ПРОФ. РАЛИЦА КОВАЧЕВА: БЪЛГАРСКАТА НАУКА Е ИЗПРАВЕНА ПРЕД СЕРИОЗНО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО

ОСТАВКАТА НА ПРОФ. ЕМИЛ ХОРОЗОВ БЕШЕ ПРИБЪРЗАН ХОД, ТЪЙ КАТО ТОЙ МОЖЕШЕ ДА БЪДЕ ПО-ПОЛЕЗЕН В РАЗРЕШАВАНЕТО НА ПРОБЛЕМИТЕ ОКОЛО ФОНДА ЗА „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ”.

НА ВСЯКА ЦЕНА В МЛАДОТО ПОКОЛЕНИЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВНЕДРЕНО УВАЖЕНИЕ КЪМ ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ И УЧЕНИТЕ.

СМИСЪЛЪТ ОТ ДЕЙНОСТТА НА ВАК ПРОЛИЧАВАШЕ В СЛУЧАИТЕ,  КОГАТО ОТДЕЛНИТЕ НАУЧНИ СЪВЕТИ ПРОЯВЯВАХА ПРИСТРАСТИЕ ПРИ ОЦЕНКА НА ОТДЕЛНИ УЧЕНИ.

АКАДЕМИЧНАТА ОБЩНОСТ Е РАЗНОЛИКА И ОБИКНОВЕННО РЕАГИРА ПО РАЗЛИЧЕН НАЧИН, КАЗВА ОЩЕ ПРОФ. КОВАЧЕВА

Ралица К. Ковачева e завършила Немската гимназия в София и Факултета по математика на СУ „Кл.Охридски”. Доктор по математика на Математически институт „В.А.Стеклов“ на Академията на Науките на Русия, Москва. През 2003 става доктор на математическите науки – София, а от 2005 е професор. Работи в ИМИ – БАН и преподава в Техническия университет в София.

 

Професор Ковачева, как оценявате състоянието на българската наука към днешна дата?
 Може би очаквате отрицателен отговор, но ще се въздържа от такъв. Знаете, че наука се прави с нещо много стандартно – с пари. За какво са нужни парите? За апаратура и  оборудване, за библиотечното снабдяване, в което включвам и абонаменти за електронни издания, за поддържане на международни контакти, …и не на последно място за заплати на учените. За съжаление в момента в България положението в тази насока е плачевно – библиотеките разчитат главно на дарения, няма пари за електронни издания,  преустановява се  финансирането на дори вече поети международни ангажименти, пословично ниски за заплатите на учените от БАН. 
 Нека кажа основната причина. Спомняте си вероятно 2001 г., и началото на предприсъединителните преговори с Европейския съюз, когато преговарящите от страна на България  забравиха да споменат за  науката и образованието. Резултатът е, че България е единствената държава в ЕС, която няма отворена глава  за наука и образование и сега не  получава субсидии за тяхното развитие.  Румъния поиска един милиард евро и ги получи. Чехия поиска два милиарда, Полша – също. Питам се, от кого да потърсим отговорност за този факт. И се учудвам, в личен аспект,  как ЕС не ни обърна внимание върху този очеваден факт. Какво означава това? Че у нас науката и образованието са толкова добре и нямаме нужда от никаква помощ?
Липсата на достъчно средства е една от причините за ситуацията във Фонда за научни изследвания (за съжаление, далеч не единствената.) Абсолютно недостатъчно  се  финансират научните изследвания в  Академията и  университетите.
 Това не може да няма своите последици. Неотдавна се появи изследване на влиятелната световна агенция за оценка на науката “Сайънс-метрикс“. Дипломатично изказани фактите за България са коментирани така: „скромният принос на България към световната наука остава стабилен за последните 30 години.“ През същото време наши съседи като Румъния, Гърция и Турция имат ръст в науката от няколко пъти. В момента българската наука, като цяло, е изправена   пред сериозно предизвикателство – да устои, да се запази, да се задържи при силното орязване на средствата и всички произтичащи от това лишения и негативи. На този фон всеки успех заслужава признание и адмирация. Прави чест на БАН,  че в тази ситуация успя да направи така, че  списанието „Доклади на Българската Академия на науките” (Comptes Rendus de l’Academie bulgare des Sciences”)  вече има Impact Factor, т.е., влиза в листата на  международните  списания с фактор на влияние. Засега то е единственото списание в България с импакт фактор .
Естествено, не бих искала да премълча и влиянието на  личностния  фактор  върху развитието на научните изследвания. В  научните организации, които  имат все пак някакви  пари за командировки, дали средствата винаги отиват при подходящия ресипиент? Бих посочила един пример от Техническия университет, където преподавам. Автор на силен резултат помоли за помощ от 100 евро, за да отиде в чужбина да го докладва. Помощта му беше отказана поради личен конфликт с отговорния фактор. Независимо от ниската си заплата, той пое изцяло разходите по командировката,  а докладът бе изнесен от името на университета.

Как влияе реформата на министър Игнатов върху сектора?
Коя реформа имате предвид? Започвайки мандата си, той излезе с предложение за няколко реформи – Проект за нов закон за развитие на академичния състав  в България, проект за реформиране на БАН, проект за реформи в средното образование.
Ще коментирам Проекта за закона  за научните звания и степени. Той предизвика оживени  дискусии и дебати в научната и академична общност. Както е известно, някои части  от него бяха отхвърлени от Констутиционния съд. След това проектът  мина с поправките в парламента и на 8 март т.г. бе публикуван Правилник за прилагането му. Но все още не са тръгнали процедури и затова не бих могла да коментирам влиянието му.
 Като добра страна на този проект аз лично бих посочила изискването към асистентите да притежават образователно-научната степен „доктор”. В университетите трябва да работят учени. Според мен,   добрите учени са и добри преподаватели.  Защото имат какво да кажат на студентите си. Така би трябвало да бъде, ако искаме нашето висше образование да бъде конвертируемо.За съжаление  не са рядкост лицата, заемащи  академичната длъжност асистент, които нямат никакво развитие и научни интереси. Те говорят едно и също нещо години наред, на ниво, далеч от научната терминология,  което оказва негативно влияние върху цялостната подготовка на студентите. Вярвам, че изискването в новоприетиетия        закон за назначаването на асистентите на временен трудов договор може да изиграе положителна роля в посока научното им израстване.
А с кои моменти на Проекта  не бях  съгласна, всъщност и цялата научна общност не бе съгласна? С  доста неща, например  с отменянето на степента „доктор на науките” (голям доктор). Радвам се, че в новия закон това не е възприето. Добре  е и че длъжностите  „доцент” и „професор” са национални, т.е са предвидени възможности  те да се запазват при преминаване от една институция в друга. Нека напомня, че  според новия закон научните степени са две: образователно-научна степен доктор (онс д-р) и доктор на науките, а академичните длъжности са асистент, главен асистент, доцент и професор.
 Що се отнася до Висшата Атестационна Комисия (ВАК), не съм склонна да я отхвърля изцяло, поне по отношение на математиката. Разбира се, карантинните периоди бяха  напълно безмислени. Смисълът от дейността на ВАК проличаваше обаче  в случаите,  когато отделните научни съвети проявяваха пристрастие при оценка на отделни учени. Имаше  такива случаи – кандидат с положителни рецензии и добри резултати бива отхвърлен от съответния орган по причини, нямащи нищо общо с науката. В такива случаи ВАК се намесваше, за което могат да бъдат приведени конкретни примери. Накратко, не съм склонна напълно да отхвърля ВАК като остатък от комунистическото минало. Даже напротив, тя в много случаи имаше мобилизиращо действие.

Според вас възприетия от министър Игнатов англосаксонски модел  ли е по-удачен за българската наука и висше образование  или традиционният  немски, възприет у нас след Освобождението?
От Освобождението до  днес много неща са се променили, както в  английския, така и в  германския модел. Съществува и американски, шведски, френски модели, и т.н. В Щатите пък има  система на кредитиране, държавните университети са ориентирани към фондове, където се кандидатства с проекти. За пример мога да дам една катедра по биоматематика, която е спечелила с проекта си 40 млн. долара. Колкото е фондът на БАН за една година? Важното е от  всички модели  да се вземе  това, което изглежда най-подходящо за България.  Англосаксонският модел, пренесен в нашите условия, означава правото на всеки университет да присъжда научни степени и той би функционирал, ако нивото на всички университети е приблизително еднакво.  При нас това обаче не е така (което означава, че млад и все още недоказал се университет би имал същите компетенции като утвърдените университети в страната) Т.е. тази система е приемлива, ако има утвърдени традиции в отделните клонове на науката. Това обуславя и необходимостта от национален регулатив на тази ситуация .
Новият проектозакон донякъде се съобразява с този факт, предвиждайки само определени университети да са акредитирани да приемат защити по определени специалности. Добре познавам  германския модел.   В Германия образованието е децентрализирано, университетите имат автономия, работата за онс д-р първо се депозира  в деканата, но след като е оценена от научните ръководители; към нея се прилагат и рецензиите и се уведомяват всички от степен д-р нагоре за дисертацията. В продължение на две седмици те могат изразят възражения. Ако няма такива, то кандидатът отива на изпити или дискусия. След като кандидатът представи документ, че работата му ще бъде публикувана, той получава  и титлата д-р. Идеята за публикуването на работата е да се гарантира максимална прозрачност на признаването на титлите. Съвсем неотдавна видяхме как действа прозрачността на практика – един германски министър подаде оставка заради необозначени цитати.

Скандалите около подадената от проф. Емил Хорозов оставка като директор на фонд “Научни изследвания” до какво водят според вас?
Има една такава поговорка, че за да се оправи нещо, то  трябва съвсем да се обърка. Историята с оставката е следната, доколкото съм запозната със случая. През януари 2010 (дни след назначаването си) проф. Хорозов депозира доклад с забелязаните от началото на мандата му  нарушения и прави предложение за назначаване на комисия за проверка на изнесените факти. Комисията е назначена през юни от министър Игнатов, съставът и е по предложение на проф. Хорозов. В състава й са включени хабилитирани лица, известни със своята компетентност. Тази комисия изготвя доклад и го депозира през октомври. През ноември проф. Хорозов  депозира предложение за нов правилник, както и доклад  за своята дейност през четиринадесетте месеца, в продължение на които той е  управител на фонда. В доклада, в него има много критики, препоръки, посочени са  много неща, които трябва да се променят. След това министър Игнатов представи доклада на вниманието на министъра на финансите, който от своя страна  го препрати към Държавната комисия за финансов контрол.
В момента фондът няма управител.  Между другото, проф. Хорозов среща невероятно голяма подкрепа сред учените, което е учудващо, тъй като академичната общност е разнолика и реагира обикновенно по различен начин. Според мен това беше един прибързан ход от страна на проф. Хорозов, тъй като той можеше да бъде по-полезен в разрешаването на проблемите около Фонда, ако бе запазил поста си.  Само няколко фрапиращи случая. Оказа се, че много проекти, са давани за оценяване от външни рецензенти, главно от Румъния – около 80 %, като някои от тези рецензенти изобщо не са учени. Това са еднотипни, безлични, стандартни рецензии, в които ключовата дума, да речем „математика”, е заменена с … „литература.” Читателят остава с впечатлението, че  рецензията е универсална, една мостра. Друг пример:  резензентки (на научни проекти) са две млади туркини от български произход, които преподават в начално училище в Турция.  По-нататък, за мен лично е загадка какви са критериите при назначаването на членовете на временните и на постоянните комисии. Всички факти, изнесени от проф. Хорозов,  са подкрепени с данни. Според мен сега би трябвало да се да разгледат безпристрастно направените предложения и направи необходимото за основна реорганизация на Фонда, от който се финансира и българската наука. Поради отсъствието на европейско финансиране няма начин този фонд да разполага със значителни средства.  Но основното, което трябва да се направи, е да се  въведат качествено нови  правила за разпределяне на средствата.

Може ли да говорим за развитието на паралелна лъже наука с лъже учени, по ваше мнение?
Най-напред да дефинираме понятието учен. Какво разбираме под учен? Моята дефиниция, а и общоприетата, е следната: учен, това е човек, който има, първо, принос в науката, гарантирана от публикации в международно реферирани (ISI )  списания и издания, като  е желателно списанията  да имат  импакт фактор,   второ – да имат научно признание, изразено в цитирания и на последно място, да са създали школа в своята област, т.е., да имат дипломанти, респ. докторанти . Без да имам намерение да отправям персонална обида към определени хора, бих изразила съмнение, че всички притежатели на  академични длъжности у нас са и учени в изказания смисъл.  Има случаи,  когато се публикува  на килограм.  Известен факт е, че в БАН работят само 15 % от всички т.н. учени в България, но те дават над 70 % от научната продукция на страната в международни списания с импакт фактор. В България има само едно списание с импакт фактор Разбира се, далеч съм от мисълта да твърдя, че всеки работещ в БАН е по-добър от всеки учен извън БАН.  Една национална атестация с единни критерии на лицата с научни степени и звания и заемащи академични длъжности би дала еднозначен отговор в тази насока.

От какво имат нужда българската наука и висшето образование днес? Само финансите ли са проблемът?
 Българската наука и висшето образование трябва да бъдат единни, не трябва да се противопоставят един на друг, трябва да се засилят връзките между тях. Положителен бе опитът с единните центрове за наука и образование от близкото минало.
Питате ме дали само недостатъчното финансиране е проблемът. Разбира се, че не, но е на едно от първите места. Аз бих свързала го свързала с престижността на  научната и образователната дейност в България. За съжаление у нас все повече се налага мисленето, според което, след като си толкова умен, защо ти плащат толкова малко?
Всички сме свидетели на уронения престиж на учителите в България. И това го казвам с голямо съжаление, защото съм от семейство на учители. Учителската професия днес по никакъв начин не се ползва с авторитета и уважението, които е имала в миналото. Една от причините е, че учителите са лошо платени. Същото се отнася и за работещите в сферата на  висшето образование и науката.
Каква е основната заплата за доцент и професор? Това действително е една съвсем малка сума. По този начин просто се насажда едно негативно отношение сред широката общественост към работещите в сферата на науката и образованието.  Забравя се отговорността, която учените и преподавателите носят за бъдещето на нацията. В младото поколение трябва да бъде внедрено уважението към преподавателите и учените. На всяка цена!

 


ПОСЛЕДНИ ИНТЕРВЮТА:

РЕФАТ ЧУБАРОВ: ПРИЗНАНИЕТО ЗА КРАХА НА МУЛТИКУЛТУРАЛИЗМА Е ПРОЯВА НА БЕЗПОМОЩНОСТ

ЛЮБОМИР СИРКОВ: ДНЕС ОТНОВО НИ Е НУЖНА НОВ ТИП СПОЙКА

ПРОФ. ЦАЧЕВСКИ ЗА РИСКА ОТ ПОВТОРЕНИЕ НА „КОСОВСКИЯ СЦЕНАРИЙ” НА БАЛКАНИТЕ

ОГНЯН МИНЧЕВ: ПОНЯКОГА ЛИЦЕМЕРИЕТО Е ПО-ОТБЛЪСКВАЩО ОТ АРОГАНТНОСТТА

Д-Р ИВАН ГЕОРГИЕВ: КИТАЙСКАТА КУЛТУРНА РЕВОЛЮЦИЯ СЕ ПРЕХВЪРЛИ ТУК

МОМЧИЛ ДОЙЧЕВ: ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ Е НЕТОЛЕРАНТНА ИДЕОЛОГИЯ, СЪЗДАВАЩА НОВИ КЛИВИДЖИ НА ОМРАЗА

ПРОФ. АНГЕЛ ДИМОВ: НАРОДЪТ НИ Е МНОГО ДОВЕРЧИВ

ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: ПРОБЛЕМЪТ НЕ Е ВЪВ ВИСОКИТЕ ЦЕНИ, А В НИСКИТЕ ДОХОДИ

ПРОФ. ТОЛЯ СТОИЦОВА: БЪЛГАРИНЪТ СЕ РАДВА КАТО НАРУШАВА ПРАВИЛАТА И СЕ ХВАЛИ С ТОВА

ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ: ПРЕХОДЪТ БЕШЕ ДОГОВАРЯН МЕЖДУ ЕЛИТА НА СОЦИАЛИЗМА И ЗАПАДНАТА СИСТЕМА

ИВАН ГЕНОВ: ТОВА КОЕТО СТАВА Е ТЕАТЪР НА АБСУРДА

ИВАН НЕЙКОВ: КОЛКОТО ПО-МАЛКО ВНАСЯМЕ, ТОЛКОВА ПО-МАЛКО ЩЕ ПОЛУЧАВАМЕ

ПРОФ. ЧАВДАР НИКОЛОВ: МИСЛЕЩИТЕ В БЪЛГАРИЯ БИВАТ ИЗОЛИРАНИ

ЕВТИМ КОСТАДИНОВ: ПО-ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ОБЩЕСТВОТО ЖЕЛАЕ ДА ЗНАЕ КОИ СА СЪТРУДНИЧИЛИ НА ДС

ДОСТЕНА ЛАВЕРН: БЪЛГАРИЯ ВСЕ ОЩЕ Е СИВА ГЕОПОЛИТИЧЕСКА ЗОНА, КЪДЕТО ГАЛОПИРАТ ТРОЯНСКИ ЖРЕБЦИ

ДИМИТЪР ИВАНОВ: ИМА ЯСНИ АНАЛОГИИ МЕЖДУ КОМУНИЗМА И РАДИКАЛНИЯ ИСЛЯМ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3765

Posted by on мар. 23 2011. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30102 лв
 CHF =  1.69468 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.17762 лв
100  RUB =  2.86869 лв
 USD =  1.65272 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.