Проф. д-р Блерим Река: Договорът от Преспа е най-доброто, което можеше да се постигне

Проф. д-р Блерим Река

Интервю на д-р Антон Панчев

бПроф. д-р Блерим Река е професор по право в Университета за Югоизточна Европа в Тетово, Република Северна Македония. Бил е декан и заместник-ректор на университета. В периода 2006-2010 г. е бил посланик на Македония в ЕС. Автор на няколко книги и редица изследвания в областта на международните отношения. Кандидат за независим президент на Република Северна Македония.
Първият кръг на президентските избори е насрочен на 21 април, а евентуалният втори кръг – на 5 май.


– Професор Река, какви бяха Вашите мотиви за участие в президентските избори в Република Северна Македония като независим кандидат?

– За да не повтарям моя пост, с който обявих публично решението да се кандидатирам за президент, ще се опитам да го развия по-нататък. Причините са две. Първата беше интелектуална. Пост-комунизмът наистина освободи интелектуалците от наказателните окови, но също толкова и пренебрегна интелектуалното критично мислене. Не че като интелектуалец през всичките тези години не съм писал, говорил или критикувал. Т.е., не че не съм имал политическа позиция, обаче толкова е била силата на Фейсбук. Затова реших от виртуалните критики да предизвикам политиката с критики в един реален свят, в истинското правене на политика, а не само в дигиталното.

Три десетилетия след падането на комунизма, интелектуалците трябва да бъдат по-активни политически с разобличаването на мълчаливото имитиране на комунистическите практики от пост-комунистическите политици. Не зная как ще приключи това: като интелектуализация на политиката или политизация на интелектуалеца, но е време за действие, а не за съзерцание.

Докато втората причина е национална. Да искаш гласа за първия на страната от албанския електорат и да не предложиш нито един албански кандидат е игнориране на една трета от гласовете в страната. Със само двама македонски кандидати – без нито един албанец – Северна Македония е заплашена да се подхлъзне от едно мултиетническо общество (каквото е реално като съдържание) в една моноетнична държава (като форма). Следователно, където албанците биха се превърнали в една машина за гласуване за избора на македонските кандидати. Или само като гласоподаватели, но не и като гласували. Като извод, смятах, че трябваше да се напише една друга история. Защото, накрая, историята я пишат само държавниците, докато интелектуалците само пишат за историята.

– Албанските партии от управляващата коалиция, Демократичният съюз за интеграция, Демократическата партия на албанците, „Алтернативата”, се обединиха със СДСМ около кандидатурата на Пендаровски, докато ВМРО-ДПМНЕ участва с проф. Силяновска. Къде са най-големите различия във Вашите визии за бъдещето на Македония?

– Все още не мога да говоря за визиите на другите кандидати, защото тъкмо започна обявяването на техните позиции в публичното пространство, но от това, което чух, с опонента Пендаровски ни отличава политическата концепция. Той говори за общество за всички, докато аз за държава за всички. Албанците и днес са част от това общество, но все още не са станали равна част в тази държава. Демографски Северна Македония е мултиетническо общество, но на държавно ниво не е. Това съдържание (обществото) трябва да се изрази и във формата (държава). До днес мултиетническото общество на Македония не успя да стане и многоетнична република. Докато, що се отнася до другия кандидат, Гордана Силяновска, разликата е в Договора от Преспа. Тя му се противопоставя, докато аз смятам че това е възможно най-доброто споразумение, което можеше да се постигне, за да се приключи 27-годишният спор за името с Република Гърция, т.е. като едно win-win решение.

Географското определение – преди името Македония – не може да изтрие нито македонската идентичност, нито езика, защото все пак, идентичността не се изтрива с декрет или конституция. Моята визия обаче е Северна Македония като една многоетнична и евроатлантическа република. Завръщането на Републиката е същността на политическата програма на моята президентска кандидатура. Македония е държава, но не Република. Истинската република я правят върховенството на закона, демокрацията, независимата съдебна система и спазването на правата на човека. Върховенството на индивида обаче разтуря Републиката, правейки я частна държава. Затова, връщането на републиканския ред и деперсонализацията на държавата е целта на моя президентски мандат. Държавата не е частна собственост, а наследство на всички нейни граждани. Затова, Северна Македония, като многоетнично общество, трябва да бъде и многоетнична Република. Най-малко, тя може да функционира с „позволените” дози за индивидуалните и колективните права.

Републиката не признава дозираната демокрация, нито „статистическите народи”, на които им се позволяват толкова права, колкото са в процента. В Републиката няма „даване” на права, защото те са права, присъщи като на граждани на тази държава, а не „подарък” на разпореждане от властта, която решава: на кого, кога и колко права да му се позволят. Тази цел за една истинска република би се осъществила посредством направленията на моята президентска програма: стабилизиране на междуетническите отношения (във вътрешната политика) до външната евроатлантическа политика и до съседското регионално съвместно съществуване. Всичко това като предусловия, за да се върне житейската перспектива в страната и с нея спирането на процеса на изпразване на страната. Следователно, първите цели ще бъдат във функция на това последното: предотвратяването на изпразването на държавата. Иначе, в ЕС – преди държавата – ще се „интегрират” заминалите граждани, докато Република Северна Македония от държава член би останала празна държава.

– Защо албанските партии в Република Северна Македония не се обединиха около една обща албанска кандидатура?

– Не всички. Две албански опозиционни партии – „Съюзът за албанците” и Движение „Беса” подкрепят моята независима кандидатура, но не и албанските партии, които са част от правителствената коалиция. Защо? Това го знаят само тези партии, които от години приканват за обединението на албанския политически фактор и които тези дни поздравиха албанските политически партии в Черна гора за обединението, за да спечелят местните избори в община Туз, докато на изборите за президент на Северна Македония не подкрепят албанския кандидат.

– Как оценявате политическата атмосфера в Македония в началото на предизборната кампания – ще доминира ли конструктивният дебат между кандидатите или междупартийните сблъсъци?

– Понастоящем политическата атмосфера е спокойна. Искам да вярвам, че така ще бъде.

– Ако резултатите от президентските избори не са удовлетворителни за правителствения блок, има ли вероятност за предсрочни парламентарни избори?

– Това само по себе си води до такъв епилог. Резултатът от тези президентски избори е тест за легитимността на правителството по средата на неговия мандат.

– По време на управлението на Заев Македония разреши дългогодишните спорове с Гърция и България. Как оценявате перспективите за отношенията на Република Северна Македония със съседите?

– Макар че се състезавам като независим и имам за опонент кандидат, който идва от партията на министър-председателя Заев, тези две решения на Заев във външната политика трябва да се поздравят. Те са в съответствие и с моята концепция за президент, тоест Северна Македония да има нулеви проблеми със съседите. Балканите са доста малки, за да си позволят лукса да произвеждат големи проблеми. Визията на бъдещето за едно съседско съвместно съществуване в един балкански Бенелюкс: без граници, със свободна търговия и безпрепятствено движение на стоки, капитали и на услуги е и моят проект БАФТА, публикуван през 1998 г., като Балканско пространство на споразуменията за свободна търговия. Следователно, моята идея от преди 20 години е, че отворените граници да създадат „отворени умове” и Балканите – от барутно буре, да се превърнат в оазис на мира.

– Вие сте бил посланик на Република Македония в ЕС (2006-2010) и сте изключително добър познавач на евроинтеграционните процеси. Къде трябва да се концентрира политиката на ЕС към района на Западните Балкани?

– След периода на статуквото на разширението на ЕС в Западните Балкани, което почти застраши плъзгането на района към други стратегически алтернативи, очаквам едно завръщане на ЕС в района. Брюксел трябва да се завърне към тази част на Европа с едно проактивно поведение. Не искам затварянето на очите на Европейската Комисия пред ендемичната корупция, организираната престъпност или политическата зависимост на съдебната система, които доведоха до „хващането” на държавата.

Обаче и Брюксел трябва да промени настоящата политика и да приеме членството в пакет на целия район. Познавайки трагичната история на Балканите и отворените двустранни междусъседски спорове, се страхувам че индивидуалното членство – а не в пакет – би могло да бъде стратегически бумеранг. Затова, принципът на индивидуалните услуги за членство трябва да се комбинират и с регионалната геополитика, защото може само да предполагам ситуацията, ако една държава стане член преди другите. Как ще се държи след това тя, като член на ЕС с правото на вето спрямо нейните балкански съседи?

Назаем от Епицентър.бг

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=16160

Posted by on мар. 14 2019. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Последни коментари

    Валутни курсове

     AUD =  1.20686 лв
     CHF =  1.71384 лв
     EUR =  1.95583 лв
     GBP =  2.23656 лв
    100  RUB =  2.56728 лв
     USD =  1.70072 лв

    Реклама

    Позиция

    cialis buy viagra
    За нас | Връзки
    Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.