ПРОФ. ЙОРДАН ВЕДЪР: ОТ БЕДЕН ЕЗИК, БОГАТИ МИСЛИ НЕ ЧАКАЙТЕ И ОБРАТНО

ПРЕМИЕРЪТ И ПРЕЗИДЕНТЪТ СА С ЕДНАКЪВ ПО РАВНИЩЕ ОБРАЗОВАТЕЛЕН ЦЕНЗ.

КОЛИЧЕСТВОТО ЗНАНИЯ, ВЗЕТО САМО ПО СЕБЕ СИ, ПРАВИ ЧОВЕКА НАЧЕТЕН, НО НЕ ДАВА ТАЛАНТ, НЕ ДАВА МЪДРОСТ, НЕ ДАВА СПОСОБНОСТ „ДА ИЗПОЛЗВАШ ГЪНКИТЕ НА ТЕРЕНА”.

ЗАКОНОТВОРЧЕСКАТА ЕФЕКТИВНОСТ НА ДВЕ ТРЕТИ ОТ ТЕЗИ, КОИТО ОТ ДВАЙСЕТ ГОДИНИ ТРУПАТ ТРУДОВ СТАЖ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ Е РАВНА НА ТАЗИ НА БАНКИТЕ, НА КОИТО СЕДЯТ.

СВЕТЛОТО КАПИТАЛИСТИЧЕСКО БЪДЕЩЕ Е ТОЧНО ТАКЪВ МИРАЖ, КАКЪВТО БЕШЕ СВЕТЛОТО БЪДЕЩЕ НА КОМУНИЗМА, КАЗВА ОЩЕ ДОАЙЕНЪТ НА БЪЛГАРСКАТА РЕТОРИКА

Проф. Йордан Ведър е роден през 1938 година.  Той е първият български професор по реторика, преподавал е в СУ. Завършил е актьорско майсторство във ВИТИЗ, специализирал е театрална педагогика и методика в Санкт Петербург. През 1973-1974 г. по негови проекти реториката за първи път става редовен предмет в българското висше училище. Доктор по изкуствознание. Пра-внук на възрожденеца Иван Ведър.

 

Проф. Ведър, как се промени езикът на политиците от началото на прехода до днес?
Въпросът не е как се е променил езика на политиците, а как се е променило мисленето. Каквото е мисленето, такъв е езикът. Той е изразно средство, огледало на общо културния, професионалния, политическия, икономическия багаж на личността. Нормално би било „народните избраници” да са каймака на България. Ако проследите  житейските, професионалните и обществените биографии на половината от биологическите мебели на парламентарната зала от последните двайсет години, ще разберете, че „каймакът” твърде малко се различава от утайката. Те са Никой, който идва от Нищото и се връща в Нищото, но добре подплатен материално след четирите години на „солунската митница”. Дойдоха в политиката с протрити гащи и гуменки, а сега са милионери „в зелено”. Обърнете чашката с тази утайка и всяка врачка ще ви каже, че светлото капиталистическо бъдеще е точно такъв мираж, какъвто беше светлото бъдеще на комунизма. Едни думи на Тодор Живков: „България, република на самодейността!” се сбъднаха: и в политиката, и в икономиката, и в образованието, и управлението. Голям пророк излезе Тато!

Не е ли много скептично мнението ви? 

Едва ли! Нали имаме представителната демокрация и делегираме правата си на 240 души, които да законодателствуват и да управляват държавата вместо нас. Когато в петък седна пред телевизора погледам и послушам като електорална единица, политическия пазар, който ни предлага споменатото биологично обзавеждане на родния Парламент, изпадам тих потрес. Казвам не случайно „биологично обзавеждане”, защото законотворческата ефективност на две трети от тези, които от двайсет години трупат трудов стаж в Народното събрание е равна на тази на банките, на които седят (ако случайно са там). Техните професионални, граждански, политически, нравствени и пр. образи са проектирани в писмена форма, отразени са в текстовете и в качествата на законите, които създават. За тяхната същностна и формално-езикова грамотност можете да съдите по хилядите допълнения, изменения на допълненията и поправките на поправките на измененията на допълненията във всеки от приетите от тях закони. В една детска книжка героят пита каква е разликата между белите и аборигените. „О, много просто – отговаря му другият – аборигените първо правят, после мислят, а белите – обратно!” Да ме простят аборигените за сравнението. Нямам нищо против тях.

Не намирате ли разлика между езика на политиците от зората на демокрацията и сега, когато сме в европейския съюз?
Ако ви дам цигулка направена от майстор Амати и ви кача на някой от световно известните подиуми, мислите ли, че ще просвирите? Но да оставим алегориите. Казват,  че науката започва там, където свършват приказките и започва броенето и меренето, затова ще ви отговоря на въпроса с цифри. На 16 ноември 1976 г., по време на лекция за говорната култура на партийните и административни ръководни работници, изнесена в Комитета за култура,  приведох пример с резултати от анализ на докладите на двама окръжни партийни секретари. Общият брой на думите в тях беше 14562, но реалният речников багаж – коренните думи със самостойно смислоразличително значение – на авторите наброяваше 437 думи. Ако от тях, обаче махнем наличните повече от 150 служебни думи, лични имена, цифри и пр.п., словният трезор на тези хора остава с по-малко от 300 думи. При това единият доклад третираше въпросите на културата, а другият бе посветен на проблемите в селското стопанство, т.е. по презумпция се очакваше наличието на различна лексика.  Културтрегерите, които бяха убедени, че притежават поне речника на Шекспир решиха, че това не се отнася до тях, но студентите, които ме придружаваха, шокирани от тези данни, след седмица ми поднесоха сюрприз: направили същият експеримент с доклади на университетски преподаватели. Резултатите бяха потресаващи – речникът на  въпросните „нàучни работници” беше от 300 значещи думи!

За никого не е тайна, че партийните функционери преди 1989 год. не блестяха с красноречие…
Истина е. Но те предадоха щафетата на своите наследници. През 2008 г. едно изявление на проф. Михаил Виденов разбуни духовете на неформалната общност на новия български бизнес елит с твърдението, че оперират с речник от около 400 думи. Срещу това твърдение скочиха куп „интелектуалци” свикнали да бистрят всеки въпрос от позициите на криворазбраната демокрация, на чието знаме пише: „Аз не разбирам от това, но мисля, че…”. Аз пък се занимавам се пет десетилетия с проблемите на устното публично общуване и съм свикнал, когато става дума за цифри факти да вярвам само на себе си. Взех на случаен принцип пет речи на Президента Петър Стоянов (1) и ги „анатомирах”. Резултатите от анализа на осемнайсетте страници машинописен текст показаха, че от общо 4840 думи 3930 са несамостойни, служебни (предлози, съюзи, междуметия и др.) или многократно дублирани самостойни думи. Относителна смислоразличителна самостойност от лингвистична гледна точка (глаголи, съществителни и др.) притежаваха малко повече от 800 думи (2). Формално, съдържателно и функционално, като стратегия, тактика и оперативно речево поведение, въпросните речи са подготвяни и редактирани от високо квалифициран екип спийчрайтери, имиджмейкъри, пиари и експерти по конкретната проблематика. Предполага се, че и самият П. Стоянов има отношение към оформянето на техния окончателен текст. Обръщам ви внимание, че броят на самостойните думи, които употребяваме са един от показателите на словесната, общата и специалната (професионалната) ни култура. Вадете си сами заключенията за равнището на ораторското майсторство на политиците ни, като имате предвид, че много хора считат експрезидентът Петър Стоянов, за един от върховете на родната политическа реторика.

Преди известно време не правиха ли други подобни изследвания?
Да, млади филолози правиха нещо такова, но аз не съм в течение. Между другото, ако някой има излишни пари за харчене, нека направи тайно и в нарушение на закона за „сересетата”, четири-пет стенограми на делови разговори. При това не на „бизнесмени” от Илиянци, а по „високите етажи” на деловото общуване. Нека вземе стенограми от „презентации”. Нека запише – пак тайно и в нарушение на закона и неформалното общуване на „формалния” ни „елит” по време на „светски” (И тук и по нататък, не считайте кавичките за случайна грешка!) мероприятия. (Защо тайно? Защото когато знаят, че ги записват „обектите” се напъват да говорят интелигентно и се получава същото, дето цвъква ялова кокошка напъне ли се да снесе!) Нека запише още разговорите в обкръжението на Жоро, героя от сървайвар, дето бяха събрани „култови” представители на новия псевдо елит.  Тази „знакова” фигура турна в джоба си дядо Вазов. Патриархът на родната литература имаше нужда от много-много страници, за да опише красотите на Великата Рилска пустиня, а Жоро-стрийптизьора изрази цялата гама от чувства и впечатления, които предизвика в неговата душица невъобразимата по свята пищност панорама на Карибите само чрез няколко нечленоразделни възклицания и с изключително съдържателното понятие „Яко!”. Ако към „яко”, беше прибавил още „супер” и „фърст”, можеше да се счита, че е написал „До Карибите и назад”.  Разберете ме добре: езиково-говорната култура не е елемент от ценностната система на тези среди. Но това не е трагедия. Този, който познава историята и културата на човечеството знае, че фактическото невежество, незнанието, простотията винаги са били константна величина (макар по различни причини) и в дворците и по пазарищата. Така че, дайте да не пречим на мутрите и приравнените към тях бизнесмени да си говорят с 200 думи; да не пречим на самопризналия се политически и бизнес елит да си общува с 300 думи; да пожелаем на „висшия” политически и властови ешелон да догонва летвата поставена от експерзидента Петър Стоянов. Всяко време и всеки народ ще си има своя Пушкин (60000 думи), Шекспир (15000 думи), своя дядо Вазов (25000 думи) (3). Те са, които ще пренесат във вековете словните съкровища на човечеството. Но е добре да знаем, че богатството на езика означава богатство на мисълта, която се изразява чрез него. От беден език, богати мисли не чакайте и обратно!

Нима няма добри оратори сред съвременните политици?
Сигурно има. Но няма да ви дам имена, за да не пожълтее интервюто. Ние сме свикнали да лепим прилагателни с лека ръка, без да мислим какво се крие в тях. Предлагам ви да уточним поне няколко основни критерия, определящи понятието „добър оратор”. Опирайки се на тях, вие ще определите коя от публичните личности се се вписва в него. Ефективното публично слово, според древните,  се крепи на три кита: ясен обществен интерес (кому и за какво служи словото ти), ясна мисъл (отразява ли обективно твоята реч обществения интерес, на който служиш) , ясна реч (достатъчно разбираема ли формата на твоята реч от гледна точка на тези, които те слушат). Към това разбиране на древните гърци се прибавят и критериите на Цицерон, който казва, че ораторът трябва да учи (т.е. речта му да носи информация, познание), речта му трябва да вълнува (словото да бъде свързано с проблемите, желанията и чувствата на тези, към които е насочено), а произнасянето и трябва да доставя удоволствие (формата на словесната изява да бъде сама по себе си естетически феномен). Събрани заедно тези изисквания към публичното слово създават неговата релефна фигура, те са главата, ръцете, краката на образът на добрия оратор. Не бих се ангажирал с име на политик, който е отличник по всичките шест критерия. Погледнато обективно, ораторските осанки на най-ярките ни публични говорители страдат от несъразмерност. На един под въпрос е „лабилния” обществен интерес, на друг „ясната реч” прикрива не особено чистоплътни мисли, трети говори точно, с факти и цифри, но цялостното му излъчване е такова, че те принуждава „да смениш канала”, четвърти говори учено и приятно, широката публика го слуша с удоволствие, но другите „държавни мъже” все едно че не са го чули, пети може да сипе клишета цял час, без да е ясно за какво всъщност става дума, шести, залагайки на критическия хъс е направо реторически шемет, само дето му се губи градивната същност, която трябва да води народния избраник в парламентарните дебати, седми наукообразно затлачва с думи политическото пространство и когато попиташ нормалния слушател за впечатлението от неговата реч, отговорът е: „Страшен оратор е, само дето нищо не му се разбира!”. Ораторските фигури на преобладаващото число наши сенатори и държавници са несъразмерни: на един ръцете гибонски, на друг главата голяма, на трети краката къси и криви, тялото на четвъртия напомня за един обитател на Парижката Света Богородица. А да не говорим, че когато великите ни парламентарни Цицерони и Демостени са в опозиция имат философията на шопа, дето рекъл „Я че си забия пирон у главата, та Вуте като ме стриже да си строши машинката!”.

Добре, нека тогава ви попитам нещо конкретно. Много анализатори определят сегашния премиер като най-добрия комуникатор на прехода. Как ще коментирате това и съпоставките, които се правят между него и президента?

Диамантът, дори когато не е шлифован е диамант. Добрият ювелир ще го превърне в брилянт. Но колкото и да шлифоваш едно витошко паве, в най добрият случай ще стане гладко прес папие. Моята философия е, че от всяко дърво става свирка, но от едно цигулка, от друго дудук. В това няма нищо лошо, ако всеки инструмент свири своята музика. Има неща, които са от Бога. Бойко Борисов притежава няколко такива неща. Те се обединяват под общото понятие „харизма”. Той има излъчване на водач. След такъв можеш да тръгнеш. Как да вървиш след Жан Виденов, като го виждаш, че той не знае на къде да тръгне, как да вървиш след Сергей Станишев, който само е чел за пътеките, но не е минал сам по тях, как да вървиш след нарциса Ив. Костов, как да оставиш да те управлява Симеон Сакскобурготски, чиято „трудово-творческа” биография и нравственост предизвикват дузина въпроси? Като млад преподавател изследвах четири години параметрите на професионалната гласово-речева, сценична и екранна пригодност. Тогава се убедих, че по стандарти и габарити могат да се оценяват само силиконките и бицепсите на анаболните красавци. Когато става дума за цялостно въздействие, мерната система се променя. Борисов говори с хората на разбираем език, затова го приемат като един от тях. Освен това излъчва физическа сила и хъс, заради които хората подсъзнателно го възприемат като защитник, като „големия батко”, който може да набие лошите и да ги предпази от злото. Може да ви звучи елементарно, но е така. Каква е разликата между него и Георги Първанов като публични говорители. Много хора не знаят, че Премиерът и Президентът са с еднакъв по равнище образователен ценз. Първанов съзнателно акцентира на своята образованост, интелигентност и протоколна сдържаност и успява да респектира с поведение и осанка. И във външно и във вътрешно политически план изглежда по-убедително на мястото си от своите предшественици. Обикновеният човек го приема, отнася се с него уважително, но… се държи на дистанция. Между Първанов и масата има бариера, която Борисов е премахнал. Може ли Първанов да стане „по-народен”, а Борисов „по-учен” като „визия”. А нужно ли е? Количеството знания, взето само по себе си, прави човека начетен, но не дава талант, не дава мъдрост, не дава способност „да използваш гънките на терена”. Всички домакини готвят с едни и същи продукти. Но едни ще ви извъртят двайсет различни манджи от простия фасул, а други, с помощта на цяла библиотека готварски книги, превръщат и най-добрите продукти в бъркано за прасето.

Картината, която нарисувахте не е нито приятна нито обнадеждаваща!
Съжалявам, ако тази картинка не ви харесва, но на времето, един стар арменец фотограф, когато клиента възмутен размахвал снимката си в възгласа: „Каква е тази маймуна на кадрото, бре майсторе!”, отговарял: „Маймун сиделоу, маймун злезвало!” Но вие не се притеснявайте! С риск да ме намрази целият самотитуловал се и самодостатъчен политически елит ще ви кажа, че България е живяла, живее и ще живее и ще пребъде независимо и често пъти въпреки тези, които я управляват.

––––––––––––––––––-
Бележки:

1. Финално обръщение към нацията на президента Петър Стоянов 21 януари 2002 г.;  "Приносът на новите демокрации за евроатлантическата сигурност", София 2001 г.; Слово на Президента Петър Стоянов в Народното събрание след новината за отмяната на визовия режим за България; Изявлениe на Петър Стоянов – 2 октомври 2001 г., Дондуков 2; Изказване на Президента на Република България Петър Стоянов на Срещата на върха на страните-кандидатки за членство в НАТО.
2. Възможните грешки в някои от посочените числа са в рамките на ±30 думи. За тези, които се интересуват, в редакцията на вестника съм предоставил  «разбивките» на посочените речи – могат да броят и преизчисляват сами резултатите.
3. Не познавам методиката, по която са определени, но вероятно цифрите включват всички употребени в творчеството на споменатите автори думи.

 


ПОСЛЕДНИ ИНТЕРВЮТА:

ПРОФ. ТОДОР ТАНЕВ: ДЪРЖАВНОСТТА ПРОДЪЛЖАВА ДА СЕ РУШИ

ПАВЕЛ КЪРЛЕВ: ИМА ОБЕЗУМЕЛИ ПОТРЕБИТЕЛИ И МАЛКО ИМ ТРЯБВА, ЗА ДА ПРЕВЪРТЯТ

ПРОФ. ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: ПАКТЪТ ЗА ФИНАНСОВА СТАБИЛНОСТ Е ВРЕДЕН ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

КОНСТАНТИН РАНГОЧЕВ: ТЕЖКИЯТ ЖИВОТ ВОДИ ИЛИ ДО ПЪЛНА МОРАЛНА ДЕГРАДАЦИЯ, ИЛИ ДО МОРАЛНИ ВИСОТИ

ЮЛИЙ ПАВЛОВ: НЕТОЛЕРАНТНИТЕ НИКОГА НЯМА ДА СТАНАТ МНОЗИНСТВО

ОТЕЦ СТЕФАН: ДА СЕ ДАВА ПРИОРИТЕТ НА НЕЩО, КОЕТО, ОПРЕДЕЛЕНО, НЕ Е НАЙ-ВАЖНОТО Е ПРИНЦИПНА ГРЕШКА

ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА: ИМАМ ТРЕВОЖНОТО УСЕЩАНЕ, ЧЕ ДЪРЖАВАТА Е НА АВТОПИЛОТ

ПРОФ. ЕМИЛ ХОРОЗОВ: УПРАВЛЯВАЩИТЕ НЯМАТ ВИЖДАНЕ ЗА ПРОЦЕСИТЕ В НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

ВАСИЛ ПЕНЕВ: КАНДИДАТ ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ДЕБАТИ СА НЕНАВРЕМЕННИ, РАЗФОКУСИРАНИ И ПРИНИЗЕНИ

ИВАН ЧАЛЪКОВ: НЯКЪДЕ ЕДИН МИЛИАРД ЛЕВА ОТИВАТ ЗА НЕЛЕГАЛНИ ПЛАЩАНИЯ В ЕНЕРГЕТИКАТА

ПЕТЯ ШОПОВА: ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПАРТНЬОРСТВОТО И ДО ДНЕС СТОИ В ПОЛИТИЧЕСКИЯ НИ ЖИВОТ

МАРТА СУГАРЕВА: В БЪЛГАРИЯ НЯМА ДОРИ И ИНСТИТУТ, КОЙТО ДА СЕ ЗАНИМАВА СЪС СЕМЕЙСТВОТО

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3999

Posted by on юли 14 2011. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.31237 лв
 CHF =  1.71474 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.14943 лв
100  RUB =  2.80839 лв
 USD =  1.67022 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.