ПРОФ. ТОДОР ТАНЕВ: ДЪРЖАВНОСТТА ПРОДЪЛЖАВА ДА СЕ РУШИ

КМЕТОВЕТЕ В БЪЛГАРИЯ СА ВТОРА ВЛАСТ

ВСИЧКИ СЕРБЕЗ ДЪРЖАВИ, ВЪТРЕ В ЕВРОПА, ЗНАЯТ КАКВО ИСКАТ. ГЕРМАНИЯ, АНГЛИЯ, ХОЛАНДИЯ ИМАТ СТРАТЕГИЯ ЗА 50 ГОДИНИ НАПРЕД. 

ЮРИСТЪТ, НОРМАТИВНО МИСЛЕЩ, Е ПОСЛЕДНИЯ, КОЙТО МОЖЕ ДА РАЗСЪЖДАВА СТРАТЕГИЧЕСКИ

ТРЯБВА ДА БЪДЕ СМЕНЕН СЕГАШНИЯТ МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО, ТЪЙ КАТО СТАВА ВЪПРОС ЗА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ, КАЗВА ОЩЕ ПРОФ. ТАНЕВ

Тодор Танев е роден през 1957 г. в София. Завършил е Английскагимназия, а после и социология в СУ „Св. Климент Охридски“. Един от създателите и дългогодишен ръководител на катедра „Политология“. В момента ръководи катедра „Публична администрация“.  Доктор на политологическите науки.  Професор в СУ. Специализирал и преподавал в САЩ и Холандия. Автор на книгите: „Политическата култура“ и „Политическите стратегии“. Владее английски, немски и унгарски.

 

Проф. Танев, каква е оценката ви за две годишното управление на ГЕРБ?
Мога да говоря само като гражданин, макар и с политологическо образование, подготовка и самоподготовка, тъй като не се числя към нито една политическа партия. Аз съм в манастир, наречен университет. Служа на Бога на науката. До голяма степен моите наблюдения са кабинетни и, а в известна степен и житейски.
Двегодишният период на управление на ГЕРБ има и положителни и отрицателни страни. Далеч съм от тези, които са гонени от фанатична омраза и подигравателно отношение, проявявайки понякога българския нихилизъм към тези, които са на власт. От друга страна, в никакъв случай, не мога да си затварям очите пред очевидните пропуски. Ще започна с това, което смятам за позитивно.
Първото позитивно нещо е, че правителството на ГЕРБ е първото, което не е съставено от тези, които надробиха нещата преди 20 години. Те не са деветнайсетомайците от 1934 година, обвързани с писането на тъй наречената сегашна демократична Конституция. Те не са обвързани със системата на дългите лъжици – „ти на мене – аз на тебе”, което ги прави, сравнително, освободени. По-малко свързани са с обръчите от фирми и най-вече с кланяне пред някоя чужда сила.
Второ, тази свобода даде на ГЕРБ възможност да подхванат, доколкото това е в силите им и докъдето могат, една епическа битка, може би с най-гнилото нещо в България, което представлява съдебната власт. Тези хора, които са гонени в момента са държава в държавата. Има някои скандални решения, като например това, което се случва с шефката на Софийския градски съд и цялото зловение, което излиза от тази система.  Смятам, че в наличието на специализирани съдилища няма лошо. От тях трябва да се опасяват само корумпираните части от тази власт. Това е оздравително.
Трето, тези хора, които управляват последните две години са доста необвързани със системата на бившата Държавна сигурност. Този голям остатък властва в различни държавни институции (министерства, агенции, университети) и доста добре се е окопал. Списъците, които излизат са само върха на айсберга и истината е, че много от тях продължиха да функционират по нов начин, в нови структури и имената им не излизат в списъците. Сега, след толкова списъци, виждаме кои са. Това го броя за позитив, макар  че имам резервите. Полицейщината е в повече.
Като минус е това, че правителството няма абсолютно никаква стратегическа визия къде да води България. Те се оправят, горе долу, в рамките на мандата, но какво ще става отвъд него нямат хабер.
Второто, за което бих могъл да ги обвиня, е за кадровия подбор, който е орел, рак и щука. Това са от кол и въже събрани хора. Някои от които са гласовити. Например виждаме какво става в Народното събрание, какъв махленски тон имат. Става ми неудобно пред собствените ми деца, не защото използват вулгарни изрази, а нещо много по-лошо. Това е просто откровенна простотия, провинциализъм и комплекс за малоценност. Всички тези гласовите госпожи, включително от сегашната партия, но и други, които им пигласят, това не е парламентът на една европейска страна.
Замяната на липсата на стратегическа визия с откриването на пътища, обекти, макар че последното е много добро, не е истинска замяна. В момента, колкото и пътища да имаме, по тях ще минават европейците, ще минават румънците, гърците, турските тирове. Решаването на въпроса с инфраструктурата не решава стратегическия въпрос какво ще правим в 2030 – 2050 година.  Например Турция знае какво ще прави след 30 години. Това няма как да не бъде вменено като недъг на сегашното управление, по което апропо не се отличава от правителството на НДСВ или Тройната коалиция, които не строяха и пътища. По времето на НДСВ не само не знаеха какво ще става, а и не ги интересуваше този въпрос – въведоха електроразпределителните дружества, затвориха реакторите и построиха нула километра пътища. Те са много по-греховни от тази гледна точка.
Много голяма минус са и изказванията затова какви били медиците, интелектуалците, отношението към университетите, към науката.
Последното, което искам да кажа е, че административната реформа в тази страна е тръгнала рачешката. На счетоводител, какъвто имаме назначен за ръководител на административната реформа, не му е това работата. Той може да прави финансова реформа, но не и административна. Странно е, че точно Симеон Дянков се занимава с нея. Максималното, което може да представи един счетоводител е оптимизация, тоест режи. Но с 15 % да съкратиш администрацията… Коя  администрация? Всичката ли? Някъде може да трябва повече, някъде по-малко. Само с рязане не става. Административната реформа е нещо различно от оптимизацията.
Много лошо е тръгнала държавността от гледна точка на механиката. Държавността продължава да се руши и този път не с някакъв партиен умисъл, а от липса на мисъл. Липса на умисъл и липса на мисъл са две еднакво вредни неща. Дянков не може да се занимава с този въпрос повече. Според мен той трябва да бъде даден на някой друг за следващите две години, защото иначе и той ще се изложи, а заедно с него и правителството. Освен ако той не обслужва някой чужд, враждебен на България интерес. Искам да кажа, че няма чужда сила, която да е за България – било Англия, Брюксел, Турция, Русия, Америка или някоя друга. Никой няма да ни даде възможност да си правим административната реформа, затова трябва да имаме известна дързост, за да се преборим. Въпреки забраните, въпреки всичко трябва да изплуваме и да се преборим.

Как гледате на конфигурация за президентските избори – Надежда Нейнски (евентуален кандидат на ГЕРБ), Калфин (БСП) и Меглена Кунева?

Във всички тези кандидатури няма нищо изненадващо. Ние, обикновените граждани, като че сме свикнали, че тези, които ще бъдат представени, непременно ще бъдат от кръга на действалите политици, хора от истаблишмънта. Според мен, няма да има изненади от тази гледна точка. Може би в България има и други хора, които за съжаление не са получили достатъчно сериозен имидж, че могат да се справят. За поста Държавен глава трябва поравно политик, администратор и дипломат. За съжаление ние ще имаме вътрешен политик, почти никакъв администратор, или ако имаме администратор той няма да бъде достатъчно политик. Нещо липсва в цялата формула. Трябва много по-универсална, по-широко скроена фигура. 
Що се отнася до Кунева, аз не мисля, че нейният стремеж към имидж на независим кандидат я прави по-малко обвързана с политическия истаблишмънт. Напротив, твърде много юристи я подкрепят, а и те бяха свързани, по някакъв начин, с някои структури от миналото. Може би Кунева като жена е по-интересно нещо, защото се нагледахме на мъже, освен това тя е с игрива словестност и така с една добра схоластична обиграност в европейското правене на политика. Разбира се, не трябва да забравяме, че тя е юрист. Юристът, нормативно мислещ, е последния, който може да разсъждава стратегически.
Що се отнася до Ивайло Калфин, само отношението му към признаването на чуждестранните дипломи в България (че не трябва да има такова признаване) трябва да му кажа за баба ми, прадядо ми и другия ми дядо, които завършват в Европа висше образование, но всички те имат български сертификати, затова че имат право да упражняват съответната професия. Той изглежда не е наясно или преподава в частен ВУЗ и има някакъв личен интерес. Той не е интересна кандидатура за мен, защото е неизбираем. Не виждам кой може да подкрепи подобна фигура за президент. Все пак говорим за глава на държавата.
Другата, Надежда Нейнски, е романтичен есенен лист. Може би трябва да свири музика от Шуман, докато става дума за този тъжен образ. Нейнски, а защо не Нейнска?
Разглеждам като сериозна кандидатурата на Кунева, като е възможно и БСП евентуално да я подкрепят. Интересно е как ще го направят, но те са в клопката на Първанов. Искам все пак да видя какво ще е решението на ГЕРБ, защото, като че ли, те не са изчерпали всичките си възможности. Все още е възможно да бъде посочена фигура, която да представлява добър контрапункт на Меглена Кунева. Нейнски е неизбираема и ако я посочат, това ще бъде налагане на воля. Просто щото харесват Бойко, а Бойко е казал да е Надежда. Това е крайно несериозно. Като знам преди години в Добруджа как гласуваха за Жорж Ганчев, екзотични гласове. Нищо чудно да се окаже, че Хасково или пък Благоевград ще подкрепят подобно нещо – просто така, защото екзотично гласуваме. Нейнски, или както и да се казва, кога е измислила нещо стратегическо за България? Каква е подготовката й на управленец, за да бъде примерно на равнището на турския външен министър Ахмед Давутоглу. Всички сербез държави, вътре в Европа, знаят какво искат. Да не забравяме, че Европа на Брюксел, тази на Барозу и Рампой, няма стратегия за повече от 20-20, но има държави като Германия, Англия, Холандия, които имат стратегия за 50 години напред.  Наш въпрос е къде ще се наредим.

Кандидатът на Синята коалиция Румен Христов…

Несериозна кандидатура. Нямат изход просто, трябваше да предложат някой. Не е в Румен Христов обаче вината, че в днешно време толкова малко проценти може да събере чрез своята партия. Някъде много отдавна самата партия тръгна по крив път. Много отдавна един милион и половина нейни почитатели се разпиляха и бяха разочаровани. Много отдавна те имаха правителство, което не се справи с основния въпрос в България – ченгеджийницата. Сега те се държат като герои на Хашек – един генерал умрял, после го сложили на коня и се чудели защо той все падал оттам.

За какво говори фактът, че ГЕРБ издигат кметове на статуквото (Кирил Йорданов – Варна, Детелина Николова – Добрич, Йордан Лечков – Сливен…) – за кадрова криза, компромиси или политическа проституция?
Не е политическа проституция, защото, която и да е партия, е по-голяма проститутка, ако е за работа. Тук имаме работа не с партия, а с т.нар. партия ad hoc.  Такива, които в момента са се създали. Тя не е истинска партия. Нито има структури от миналото, нито има утвърдени кадри, нито има идеология и т.н. Тя, както се е появила, така изведнъж ще изчезне. Това е неминуемо. Това е правилото за партиите ad hoc. Затова е оправдано това, което прави – след като няма кадри да се спре на такива, които отдавна нямат партии.
Кметовете в България са втора власт. Ние имаме двувластие в България. Кметовете често си правят каквото си искат. Така че някой, който е феодал горе, се обръща към феодалите долу – това го има в българската история. Това е отдавна изпитана формула и когато конституционализмът и парламентаризмът куцат, се обръщаме към по-стари форми от предните режими. Местната власт много често е феодална власт. Така че за мен няма никаква изненада. Това е брак по сметка на едната с другата власт.
Кирил Йорданов, все още, го харесват във Варна. Дали е с ТИМ или не, това няма значение. Харесват го, естествено, повече от притежателя на „Трабант” преди два мандата – Кирчев. Трябваше тогава дерета да се срутват, за да видят варненци, че това не е партийна работа, а въпрос на личност.
В Каварна също харесват Цонко Цонев и още преди да имахме понятие, че ще има ГЕРБ, за него се знаеше в цялата страна. Преизбират го. Там има голяма циганска махала, но никой не е чул някой циганин да е направил нещо. Ама Цонев бил направил хотел. Да, така е в България. Но въпросът е къде беше Каварна и къде е сега.

Как виждате отношението на управляващите към университетите?
Един от белезите за цивилизована политика е отношението към най-важния ресурс – мозъчния, отношението към науката, към университета. Така е в САЩ, така е в Англия, така е и в Германия. Въпросът не е само до процента от държавния бюджет, колко се отделя за науката и колко обещават догодина да вдигнат процента.
Искам да отбележа, че с построяването на институция университет в Перник, все още не го прави, нито равностоен, нито има шанс да е такъв на Софийския университет, независимо, че по магистрала „Люлин” може да се стигне по-бързо и по-лесно до него. Не по магистралата, достъпността, териториалността, не по това дали е нов се измерва научността. Научността се измерва по друго: дали един университет е пълен, т.е. универсален, или просто е висше учебно заведение по едно нещо – примерно музикална академия.
Единственият университет в България, който българската държавица, преди повече от 100 години се опитала и направила възможно да събере на едно място мозъците на – химици, географи, философи, литератори, историци и т.н., е Софийският. Човек, който му обръща гръб, обръща гръб на себе си, на политиката и на страната. Аз препоръчвам в следващите две години рязко да се смени отношението към висшето образование и науката. Да бъде сменен сегашният министър на образованието, тъй като става въпрос за конфликт на интереси. Той е бил ректор на частен университет, което го прави пожизнено враг на държавните университети. Трябва да се намери, ако щете учител или друг неутрален човек от БАН за министър, но не може да бъде от частен. Хайде да не бъде и от държавен.

 


ПОСЛЕДНИ ИНТЕРВЮТА:

ПАВЕЛ КЪРЛЕВ: ИМА ОБЕЗУМЕЛИ ПОТРЕБИТЕЛИ И МАЛКО ИМ ТРЯБВА, ЗА ДА ПРЕВЪРТЯТ

ПРОФ. ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: ПАКТЪТ ЗА ФИНАНСОВА СТАБИЛНОСТ Е ВРЕДЕН ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

КОНСТАНТИН РАНГОЧЕВ: ТЕЖКИЯТ ЖИВОТ ВОДИ ИЛИ ДО ПЪЛНА МОРАЛНА ДЕГРАДАЦИЯ, ИЛИ ДО МОРАЛНИ ВИСОТИ

ЮЛИЙ ПАВЛОВ: НЕТОЛЕРАНТНИТЕ НИКОГА НЯМА ДА СТАНАТ МНОЗИНСТВО

ОТЕЦ СТЕФАН: ДА СЕ ДАВА ПРИОРИТЕТ НА НЕЩО, КОЕТО, ОПРЕДЕЛЕНО, НЕ Е НАЙ-ВАЖНОТО Е ПРИНЦИПНА ГРЕШКА

ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА: ИМАМ ТРЕВОЖНОТО УСЕЩАНЕ, ЧЕ ДЪРЖАВАТА Е НА АВТОПИЛОТ

ПРОФ. ЕМИЛ ХОРОЗОВ: УПРАВЛЯВАЩИТЕ НЯМАТ ВИЖДАНЕ ЗА ПРОЦЕСИТЕ В НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

ВАСИЛ ПЕНЕВ: КАНДИДАТ ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ДЕБАТИ СА НЕНАВРЕМЕННИ, РАЗФОКУСИРАНИ И ПРИНИЗЕНИ

ИВАН ЧАЛЪКОВ: НЯКЪДЕ ЕДИН МИЛИАРД ЛЕВА ОТИВАТ ЗА НЕЛЕГАЛНИ ПЛАЩАНИЯ В ЕНЕРГЕТИКАТА

ПЕТЯ ШОПОВА: ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПАРТНЬОРСТВОТО И ДО ДНЕС СТОИ В ПОЛИТИЧЕСКИЯ НИ ЖИВОТ

МАРТА СУГАРЕВА: В БЪЛГАРИЯ НЯМА ДОРИ И ИНСТИТУТ, КОЙТО ДА СЕ ЗАНИМАВА СЪС СЕМЕЙСТВОТО

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3970

Posted by on юли 5 2011. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.25213 лв
 CHF =  1.67108 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.2346 лв
100  RUB =  2.80804 лв
 USD =  1.66567 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.