РАЙНА МАНДЖУКОВА: ЕДНА НАЦИЯ Е КАТО ОГРОМНО СЕМЕЙСТВО, В КОЕТО ВСИЧКИ ИМАТ ПРАВА, НО И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Райна Манджукова е родена 20 октомври 1970 година в Кайраклия, Бесарабия в Украйна. От 1988 година, следва висше образование в Държавния педагогически институт в град Измаил (Украйна). През 1989 година идва в България, за да продължи образованието си в СУ „Св.Климент Охридски”, в който завършва специалностите Български език и литература и Руски език. След завършването на университета е назначена в Агенцията за българите в чужбина, където работи до 2007 г. През същата година започва да води предаването „Облаче ле бяло” по телевизия СКАТ. От август 2009 до май 2010 е председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Автор на поезия и публицистика в периодичния печат и на книгата "Кръстопътища български" /София, 2009/.
 
 

Г-жо Манджукова, наскоро излезе декларация от организации на българи от повече от 10 страни по света в която се настоява да се върнете в Агенцията за българите в чужбина. Какво мислите за това?
Да, прочетох декларацията и съм много благодарна на Тася Тасова и на всички, които са я подписали. Не защото си правя някакви илюзии, а защото самият факт на тази декларация е оценка за мен. Оценка от тези, заради които, в крайна сметка, приех да стана председател на агенцията  и за които работех.

Нека продължим разговора с един донякъде личен въпрос. Вие сте дошли в България от Украйна на 19 години, в объркано време – началото на прехода. Как се ориентирахте, кой Ви помогна да се адаптирате и изберете за себе си един изключително родолюбив път? Предполагам било е трудно?
Сега като се връщам назад във времето ми се струва, че едва ли не така е трябвало да бъде. Ние бяхме четири момичета, които дойдохме заедно, сами „в дълбокото” и се ориентирахме по принципа „за да се  научиш да плуваш, трябва да плуваш”. Специално за мен голяма роля изигра това, че аз от самото начало се стремях да общувам повече с българите. Макар че беше трудно – на всеки втори се налагаше да обяснявам, че не съм рускиня и да разказвам историята на руско-турските войни и преселванията на българите в Бесарабия. Но хората питаха не от лошо чувство, а защото повечето наистина идея си нямаха за съществуването ни… В  крайна сметка, създадените тогава, в онези години приятелства се оказаха най-силни и трайни. Кой ми помогна ли? Ами хората, Българите. Всичките онези българи, които срещах и продължавам да срещам в България и извън нея…

Как така станахте председател на Агенцията за българите в чужбина?
Преди всичко искам да кажа, че никога не съм мислила, че ще стана председател на Агенцията за българите в чужбина, това не е било моя цел или стремеж. След завършване на висшето си образование в Софийския университет през 1993 г. започнах работа там, председател тогава беше Георги Данаилов. Аз фактически бях една от първите служителки, тъй като по това време тя се формираше. Останах в Агенцията до 2007 г.  Междувременно се смениха няколко председатели – Гиньо Ганев, проф. Вера Мутафчиева, доц. Пламен Павлов.
Всъщност до управлението на доц. Павлов трупах информация, познания, а вече той ми даде възможност да приложа това, което съм натрупала, в реални неща.  Той ми помогна да повярвам, че аз мога не само да научавам, а и нещо да променя, че мога нещо съществено да върша, да решавам проблеми и т.н. След него работих с още двама председатели в качеството си на експерт. И още тогава направих първият си извод, че политика в държавата спрямо българите в чужбина няма. Защото в качеството си на експерт, в качеството си на работещ човек с колегите изпълнявахме това, което като насока ни даде съответният председател. При един се прави едно, при друг  не се обръща особено внимание на направеното от първия и т.н. И в крайна сметка взаимодействието между България и българските общности в чужбина посредством Агенцията зависи от това колко голямо сърце има съответният председател, колко българи може да побере това сърце, дали само емиграцията или само историческата емиграция, или само напусналите последните години и т.н. И, от друга страна, доколко той има свой личен, личностен, не политически, авторитет в държавата, спрямо правителството. Казвам това, защото единствен Пламен Павлов имаше куража и авторитета да „удря с юмрук по масата”, да влиза при министри и да казва, че трябва да се свърши това, това и това. При всички останали председатели нещата бяха завоалирани и много често през последните години след него се чуваше – това е в разрез с политиката на България, за това не можем да поемем отговорност, и т.н. А в крайна сметка никой до сега не е казал каква е политиката на България спрямо българите в чужбина. Затова през 2007 г. аз напуснах Агенцията, защото нямаше повече какво да взема от нея, нямаше какво повече да дам. Целият опит, който бях натрупала се оказа ненужен. Не бях вече полезна нито за себе си, нито за хората. Това не ми попречи да продължа работата, по която съм най-компетентна – българите в чужбина. Направих предаване в телевизия СКАТ “Облаче ле бяло”. В  него преследвах едно направление, което смятах за много необходимо, с което започнахме и този разговор – липсата или наличието на информация. Дълбоко вярвам, че за да  се наложи това разбиране, че българите в чужбина, независимо от гражданство, от това колко отдавна са в чужбина, а дори и от степента на владеене на езика, и българите в България сме едно цяло. За да се наложи това, трябва да се познаваме. Трябва да знаем едни за други.
За председател на Агенцията ме покани министърът без портфейл Божидар Димитров.

Колко големи български общности има в чужбина, въобще колко българи има по света?
Приблизително работим за 3,5 – 4 млн. българи, числото смятам, че е оптимално и обхваща цялото разнообразие на българите в чужбина – историческата емиграция, политическата емиграция, икономическата от средата на миналия век, новата, свързана с отварянето на границите. Казвам, че работим с това число и то е приблизително, защото няма механизъм по който да бъде установен точния брой.

Какво се прави за да не се скъса пъпната връв с тези наши сънародници? Може ли да се каже, че държавата ни е наистина майка за тях?
Убедена съм, че съзнанието и отвън навътре, и отвътре навън трябва да е едно и също. Трябва да престанем да обсъждаме въпроса кой на кого е длъжен. България на българите в чужбина, или българите в чужбина на България. Страхувам се да не звучи патетично, но наистина за мен българите са едно цяло, част от една нация. А една нация е като едно огромно семейство, в което всички имат права, но и задължения. Естествено, че България е длъжна и по конституция, и по законодателство, и по други нормативни документи, а и по усещане за нация, да подкрепя българите в чужбина, да им помага. Това, което наричаме запазване на българското етнокултурно пространство. Но и те също имат задължения към страната, не към държавата, а към България, ако искате дори към роднините, които са оставили тук. Но това е съвсем щрихирано – много са измеренията, много са начините и  българите в чужбина да бъдат полезни на България. И повярвайте, нещата далеч не винаги имат материални измерения.

Образователната линия ли е най-важна за българите в чужбина?
Тя не е толкова основната, защото трудно може да се каже кое е по-важно от другото, но определено е в основата. Защото докато се чудим дали да обръщаме внимание на българските училища в чужбина, ако продължаваме да се чудим доколко държавата трябва да се ангажира с тези проблеми, след  не много години всичко останало просто няма да има значение. Защото ще изпуснем поколения.
По последна информация в Агенцията бяха регистрирани 135 български образoвателни звена в чужбина, от които до 105, подписвам се с две ръце, реално съществуват и работят с България. Останалите в повечето случаи все още търсят своя път към България.

Има ли факти, че заради бългaрски паспорти около кандидатстването и влизането ни в ЕС много македонци и косовари се изкарват българи?
Какво значи „да се изкарват българи”?! Това е една друга тема, един от ангажиментите, който Агенцията започна да има от 2000 г. А именно установяване на български произход при кандидатстване за българско гражданство. От началото на 90-те запона рязко да се увеличава броят на лицата, кандидатстващи за българско гражданство и за постоянно пребиваване именно на основание български произход. Държа да подчертая, че тази възможност бе регламентирана още в тогавашното законодателство. Но административният апарат не бе подготвен за изпълнението му. Просто казано, чиновниците в МВР и Министерството на правосъдието просто не знаеха, какъв документ на, примерно един българин от Сърбия да приемат за доказателство на българския му произход. И понеже именно в  Агенцията беше натрупана информация за критерии, по които това може да се определи, затова всички останали министерства, които имат допир с тези въпроси, много спокойно предадоха този ресор на Агенцията и я поставиха на топа на устата и оттам нататък тя стана меродавният фактор за установяване на българския произход. А когaто има само един орган, който установява това, естествено, че има място и за спекулации, имам предвид спекулации относно компетентността и прецизността. Твърдя, че колегите от Агенцията са компетентни за да се справят с тази задача. Но от друга страна, разбира се, че е  необходима пълна прозрачност в действията.

В синхрон ли е работата на Агенцията с министъра без портфейл г-н Димитров?
Какво означава в синхрон? Министърът е политическият ръководител на тази дейност. Принципно решението на правителството да учреди такава длъжност на министър без потфейл, който да се занимава с българите в чужбина и други неща (при това – архиви, вероизповедания, а не бедствия и аварии, както преди) е много положителна стъпка. Въпросът е, че тази стъпка не е реализирана. Даже в началото самият министър без портфейл смяташе, че няма да има председател на Агенцията, а самият той ще я ръководи, но с по-висок ранг. Това според мен щеше да бъде едно много добро решение. Т.е. без да се раздува щатът и бюджетът една вече изградена институция да си остане с ранг агенция, но ръководителят и щеше да бъде с по-високо политическо ниво. Това щеше да е идеалният вариант, много ни се искаше да бъде така и тази работа наистина да потръгне.

Какво толкова казахте в Прага, че се стигна до такава радикална мярка – уволнение?
Казах, че няма координация между институциите. Нещо, което и дете да спрете на улицата ще ви го каже. Но… да не коментираме, много се писа за това.

Мислите ли, че уволнението Ви е политическо?
Не, не е политическо. За да е политическо, това би трябвало да означава, че аз съм от някоя политическа сила, а аз не съм.
Аз съм назначена като експерт и едва ли някой може да оспори тези ми качества. Освобождаването ми е просто  едно недоразумение, една заблуда, в която бе въведен министър-председателят Бойко Борисов. И доколкото той не пожела да чуе моето мнение се стигна до тук. Нищо драматично!

Днес, месец след като това се случи,съжалявате ли за казаното от Вас?

Не съжалявам за казаното. В социалната мрежа фейсбук има една група в моя подкрепа. Изказват се и хора, които не познавам. Един такъв коментар имаше, че „някой трябваше да каже, че царят е гол!” Това нещо много ми хареса.
Но ако  трябва да съм конкретна, ще повторя – не съжалявам за случилото се. По една много проста причина. Повечето от българите в чужбина, ме познават от малка, както се казва. Идвали са в Агенцията, общувала съм с тях, развивала съм се пред очите им. Техните проблеми, болки са ми известни от години. Затова сега за мен нямаше „подготвително”, от мен се очакваше от първия ден да запредютна ръкави да започна един по един да решавам проблемите им. Но затова е необходима все същата тази координация, която липсва. И аз се държах по-друг начин с българите в чужбина, не само сега в Прага, ако не бях пределно откровена с тях, аз (може би!) щях да запазя мястото си на председател, но щях да загубя любовта и доверието на хиляди хора и по света, а и в България. Предпочитам да е обратното. Така че аз нищо не загубих.

И сега на къде?

Ами засега съм безработна (смее се), но свободна. Имам повече време за семейството си… Продължавам да водя предаването си „Облаче ле бяло” по телевизия СКАТ. Освен това Пламен Павлов активизираме дейността на Асоциация „Световната България” – неправителствена организация, която създадохме още преди години. И двамата с него, както и многобройните ни съмишленици сме убедени, че за да бъдеш полезен на България не ти е необходимо креслото да висш държавник.


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

ЕЛИЗАБЕТ ХОРНУНГ: ИЗУЧАВАНЕТО НА НЕМСКИ ЕЗИК Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО

БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ: КОЙТО ТЪРСИ „СЛУЖEБНА” ПОБЕДА С ИЗБОРНО
ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ПОЛУЧАВА ЗАГУБА

БОЙКО ЛАМБОВСКИ: РАДВАМ, ЧЕ ИМАХ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ЖИВЕЯ В
ДВЕ
РАЗЛИЧНИ СИСТЕМИ

ДОЦ. ТАТЯНА ДРОНЗИНА: ЖЕНИТЕ СА ЖЕРТВИ НА НАСИЛИЕ, НО И
ИЗВЪРШИТЕЛИ
НА НАСИЛИЕ

ДОЦ. ИВО ХРИСТОВ: ИМАМЕ ЕДИН ДИВ, КРАДЛИВ ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТ
С МНОГО
КЪС ХОРИЗОНТ ВЪВ ВРЕМЕТО

СКАНДАЛНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА НОВИЯ ИЗБОРЕН КОДЕКС

ПЪРВАН СИМЕОНОВ: ОБЩЕСТВЕНАТА ЛЕГИТИМНОСТ НА
АНТИКРИЗИСНИТЕ МЕРКИ Е
ОТ РЕШАВАЩО ЗНАЧЕНИЕ

ЕРДОГАН ПРИЗОВА ТУРЦИТЕ В ЕВРОПА ДА НЕ СЕ ИНТЕГРИРАТ В
СТРАНИТЕ В
КОИТО ЖИВЕЯТ

ЗАБРАНИТЕ
НАНАСЯТ
ПОВЕЧЕ
ВРЕДИ,
ОТКОЛКОТО
ПОЛЗИ
Джон
СТОСЕЛ

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: У НАС ИМА ПРЕКАЛЕНО МНОГО ХОРА, КОИТО НЕ
ЖЕЛАЯТ ДА СЕ ТРУДЯТ

ЦВЕТЕЛИН ЦОНКОВ: ЗА ДОБРО ЗДРАВЕ – ИГРАЙТЕ ШАХ!

АЛИ ХАМЗИН: ОТСЛАБВАТ ЗАПАДНИТЕ ПОЗИЦИИ В УКРАЙНА

АНДРЕЙ РАЙЧЕВ:НЕ ВИЖДАМ НИТО ЕДИН АРГУМЕНТ ПРОТИВ ГЕННО
МОДИФИЦИРАНИТЕ ХРАНИ

ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: АЗ ПОЗДРАВЯВАМ ЧЕЗ ЗАЩОТО ИЗЛЯЗОХА УМНИ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3266

Posted by on юни 23 2010. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.31874 лв
 CHF =  1.72138 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.14178 лв
100  RUB =  2.81416 лв
 USD =  1.66298 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.