само от мюсюлмани и никога няма да бъде еднакъв.
Според мен, мюсюлманската общност се страхува от самата себе си-че ако направи крачката напред към съвремието ще бъде измита нейната величественост чието свързващо звено е религиозната принадлежност. Според мнозина беше така. Никой преди една година не предполагаше, че арабите ще се обърнат с лице към демокрацията – смело и безкомпромисно. Ала прекалено хубаво, не е на хубаво. Естествено, че предстоят тежки дни за народите от редица арабски и мюсюлмански страни.
И да, ако това наистина се случи ще бъде виновна Америка…
А най-засегната външна дестинация ще е Европейският континент ако не съумее адекватно да подходи към въпроса… Много "акота". Не на последно място: Ако това се случи, "тогава Бог да ни е на помощ" по предупредителните думи на английския историк, с които завършвам, Тимъти Гартън Аш. Защото както казах може ситуацията да засяга арабските и мюсюлмански страни ала от развоя и останалия свят.


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ: 

ДОКТРИНАТА „ПЪРВАНОВ – БОРИСОВ“

ПСИХОЛОГЪТ ИВАН ИВАНОВ: ИМА ВРЪЗКА МЕЖДУ КРИЗАТА И ИЗОСТРЯНЕТО НА ПСИХИЧНИТЕ БОЛЕСТИ

МУРАВЕЙ РАДЕВ: ЗАГУБАТА ОТ СДЕЛКАТА С ВЪНШНИЯ ДЪЛГ НАИСТИНА Е ОГРОМНА И ДО 2015 ЩЕ СЕ УВЕЛИЧАВА

ИВАН ГЕНОВ: БОЙКО БОРИСОВ Е В МИННО ПОЛЕ

КРАЙ НА СВЕТА И АПОКАЛИПСИС

НАИСТИНА ЛИ СМЕ ИНТЕРНЕТ ПОКОЛЕНИЕ?

МУЛТИКУЛТУРАЛИЗЪМ И ПОЛИТИЧЕСКА КОРЕКТНОСТ

НЕМСКИТЕ СИНДИКАТИ ГОТВЯТ СТАЧКИ ЗАРАДИ ИЗТОЧНОЕВРОПЕЙСКИТЕ РАБОТНИЦИ

ДОСИЕТАТА – ДРАМА ИЛИ ВОДЕВИЛ – НЕИЗНАСЯНИ ДОСЕГА ФАКТИ ОТ ПЕТЪР ХРИЗТОЗОВ

ИМЕТО НА МАКЕДОНИЯ – проф. В.Цачевски

БАЙ ДАМЯН ИЛИЕВ: ВСИЧКИ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ СА ЗА БЕЛЕНЕ, БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ

ГЕОРГИ ХРИСТОЗОВ: ДО 10 НОЕМВРИ БЪЛГАРИЯ НЕ СЕ Е УПРАВЛЯВАЛА ОТ ИКОНОМИСТИ

ПОПРАВКИ В ЗАКОНА ЗА ОРЪЖИЯТА ГАРАНТИРАТ ГЛОБИ И ОЩЕ БЮРОКРАЦИЯ

БОРИСА ТЮТЮНДЖИЕВА: ОБИЧАМ ДА ЖИВЕЯ НА РЪБА

БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИ САМИ ДА РАЗВЪРЖАТ РЪЦЕТЕ СИ -доц. Любима ЙОРДАНОВА

РАДИКАЛЕН ИСЛЯM – Йордан ТОДОРОВ

МЕТОДИ АНДРЕЕВ: РЕФОРМИ С РЕЙТИНГ НЕ СЕ ПРАВЯТ

СЕМЕЙНИТЕ ЦЕННОСТИ ПРЕД ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА НОВАТА ДИСКРИМИНАЦИОННОСТ – Калоян МЕТОДИЕВ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3679

Posted by on февр. 16 2011. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.31883 лв
 CHF =  1.73282 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.14483 лв
100  RUB =  2.80485 лв
 USD =  1.66595 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.