ПЪРВАНОВ И ПАРТИИТЕ В КОАЛИЦИЯТА ТРЯБВА НАЙ-ПОСЛЕ ДА ПРЕФОРМУЛИРАТ ПОВЕДЕНИЕТО НА ДПС

Владимир Шопов, политолог: ПЪРВАНОВ И ПАРТИИТЕ В КОАЛИЦИЯТА ТРЯБВА НАЙ-ПОСЛЕ ДА ПРЕФОРМУЛИРАТ ПОВЕДЕНИЕТО НА ДПС

Kакви са новините за десницата след президентските избори?
Един от най-големите проблеми в момента е, че просто не е ясно кой трябва да води оттук нататък разговора за бъдещето на десницата.

Пред нас имаме делегитимирани ръководства, имаме изпразнени откъм членове и ангажирани граждани партийни структури и един тотално изчерпан вече дебат за „обединението на десницата”. Наистина не е ясно кой най-полезно може да продължи темата, защото на ниво ръководства виждаме едно не-политическо поведение. Губят се избиратели, губи се дневен ред, губят се избори и от това нищо не следва. Това е вече друго ниво на затваряне и изключване от нещата, случващи се в страната.
Последните избори окончателно легитимират БСП като част от полето на тезите на прехода. Но това не е изненада и би било тъжно, ако десницата е чакала тези избори, за да разбере, че ще случи. Глупаво е и да се чувстваш исторически ограбен, подобни неща са се случвали и се случват във всички европейски политически системи. За последен път и най-ясно това стана във Великобритания след като лейбъристите приеха един нов консенсус, чието изграждане бяха гледали отстрани. Това може да носи разочарование за авторите, но не трябва да води до бездействие и апатия.
 

Виждате  ли вие като политолог  изход от създалата се ситуация?
Има две основни опасности, които много биха усложнили допълнително ситуацията. Едното е да изпаднем в някакви безкрайни интерпретации със сложни понятия, схеми и т.н. Подобна интелектуализация на въпросите не е нужна. Втората опасност също е сериозна. Виждам едно изкушение части от десницата да започнат да мислят за себе си като за културно, естетически различни от останалите хора в обществото. Някакъв вариант на тезата „след като не идвате при мен, аз ще се правя, че въобще ви няма”. Подобно развитие е изключително опасно, защото би гетоизирало десницата. Основният вариант за движение напред е пределно ясен – просто десните лидери и партии да започнат да се занимават с политика отново и да направят опит да видят българското общество, каквото то е през 2006 година, а не през 1989 година.
 

Може ли да се получи ефекта на “преяждане с власт” за управляващата коалиция?
Формулата на коалицията е стабилна и, както виждаме, напълно универсална по отношение на различните обекти на разпределение на средства, влияние и постове. Провалът на дясната кандидатура за президент допълнително предоставя аргументи на постоянно експанзиращата ляво – властова прослойка. Това тепърва ще продължи да се случва.
Появява се и нов проблем. Досега влиянието чрез власт бе основно по посока държавни институции, държавни фирми и т.н. В момента сякаш има опит да се пробва една схема на влияние, при която властта се опитва да влияе върху частни субекти, които така или иначе попадат под някакъв регулационен режим. По този начин може да се концентрира много влияние и власт.
 

Но като цяло, в средносрочен план подобно поведение е лишено от перспектива, защото ще се появят различни стратегии и динамики. Те могат да са политически или чисто социални и икономически, не може да бъде измислена ситуация, при която всички основни играчи за дълъг период да играят по една и съща стратегия. Рано или късно ще има разминаване.
 

Превръща ли се в проблем ДПС и водената от тях политиката в определени региони на страната?
По отношение на ДПС политическата система е някак си заклещена. От една страна самото наличие и поддържане на подобен електорален ресурс я прави безценен партньор в среда на обща нестабилност на предпочитанията на хората. От друга страна, основното условие за диалог с тази партия е готовността да се капитализира всичко, до което тя се докосне. Това силно делегитимира самия политически процес и допълнително укрепва негативните очаквания спрямо политиката и държавата. От тази гледна точка, партиите от коалицията и самият Първанов имат отговорността да започнат най-накрая да правят опити да преформулират тази нагласа и поведение на ДПС.
Основният проблем в силните райони на ДПС е, че позицията на национално мнозинство там се използва като основание за създаване на твърде силно местно мнозинство. В тези райони съществуват мощни местни, полу-феодални схеми на разпределение на публични и частни ресурси, които почти тотално контролират какво се случва. По този начин за много хора напълно изчезва самият смисъл на настоящата система, те просто не виждат възможности в нея. Това е напрежението, което много хора виждат, но то не получава адекватен отговор.
 

Какво трябва да е отношението на Георги Първанов спрямо тройната коалиция след 1 януари 2007, когато тя вече ще е изпълнила своята основна роля, а именно ще е вкарала страната в ЕС, по думите на самия президент?
Надали някой знае какво иска да прави президентът след края на мандата си. От тази гледна точка, трудно можем да предвидим много точно как той ще си изгради отношението към коалицията. Има, обаче, две неща, които са много характерни за Първанов и те ще определят до голяма степен и бъдещото му поведение. Едното е неговият статут на архитект на „голямата реформа” в БСП и реално връщането й в голямата политика. Първанов ще иска да съхрани това и след края на мандата си. Най-вероятно би го направил под формата на стоящ встрани коректив и авторитет, пазещ това наследство. Второто важно нещо при Първанов е желанието му да изгради някакъв „стратегически дневен ред”. Той сигурно съзнава, че основният му принос досега не е толкова по изграждането на днешните съгласия, а по-скоро включването на БСП към тях. От тази гледна точка, той ще иска да направи някакъв по-дългосрочен проект за развитие на страната, с който да присъства и след края на президентския си мандат.
 

Как ще повлияе влизането ни в ЕС на политиката и политиците у нас? Ще има ли промени на лоши практики, смяна на поколения, трусове, засмукване на неудобни политици към европейските структури и т.н.?
В България постепенно започна да се появява един все още малко абстрактен натиск за „европеизация” на ежедневните ни практики и поведение. Но той не е достатъчен. Например, колкото и кампании да проведем за намаляване на броя на катастрофите по пътищата, това няма да се случи без ефективни институции – стриктно прилагане на закона, спазване на изискванията за сигурността на превозните средства, състоянието на пътищата. Така че, политическата и социалната промяна в страната все пак няма как да мине около институциите, а през тях.
В по-дългосрочен план, самото членство ще образова различни хора, фирми, браншове как да си отстояват интересите и в България и на ниво ЕС. Това би имало ефект и върху политическата система, макар че не бих го надценявал. Има определена политическа отговорност, която партиите и техните ръководства трябва да носят. В този смисъл, има полза да се говори и за смяна на поколенията, но не просто с някакви млади хора, а с млади хора с биографии, с авторитет в своите професии и общности.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=451

Posted by on Ное. 2 2006. Filed under Актуално. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.31343 лв
 CHF =  1.696 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20549 лв
100  RUB =  2.81666 лв
 USD =  1.62891 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.