ПРОФ. ЕМИЛ ХОРОЗОВ: УПРАВЛЯВАЩИТЕ НЯМАТ ВИЖДАНЕ ЗА ПРОЦЕСИТЕ В НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

В СВЕТОВНИТЕ КЛАСАЦИИ НА УНИВЕРСИТЕТИТЕ БЪЛГАРСКИТЕ ВЛИЗАТ САМО В ЕДНА – ЗА ВИДИМОСТ В ИНТЕРНЕТ

НАЧИНИ ЗА ИЗТОЧВАНЕ НА УНИВЕРСИТЕТСКИТЕ ПАРИ СА НАПРИМЕР ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ „НАДНОРМЕНИ ЧАСОВЕ“, ПОНЯТИЕ НЕПОЗНАТО В ЦИВИЛИЗОВАНИТЕ СТРАНИ.

В ЦЯЛОТО НИ ОБЩЕСТВО Е СЪЗДАДЕН НЕГАТИВИЗЪМ КЪМ НАУКАТА И КОНКРЕТНО КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИ. СЕГАШНИТЕ УЧЕНИЦИ НЕ ИСКАТ ДА СТАВАТ УЧЕНИ, КАЗВА ОЩЕ ПРОФ.ХОРОЗОВ

Проф. Емил Хорозов завършва математика в СУ "Св. Климент Охридски" през 1974 година.От 1978 е доктор на Московски държавен университет, а от 1990 доктор на математическите науки в Софийския университет.  Член-кореспондент на БАН от 2004 година. От края на 2009 до края на март 2011 е директор на фонд „Научни изследвания”, откъдето подава оставка след като обяви, че проверка за дейността на фонда в периода 2008-2009 г. е показала, че средствата в него са управлявани по съмнителен начин и без ясни критерии.

 

Проф Хорозов, как оценявате днешното състояние на науката у нас? 
Възможни са много начини за оценка. Декларации от вида „науката ни е на много високо ниво“ или „в катастрофално състояние е“ може да вършат работа, но аз ще се опитам да я сравня с науката в други страни и през дълъг период от време и така да отговоря.
Съществуват няколко утвърдени критерия за оценка на науката – по брой статии на година в реферирани списания, по общ брой цитирания, по средна цитируемост на статия. Когато се оценява цяла държава те са приблизително еквивалентни. Аз ще използвам най-простия – общ брой публикации на година. (Внимание! Този критерий е негоден за оценка на индивидуален  учен.) 
През 2009 г. беше публикуван анализ на влиятелната агенция по оценка на науката Сайънс-метрикс. От него се вижда,че през 1990 година в България са публикувани около 1500 статии, реферирани в базата данни Thompson Reuters (вероятно най-представителната). През същата година в Турция те са около 1100. През 2009 г., последната, за която имам данни за България, публикациите на нашите учени са около 1400; на турските – 25 000. С други думи в Турция има увеличение повече от 20 пъти; у нас пълен застой. Някой ще каже, че Турция е тръгнала от много ниско ниво; тя има 10 пъти по-голямо население от България. Така е, но все пак от изключително ниското ниво преди 20 години в момента съседите имат дори на глава от населението 30% по-висока публикационна активност от нас. Можем да опитаме да се сравним и с останалите съседи на Балканите или с бившия съветски лагер. Всички тези страни ни превъзхождат както по ръст на публикациите, така и на глава от населението, като някои от тях са били доста под България. За сравнение една силно развита държава като Швейцария (тя има същото население) има 12 000 публикации годишно. Така че все още България е пред най-неразвитите страни, далече след развитите и изоставаща от средно развитите. Впрочем ако се направи справка в световните класации на университетите, ще видите подобна картина и дори по-лоша. Български университети  влизат само в една класация – за видимост в интернет (!), като най-доброто е постигнато от СУ –  801 място. В истинските класации ги няма никъде. Докато Турция, Гърция, Унгария, Полша, Иран и дори Филипините са включени в класациите (вижте напр. http://www.topuniversities.com – бившата класация на в. Таймс или http://www.arwu.org/ ). Някой може да каже, че се отклонявам от темата. Няма такова нещо. Научните постижения влизат в оценките за университети твърде солидно. Ясно е, че един слаб университет трудно произвежда добри учени. С други думи, науката у нас, освен че не е ниво, ще продължава да е такава и да се влошава, ако не се вземат мерки.
Но въпреки мрачната картина съм длъжен да кажа, че у нас все още има учени на международно ниво и те могат да са двигател на една смислена промяна.

Къде виждате основните проблеми пред научната общност?
Най-напред съм длъжен да кажа, че научната общност у нас е много разнородна; наред с учени от международна класа съжителстват изключително посредствени. Както навсякъде има и откровени търгаши, има корупция. Аз ще говоря само за проблемите на тези, които наистина са се отдали на науката. Мисля, че основният проблем е същият като в цялата държава – липсата  на гражданско общество. При учените това означава, че не са наложени общи възгледи за това, каква наука е добра и каква – посредствена. Нито за тези за, които е ясно това, как да отстояват възгледите си.  След това липсата на държавна политика за науката. Не говоря за сегашното правителство, а за десетилетия. Един прост пример. Единствената страна сред новите членове на Европейския  съюз, която не поиска пари за финансиране на науката, е България. Няма ли някой който да посочи виновниците? От некадърност ли е направено или преднамерено? Отговорът ще е важен не за получи някой наказание, а за да се предпазим от бъдещи грешки. По-нататък, всички страни от бившия съветски лагер, вкл. Русия имат нормално функциониращи фондове за финансиране на науката. У нас има подобие на такава финансираща институция. От една страна нашият фонд е юридическо лице, което сигурно означава, че самостоятелно се управлява. От друга страна всевъзможни чиновници от МОМН се бъркат в работата му, действат от името на фонда, представляват в чужбина фонда. И всичко това с откритото одобрение на ръководството на министерството и лично на министъра (не само сегашния). Статутът на юридическо лице е само за заблуда на европейските ни партньори, за които този факт е важен. Няма смислена система за оценка на университетите и научните институти. Направената преди няколко месеца методология за оценка на университетите е смехотворна; очевидно е правена от любители в професията. Например там има 50 индикатора. Вижте посочените по-горе сайтове. Те са описали подробно техните методологии и в тях виждаме 5-6 индикатора. А такава оценка е много важна. По нея трябва да се прави и финансирането. Особено частта за наука трябва да е основана на такава оценка. Във Великобритания например, солидна  част от университетите получават финансирането си главно за обучението, което провеждат. Но има и такива, които получават дори две трети от цялото си финансиране  заради научната си дейност. Впрочем добре е да се знае, че оценката за наука при тях се прави по един-единствен индикатор. 
Мисля, че нашите университети, особено старите, които имат повече отговорност пред обществото, никак не допринасят за развитието на науката. Цялото им управление е тромаво, основано на псевдодемокрацията (но това е съвместна „заслуга“ със законотворците). Не се поощрява научната дейност, а вместо нея са се появили добри начини за източване на университетските пари – например така наречените „наднормени часове“, понятие непознато в цивилизованите страни. А „наднормените“ не служат за да се обучават по-добре студентите. Те са създадени именно за източване. Виждаме за кой ли път, че не е лесно да се отдели преподаването от науката. Но в България това е направено и при това доста отдавна; някъде в началото на соца. Сега всички сърбат попарата на неграмотни управници.
Няма как да пропусна и скромното финансиране на науката – средствата са безобразно малко. У нас се казва, че в неформирани институции не трябва да се наливат пари. Ако държавата иска първо реформи, не е зле да каже в каква посока ги очаква, при това с много детайли. А също и сама да участва в тези реформи. Лично на мене ми се струва, че една проста „реформа“, но направена на държавно ниво може да даде частичен ефект. Някои страни с по-скромна наука са постигнали  успехи с директно финансиране на добрите си учени. Методологията може да се вземе от Испания, Китай и др. Разбира се това е реформа „на парче“ и затова крайно недостатъчно. Трябва цялостна държавна политика и тук не бих могъл да я обсъдя.

С какви чувства си тръгнахте от фонда за „Научни изследвания”?
С две противоположни. От една страна с изключителна обида. Не бях очаквал, че министърът покровителства ДС-агентите срещу учените. Може и да е нескромно, но аз се считам за нелош учен. От друга страна, което сигурно е още по-нескромно, с чувство за изпълнен  дълг. Мисля, че разрових там, където никой от професионалистите не беше пипал. До година-две фондът ще бъде друг. Иначе го очакват още много скандали, които не вярвам да са приятни за управляващите, които и да са те. Сега хората ще гледат с други очи на проектното финансиране.

Кое наложи да си подадете оставката? Не трябваше ли отвътре да се борите с проблемите там?
Аз бях заставен да си подам оставка след изключително грубо отношение на министъра към мене, при това пред подбрана от него публика. Скандалът се дължи на мое твърдение пред чужди рецензенти, че служители на министерството от дирекция „Наука“ не са част от фонда, нещо което твърдя и сега. Мнението, че министърът има последната дума по всички въпроси на  науката е неприемливо за мене; ако нещо е ясно от законите, това е последната дума. От мене се иска да нарушавам закона, тъй като споменатата дирекция не е упомената като действащо лице в нормативните документи. Впрочем тази дирекция от години отказва да предаде документацията на фонда на законния и притежател, независимо, че за това има предписание от инспектиращи органи.
А повече от това може да се направи само ако връзката с министерството се прекъсне. Аз се надявах на постепенно изтъняване на тази връзка. Разкритията на комисията са част от дейността ми, но има и други важни неща. Най-важното е, че написах проекто-правилник за работата на фонда и това трябваше да е стъпка към скъсването с министерството. Сега считам, че единственото, което може да спаси фонда е незабавното му отделяне. А моят проект за правилник може да послужи за основа на бъдещ закон. И без скандал с министъра щях да напусна, ако моят проект не се приемеше.

Как оценявате ролята на управляващите и по-специално на министър Сергей Игнатов в динамичните процеси, които текат в образователната и научна сфера?

До-голяма степен по-горе съм отговорил. Мисля, че управляващите нямат виждане за процесите в науката и образованието. Досега, с малко изключения сътвореното са скандали. Заедно с това искам да подчертая дебело – това е много трудна дейност и който и да беше, щеше да има големи проблеми. Консерватизмът, който трябва да се преодолее, е отчайващ. Но и без него са налице  икономическите проблеми на държавата. Реформите като правило са свързани със социални проблеми. Но например във фонда реформата беше по-скоро въпрос на политическа воля. Там няма да възникнат социални проблеми, (т.е. уволнения). Поне за началото не са нужни повече пари, а в бъдеще те ще могат да се увеличават при добри резултати. С други думи именно управляващите не искат и вероятно не могат да проведат реформа.

Законът за развитие на академичния състав разбуни духовете. Говори се за румънски вариант при който титли се раздават буквално на кило. Вие как мислите?
Не вярвам да се раздават титли на кило. Освен това титлата е само за съответния университет. И всички да станат професори, няма да започнат да получават повече пари. Далече по-важно е да се въведат нормални световни критерии за оценка на университети и научни институти, а и на индивидуалните учени. Чрез тези оценки трябва да става финансирането, а не по броя на професорите. Все пак това е световната практика и независимо от несъвършенствата си законът е полезна стъпка в нашите реформи. А несъвършенствата са неизбежни и те ще се поправят с практиката. За този закон само мога да поздравя министър Игнатов. Не само за основните идеи в него, но и за борбата, която доведе докрай.

Как виждате бъдещето на българската наука?
Българската наука е подложена на голям натиск от държавното управление чрез недостатъчно финансиране, чрез липса на конструктивни стъпки в реформите. Отделно от това в цялото ни общество е създаден негативизъм към науката и конкретно към българските учени. Сегашните ученици не искат да стават учени. В самите научни среди често посредствеността взима връх над добрите учени, на които им е трудно да въртят далавери. Това е обстановка, в която силната част от нашата наука трябва да се справя.   Ще ми се да вярвам, че истинските учени са по-силни и ще удържат на натиска.   Но затова им трябва по-добра организация, да забравят враждите си и по-често да се обръщат към световните примери.

 


ПОСЛЕДНИ ИНТЕРВЮТА:

ВАСИЛ ПЕНЕВ: КАНДИДАТ ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ДЕБАТИ СА НЕНАВРЕМЕННИ, РАЗФОКУСИРАНИ И ПРИНИЗЕНИ

ИВАН ЧАЛЪКОВ: НЯКЪДЕ ЕДИН МИЛИАРД ЛЕВА ОТИВАТ ЗА НЕЛЕГАЛНИ ПЛАЩАНИЯ В ЕНЕРГЕТИКАТА

ПЕТЯ ШОПОВА: ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПАРТНЬОРСТВОТО И ДО ДНЕС СТОИ В ПОЛИТИЧЕСКИЯ НИ ЖИВОТ

МАРТА СУГАРЕВА: В БЪЛГАРИЯ НЯМА ДОРИ И ИНСТИТУТ, КОЙТО ДА СЕ ЗАНИМАВА СЪС СЕМЕЙСТВОТО

ПРОФ. РАЛИЦА КОВАЧЕВА: БЪЛГАРСКАТА НАУКА Е ИЗПРАВЕНА ПРЕД СЕРИОЗНО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО

РЕФАТ ЧУБАРОВ: ПРИЗНАНИЕТО ЗА КРАХА НА МУЛТИКУЛТУРАЛИЗМА Е ПРОЯВА НА БЕЗПОМОЩНОСТ

ЛЮБОМИР СИРКОВ: ДНЕС ОТНОВО НИ Е НУЖНА НОВ ТИП СПОЙКА

ПРОФ. ЦАЧЕВСКИ ЗА РИСКА ОТ ПОВТОРЕНИЕ НА „КОСОВСКИЯ СЦЕНАРИЙ” НА БАЛКАНИТЕ

ОГНЯН МИНЧЕВ: ПОНЯКОГА ЛИЦЕМЕРИЕТО Е ПО-ОТБЛЪСКВАЩО ОТ АРОГАНТНОСТТА

Д-Р ИВАН ГЕОРГИЕВ: КИТАЙСКАТА КУЛТУРНА РЕВОЛЮЦИЯ СЕ ПРЕХВЪРЛИ ТУК

МОМЧИЛ ДОЙЧЕВ: ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ Е НЕТОЛЕРАНТНА ИДЕОЛОГИЯ, СЪЗДАВАЩА НОВИ КЛИВИДЖИ НА ОМРАЗА

ПРОФ. АНГЕЛ ДИМОВ: НАРОДЪТ НИ Е МНОГО ДОВЕРЧИВ

ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: ПРОБЛЕМЪТ НЕ Е ВЪВ ВИСОКИТЕ ЦЕНИ, А В НИСКИТЕ ДОХОДИ

ПРОФ. ТОЛЯ СТОИЦОВА: БЪЛГАРИНЪТ СЕ РАДВА КАТО НАРУШАВА ПРАВИЛАТА И СЕ ХВАЛИ С ТОВА

ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ: ПРЕХОДЪТ БЕШЕ ДОГОВАРЯН МЕЖДУ ЕЛИТА НА СОЦИАЛИЗМА И ЗАПАДНАТА СИСТЕМА

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3863

Posted by on май 5 2011. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.2646 лв
 CHF =  1.68012 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21003 лв
100  RUB =  2.81178 лв
 USD =  1.66908 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.