ПРОШКО ПРОШКОВ: В БЪЛГАРИЯ Е СБЪРКАН МОДЕЛЪТ НА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ

ИСКАМ ЛОЗЕНЕЦ ДА СЛЕЗЕ ОТ КОЛИТЕ И ДА СТАНЕ ЕВРОПЕЙСКИ РАЙОН, КАЗВА ОЩЕ МЛАДИЯТ КМЕТ

Прошко Прошков е роден на 31 Август 1974 година в София. Завършва Техническия университет – инженер по автоматика и системотехника. Работи четири години в Германия по проекти за програмно осигуряване за индустрията и за моделиране и оптимизиране на трафика в железопътния транспорт. Ръководил е проекти за изграждане на информационни системи. Кмет на район "Лозенец" от ноември 2007 година. Говори  английски и немски език.

 

Г-н Прошков, защо софиянци смятат за особено престижно да се живее в район Лозенец? Това не е ли проява на снобизъм, на парвенющина?
Ами престижно, според мен, беше да се живее в Лозенец – във всичките му части. Това бяха места с изключително добър климат в южната част на София, в полите на Витоша, с приятна атмосфера, ниско застрояване, зеленина, близост до Южния парк и Борисовата градина, близо до центъра на града. Това беше, не на последно място, територия с дух, с история. София е имала два такива центъра на духа – около Докторската градина и около площад „Журналист”. Наистина, тази част на София, носи особен дух, затова се смята за престижно да се живее тук.

Защо говорите в минало време?
За съжаление тази престижност е отнеса с приемането на кварталните застроителни планове на Лозенец през 90-те години на миналия век. Те са имали силата на закон и са допуснали едно много гъсто и на места непреценено голямо и  високо архитектурно строителство. И най-вече несъобразено с тесните улици, несъобразено с това да се поеме автомобилният поток от паркиращи, от излизащи от кооперациите коли, от трафика на преминаващи. Като се съчетае всичко това с факта, че последните 20 г. преход липсва, въобще, план за развитието на София, последствията са видни. В крайна сметка някои части на Лозенец не носят вече нито дух, нито атрактивност и стана трудно да се живее в тях.
Ние претендираме да сме проспериращ район, но в момента сме районът без кино, без театър, без една концертна зала, без никакви условия за обществено обслужване, за културен живот. Районът е населен само с кооперации, тук-там някой магазин. За мен това не е добре проектирана градска среда.

От пръв поглед се вижда, че Лозенец е една архитектурна мешавица…
Проблемът тук е, че нашите закони не предвиждат санкции върху естетиката на сградите, няма санкции за дизайн и красота, за орнаменти, елементи, дори и за цвят ако щете, ако не са в синхрон с околната градска среда.

Преди време проф. Елка Константинова каза пред Общество.нет, че не минава вече по ул. „Николай Лилиев”, кръстена на името на чичо й, защото това не е улицата на поета, а новобогаташка улица, с огромни скъпи жилища. Как мислите дали живеещите там знаят кой е Лилиев?
Улица „Николай Лилиев” е емблематичен пример точно затова, за което говорихме. И въобще целият този квартал. Това са проблеми, заложени преди повече от 10 г. Когато един план влиза в сила като закон, без да е обсъждан на обществен дебат, това са последствията. Днес има по-голяма гражданска активност, хората са много по-информирани. Въпросните планове за съжаление често са обслужвали частни интереси на инвеститори, които желаят да максимизира печалба. Благодарение на тази безумна алчност, на липсата на естетика се стигна до това, което е в момента: кризата с недвижимите имоти, раздутите балони на цените. Очаква се една нормализация на този процес, за съжаление твърде късно.
Колкото до хората, които живеят в Лозенец, както навсякъде и тук има такива, които се чувстват над закона, с които трудно се работи. Нашата администрация също е срещала проблеми. Например при желанието да се ремонтира улица, при разчистването, за да се даде достъп на техниката. Да не говоря за случаите, когато трябва да се режат клони. Служители са били заплашвани, а става въпрос да се направи нещо добро за живеещите.

Екологично чист ли е район Лозенец?
Екологията не е само въпрос на райониране, тя е общ проблем на града, тя е нещо симптоматично за целия град. Лозенец не е районите с лош въздух, независимо, че доста зеленина изчезна с времето. Законът задължава всеки, който строи и отсича дървета, да засади в троен размер. Получители разрешение за строеж засаждат, обаче, откъде дойде проблемът? Няма съпротива от инвеститорите да засаждат, просто няма места.
Лошото е, че няма средства в общината за поливането на дърветата, не се и предвиждат. Бюджета за озеленяване е ограничен. Това е проблем на Столична община, не на районите, които, за жалост, са с ограничени права и функции. Това е друга тема. Аз, обаче, обичам да говоря по нея. Стигнахме до един конфликт от преди 2 г. – районните кметове бяха избирани за пръв път, а не назначавани. Аз, например, не бих се съгласил да бъда кмет без избор. Изборът е доверие. Назначаем чиновник – никога не ми е било мечта. Аз съм тук, защото съм получил доверието на хората от моя район и искам да направя нещо добро, обаче, правата ми са по-малко дори от тези на предшествениците ми. Много сме орязани и хората трудно разбират конфликта между това и „Ние ви избрахме, а сега нищо не можете да направите за нас по това, това и това…”.  Дори елементарни неща от типа да поставим анти-паркингови колчета, да оправим спешно някоя дупка, да реагираме за някаква градинка.
Големите паркове, градини са от обществено значение и са на разпореждане на бюджета на „Зелена система” към Столична община. Бюджетите на районите са минимални. 3000 лева месечно за подръжка, почистване на сняг са крайно недостатъчни. Изнемогваме буквално. В рамките на този бюджет се занимаваме и с малките квартални градинки.
Имаме една идея, която ако се реализира би се получило много добре. В цяла София по градини, паркове съществуват мини-кафета или някакъв друг тип заведения, които се дават по наем. По-добре да се мисли за вариант те да се отдават след конкурси срешу инвестиции в зелени площи, перманентна подръжка – поливане, плевене, обезпаразитяване, ремонт и подръжка на детските съоръжения в тях.

Детските градини са един щекотлив въпрос за Столицата. Как стоят нещата при вас?
Детските градини в района са много хубави и обичани от хората, но не са достатъчно, както навсякъде. Добрата новина в тази посока е, че се строи една пристройка на 92 ДГ, която ще отвори врати през февруари 2010, което означава, че над 100 деца ще бъдат приети там. Отделно сме дали предложение пред Столична община в района за двете останали последни места с нормална квадратура – едното на Хладилника, другото около Зоопарка, да се направи задание за проектиране на две нови детски градини. Там са квартали, където живеят много млади хора, а нямат никакво покритие.
За мен, няма да скрия, децата са огромен приоритет, затова и обръщаме внимание на детските площадки, училищата.

Кой е най-големият инвестиционен проект, от обществено значение, на територията на общината?
Най-големията реализиран проект, преди време, е болница „Токуда”, с инвеститор от клас А. Най-хубавото нещо, огромен проект, е метрото. Щастие и късмет е, че е определено през нашия район да мине вторият метро-диаметър, който ще стигне по бул. Вапцаров до РУМ „Черни връх”. Надявам се да се намери финансиране и да бъде продължен веднага до Хладилника, да се построи буферен паркинг, който да поема входящия в София поток от коли. Това ще облекчи изключително много трафика. В момента, обаче, много хора не основателно са наплашени, че ще има конструктивни проблеми, отчуждения. Уверявам всички, че нямам отношение към проекта за метрото, още повече, че той се променя постоянно, оптимизира се. Единственото ми отношение като кмет, като гражданин, като жител на района е твърдо „ЗА” метрото.
Искам Лозенец да слезе от колите и да стане европейски район. Колите да се използват само за излети. Чрез метрото ще се реши проблема с паркирането – ще има подземни паркинги и други. Ще се случат все хубави неща.

Има ли значение за един районен кмет, партийната му принадлежност? Все пак е административна длъжност…
Вашият въпрос е може би по-дълбок, отколкото очаквате. Аз съм избран с гласовете на ДСБ, не съм от партията, която управлява сега. Не мога да кажа, че целенасочено съм бил потърпевш, но винаги съществува един такъв риск, независимо дали  съм аз или някой друг. В България е сбъркан моделът на местното самоуправление.
Спомняте си вероятно оплакванията на г-н Бойко Борисов, когато беше кмет, към държавата, затова, че София е била дискриминирана с централизираната субсидия. Тоест всички общини събират данъци, такси, внасят ги в държавната хазна и после получават субсидии. Субсидиите, според мен, са неефективни. Те са категорично по-лява, като мярка и не стимулира и не стимулират общините са привличат инвестиции, да стават атрактивни за бизнеса, да имат интерес да събират данъците. И когато твоите данъци отидат в общия кюп, и получиш по-малко, отколкото е справедливо, понеже правителството е в конфликт с теб, като кмет на София, както беше Бойко Борисов – Сергей Станишев, ето ви един заложен конфликт веднага: да се види кой кмет от коя партия е и оттам да се вади субсидията. Това не трябва да е така. Трябва част от данъците да постъпват в общинския бюджет, за да може той да е гъвкав. Тогава пък ще пострадат по-бедните общини, но пък не трябва да по този механизъм да се ощетяват развиващите се градове.
В същият смисъл страдат и районите в големите общини. Заложен е предварително възможността да няма ясен критерий за разпределение на средствата по райони. Например район Лозенец е със скъп данък сгради, с изключително високи данъчни оценки на имотите, внася доста пари в бюджета, но не бих казъл, че получава пропорционално. И е трудно да обясним това на гражданите. Би трябвало да се промени рамката, законът.
Трябва да има повече инвестиции към районите като нашия, към културното наследство в тях. Откакто съм тук водя една битка да възобновим водонапорната кула на „Джеймс Баучър” – едно изключително красиво съоръжение. Да я върнем към живот, да правим културни мероприятия в нея. На 19 ноември планираме, вие първи го научавате, Ден на отворените врати в нея. В доклад до Столична община искаме тази кула да бъде извадена от капитала на „ВиК” и да стане публична общинска собственост, да получи статут на архитектурен паметник.
Борим се и за Летния театър, който сме изгубили навремето чрез една абсолютно престъпна сделка. Оказа се, че той е прехвърлен в „Софийски имоти” и половината е продаден на частни лица, заедно, доколкото знам, с басейна срещу него. В момента собствениците блокират каквато и да е инициатива, вероятно имат амбиция да строят. Пуснал съм писмо за обратно изкупуване, но нещата са трудни. И за жалост отговорност не можеш да търсиш от никого – колективният орган „Общински съвет” го е решил навремето.

 


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ

ЙОРДАН МАТЕЕВ, БИВШ ГЛАВЕН РЕДАКТОР НА СП. ИДЕАЛИСТ В ИНТЕРВЮ ПРЕД ОБЩЕСТВО.НЕТ

АНКЕТА ЗА КРИЗАТА С ХОРА НА ПАЗАРА

ВАСИЛ КАРАИВАНОВ: НАЙ-ГОЛЕМИЯТ РИСК Е ПАРИТЕ ОТ ФИСКАЛНИЯ РЕЗЕРВ ДА ИЗЧЕЗНАТ СЪВСЕМ

МВР НЕ МОЖЕ ДА ОПАЗИ ЛИЧНИТЕ ДАННИ ДОРИ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ СИ

ЦВЕТКО ЦВЕТКОВ: АКО ЦВЕТАНОВ МИСЛИ ДА СТАНЕ КАРДИНАЛ РИШЕЛЬО НА УПРАВЛЕНИЕТО НА ГЕРБ ЩЕ СБЪРКА

ПРОФ.ЦАЧЕВСКИ: OБЩЕСТВЕНАТА ПОДКРЕПА ЗА ПРАВИТЕЛСТВОТО ЗАВИСИ ОТ УСПЕХА НА НЕГОВАТА ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА

ПОЛША ВЪВЕЖДА ХИМИЧЕСКА КАСТРАЦИЯ ЗА ПЕДОФИЛИЯ

ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА: БИТОВАТА ПРЕСТЪПНОСТ ИЗЛЕЗЕ ОТ КОНТРОЛ

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВЕН ИНФАНТИЛИЗЪМ – Kалоян МЕТОДИЕВ

ЦВЯТКО БАРЧОВСКИ: НЯМА ЛОША ДУМА ИМА ЛОШО СЪДЪРЖАНИЕ

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: МЛАДИТЕ ИМАТ ДРУГ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ И ВЪЗПРИЕМАНЕ НА СВЕТА

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=2652

Posted by on Ное. 1 2009. Filed under Актуално. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.31343 лв
 CHF =  1.696 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20549 лв
100  RUB =  2.81666 лв
 USD =  1.62891 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.