РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ

За развод по взаимно съгласие се говори, когата бракът е прекратен по волята и на двамата съпрузи, без да се установяват причини за дълбокото му и непоправимо разстройство и вина, без да се изнасят факти от интимния живот на съпрузите.

За да бъде прекратен бракът по взаимно съгласие, е необходимо и двамата съпрузи да изявят воля за това, която е обективирана във  взаимното съгласие, което трябва да е да непоколебимо и сериозно. Непоколебимо означава решението на съпрузите за прекратяване на брачното правоотношение да е категорично и окончателно, а сериозно – да не е резултат от временно настроение и да е обмислено, задълбочено.

Не може да се иска развод по взаимно съгласие преди да са изтекли 3 години от сключването на брака.

За да се задвижи производството е необходимо  да се подаде писмена молба  от двамата съпрузи, но не до който и да е съд, а  до районния съд по местожителството на съпрузите или на единия от тях.

Молбата трябва да съдържа следните реквизити:

1. Посочване на компетентния орган (районния съд);

2. Данни за молителите и на техните пълномощници (ако имат такива) – име, ЕГН, адрес за призоваване;

3. Основание на молбата – чл. 100 СК;

4. Обстоятелствена част – изразено сериозно и непоколебимо взаимно съгласие;

5. Искане за постановяването на развод по взаимно съгласие;

6. Приложени документи;

7. Дата, място и подписи на молителите.

Към молбата се прилагат следните документи:

1. Оригинал на удостоверение за сключен граждански брак;

2. Заверени от молителите копия на:

– удостоверения за раждане, ако към датата на подаване на молбата от брака има ненавършили пълнолетие деца;

– нотариални актове или други документи, удостоверяващи правото на собственост върху имотите, предмет на споразумението;

– талон на МПС, ако то е предмет на споразумението;

– влогови книжки и др. с оглед споразумението;

3. Служебна бележка за получено брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ датата на заседанието; ако лицето е безработно, то заявява това пред съда;

4. Комплект статистически сведения по образец:

– Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние;

– Сведения за съпрузите;

– Съобщение за прекратен граждански брак;

5. Споразумение по чл. 101 от СК;

6. Документ за внесена първоначална държавна такса.

С подаването на молбата съдът се сезира.

Председателят на съда призовава съпрузите на задължително помирително заседание, на което те трябва да се явят лично. Неявяването на някой от тях без уважителна причина се схваща като липса на сериозност и непоколебимост на решението за развод, а това от своя страна е основание за прекратяване настоящото производството.

Целта на помирителното заседание е да осуети развода, като помири съпрузите. Постигне ли се помирение, производството се прекратява.

Ако на помирителното заседание съпрузите поддържат молбата си, съдът  внася молбата за разглеждане в съдебно заседание. В насроченото съдебно заседание съпрузите следва отново да се явят и да декларират съгласието си като убедят съда в сериозността и непоколебимостта на решението да прекратят брака си.

Предпоставка за постановяването на решение за развод по взаимно съгласие е постигането на споразумение по чл. 101 СК. В него задължително трябва да бъдат засегнати следните въпроси:

упражняването на родителските права

личните отношения и издръжката на децата

имуществените отношения

ползването на семейното жилище

издръжката между съпрузите

фамилното име

Уреждането на въпроса за родителските права, в случаите, когато от барака има деца, е един от най- важните, а именно на кого от съпрузите се възлага упражняването на родителските права и режима на личните контакти с другия родител. С оглед нормалното поддържане на отношенията родител – дете практиката е наложила правилото за лични контакти не по-малко от два пъти месечно по един ден и един месец през лятото, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на родителя, комуто е възложено упражняването на родителските права.

Относно издръжката, която дължи неупражняващият родителските права съпруг, следва да бъде определен нейният размер, време и място на изплащането й. Размерът се определя съобразно потребностите на детето и възможностите на родителя, но в никакъв случай не би могло да не се определи издръжка или тя да бъде под минимума – в границите от 30 до 80 лв.

Ако при сключването на брака единият съпруг е приел фамилното име на другия, при развод първият може да възвърне предбрачното си име или да запази фамилията на съпруга си. Запазването обаче може да стане само с изричното писмено съгласие на съпруга, с чиято фамилия другият ще продължава да се представя в обществото, което съгласие следва да бъде изразено в споразумението.

В споразумението задължително трябва да се посочи издръжката, която бившият съпруг ще дължи, но само при условие, че другият е нетрудоспособен и не може да се издържа от имуществото си, само при тази хипотеза се дължи издръжка от един от съпрузите. Издръжката, която се дава е не за повече от три години, като плащането може да се преустанови и преди изтичането на срока, ако нуждаещият се съпруг встъпи в последващ брак.

Закона дава възможност при желание от страна на бившите съпрузи и тяхната воля да уговорят издръжка, която не се дължи по силата на законова разпоредба.

             Съпрузите следва да се споразумеят за ползването на жилището, в което са живели заедно преди развода. В интерес на децата е ползването на семейното жилище да бъде предоставено на съпруга, на когото е възложено упражняването на родителските права.

Придобитите по време на брака от двамата съпрузи вещи, права върху вещи и парични влогове са семейна имуществена общност (СИО), независимо на чие име са придобити. Приема се, че те са придобити в резултат на съвместен принос, изразен във влагането на средства, труд, грижи за децата и работа в домакинството, като съвместният принос се предполага до доказване на противното. Недвижим имот – СИО, може да бъде предоставен в изключителна собственост на единия от съпрузите. За целта се изготвя заключение на вещо лице за пазарната стойност на имота, тъй като върху 1/2 от нея се дължи местен данък. Възможно е след прекратяването на брака бившите съпрузи да са в положението на съсобственици на недвижимите имоти.

Съпрузите следва да си поделят и движимите вещи и паричните влогове, придобити от двамата по време на брака.

В самото споразумение или извън процеса, да посочат от кого се поемат съдебните разноски.

Споразумението, в което детайлно са обсъдени изброените по-горе въпроси, подлежи на преценка от съда, който проверява дали е пълно, защитени ли са интересите на децата, в съответствие със закона ли е постигнато споразумението. Ако то е непълно или не защитава интересите на децата, или противоречи на закона, съдът дава на съпрузите срок за отстраняване на недостатъците. При неотстраняването им в посочения от съда срок, същият отхвърля молбата за развод по взаимно съгласие.

В случай че постигнатото споразумение няма недостатъци, обхаванало е всичкио аспекти на отношенията на съпрузите, съдът се произнася с решение в законоустановения срок.

             С постановяването на съдебното решение за допускане на развод по взаимно съгласие брачното правоотношение между двамата съпрузи се прекратява и настъпват уговорените от тях правни последици в споразумението.

 

 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=864

Posted by on мар. 9 2008. Filed under Позиция. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.26158 лв
 CHF =  1.67926 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.22494 лв
100  RUB =  2.82928 лв
 USD =  1.66652 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.