ПРОФ. РАЧКО ПОПОВ: ПРИ БЪЛГАРИТЕ ТАЗИ ЧЕРТА ОТ МИНАЛОТО – НЕЧИСТОТИЯТА, ОЩЕ СЪЩЕСТВУВА

ЛОШОТИЯТА СЪЩО Е ОТ НЕГАТИВНИТЕ ЧЕРТИ НА НАРОДОПСИХОЛОГИЯТА НИ

НАМАЛЯВАНЕТО НА ИНТЕЛЕКТУАЛНОТО РАВНИЩЕ, ПОКРАЙ ТАЗИ ИНТЕРНЕТ СИСТЕМА, НЯМА ДА ДОВЕДЕ ДО ДОБРО, КАЗВА ОЩЕ ПРОФ. ПОПОВ

Рачко Попов е роден на 30 март 1953 г. в гр. Карнобат. Завършва История със специалност етнография в СУ "Св. Климент Охридски". Специализирал в Москва, Берлин и Мюнхен – в сферата на митологията и календарната празнично-обредна система на българите, балканските и славянските народи. Доктор на историческите науки. Директор на Етнографския институт с музей към БАН от 1993 г. до 2009 година. Автор на изследванията "Пеперуда и Герман", "Светци близнаци в българския народен календар", "Кратък празничен народен календар", "Български народен календар", "Светци и демони на Балканите", "Сакар. етнографско, фолклорно и езиково изследване".

 

 Проф. Попов, понякога съвременните политици оправдават своите грешки с народопсихологията на българина. Кои са най-характерните му черти, според вас?
Една от последните ми публикации беше провокирана от едно телевизионно предаване, което се казваше „Десетте най-лоши навици на българите”. Опитах се да потърся корените им – дали са от днес или са наследени от миналото. За целта прочетох главно наши и всички европейски пътешественици, които са минали по нашите земи още от османско иго. Три от тия десет лоши навици бяха свързани с нашата нечистотия, с боклуците. Привърженик съм на акцията за смяна на найлоновите торбички. Защо ли? Един датски приятел ме запита преди 2 години: „При вас обичай ли е да окачвате найлонови торбички по дърветата?” Аз се оправдах с вятъра, който уж е виновен за това. Да не говорим какви реки виждат чужденците, какви пътища, какви гори, осеяни с боклуци…
В ХХI век още виждаме оставени обувки, отвън, пред апартаментите. Оказва се, че тази черта от миналото – нечистотията, още съществува. Спомням си за моята колежка Славка Гребенарова, Бог да я прости, която първа започна да работи върху традиционната хигиена на българите. Оказва се, че нямаме възпитание в това отношение. Например в Лудогорието през ХIХ век един българин решава да построи баня в селото си и го обявяват за луд.
Другото, което също отнасям към лошите навици, е тази завист, която съществува у нас.

Като в онази шопска поговорка: „Най-обичам на комшията да му умре кравата”…
Точно. Когато поглеждам назад, винаги се сещам за този пример – през Сирните заговезни, когато започват постите, в неделя, когато се консумират предимно яйца, едно време всички спопанки събирали черупките и ги хвърляли в двора на комшийката с думите: нека бълхите да отидат при тебе, Пенке! Бълхата си е страшна напаст, която се дължи и на доза нехигиена в семейството. Когато говорим за това се сещам, че Славка Гребенарова написа за колко много празници, според народния календар, не бива да си мием главите, косите, да се къпем. Тоест имаме повечето ритуално къпане – почистване на части само от тялото, отколкото ежедневно.
Лошотията също е от негативните ни черти. През XVII век френските пътешественици (има и английски и автрийски), разказват в пътеписите си какво виждат тук по нашите земи. Идвайки в София лошо са ги посрещали тогавашните софиянци. Плюли са ги. Слава Богу, че не са посегнали да ги бият. Лошотията някак си прозира в нас.
Но… нека не говорим само за негативните неща. Много обичам Иван Хаджийски – първият наш етнопсихолог и социолог. Той открива в нашия национален характер и много положителни черти – да помагаме в моменти на беда, да бъдем по добри, когато настъпи някакво по-голямо зло. Надявам се, това да се е запазило и днес.

Променя ли през времето народопсихологията ни?

Променя се. Според мен има и много външни влияния с това бурно развитие на компютрите, на интернет пространството. Младите са страшно много затормозени. Аз поне така приемам нещата. Преподавам през последните 20 години и мога да кажа, че докато преди студентите си купуваха книги и ги четяха, сега разчитат главно на интернет. Противник съм на тази система на обучение, независимо, че има и интернет програми, които са по-нормални. Освен това смятам че в интернет има много неточности и аз предпочитам винаги книгата да е в ръката ми, отколкото компютърът пред мен. Това намаляване на интелектуалното равнище, покрай тази интернет система, няма да доведе до добро.

Какви празници обича българина, какво тачи?
Събирал съм факти за това в продължение на 30 години. Това винаги са били най-хубавите ми спомени. Особено, когато съм посещавал селата в Странджа и Родопите.
Разбира се, Великденът и Рождеството са най-големите празници. Например, понеже, познавам добре календара, много обичам св. Атанас, св. Никола (нали съм човек от морето – бургазлия) обичам и сестрата на св. Никола – св. Варвара, която пази децата от шарките. Когато децата ми бяха малки, на този ден винаги им мажехме челата с мед по стара традиция. Така че празниците са нещо хубаво и е добре, дори, ако не спазваме това, което е било, защото то е и  много трудно, да се запази стария ритуал. Там има доста магически действия, доста неща, които не са съвсем рационални, трудно обясними днес, но все пак да знаем, че е празник и този светец може би бди над нас и ще ни помогне.

Ние, българите, вярваме ли в магиите?
Винаги съм смятал, че ние сме повече суеверни. Суеверията са много и голяма част от тях още се пазят. Някои, например, носят червен конец на ръката си, да ги пази от лош поглед.

Преди дни по телевизията дадоха рядък народен обичай. Жени с бели ризи се търкалят по тревата на Гергьовден...
 Всяка капка от гергьовската роса, гергьовския дъжд, казват българите е златна монента. Значи годината ще е плодородна. Тъй като този ден поставя началото на лятото росата се смята за много лековита. Затова нашите предци от женски пол, винаги, в ранно утро, при изгрев слънце на Гергьовден, понякога и на Еньовден (24 юли – летният Ивановден) са се търкаляли в росата, за да бъдат здрави и са мили лицата, особено на децата, които има лунички, за да се избелят.

Откъде идва този обичай – Нестинарството?
Това е много сложен въпрос. Това е един обичай, който го има само в Странджа и само в старото, коренно население. Аз много обичам проф. Фол, лека му пръст, с удоволствие чета неговите книги и вярвам на неговите изводи. Предполага се, че това е обичай, който идва от траките. Той е много различен от всички други, свързан с почитането на слънцето, на божествения огън. То не е игра. То е абсолютно свещенно действие. Гледах филма за последната нестинарка – баба Златка, която разказваше, че никога не е имала рани на краката, че е бивала обхващана от страхотна сила.
За жалост в наши дни обичаят се превърна в атракция. Играят млади момчета, което не е по традиция. Едно време в огъня са влизали само жени, в извън родилна възраст. Така или иначе нестинарството е нещо невероятно, единствено в нашата културна традиция.

Какво е отношението на българите към митологията?

Аз лично много обичам митологията. Професорката, която за пръв път ми отвори очите за нея – Иваничка Георгиева – направи първата голяма книга за нея – „Българска митология”. Събирал съм митове за самодиви, змейове, орисници. Едно невероятно богатство.

Коя е най-хубавата легенда, която сте събрал?
Страшно обичам приказките за змея, който любел мома и тя от него дете – змейче. Или пък за овчаря, който се жени за самодиви и т.к. тя не може да поддържа семейство, още на първата година, го изоставя, излита. Той нормално се грижи за бебето родено от нея. Има страхотни приказки за тия митични същества.

Как мислите, всичките тия приказки помагат ли ни да живеем по-леко в това трудно време?

Да. Те могат да преместят съзнанието ни на друго място. И аз с удоволствие чета тези приказки на моите внуци, защото съвременните филми с нинджи, спайдърмени, роботи просто са нещо ужасяващо. Предпочитам народното творчество и класиците в приказката, отколкото тези измислици.

 


ПОСЛЕДНИ ИНТЕРВЮТА:

ПРОФ. ЙОРДАН ВЕДЪР: ОТ БЕДЕН ЕЗИК, БОГАТИ МИСЛИ НЕ ЧАКАЙТЕ И ОБРАТНО

ПРОФ. ТОДОР ТАНЕВ: ДЪРЖАВНОСТТА ПРОДЪЛЖАВА ДА СЕ РУШИ

ПАВЕЛ КЪРЛЕВ: ИМА ОБЕЗУМЕЛИ ПОТРЕБИТЕЛИ И МАЛКО ИМ ТРЯБВА, ЗА ДА ПРЕВЪРТЯТ

ПРОФ. ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: ПАКТЪТ ЗА ФИНАНСОВА СТАБИЛНОСТ Е ВРЕДЕН ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

КОНСТАНТИН РАНГОЧЕВ: ТЕЖКИЯТ ЖИВОТ ВОДИ ИЛИ ДО ПЪЛНА МОРАЛНА ДЕГРАДАЦИЯ, ИЛИ ДО МОРАЛНИ ВИСОТИ

ЮЛИЙ ПАВЛОВ: НЕТОЛЕРАНТНИТЕ НИКОГА НЯМА ДА СТАНАТ МНОЗИНСТВО

ОТЕЦ СТЕФАН: ДА СЕ ДАВА ПРИОРИТЕТ НА НЕЩО, КОЕТО, ОПРЕДЕЛЕНО, НЕ Е НАЙ-ВАЖНОТО Е ПРИНЦИПНА ГРЕШКА

ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА: ИМАМ ТРЕВОЖНОТО УСЕЩАНЕ, ЧЕ ДЪРЖАВАТА Е НА АВТОПИЛОТ

ПРОФ. ЕМИЛ ХОРОЗОВ: УПРАВЛЯВАЩИТЕ НЯМАТ ВИЖДАНЕ ЗА ПРОЦЕСИТЕ В НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

ВАСИЛ ПЕНЕВ: КАНДИДАТ ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ДЕБАТИ СА НЕНАВРЕМЕННИ, РАЗФОКУСИРАНИ И ПРИНИЗЕНИ

ИВАН ЧАЛЪКОВ: НЯКЪДЕ ЕДИН МИЛИАРД ЛЕВА ОТИВАТ ЗА НЕЛЕГАЛНИ ПЛАЩАНИЯ В ЕНЕРГЕТИКАТА

ПЕТЯ ШОПОВА: ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПАРТНЬОРСТВОТО И ДО ДНЕС СТОИ В ПОЛИТИЧЕСКИЯ НИ ЖИВОТ

МАРТА СУГАРЕВА: В БЪЛГАРИЯ НЯМА ДОРИ И ИНСТИТУТ, КОЙТО ДА СЕ ЗАНИМАВА СЪС СЕМЕЙСТВОТО

 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=4012

Posted by on юли 22 2011. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.2646 лв
 CHF =  1.68012 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21003 лв
100  RUB =  2.81178 лв
 USD =  1.66908 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.