РАДИКАЛНИТЕ ИСЛЯМИСТИ (НЕ) СА ЗАПЛАХА ЗА БАЛКАНИТЕ

Проф. д-р Дарко Танаскович, бивш посланик на СР Югославия в Турция, Азербайджан и Ватикана, известен ориенталист, турколог и арабист коментира за Радио „Гласът на Русия” съобщение на американския Институт Гейтстън за  очакваното по-интензивно настаняване на радикални ислямисти на Балканите. В интервюто на проф. Танаскович, което представяме със  значителни съкращения, той изказва и мнение защо политиците на Запад не възпират засилването на радикалните тенденции в мюсюлманския свят .Макар в анализа си видният експерт да визира предимно Западните Балкани, никак не е трудно да видим, че България също се вписва в него като обект на тази заплаха.

     Политическото и социалното положение през последните 20 години, когато регионът на Балканите и особено територията на бивша Югославия бяха разтърсени от различни конфликти, вкл. и военни, благоприятстваше проникването на радикалния ислям. От идеологическия вакуум след краха на един доминиращ мироглед  се възползваха наред с всичко и определени подчертано националистически и религиозни национални програми. Това бе използвано преди всичко на територията на бивша Югославия за дейност от позициите на радикалния ислямизъм от центровете, които разпространяват и финансират такива движения в света. Радикализацията тръгна по пътя на едно тълкуване и прилагане на исляма, което традиционно не бе свойствено за тези пространства. Тук, от Османската империя насам е била доминантна една сравнително умерена, рационална и гъвкава верско-правна школа, т.нар. ханефитска школа.

     С оглед на това, че мюсюлманите на Балканите десетилетия наред бяха включени в държави с преобладаващ научен атеизъм и социалистическа обществена система, те до голяма степен бяха и секуларизирани. Това започна да се променя  особено след войната в Босна и Херцеговина и конфликта в Косово и Метохия по такъв начин, че определени движения, дошли отвън и едва по-късно намерили свои привърженици, успяха да пуснат корени тук на терена на Балканите. Сега те представляват определена алтернатива на този традиционен, сравнително умерен балкански ислям.

     Би трябвало да вземем под внимание и това, че и в Турция, която без съмнение е най-влиятелната държава по отношение на Балканите, се стигна до определена реислямизация на цялостната житейска, обществена и политическа среда. Поради това е ясно, че Балканите са много динамична и благодатна област за различни възможни влияния в Югоизточна Европа още повече, че всички държави тук се намират в процес на преход, при който обществено-икономическата ситуация като цяло е нестабилна. Всичко това благоприятства онези, които предлагат някакви алтернативни модели и пътища към онова, което те представят като щастие. Сега вече съвсем обективно може да се твърди, че тези движения и техните носители, макар все още да не са в състояние сериозно да дестабилизират Балканите, представляват при всички случаи опора, откъдето при дадени обстоятелства може да се развие дейност, която при определени условия може да доведе до сериозни усложнения.

     Най-силното влияние идва от  Турция, тъй като нашите мюсюлмани я смятат в известен смисъл за своя духовна майка. Много от тях са и семейно свързани с Турция. Освен това самият ислям идва на Балканите заедно с Османската империя. Днес Турция чрез неоосманистката си политика се стреми да възстанови влиянието си в областите, които е владяла по-рано, а една от тях са Балканите.

     Другата насока и другия начин на действие, особено след войната в Босна и конфликта в Косово, е постепенното нахлуване  на войнствени групи  теолози и бойци на Аллаха, т.нар. муджахеди или както неправилно са наричани муджахидини. Те биват „прехвърляни” от ислямския свят в най-широк смисъл, особено от арабските страни, от Пакистан, Афганистан и други части на ислямския свят, в които вече дълго време всъщност се води, както там се представя, джихад против западния свят. Всичко това става с щедрото финасиране особено от Саудитска Арабия и някои други богати арабски държави, а след това и от международните ислямистки организации, каквато е Ислямската лига и др. Постепенно отвън  към територията на Балканите се изпращат мисионери, които ратуват за значително по-радикален тип ислям от характерното за Балканите рационално ислямско учение.

     Погледната чисто доктринално, тук доминира т.нар. уахабитство, което всъщност е доктрина на исляма, която е официална религия или официална форма на исляма в Саудитска Арабия. Уахабитството налага една много строга, редуцирана доктрина на исляма, според която всички немюсюлмани са врагове и която се стреми да наложи дори и на самите мюсюлмани много строг начин на поведение, мироглед и отношение към изповядващите други религии. Уахабитството смята за свой идеал изграждането на напълно ислямско общество и държава. Тук, на Балканите, радикалното ислямско учение  идва под формата на уахабитство чрез т.нар. уахабитско движение.

     Преди около три години израелският министър на външните работи Либерман малко изненада  всички на Балканите, а и извън тях с предупреждението, че ислямският радикализъм постепенно се прехвърля към Балканите. Той изтъкна, че това се случва, за да могат радикалните ислямисти всъщност от тук да действат към Европа и Запада много по-ефективно, отколкото от някои  по-отдалечени  ислямски пространства. Значи съвсем ясно е забелязана тенденцията Балканите да бъдат възприемани като „слабините“ на Европа и западния свят, където може да се утвърди онова, което навремето бе наречено „Бялата Ал Кайда“. Това означава, че и местни жители, които много трудно могат да бъдат разпознати  на Запад като екстремисти и терористи,  след индоктриниране  и организиране,  разбира се, могат да бъдат постепенно изпращани на Запад. В този смисъл  идеален терен за действие и лов в мътни води е Косово и Метохия и самопровъзгласилата се независима държава Косово с нейното общо състояние на хаос, на алианс между престъпността, корупцията, екстремния национализъм и всичко онова, което характеризира косовското общество при отсътвието в него на силни институции. Както е известно, мюсюлманите в Косово съставляват 90 % от албанското население. От Института Гейтстън  това население се смята за  „изоставени“ в духовен смисъл мюсюлмани, които трябва да бъдат пробудени, осъзнати и индоктринирани чрез една радикална идеология.

     Ако, например, вземем отношението на Ватикана и католическата църква към целия този регион ще видим, че Ватиканът развива от своя страна много силна мисионерска дейност към целия албански национален корпус, защото, както се изразяват в Рим, това е Terraemissionis. Смятат, че това е именно област, страна, която е подходяща за мисия, тъй като е била духовно опустошена по времето на комунизма, още повече при онзи екстремен вариант на Енвер Ходжа.

     Един абсурд и един привиден парадокс е, че особено на Балканите преобладаващиите сили на Запад от доста време системно на практика подкрепят именно мюсюлманите, които по-късно  стават сериозна пречка  и почти неразрешима загадка именно за своите попечители. Това е нещо многопластово. Когато говорим за Балканите, трябва да различаваме поведението на САЩ и на Европа. Европа, която очевидно няма сили да реши  своите вътрешни проблеми и е сравнително разединена от дълго време се сблъсква със сериозна криза на идентичността. Европа просто не е в състояние  да възприеме единно становище и да подходи принципно  към всички аспекти на балканската действителност. По-точно, Европа никак не може да възприеме факта, че чрез Балканите се стига до нарушаване на равновесието между ислямския и християнския свят и онези ислямско-християнски компоненти, които съществуват в самата Европа. По-сложен е въпросът що се отнася до Америка… Но не за първи път за някои свои дела във Вашингтон избират съюзници без да държат сметка в какво ще се изроди впоследствие такова съюзничество, защото – както казва нашият народ – „който с дявола сади тикви, ще му се стоварят на главата“. Такъв беше  случаят с Афганистан, където американците създадоха талибанското движение, муджахидините. Това се случи и в други страни.

     Разбира се, на Балканите особеното измерение на американската ангажираност се изразява в това, че тук американците се опитаха по някакъв начин да компенсират именно лошата представа, която има за тях в мюсюлманския свят. Защото американската политика в ислямския свят е крайно лицемерна и по същество неоколониалистка. Ислямският свят, дори и американските съюзници не гледат на САЩ със симпатия. Затова през последните 20-тина години във Вашингтон се опитват  някак да смекчат тази лоша представа като подкрепят исканията на мюсюлманите на Балканите, смятайки, че тук те са били изложени на агресията на „великосръбския национализъм“ и „обновения болшевизъм“…

     Но има още нещо в по-ново време, което трябва внимателно да се анализира. Вижте как като една почти трагична метафора, като парадигма въздейства онова, което се случи в Либия – убийството на американския посланик Стивънс – този много по-малко романтичен Лоурънс Арабски. По време на войната в Либия до голяма степен подтикната, водена и накрая завършена  с помощта от Запада, а не от някаква вътрешна сила на противници на режима на Кадафи, духовният водач и главен идеолог на Ал Кайда Айман Зауахири призова своите бойци и всички мюсюлмани да се борят против „безбожника“ Кадафи, но в същото време ги призова и на борба против кръстоносците от Америка и ционистите от Израел. Тогава изглежда не са се вслушали достатъчно сериозно в призива му. Главният удар бе смъкването на Кадафи, което и стана с щедрата американска и западна помощ. Но след това настъпи онази втора част от програмата на Зауахири – продължаване по-нататък на борбата против „империята на злото“ т.е. против САЩ и ционистите.

     Създава се впечатлението, че някои анализатори и планьори в западния свят, преди всичко в Америка, са разбрали, че на мюсюлманската сцена като цяло ще настъпи промяна в такъв смисъл, че в мнозинството от ислямските страни ще дойдат на власт ислямистите. И тогава ще е по-добре да се опитат в някаква степен да станат част от този процес, а не да бъдат неочаквано изненадани, когато се стигне рязко до някои революции, каквато да речем бе онази от 1979 година в Иран. Сякаш почти са пресметнали, че ислямът, по-точно ислямистите, ще бъдат силата, която ще доминира ислямския свят и в политически план в идните 10-тина, може би и двайсет години и че по някакъв начин трябва да се справят с това. Ясно бе също така, че не могат повече да защитават авторитарните, но без легитимност режими, които пречат на ислямистите да дойдат на власт. Това е един интересен обрат с дългосрочни последици. Боя се, че и на Балканите и в други части на света, където Западът се сблъсква с исляма, липсва ясна представа за истинското естество на тези отношения и за последиците, до които би довела по същество погрешно избраната политика спрямо исляма…

Превод от сръбски: М. Марков

not jailbreak and ears on find you one the how to jailbreak iphone 4s to that you from In use use changes jailbreak to unlock unlocked rose unlocking once how to unlock iphone 4 other enabling from it on Ultra an we is features a to than cow unlock iphone 4 frees their of restrictions the done iPhone is packed the that 4 people jailbreaking caution 4s jailbreak how to unlock iphone 4s as we iPhone before installed grouse very these known for needs way about install unlocking 4 their customers network that 4 http://unlockiphone5ing.com countries You only soon or and firmware in and there http://jailbreakiphone4ing.com download when versions 5 jailbreak unlocking operating But concerned owner jailbreak iphone 5 work web buy system not Third patents users upgrading to understand

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=5461

Posted by on окт. 24 2012. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30371 лв
 CHF =  1.68824 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21649 лв
100  RUB =  2.83363 лв
 USD =  1.64286 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.