ПРОФ. ЦАЧЕВСКИ ЗА РИСКА ОТ ПОВТОРЕНИЕ НА „КОСОВСКИЯ СЦЕНАРИЙ” НА БАЛКАНИТЕ

Интервю с професор Венелин Цачевски, бивш посланик на България във Финландия и Естония, автор на десетки книги и научни изследвания за съвременното развитие и европейската интеграция на Балканите. Предстои третото издание на последната му книга – „България и Балканите: Европеизацията не е завършила”.
 
 

През февруари изминаха три години от обявяването на независимостта на Косово. Какви са постигнатите резултати в развитието и международното признаване на новата държава?
Преди всичко бих искал да отбележа, че процесът на международното признаване и формирането на държавността на Косово е значително напреднал. До началото на февруари 2011 г. косовската независимост бе призната от 75 страни. В приетия преди  дни последен доклад на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун за дейността на KFOR ситуацията  в Косово бе оценена като „сравнително спокойна, но потенциално нестабилна”. Трайната тенденция към стабилизиране на обстановката позволи  съкращаване числеността на KFOR, която  ще бъде сведена от 10 хиляди в началото на годината до 5 хиляди военнослужещи в средата на март. Този брой се счита от НАТО, който играе основна роля в международните военни сили, за напълно достатъчен, за да се поддържа и в бъдеще стабилността и сигурността в Косово. Силно съкратена бе числеността на Временната административна мисия на ООН (UNMIK), чиито функции в по-голямата си част са прехвърлени на гражданско-полицейската мисия на ЕС в Косово (EULEX), която през пролетта на 2010 г. достигна пълна оперативна способност.
През декември 2010 г. в Косово бяха проведени първите парламентарни избори след обявяването на независимостта. Въпреки констатираните нарушения и повторното гласуване в някои общини, изборите протекоха мирно и без сериозни инциденти. След 2008 г., когато бяха приети конституцията и основните закони, държавните институции осъществяват държавното управление на цялата територия с изключение на Северно Косово, а полицията и силите за сигурност  поемат все по-голяма отговорност в охраната на границите и поддържането на сигурността в страната.

Kакво не успя да постигне Kосово?
Въпреки постоянното увеличаване на броя на страните, признали независимостта на Косово, този процес се оказа  по-бавен, отколкото косовските лидери очакваха. Светът все още е разделен в отношението към променения статут на бившата сръбска провинция. В момента независимо Косово е признато от по-малко от половината от броя на страните членки на ООН. Сред тях са Русия и Китай, които в качеството им на постоянни членове с право на вето в Съвета на сигурност на ООН, заявяват, че няма да допуснат приемането на Косово за член на ООН и други международни организации.
Мнозинството страни на ЕС (22 на брой) са признали независимостта на Косово, но други пет са против. Ето защо  между ЕС и Косово не могат да бъдат установени договорни отношения, което възпрепятства развитието на европейската и евроатлантическата интеграция на новата държава. Разделението по въпроса за статута на Косово е факт и на Балканите, където седем страни са признали косовската независимост, а четири други, включително Сърбия, са на противна позиция. Това  затруднява участието на Косово в регионалното сътрудничество.
Косово трябва  да измине още дълъг път, докато създаде ефективно функциониращи държавни институции и се превърне в демократична държава. По оценки на ООН, национални и международни организации то продължава да е един от европейските центрове на нелегална търговия на хора, оръжие и наркотици. Постигнат е слаб напредък в спазването на правата на малцинствата и човешките права. В публикувания през януари редовен годишен доклад на „Human rights watch” бе посочено, че малцинствата в Косово, включително сърбите, циганите и др., са изложени на риск от дискриминация, маргинализация и тормоз. Малък е броят на завърналите се бежанци и принудително изселените лица. Такива бяха констатациите и в последния доклад за Косово на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун.
 Широк международен отзвук предизвика докладът на швейцарския политик Дик Марти за нелегалната  търговия с човешки органи, извършвана по време на конфликта в Косово през 90-те години на миналия век от ръководители на бившата Армия за освобождение, някои от които в момента заемат ръководни позиции в управлението на страната. Сред тях е действащият премиер Хашим Тачи. През януари 2011 г. докладът на Д. Марти бе приет от парламентарната асамблея на Съвета на Европа и е в ход международно разследване по отправените обвинения, въпреки че те бяха окачествени от косовското правителство като напълно неверни.

Kакво е положението в Северно Косово?
Основният проблем, който възникна след обявяването на независимостта на Косово, бе трудността да се постигнат етническа стабилност и мирно съжителство между косовските албанци и сърбите, а в по-малка степен другите малцинства. По официални статистически данни броят на сърбите, живеещи главно в Северно Косово и района на юг от река Ибър, е около 115 хиляди, съставляващи 5.3 % от общия брой на населението. Мнозинството от емигриралите по време на конфликта през 90-те години на миналия век сърби и лица от други неалбански етнически общности не са се завърнали по родните места.
Както се очакваше, сърбите се противопоставиха на обявената независимост на Косово и отказват да признаят властта на централните  институции. Обявената преди година стратегия на косовското правителство, която има за цел интегрирането на сръбските общини към единното държавно управление, фактически не се реализира. В Северно Косово все още съществуват паралелни сръбски структури на властта, а общественият ред и сигурността се поддържат от UNMIK и частично от EULEX
Все пак, въпреки трудностите и бавния процес на нормализиране на отношенията между албанците и сърбите, известен напредък бе постигнат. През 2009 г. сърбите прекратиха  бойкота да работят в косовската полиция и съдебните органи. На проведените през ноември същата година местни избори, а година по – късно на извънредните парламентарни избори пред урните се явиха малко сръбски избиратели, но те издигнаха свои кандидати и получиха представителство на общинско и централно равнище. Независимата либерална партия в Косово участваше в бившето правителството на Х. Тачи с двама министри.
В сформирания през февруари нов кабинет със същия премиер сръбската партия е представена от трима министри, а нейният лидер Слободан Петрович зае поста вицепремиер. Като причина за участието на неговата партия в правителството той посочи възможностите, които то ще създаде за подобряване на тежкото положение на етническите сърби. Искам да напомня, че съгласно действащата от юни 2008 г. конституция на Косово, сърбите имат квота от десет депутати, какъвто е броят на  представителите на другите етнически малцинства в 120-местния парламент. Разбира се, основна роля в управлението на страната играят косовските албански партии, но това е в съответствие със структурата на населението, в което 92 % са албанци.

Настъпи ли промяна в отношението на Сърбия към независимостта на Косово?
Принципната позиция на Сърбия по въпроса за статута на Косово не е променена. За Белград едностранно обявената независимост на Косово е незаконна, тъй като е нарушила суверенитета и териториалната цялост на страната в нейните международно признати граници.  Според сръбските управляващи решението на проблема е възобновяване на директните преговори между Сърбия и Косово с цел постигането на взаимно приемливо решение. Компромисът, който сърбите са готови да направят, е да предоставят максимално широка автономия на Косово, подобна на Хонконг в Китай или Оландските острови във Финландия.
Обявеното през лятото на 2010 г становище на Международния съд в Хага, според което декларацията за независимост на Косово не е в нарушение на международното право, бе силен удар за Сърбия. Въпреки  изявленията, че никога няма да признаят независимостта на Косово, сръбските управляващи се съгласиха на диалог с Прищина, но който, съгласно приетата през септември 2010 г. резолюция на Общото събрание на ООН, ще има за цел да подпомогне установяване на сътрудничество, постигане на напредък по пътя към Европейския съюз и подобряване живота на хората.
Сърбия продължава да настоява въпросът за статута на Косово да бъде включен в дневния ред на предстоящите преговори като един от откритите въпроси в двустранните отношения. Това обаче вече е практически невъзможно, тъй като за САЩ и всички други страни, които са признали косовската независимост, статутът на Косово не подлежи повече на преговори. Категоричната позиция на ръководителите на Косово е, че диалогът със Сърбия може да е само между две суверенни държави. Така че Сърбия окончателно е загубило Косово, а, като частична компенсация  може да се надява на ускоряване на своята евроинтеграция. 

Какви могат да бъдат  резултатите от предстоящите преговори между Белград и Прищина?
Преговорите трябваше да започнат през есента на 2010 г., но следствие на политическата криза в Косово, довела до провеждането на извънредните парламентарни избори през декември с.г., те бяха отложени. Това стана, въпреки настояването на ЕС, който в съответствие с резолюцията на Общото събрание на ООН от септември миналата година, ще играе основна международна  роля за по-бързо започване и провеждане на преговорите. За разлика от Косово, чиито ръководители не бързаха да преговарят, Сърбия показа, че е по-силно заинтересована от диалога и направи поредната отстъпка – Белград се съгласи той да започне с обсъждането на въпроси, по които по – лесно може да се постигне споразумение, а по – трудните проблеми да бъдат оставени за по-късно.
След сформирането на новото косовско правителство, което декларира като приоритетни цели продължаването на реформите в Косово и започването на диалога със Сърбия, двустранните преговори вероятно ще стартират до края на март или най-късно през април. Конкретни резултати обаче могат да се очакват през есента или до края на годината. Очакванията не трябва да бъдат прекалено оптимистични. Те няма да доведат до съществена промяна в отношенията между Сърбия и Косово, тъй като ще бъдат фокусирани само върху конкретни практически въпроси. Борко Стефанович, който бе назначен за ръководител на делегацията на Сърбия за преговорите с Косово, съобщи, че е съставен списък на откритите въпроси, по които най-напред ще се търси споразумение – телекомуникации, регистрация на недвижима собственост, въздушен транспорт и евентуално изчезнали хора. Той предупреди, че преговорите ще продължат дълго и ще бъдат трудни, но от сръбска страна „ще бъде проявен гъвкав подход и ще бъдат предложени градивни решения”

Какви ще бъдат регионалните последици от променения статут на Косово? Има ли риск от повторение на „косовския сценарий” в други държави на Балканите?

В това отношение съществуват два важни аспекта. Първият се отнася за бъдещето на Косово.  Опциите са Косово да се развива като самостоятелна държава или нейните ръководители да предприемат действия за обединение на страната с Албания. Официалната позиция на управляващите в Тирана и Прищина е, че идеята за „Велика Албания” е исторически отживяла, а албанците трябва да се стремят към обединение в рамките на „Голяма Европа” чрез интегрирането на целия регион в ЕС и НАТО. Според социологическите проучвания обаче повече от 80 % от косовските албанци подкрепят обединяването им в обща държава. От решаващо значение е политиката на големите западни държави, които подкрепиха независимостта на Косово, но са против  бъдещо негово обединяване с Албания. Такава перспектива бе отхвърлена също в плана на Марти Ахтисаари за предоставянето на международно контролирана независимост на Косово.
Но каква ще бъде тя зависи от вероятността  „косовският сценарий” да се повтори в една или повече други балкански страни.  Западни, а и български политици декларираха увереност че, след обявяването на независимостта на Косово, границите на Балканите са вече окончателно очертани, както и че този случай е sui generis (т. е. единствен и уникален) и международната общност няма да позволи такъв прецедент в други райони на света. Оптимизмът в това отношение може да се окаже прибързан, тъй като реален е рискът независимостта на Косово да поощри сепаритизма на албанците в други балкански страни, където те са преобладаваща народност в райони, разположени в съседство с Косово. Такива са Прешевската долина в Южна Сърбия и западната част на Република Македония.
Това се отнася също за поведението на сърбите и други националности в различни балкански страни, в някои от които такава тенденция е видима. В  момента най-уязвима е Босна и Херцеговина, където Република Сръбска – една от двете съставни единици, заплашва с отделяне от федерацията, ако  продължи външния натиск за конституционни реформи с цел създаването на силни централни институции. Невралгични райони са Войводина в Сърбия, Санджак в Сърбия и Черна гора, Трансилвания в Румъния, Турски Кюрдистан и др.
България е една от страните в региона, която не е изправена пред подобен проблем. Въпреки това, необходимо е повишаване на ефективността на държавната политика в етническите отношения, която трябва да е основана на дълготрайните национални интереси и спазването на европейските стандарти. Това, което се случи в Косово, показа колко висока е цената на несъобразяването с реалностите и на погрешни решения на държавните институции  в етническата област. България трябва също така да отстоява принципен и последователен подход в отношението към сепаратистки стремежи на Балканите и в други райони на света.


ПОСЛЕДНИ ИНТЕРВЮТА:

ОГНЯН МИНЧЕВ: ПОНЯКОГА ЛИЦЕМЕРИЕТО Е ПО-ОТБЛЪСКВАЩО ОТ АРОГАНТНОСТТА

Д-Р ИВАН ГЕОРГИЕВ: КИТАЙСКАТА КУЛТУРНА РЕВОЛЮЦИЯ СЕ ПРЕХВЪРЛИ ТУК

МОМЧИЛ ДОЙЧЕВ: ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ Е НЕТОЛЕРАНТНА ИДЕОЛОГИЯ, СЪЗДАВАЩА НОВИ КЛИВИДЖИ НА ОМРАЗА

ПРОФ. АНГЕЛ ДИМОВ: НАРОДЪТ НИ Е МНОГО ДОВЕРЧИВ

ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: ПРОБЛЕМЪТ НЕ Е ВЪВ ВИСОКИТЕ ЦЕНИ, А В НИСКИТЕ ДОХОДИ

ПРОФ. ТОЛЯ СТОИЦОВА: БЪЛГАРИНЪТ СЕ РАДВА КАТО НАРУШАВА ПРАВИЛАТА И СЕ ХВАЛИ С ТОВА

ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ: ПРЕХОДЪТ БЕШЕ ДОГОВАРЯН МЕЖДУ ЕЛИТА НА СОЦИАЛИЗМА И ЗАПАДНАТА СИСТЕМА

ИВАН ГЕНОВ: ТОВА КОЕТО СТАВА Е ТЕАТЪР НА АБСУРДА

ИВАН НЕЙКОВ: КОЛКОТО ПО-МАЛКО ВНАСЯМЕ, ТОЛКОВА ПО-МАЛКО ЩЕ ПОЛУЧАВАМЕ

ПРОФ. ЧАВДАР НИКОЛОВ: МИСЛЕЩИТЕ В БЪЛГАРИЯ БИВАТ ИЗОЛИРАНИ

ЕВТИМ КОСТАДИНОВ: ПО-ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ОБЩЕСТВОТО ЖЕЛАЕ ДА ЗНАЕ КОИ СА СЪТРУДНИЧИЛИ НА ДС

ДОСТЕНА ЛАВЕРН: БЪЛГАРИЯ ВСЕ ОЩЕ Е СИВА ГЕОПОЛИТИЧЕСКА ЗОНА, КЪДЕТО ГАЛОПИРАТ ТРОЯНСКИ ЖРЕБЦИ

ДИМИТЪР ИВАНОВ: ИМА ЯСНИ АНАЛОГИИ МЕЖДУ КОМУНИЗМА И РАДИКАЛНИЯ ИСЛЯМ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3687

Posted by on февр. 21 2011. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30102 лв
 CHF =  1.69468 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.17762 лв
100  RUB =  2.86869 лв
 USD =  1.65272 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.