ПРОФ. АТАНАС ТАСЕВ: НИКЪДЕ В СВЕТА НИКОЙ НЕ ОБИЧА ЕСТЕСТВЕНИТЕ МОНОПОЛИСТИ

ДО 1997 Г. В ЕНЕРГЕТИКАТА ЦАРЕШЕ „БЕЗВРЕМИЕТО”.

ТОВА, КОЕТО СЕ СЛУЧВА СЪС И ОКОЛО ЛУКОЙЛ Е ПОЛЕЗНО ЗА ВСИЧКИ. ЕДИН ОТ МИТОВЕТЕ ЗА ДОМИНИРАЩАТА”ОТРИЦАТЕЛНА” РОЛЯ НА РАФИНЕРИЯТА ВЪРХУ ЦЕНИТЕ НА ПАЗАРА НА ГОРИВАТА ВЕЧЕ ОТПАДНА.

КАТЕГОРИЧНА ГРЕШКА БЕШЕ ПРИВАТИЗАЦИЯТА НА ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИТЕ ДРУЖЕСТВА. ГРЕШКА БЕШЕ, ЧЕ ПАРИТЕ ОТ ПРИВАТИЗАЦИЯТА НА ЕРД НЕ БЯХА ИЗПОЛЗУВАНИ ЗА УЧАСТИЕ В ПРИВАТИЗАЦИЯТА НА ЕРД В МАКЕДОНИЯ, ГЪРЦИЯ И СЪРБИЯ.

СЕГАШНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА СТРАНАТА ПРЕМИНА ПРЕЗ НЯКОЛКО ЕТАПА, ДОКАТО ОВЛАДЕЕ ПРОЦЕСИТЕ В ЕНЕРГЕТИКАТА. ЗА ОПИСАНИЕТО ЩЕ ИЗПОЛЗУВАМ МЕТАФОРАТА ЗА „ГОЛЕМИЯ СИВ СЛОН”.

ИМА АСИМЕТРИЧНА КОРЕЛАЦИЯ МЕЖДУ СТАБИЛНОСТТА НА ЕНЕРГЕТИКАТА И СТАБИЛНОСТТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО, КАЗВА ОЩЕ ПРОФ. ТАСЕВ

 
Атанас Тасев е роден на 26 октомври 1945 в гр. Свиленград. Завършил Автоматика и телемеханика в Киевския политехнически институт. Енергиен експерт. Професор по кибернетика и информатика.

Проф. Тасев, коя, според вас, е най-горещата точка в българската енергетика това лято – скандала с Лукойл, неустойките за Белене, разработките на шистов газ… или нещо, което е останало скрито за широката публика?
Темата „Енергетика” винаги присъствува в кръга на повишения обществен интерес,особено в година на избори. Повече от 10 години повтарям пред медиите  като мантра,че „има асиметрична корелация между стабилността на енергетиката и стабилността на Правителството”. Асиметрията е в това, че за да бъде свалено правителство от власт са необходими съчетаване на  много фактори с кумулативен ефект, докато нестабилната енергетика сама може да предизвика този ефект за изключително  кратък интервал от време. При този обществен интерес и високата активност на медиите, особено при  разследващата журналистика, да се скрият теми или процеси в енергетиката, едва ли е възможно. За това едва ли може да има нещо скрито за широката публика по отношение на енергетиката.
Проблемът за описание на  процесите в енергетиката е в тяхнат сложност и практическата невъзможност да бъдат правилно разбрани, ако не се вложи значителна доза интелектуално усилие. Другият проблем е разнопосочното говорене на политици и експерти по една и съща тема, което допълнително дезориентира обществото.
Така, както е формулиран Вашият въпрос, и за трите теми, посочени по-горе, може да се каже отговорно, без да се неглижират реалните проблеми, че наблюдаваме процеси от типа ”буря в чаша вода”.
Неустойките за Белене всъщност са  нереализирани  забавени плащания за поръчано и вече произведено оборудване за АЕЦ”Белене” и, ако се разглежда самостоятелно, изводът е еднозначен – всеки съд ще отсъди в полза на Жалбоподателя – „Атомстройекспорт”. Ако обаче се разглежда ситуацията комплексно, с отчитане на неизплатени 61 млн. евро за обратно изкупено оборудване от Руска страна , ситуацията отива към ”нулев” вариант, т.е. взаимно зачитане на претенциите и счетоводно изравняване на задължения от двете страни. В по-широк контекст тълкувам тази ситуация  като предизвикана от наша страна,  предвид забавените плащания на руската страна, което вече  е проява на елементи от „делова игра”, или „енергийна дипломация” в съвременен формат.
“Сагата” със шистовият газ е аналогична. Не подценявам потенциалната опасност от прилагането на технологията, но «Шеврон» има положителни резултати в проучването и добива на шистов газ в света и особено в последните години –  на територията на Полша. Не трябва да забравяме, че дори положителните реултати от проучването не са достатъчно основание да се даде концесия за добив. Процедурата винаги може да бъде прекратена и при най-малкият инцидент, или индикация за такъв. От друга страна си струва да се направят проучванията, защото при положителен резултат ще имаме някакви по-значими  аргументи в преговорите с «Газпром» . За ситуацията със страховете на жителите в региона има вина и Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ). Според мен беше подценена дейността по провеждане на активна комуникация със населението в района на бъдещите проучвания. Неизвестността даде изключителна възможност да се политизира проблема и да се започне не съвсем почтена игра със страховете на населението. Тематичният семинар  в столицата, организиран от МИЕТ, на който достатъчно авторитетно беше коментиран въпросът за потенциалното  проучване  и добив на шистов газ на наша територия, законовата уредба и прецедентните практики в страни от бившия соц. лагер,  имаше ограничен  медиен ефект. Не видях нито един поканен от гражданските сдружения в региона.

Сагата между правителството и Лукойл, като че ли приключи. Вие как мислите?

Няма „сага” на правителството с Лукойл в класическият смисъл на понятието. Има един не добре планиран и ресурсно осигурен опит да се покаже върховенството на закона в една държава, която макар и бавно  се стреми към установяване на работещият в обществото демократичен модел на поведение. Известно е (както се оказа и на двете страни в „сагата”), че нито една, дори най-могъщата икономическа групировка в една дори „слаба” със своята държавност страна не може да бъде победител в единоборството. На съдебният фронт нещата стоят точно обратното. Корпорациите имат повече възможности да организират интелектуално противодействие и то стана  факт с решението на Софийският административен съд да блокира предварителното изпълнение на заповедта на генерал Танов за отнемане на лиценза. Като цяло, обаче, в този „спор” и двете страни запазиха добрият тон. Решението на Софийският административен съд , макар и спорно, дава „времева” възможност и на двете страни да излязат от ситуацията, без това да се почувства от потребителите. Мисля, че шефът на митниците даде достатъчно гаранции пред обществото, че в тази „пауза” до началото на работа на ВАС (31 август) Лукойл е под непрекъснат мониторинг на около 300 служители на  Агенция „Митници”. Когато системата за техничски мониторинг в реално време на  материалните потоци в комбината започне да функционира, така, както е предвидено в Наредба 3/19.01.2010 г.,  окончателно ще отпаднат или ще се потвърдят  много от хипотезите за ролята на Лукойл в икономиката на страната. Факт е, че един от митовете за доминиращата”отрицателна” роля на рафинерията върху цените на пазара на горивата вече отпадна. Проучването на някои от авторитетните медии показа, че цените  на горивата в регионалните пазари са по-високи от тези в нашата страна. Очаквам с интерес констатациите на КЗК относно наличие на „монополно положение на Лукойл на  пазара на горивата ”, което, съгласно статистиката (22% дял на Лукойл) е в рамките на допустимото от Закона. Злоупотребата с монополно положение е по-трудна за доказване. В условията на либерализиран пазар всеки мениджър е задължен да максимизира печалбата на дружеството и в този си стремеж да стигне до там, докъдето го ограничава Закона, или конкуренцията. Доброволният отказ от разширяване на пазарната експозиция не се възприема положително от акционерите на която и да е компания в света. Като цяло това, което се случва със и около Лукойл е полезно за всички, в това число и за самата компания. Дивиденти от ситуацията получи и Премиерът. Той не предизвика ситуацията, но ловко се възползува от нея, за да тества в реално време много от  звената  на държавата и държавната администрация, имащи отношение към „казуса”.

Има ли пресечна точка между проектите Белене и Лукойл? В смисъл на енергийна и/или политическа връзка?
Няма доказателства официална  Москва да се ангажира със случая Лукойл. Освен това е известно, че Путин имаше проблеми с доставчиците на горива за вътрешния пазар, особено, когато се опита да въведе регулация на цените. Като отговор на намесата му, горивата за кратко изчезнаха от пазара, след което Путин въведе „квотен” принцип: „получаваш квота за износ на горива, след като си изпълнил квота за вътрешният пазар”. Последваха и  разследвания на антимонополните контролни органи и бяха наложени санкции за големите играчи на този пазар, в.т.ч.  и за Лукойл. Независимо от това , с поведението в създалата се ситуация, Борисов реално отправи  убедително послание към Москва, че има достатъчно воля да защитава интересите на държавата и ще настоява „до последно” за фисирана и приемлива цена на строителството на АЕЦ”Белене” по условията на ФИДИК – „под ключ”. Ако под това разбираме „пресечната точка”, то тя наистина съществува, но в общия контекст.

Вие следите развитието на енергийния сектор по време на целия преход. Кои правителства имаха важна роля и запомнящи се действия по време на този период – в положителен и/или отрицателен смисъл?
Всяко правителство от началото на прехода  е оставило някаква следа в развитието и/или деградирането на българскат енергетика. Не съм силен в историографията, но мога да кажа, че до 1997 г.  в енергетиката цареше „безвремието”. В началото на прехода наследихме от тоталитарния режим една „преоразмерена”, в положителният смисъл, енергийна система с грамотни и отговорни специалисти на средното ниво на нейното управление, която беше  достатъчно „еластична”, за да посрещне предизвикателствата на времето с наличния си  ресурс. Независимо, че беше в периферията на интересите на властите до 2007 г.  тя стана гарант на безкръвния преход, но предизвика интереса на „групировките”, които в традиционния си стил се позиционираха „на входа и изхода” на енергийните дружества. След  1997 година  с промените в политическата среда започнаха и динамичните  промени в енергетиката. Реално,  битката за връщане на държавата в енергетиката започна правителството на Костов. След тежките, но успешни,  преговори с „Газпром” през 1998 г. бяха подписани достатъчно балансирани за държавата дългосрочни договори за доставка на природен газ и транзит на руски газ за региона. От играта с газа беше извадена „Мултигруп”. Окончателно се денонсира споразумението  за предоставяне на националната част от газовата транзитна мрежа в собственост на „Газпром”. Подписаха се договори за строителство на нова термоцентрала (ТЕЦ Марица-Изток -1) и рехабилитация на ТЕЦ „Марица-Изток-3). Положи се началото на функциониране на ценовия регулатор в енергетиката (ДКЕР). Сега мнозина, особено политиците, оспорват правилността на взетите тогава решения за тези проекти и особено в частта, свързана с подписване на дългосрочните договори за изкупуване на произведената ел.енергия за период от 15 години. Но не трябва да се забравя правилото, че в условия на пазарна икономика правилността на взетото решение се разглежда в контекста на обстоятелствата, имащи място при подписването на договорите. А тогава обстоятелствата бяха в полза на приетите решения.
По време на правителството на НДСВ беше взето решение за рестартиране на проекта за изграждане на АЕЦ”Белене” и бяха приватизирани електро-разпределителните дружества. При подписването на Договора за присъединяване към ЕС платихме висока цена със съгласието за предсрочно извеждане от експлоатация на 1-4 блокове на АЕЦ „Козлодуй”.
По време на Тройната коалиция се направи опит (не съвсем удачен) да се капитализира геостратегическото положение на България. Реално се обвързаха в пакет трите макроенергийни проекта : нефтопровода „Бургас-Александрупулис”, газопровода „Южен поток” и АЕЦ „Белене”. Проектът за изграждане на газопровода „Набуко” беше структуриран до ниво проектна компания с равно дялово участие на всички акционери.
Сегашното управление на страната премина през няколко етапа, докато овладее процесите в енергетиката. За описанието ще използувам метафората за „големия сив слон”. Първи етап – слонът на хоризонта, малък симпатичен, безпроблемен; втори етап- слонът дойде, голям, могъщ, може би добронамерен, но знаеш ли? Ами сега?; трети етап – да яхнем слона. Искам да успокоя читателя, в момента, по мое мнение, третият етап е в реализация. В енергетиката навлязаха млади и амбициозни кадри, които постепенно привнасят нов елемент в разработката на сценарии  и тяхнат реализация. Научиха се да прилагат вече многоходови сценарии при реализацията на стратегиите си. „Измъчената” енергийна стратегия на България , в резултат на продължителен, но масов и открит  дебат вече е  приета от Парламента. При планирането на процесите в енергетиката са приложени модерни методи (метод на трите „К”), позволяващи научно обвързване на чисто енергийните процеси на планиране в енергетиката с макроикономическите параметри на държавата. Запази се експортната ориентация на електроенергийния сектор, което запазва и развива регионалното значение на страната. В новият закон за енергия от възобновяеми източници се въведоха оптимални пропорции в мощностно-ценовия баланс в сектора, така че обществото да получи минимална тежест върху семейният бюджет от въвеждането на екологичната, но общо взето по-скъпа енергия. Отчетено беше, че предишният закон даде значителни преференции за инвеститорите в сектора ВЕИ,  с което предизвика колосален, но непосилен за обществото инвестиционен интерес. Затова новият Закон за ВЕИ се наложи да въведе строга регулация, която, естествено, не се хареса на голяма част от инвеститорите. Рестрикцията по новия закон доведе и до ефект на „филтрация”, отделяне на „стратегическите” от „случайните”  инвестиционни играчи, което също е от полза за обществото.

 Къде през тези 20 години се направиха най-големите грешки, според вас?
В контактите си със журналистите започнах да научавам и да възприемам определени правила, едно от които е следното: „ когато хвалиш – не е нужно да се аргументираш, критикуваш ли – внимавай с аргументацията”.
Категорична грешка беше приватизацията на електроразпределителните дружества. Самата процедура на приватизация беше професионално подготвена и мина безконфликтно. Страната получи цена за дружествата, която беше близка до пазарната в момента на продажбата. Но до тук. Всеки, който дори елементарно анализира процесите в енергетиката знае, че енергията тече от генерацията, през преноса и отива в ЕРД за разпределение. Парите за електроенергията тръгват по обратния път – от ЕРД през преноса към производителите. От досегашната следприватизационна дейност  на ЕРД  може да се потвърди известната максима, че „По-лошо от държавният монопол е частният монопол”. Никъде в света никой не обича естествените мнополисти. В нашата страна конфликтът „монополисти-потребители” е в най-остра фаза, което може да се обясни с „по-либералната” рамка на законодателството. Затова една гражданска инициатива „Срещу произвола на монополите”, която имам удоволствието да консултирам,  предприе ефективни действия в рамкита на Закона за пряко участие на гражданите в държавното управление и местното самоуправление” и с подписка, събрала над 700 хилади подписа внесе в Парламента осем предложения, които поставят монополистите в по-тясна и в интерес на потребителите законова рамка. Предложенията минаха през  парламентарните комисии, получиха положитено становище „по компетентност” от ДКЕВР и някои от предложенията, които касаят подзаконови нормативни актове, вече са в работна фаза.
Грешка беше, че парите от приватизацията на ЕРД не бяха използувани за участие в приватизацията на ЕРД в Македония, Гърция и Сърбия. Икономическото навлизане в съседните държави напълно щеше да кореспондира със регионалния характер на сегашната редакция на енергийната стратегия. С подобен ход щяхме да притежаваме дял от електроенергийният пазар на място, а не с посредници.
Грешка беше и съгласието на управлявашите да се спрат и изведат от експлоатация 1-4 блокове на АЕЦ „Козлодуй”. Тук дори не е необходима никаква аргументация, като се има предвид обществено-известния факт, че и сега страната ни получава  най-евтината енергия от ядрената централа (5 и 6-ти блок на АЕЦ”Козлодуй”).

Какви, образно казано, козове има или би могла да има една малка България в глобалното енергийно домино?
Основният коз е геостратегическото положение на страната. Ако разгледаме това в контекста на транзита на газ и нефт, от къде минават тръбите не се решава в България. Щом е взето решени, това означава, че преминаването на тръбите през България е вариант на проекта с минимални разходи. Заобикалянето на страната не е невъзможно решение, но икономически по-нецелесъобразно. Затова „умерената” съпротива при преговорите за реализация на „тръбните” проекти може само да увеличи финансовите ползи за държавата под формата на по-високи такси за транзит, но не много повече от икономически обоснованите. „Умерената” съпротива и при преговорният процес за подписване на договорът за изграждане на АЕЦ”Белене” по условията на ФИДИК, но на фиксирана и минимизирана цена,  също може да доведе до добра ценова експозиция на бъдещата централа в електроенергийния микс през 2020 г., а за Русия – до една „свръхреференция” за реализиран международен проект на територията на ЕС.

 


ПОСЛЕДНИ ИНТЕРВЮТА:

ПРОФ. ДОНКА БАЙКОВА: ПОЛИТИКАТА ВЛИЯЕ КОСВЕНО ВЪРХУ ХРАНЕНЕТО

ПРОФ. РАЧКО ПОПОВ: ПРИ БЪЛГАРИТЕ ТАЗИ ЧЕРТА ОТ МИНАЛОТО – НЕЧИСТОТИЯТА, ОЩЕ СЪЩЕСТВУВА

ПРОФ. ЙОРДАН ВЕДЪР: ОТ БЕДЕН ЕЗИК, БОГАТИ МИСЛИ НЕ ЧАКАЙТЕ И ОБРАТНО

ПРОФ. ТОДОР ТАНЕВ: ДЪРЖАВНОСТТА ПРОДЪЛЖАВА ДА СЕ РУШИ

ПАВЕЛ КЪРЛЕВ: ИМА ОБЕЗУМЕЛИ ПОТРЕБИТЕЛИ И МАЛКО ИМ ТРЯБВА, ЗА ДА ПРЕВЪРТЯТ

ПРОФ. ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: ПАКТЪТ ЗА ФИНАНСОВА СТАБИЛНОСТ Е ВРЕДЕН ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

КОНСТАНТИН РАНГОЧЕВ: ТЕЖКИЯТ ЖИВОТ ВОДИ ИЛИ ДО ПЪЛНА МОРАЛНА ДЕГРАДАЦИЯ, ИЛИ ДО МОРАЛНИ ВИСОТИ

ЮЛИЙ ПАВЛОВ: НЕТОЛЕРАНТНИТЕ НИКОГА НЯМА ДА СТАНАТ МНОЗИНСТВО

ОТЕЦ СТЕФАН: ДА СЕ ДАВА ПРИОРИТЕТ НА НЕЩО, КОЕТО, ОПРЕДЕЛЕНО, НЕ Е НАЙ-ВАЖНОТО Е ПРИНЦИПНА ГРЕШКА

ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА: ИМАМ ТРЕВОЖНОТО УСЕЩАНЕ, ЧЕ ДЪРЖАВАТА Е НА АВТОПИЛОТ

ПРОФ. ЕМИЛ ХОРОЗОВ: УПРАВЛЯВАЩИТЕ НЯМАТ ВИЖДАНЕ ЗА ПРОЦЕСИТЕ В НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

ВАСИЛ ПЕНЕВ: КАНДИДАТ ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ДЕБАТИ СА НЕНАВРЕМЕННИ, РАЗФОКУСИРАНИ И ПРИНИЗЕНИ

ИВАН ЧАЛЪКОВ: НЯКЪДЕ ЕДИН МИЛИАРД ЛЕВА ОТИВАТ ЗА НЕЛЕГАЛНИ ПЛАЩАНИЯ В ЕНЕРГЕТИКАТА

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=4039

Posted by on авг. 10 2011. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.26158 лв
 CHF =  1.68475 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20226 лв
100  RUB =  2.83669 лв
 USD =  1.66468 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.