ПРОФ. БОЙКО ГАНЧЕВСКИ: ЖИВОТЪТ Е ЕДНА БОРБА



МОЖЕ ДА ВЪЗНИКНЕ КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ МЕЖДУ ДАНС И МВР


Проф. Бойко Ганчевски е бил директор на "Института по психология" към МВР от края на 1995 г. до 2001 година. Занимавал се е с психологичните експертизи и проверка на показания с детектор на лъжата. При работата по разкриване на тежки криминални престъпления, проф. Ганчевски е правил психологически профили на най-опасните и извратени убийци и изнасилвачи през последните години в България. Автор е на редица книга по психология на влиянието, технология на лъжата и други. В момента чете лекции по социална, криминална и юридическа психология в Академията на МВР и СУ "Св. Кл. Охридски"
. Експерт към парламентарната група на ДПС.

С какви психологически термини бихте определили случващото се в МВР в последните седмици, г-н Ганчевски?

Министерството на Вътрешните работи е едно изключително тежко за управление Министерство и основният термин, който сега съществува в него, който може да се определи, това е т.нар интегритет или на психологически език, лоялността към закона, защото в крайна сметка дейността на това Министерство се крепи на няколко кита. Единият кит е законът, вторият – съдът и прокуратурата и третият кит фактически е следствието, оперативната работа и т.н., но основното е законът. Напоследък се наблюдава, че  за разлика от други години, има едно единодействие между закон, МВР, съд и прокуратура, което е добре. Но общо взето изключително важното психологическо понятие лоялността включва различни аспекти. Това са честност, коректност, почтенност и обратното, склонност към престъпления, кражби, присвоявания, измами, конфронтиране с авторитети, склонност към злоупотреба с алкохол и наркотици, егоизъм … Когато липсва този интегритет или лоялност в по-висши представители на властта в МВР, се оказва изключително отрицателно влияние върху мотивацията на състава. Обществото при тази ситуация може да мисли: „Щом като висшите им началници не са лоялни към закона и към обществото и извършват определени престъпления, то всички служители са такива”. Аз мога да подчертая, че не всички служители са такива в МВР и че има и честни и почтенни служители. Това е една   професия, която изисква изключително емоционална стабилност, знания и умения, с оглед да се помага на хората и на обществото. Явно обаче, в нашето общество за съжаление е прието, че служителят, който краде е склонен да гледа на себе си, като по скоро на средно статистически човек в един базисно нечестен свят. Една такава нагласа на поведение е изключително опасна, поради това в развитите държави, и аз мога да цитирам и САЩ, на ръководните служители през 6 месеца или 1 година, в зависимост от тяхното положение в йерархията, преминават на  тестове за лоялност, чрез т.нар детектор на лъжата или полиграф. Мога да ви кажа, че всяка година около 7 % от ръководния състав на ФБР и на ЦРУ напускат по различни причини, може да не са нелоялни, но напускат, което означава, че има вероятност да има и такова нелоялно поведение. В България това за съжаление не се практикува. Ние  2000-та година направихме такова изследване на 52 висши ръководители, включая директори на централни служби  от централната администрация и директорите на т.нар РДВР-та или ОДП-та сега, които преминаха на тестове за лоялност със заповед на министър Емануил Йорданов. Над 40 %  от тях  пропаднаха на 2-я ден, който беше свързан тематично с това, дали като директори на съответните служби са подавали информация или са имали някакви материални облаги от престъпния континген. Това беше изключително тревожно явление, но аз не съм сигурен дали се взеха мерки отностно тези лица, които пропаднаха на един такъв тест за лоялност тогава.

Какви качества трябва да притежава един политик, според Вас?

Политикът, както и полицейският служител,  трябва  да притежава честност, почтенност, коректност и да има  авторитет и доверие в обществото и гражданите, които са го избрали. В крайна сметка авторитетът се гради на доверието. Доверие, което е професионално доверие, което е политическо доверие, което е свързано с това, че те са отишли там да помагат на хората, а не обратното. За съжаление у нас в обществото се шири презумцията, и вероятно има  основание, че всички са маскари, че всички, които се стремят да влязат в политиката, не се стремят да спазват закона и да се грижат за благосъстоянието и спокойствието на хората, а тъкмо обратно да се обогатяват. Разбира се това в определена рамка е истина, но в друга  не е така. Не всички политици са маскари, както казва Алеко Константинов.

Кой от министрите на Вътрешните работи по време на прехода е бил най-подходящ за този пост в психологически аспект?

Много трудно мога да степенувам  министрите на вътрешните работи, които са били в този период. Общо взето всеки е оставил определена следа сред служителите на министерството. Най-уважавано лице, според мен, за този 30 годишен стаж, който имам в министерството беше това на Министър Христо Данов, който внесе нови моменти в закона за МВР и правомощия на служителите.

Николай Добрев, колкото и малко да седя в министерството, имаше изключително достойно поведение и авторитет сред подчинените си.

Богомил Бонев, независимо от неговата силна емоционалност  и себелюбие, незнам дали няма да обиди, но той имаше авторитет, системата беше стегната и действаше с много силно единоначалие.

 По мекия тон например на Емануил Йорданов, който беше граждански министър и се отнасяше гражданствено към служителите. Той фактически въведе девоеннизацията на служителите.

Петканов,  продължи това дело до някъде, но имаше и доста гафове.

Румен Петков разбира се има своя принос, независимо от скандала, с това, че той подкрепя служителите.  Той поема повечето от негативите, които има в министерството. Не създава конфликтни ситуации, но независимо от това има проблеми с  липсата на една стройна организация и наследството от предишните нелоялни служители, а вие знаете, че в МВР се опитват да влизат и лица на определени ръководни позиции, които са нелоялни към системата и са намерили друга референтна група в бандитските структури. Лошото е това, че в Министерството независимо, че е изградена служба за вътрешно разследване, в момента не се използват съвременни методи за профилактика на тези престъпления и както виждате от стенограмите, които се публикуват на висши полицейски служби чрез СРС, се използват бандитски термини и се говори съвсем открито, независимо, че се знае, че може да стане обект на подслушване, което говори чувство за безнаказаност. Такива неща  е имало във всички периоди и при всички тези министри,  но последните месеци за съжаление това нещо много се задълбочи и служителите на МВР са изключително изнервени и демотивирани от това, че ако има единици от тези, които са нелоялни, нечестни и са свързани с престъпния свят, не всички са  такива. Иначе започва да битува в обществото мнението, че щом като този висш началник е такъв, значи всички служители са такива, което е невярно.

До каква степен в обществото хората с пропуски и униформи се отделят от реалността на ежедневните проблеми и злоупотребяват със служебното си положение?

Злоупотребата със служебно положение става по 2 начина: или умишлено, когато се иска да се получи определена материална облага или от незнание и липсата на опит. Общо взето служителите на МВР са като всички останали хора, те не работят в стерилна среда.  Те много по – често от всички нас се срещат с недъзите на обществото, с ровенето на боклуците по улиците, с детската и юношеската агресия, с престъпления от всякакъв вид характер и те са изключително уязвими от всички нас, поради факта, че всеки, който направи определено нарушение се опитва по някакъв начин да излезе със съответен подкуп, а след това говори, че всички полицаи са престъпници, подкупни и т.н. В крайна сметка особеностите на полицейската работа изискват правилен подбор на кадри, като се обърне внимание върху тяхната емоционална устойчовост и въпросът опира и до това, какво е заплащането в труда на тези служители. Ето виждате с основание се създаде и излезе от МВР една структура за Национална сигурност и се  създаде един добър закон, и започна тази служба да работи с авторитет в обществото на базата на последния случай, независимо, че все още не е структурирана.
Тези преференции, които се дават на служителите от ДАНС, не се дават на служителите от МВР. Заплатите там са много по-високи, отколкото при служителите на МВР, което говори, че това може да създаде конфликт на интереси между ДАНС и Министерството на Вътрешните работи  на базата на по–високите преференции и заплати да изключат част от читавите хора, които се намират в Министерството. Това пък от своя страна означава и второ нещо, че ваденето на подобна структура или на подобни структури от системата на МВР започва да нарушава организационни връки в самата система. МВР е като машина  и ако се извади едно болтче от нея,  тя започва да не работи правилно, да буксува. Това нещо започва да се чувства не само на  служителите, които започват да се демотивират, а се чувства и от престъпниците, които разбират нейната слабост и започват да извършват определени престъпления.

Наскоро в репортаж съпругата на поредния самоубил се полицай от Плевен изрази мъката си с думите, че сега няма кой да плаши с униформата си другите деца в детската градина и няма кой да се застъпва за детето им? Как бихте го коментирали?

Трудно ми е да коментирам конкретния случай, въпреки че познавам причината за суицидните опити, които се извършиха и за суицидния риск  на служителите на МВР, включая и  в Плевен. Ние сме свидетели на това, че всяка година се правят сбирки на деца и на роднини, на служители, които са загинали при изпълнение на служебния си дълг и те се подкрепят както морално, така и материално. В крайна сметка особеностите на полицейската работа изискват  изключителна емоционална устойчивост. Доказано е, че затормозени хора в това число и полицаи, които четат, които гледат самоубийства, които наблюдават хората около себе си  и започват да се подтикват от тези  примери. Ние психолозите го обясняваме с ефекта на копирането. Това, че тази жена  се оплаква от липса на внимание от  страна на МВР  – мисля, че това не е единичен случай, не е типичен и за българската действителност. Вероятно би трябвало да се подходи към нея неформално –  тя да почувства подкрепа.
Ние сме имали такива случаи в ЦСБОП. В един от отделите, който работеше по тероризма, забелязахме, че  започнаха да се развеждат служители, да напускат семействата си и т.н и оказаха моментална психологическа подкрепа чрез събиране на съпругите и на децата, обяснявахме им  каква е работата,  че е с ненормиран работен ден и т.н, т.е опитахме се да даваме определена подкрепа. Ето така би трябвало да се дава, но не само материално, но и емоционална подкрепа на тези служители, които са загинали  в изпълнение на дълга си, а даже и на такива, които са извършили суициден опит. Тяхното емоционално състояние може да бъде повлияно, както и от причини, които са свързани със служебен характер, така  и от свързани с лични взаимотношения в семейната им среда.

Животът става все по-динамичен и в социален, и в икономически, и в технологичен план. Как се отразява това на психиката на съвременния човек? Може ли той да издържи на темпото?

Трудно. По младите хора побързо успяват, поради факта, че те са преобърнали психиката си и не  очакват всичко да дойде от държавата. Те трябва да се трудят и същевременно да се обучават, да се развиват, с оглед да бъдат продаваеми в съвременната обстановка.  Основни депресивни прояви изпитват лица, които не са подготвени и  очакват повече от държавата. Това е  средното и по-възрастното поколение, което очаква много от държавата.  Това води до много силни психологични стресове. Хората получават именно такива посттравматични стресови разстройства. Естествено причините тук са комплексни и обикновенно включват трайни личности характеристики, комбинирани с неблагоприятни житейски събития, които са свързани със загуба на работа, развод, тежко заболяване и т.н 
В повечето държави, които са уредени определено имат не толкова демократичен ред, както да кажем в САЩ, както и в други държави, които са общо взето полицейски държави.
В  света,  в който живеем – на преход, естествено, че ще започнат да зачестяват депресията, посдраматичните стресове, разстройства, граничнитеи състояния у хората и те ще продължават, докато ние не свикнем, че животът е една борба, в която ние трябва да сме законопослушни и същевременно да не чакаме чрез измама да получим определени облаги, а чрез съвестна и компетентна работа.

Как неща като слагането на камери навсякъде, подслушването на телефони и използването на биометрични данни променят нашия живот днес?

Ако искаме да живеем по-спокойно, по свободно, ние трябва да се лишим от определени граждански права. Слагането на камерите не е „Биг Брадър”, а е изключително профилактична мярка, която може например да засече нарушителите  на пътя, да се намалят убийствата по пътищата, които са много повече от умишлените и емоционални убийства, които се извършват в страната, да намали кражбите, да възспре педофилите пред детските градини и училищата. Честните граждани не би трябвало да се притесняват от факта, че ги заснемат и подслушват. Аз например не се притеснявам, ако започнат да ме подслушват поради факта, че не извършвам никакви престъпления и не говоря нещо, което да е свързано с определени наказателни деяния и да е обект на прокуратурата и на закона. Именно за това, ако искат да ме слушат, аз нямам нищо против, даже слушайки ме аз мога да прочета и някоя лекция и по този  начин да осъществя дистанционно обучение. Трябва да се притесняват от взимането на биометрични данни, от камерите, от подслушване именно тези, които извършват престъпления.  Даже и тези, които се считат за недосегаеми, ако са по високите етажи на властта си говорят съвсем спокойно и ако не бяха тези СРС-та случайно попаднали върху друг обект още щяхме да имаме един изключително корумпиран висш  ръководител от системата на министерството на вътрешните работи. Считам, че ограничаването на тези права може да ни докара по-спокойно съществуване в по- комфортно обществото, а не обратното.

Има ли чувство у хората у нас, че ако не са част от дадена система – престъпна, властова или бюрократична, са прекалено уязвими и унизени?

Това е свързано  с т.нар. егоидентичност на хората. С това как се идентифицират.  Ако той не е приет в обществото и не приема неговите морални и законови норми, той се насочва натам, където очаква подкрепа. Това е характерно за лица, които се насочват към терористична дейност и стават убийци и терористи. Характерно е и за престъпните бандитски групи, където могат да се получат пари по незаконен начин – наркотици, проституция.
Децата, когато нямат модел на поведение в обществото и семейството, губят чувство за срам и морални категории.

В едно интервю казвате, че типичният наемен убиец е мъж на около 36 години. Защо точно на тази възраст?

Такива са проучванията, които ние направихме на убийците-рецидивисти в Централния затвор. Те съвпадат и с проучванията на западните ни колеги. Тъкмо тогава човек влиза в съответна житейска криза. След 30 години започва да си прави равносметка какъв е той. Но общоизвестно е, че агресията започва да се научава от малки, но започва да се изявява над 30 годишна възраст, поради факта, че тогава още повече намаляват вътрешните задръжки. Тези, които са раздразнително-избухливи насочват агресията не срещу себе си, а срещу другите. В тази възраст тези, които са импулсивни и изключитено подвластни на своите желания искат да демонстрират  по-голяма самоувереност, въпреки че тяхната самооценка е сравнително ниска. Те не се съобразяват с установените социални и морални норми, защото точно тогава смятат, че не важат за тях. Често те се обединяват в престъпни групи. 

Един човек ражда ли се престъпник или средата го създава?

Не бива да се издига китайска стена между биологичните дадености на даден човек и социалните фактори. В криминалната психология работим и с двете. Последните изследвания в Съединените щати говорят за една триединна теория, където се твърди, че лица, които са родени със силна екстраверсия, невротизъм и психотични тенденции и ако не се коригират започват масово да извършват насилие. Убийствата на ученички в Пловдив, убийството на  съученици в Перник, говорят, че наред със социалните фактори:   моделът  в семейството и обществото,  имаха наследствени психологически фактори. Те нямаха чувство за срам от това, което са извършили. Пред мен те се държаха така, все едно, че не са убили съученика си, а някаква муха.

Какви книги четете? Имате ли любим автор?

Повече психологическа литература. Напоследък отделям повече внимание на английските автори – Роберт Чалдини,  Бардо  – които пишат за психология на влиянието.  От художествената литература много харесвам Пауло Куелю. Имам всичките му книги. Той е един изключително емоционално разтърсващ автор, който осмисля психологически сюжетите на неговите творби и затова много ми допада. Аз донякъде съм деформиран, защото чета художествената литература през призмата на психологията. 



ПОСЛЕДНИТЕ 5:

ПРОФ. АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ: ПРЕДСТОИ ДА СЕ ФОРМИРА И РЕКРУТИРА НОВ ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТ

ИВО АТАНАСОВ: ТАКИВА КАТО МЕН ПРЕНЕСОХА НА ГЪРБА СИ ПАРТИЯТА

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ И БОЙКО БОРИСОВ УПОТРЕБИХА МЪКАТА НА ХОРАТА
 
ГЕН. АТАНАС АТАНАСОВ: БСП И ДПС ЩЕ СЕ ЗАДАВЯТ ОТ КРАЖБИ


ДИМИТЪР НАЙДЕНОВ – ДЖИМИ: ИЗБОРИТЕ ГИ ПЕЧЕЛЯТ ПОЛИТИЦИТЕ, ГУБЯТ ГИ PR-те

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=931

Posted by on мар. 28 2008. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.26575 лв
 CHF =  1.67365 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21842 лв
100  RUB =  2.80933 лв
 USD =  1.65119 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.