ПРОФ. ВЕНЕЛИН ЦАЧЕВСКИ: ЛИСАБОНСКИЯТ ДОГОВОР ЩЕ УСКОРИ ЕВРОИНТЕГРАЦИЯТА НА БАЛКАНИТЕ

Венелин Цачевски е роден през 1948 г. в град София.. Като професор по политически науки е преподавал в Славянския, Великотърновския и Нов български университет по Теория на международните отношения и Външна политика на България. От 2007 г. е гост-професор в Хелзинкския университет. Специализирал е в Белгия, Русия, Финландия, Япония и Швейцария. През 2003 – 2006 г.е посланик на България във Финландия, а през 2004 – 2006 г. и в Естония.
 
 

Професор Цачевски, на 1 декември влезе в сила Лисабонският договор.  Какви промени той ще внесе в ЕС ?
          Основната цел на Лисабонския договор е усъвършенстване механизма на  функциониране на ЕС в съответствие с променилите се условия след приемането на новите страни членки през 2004 и 2007 г. С най-голямо значение са следните клаузи на договора. Първо, включването на специална глава за задължително спазване на фундаменталните граждански права, включително правото по искане на 1 млн. граждани от страните членки Европейската комисия (ЕК) да прояви законодателна инициатива в тази област.
          Второ, променят се някои елементи на институционния механизъм на ЕС – създаден бе поста Председател на Европейския съвет, чийто титуляр ще бъде избиран на всеки две и половина години и ще ръководи Европейския съвет (периодично провежданите срещи на държавните или правителствените ръководители на страните членки). Съществуващата ротационна система на шестмесечно председателство на ЕС от страна членка ще бъде запазена за Съвета на министрите в различните области. Създава се също поста Върховен представител на ЕС за външните отношения и сигурността. ЕК ще има същия брой комисари до 2014 г., когато той ще бъде редуциран до две трети от броя на страните членки, освен ако не бъде взето единодушно друго решение.
          Трето, увеличават се правомощията на ЕК и особено Европейския парламент (ЕП), който в редица области, включително правосъдие, сигурност и имиграция, ще взема законодателни решения в сътрудничество с националните парламенти на страните членки. Четвърто, увеличава се броят на областите, в които решенията в ЕС ще се вземат с квалифицирано мнозинство, а не с единодушие, както бе досега. Това включва чувствителните сфери на правосъдието и полицията. Пето, въвежда се нова система за гласуване, която е съобразена в по-голяма степен с числеността на населението на участващите страни.
          За приемането на нови закони е необходимо „двойно мнозинство”, включващо минимум 55 % от броя на страните членки (или 15 от общо 27-те държави) и най-малко 65 % от населението на ЕС. Тази система ще започне да се прилага от 2014 г. с тригодишен преходен период. И накрая, Лисабонският договор определя допълнителни нови цели на ЕС, най-важните от които са единна енергийна политика и стратегия за борба с глобалното затопляне. Въвежда се клаузата „солидарност” в областта на сигурността и която се прилага в случай на терористични атаки срещу една или повече страни членки.

Как оценявате значението на Лисабонския договор ?
          Безспорно той е важна стъпка напред в развитието на ЕС. С влизането в сила на Лисабонския договор бе сложен край на продължилата няколко години институционна криза в ЕС, която настъпи след провалилата се ратификация на Конституционния договор, следствие на отрицателния вот на проведените през 2005 г. референдуми във Франция и Холандия. Вместо него през декември 2007 г. страните членки постигнаха договореност за договор за реформи, който има по-скромни цели. За разлика от конституцията, която трябваше да стане единствената договорна основа за функционирането на ЕС, Лисабонският договор фактически допълни и частично измени съществуващите договори – Римския от 1957 г., Маастрихтския от 1992 г., Амстердамския от 1996 г.  и договора от Ница през 2000 г. 
          Макар и с едногодишно закъснение, поради негативния вот на първия референдум и необходимостта от провеждането на втори референдум в Ирландия, както и с цената на отстъпки в отделни области за някои страни членки (Англия, Полша, Чехия и Ирландия) документът бе най-накрая ратифициран и влезе в сила. Неговото съдържание е резултат на постигнатото съгласие и готовност за компромиси от всички 27 страни членки. То е съобразено със съществуващите реалности в ЕС и отразява общия интерес от продължаване на процеса на интеграция във всички основни области. Лисабонският договор ще бъде фундаментът за развитието и политиката на ЕС през следващото десетилетие.

Ще окаже ли влияние Лисабонският договор върху разширяването на ЕС ?
         Очаква се това да бъде един от най-важните положителни резултати от влизането в сила на Лисабонския договор. Фактически той деблокира пътя за приемането на нови страни в ЕС, на което Франция и други държави членки се противопоставяха с аргумента, че не са извършени необходимите институционни промени, позволяващи продължаване процеса на разширяване на ЕС. Трябва да се има предвид, че това засяга главно балканския регион, по-специално страните от Западните Балкани и Турция, а след скорошното подаване на молба за членство и Исландия. Положителният ефект от завършилата ратификация на Лисабонския договор вече започна да се проявява.
          Ще спомена най-важните моменти в политиката на ЕС през последните два месеца, когато настъпи активизиране на интеграционните отношения със страните от Западните Балкани. В доклада си за напредъка на Република Македония ЕК предложи започване на преговори за членство на Република Македония в ЕС. Със сигурност това предложение ще бъде одобрено от Европейския съвет през декември, но, поради нерешения спор между Република Македония и Гърция за името на македонската държава, едва ли тогава ще бъде определена дата за започването на присъединителните преговори на тази страна. През октомври бяха възобновени присъединителни преговори на Хърватска, след като Словения се отказа от продължилото близо година тяхно блокиране. Така че реална е перспективата Хърватска да завърши преговорите през 2010 г., а през 2012 г. да стане следващия нов член на ЕС.
           В края на ноември Съветът на министрите реши безвизовият режим за гражданите на Сърбия, Република Македония и Черна гора, които пътуват в Шенгенското пространство, да влезе в сила от 19 декември 2009 г. Започна процедурата да изготвяне на становище на ЕК по молбата на Албания за членство в ЕС. През декември се очаква Сърбия също да направи важна крачка по пътя на своята евроинтеграция, тъй като Холандия обяви, че няма да се противопоставя повече на влизането в сила на Временното търговско споразумение със Сърбия, което е част от Споразумението за стабилизиране и асоцииране на тази страна към ЕС. Това ще бъде последвано от подаване на молба за членство на Сърбия в ЕС. Не мога да не спомена инициативата на новия гръцки премиер Г. Папандреу да се приеме нов дневен ред за евроинтеграцията на страните от Западните Балкани. Целта на предложението е всички те да бъдат приети в ЕС през 2014 г., когато ще се навършат 100 години от началото на Първата световна война.
Личното ми становище е, че това положително развитие  не трябва да води до прибързани изводи за бързо завършване интегрирането на страните от Западните Балкани в ЕС. С изключение на Хърватска, европейската перспектива за останалите държави от региона е по-далечна. При благоприятни условия – резултатни реформи, вътрешна стабилност и провеждане на политика на добросъседство със съседните страни (това се отнася особено за Република Македония и Сърбия), тя би могла да бъде реализирана най-рано в края на следващото десетилетие.

Оказа ли влияние Лисабонският договор върху формирането на новата Европейска комисия? И как оценявате предоставения ресор в нея на българския еврокомисар Румяна Желева ?
Номинирането на новите еврокомисари, като и на лицата, които ще заемат новите постове Председател на Европейския съвет и Върховен представител за външните отношения и сигурността, отразиха създалата се благоприятна политическа атмосфера след завършилата ратификация и последвалото влизане в сила на Лисабонския договор. Това се отнася особено за проявеното единство при назначаването на първия пост на белгийския политик Хенри Ван Ромпой, а на втория английската баронеса Катрин Аштън. От друга страна, бих искал да обърна внимание на важните ресори, които получиха в новата ЕК представители на новите страни членки от Централна и Източна Европа – по бюджет и финанси (Януш Левандовски от Полша),  заетост, социални въпроси и социално включване (Ласло Андор от Унгария), околна среда (Андрис Пиебалгс от Естония), разширяване (Щефан Фюле от Чехия) и т.н. Всъщност обявеният състав на ЕК отрази тенденцията към засилване представителността, а следователно възможностите да участват и оказват влияние при вземането на решенията в ЕС на страните от Централна и Източна Европа. Това се отнася особено за Полша, от която е председателя на новия ЕП Йежи Бузек.
Що се отнася до номинирането на Румяна Желева за еврокомисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реагиране при кризи, реакцията в България към определения й ресор от председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу бе на преобладаващо разочарование. В случая естествено бе да се направи паралел с номинацията на представителя на Румъния – страната, с която България бе едновременно приета в ЕС през 2007 г. Румънският кандидат Дачиан Чолош получи ресора по земеделие и развитие на селските райони, който във финансово отношение съставлява най-голям дял в бюджета на ЕС.
На този фон и като се има предвид също, че предпочитанията на България бяха за ресора „Разширяване и европейска политика на добросъседство”, страната ни изглежда, че бе подценена. Споделям желанието на България да получи ресора за разширяване на ЕС, тъй като това щеше да бъде в унисон с географската принадлежност на страната ни към региона, от където са почти всички кандидатстващи държави с реални шансове да станат членки на ЕС през следващото десетилетие. Очевидно е обаче, че в избора на Ж. М. Барозу е надделяло разбирането, че за този пост е необходим един по-неутрален представител от страна, която също е убеден поддръжник на разширяването на ЕС.  Необходимо е да се има предвид, че при определянето на ресорите в ЕК съществено влияние са оказали такива фактори като баланса на интересите, ефективността на лобиране и реалните политически възможности на отделните страни. Така че сравнението на България с Румъния едва ли е подходящо. Освен това трябва да се има предвид, че в предишния състав на ЕК Румъния получи най-слабо престижния пост (по многоезичие) и естествено бе сега да й е предоставен като компенсация по-значим ресор.
Най-важното за България е определения й ресор в ЕК да бъде материализиран в активна и компетентна дейност като част от усилията на страната ни да се превърне в равностоен и пълноценен участник в европейската интеграция.  

 


ПОСЛЕДНИ ИНТЕРВЮТА:

ЙОЛО ДЕНЕВ: ПРЕСТЪПНОСТТА НИ ЗАЛИВА

ГЕОРГ КРАЕВ: ЧАЛГАТА Е ЪНДЪРГРАУНДА ПРЕДИ 20 ГОДИНИ

АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: ПОБЪЛГАРИХМЕ ПРЕХОДА

ПРОФ. ИВАН СЛАВОВ: ПРОМЕНЯМЕ СЕ САМО КЪМ ЛОШО

РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: МИСЛЯ, ЧЕ СДС ВЕЧЕ НЯМА БЪДЕЩЕ

ЯНКО ЯНКОВ: ИМАШЕ СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ЕЛИТ И УПРАВЛЯВАЩИТЕ ЗАПАДНИ ЕЛИТИ

ПРОФ. СТЕФАН КАРАСТОЯНОВ: ГЕОГРАФСКОТО ПРОСТРАНСТВО НА БЪЛГАРИЯ ИМА ВИСОКА ГЕОПОЛИТИЧЕСКА СТОЙНОСТ

ПЛАМЕН ДАРАКЧИЕВ: УЛИЦАТА НE ПРЕЛЯ В ОТВОРЕНИ ИНСТИТУЦИИ И МОДЕРНА ДЪРЖАВА

ГЕОРГИ ЛОЗЕВ ЕДИН БЪЛГАРИН ОТ ЧУЖДЕСТРАННИЯ ЛЕГИОН ПРЕД ОБЩЕСТВО.НЕТ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=2767

Posted by on Дек. 6 2009. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.27151 лв
 CHF =  1.67609 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21616 лв
100  RUB =  2.81397 лв
 USD =  1.65664 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.