ПРАЗНИЦИ, ПРАЗНИЦИ – БЪЛГАРСКИ ДЕЛНИЦИ
И тази Коледа отмина. Кой, както можа я отпразнува. Едни с лъскаво опаковани подаръци, други по-скромно, позатънали в заеми, за да зарадват децата с някоя нова дрешка, играчка.
Изкарахме я Коледата, някак си.
Наближава Нова година. Тя трябва да е по специална за нас, българите, и съседите от Румъния, нали влизаме в Евросъюза…. Подготвяме се подобаващо за тържествата. Ден през ден научаваме от медиите за тях, и нали сме си българи тихомълком пак си чакаме Спасителя… Този път в лицето на Европейския съюз.
Ама чак пък да ни задължат да се радваме, ми се струва малко множко вече. Досега празнувахме на 31-ви, на другия ден изтрезнявахме и на 2-и вече заработвахме от Новата година. Но този път няма да е така, отпуснаха още един ден. Ден, в който трябва да се ликуваме и едва ли не да е по-голям празник за нас дори от Рождеството Христово и от Васильовден. Поне така мислят всички тия, дето ни управляват и ни харчат парите за национални тържества.
А на българина дали му е до празник или до делник, дали се радва точно сега, че му предстои един труден период и дали му се пие от радост или мъка – никой не го пита.
Според мен българинът ще празнува точно тогава, когато сам реши. Когато види, че положението му се подобрява, когато мине плавния, но труден процес за него след присъединяването, когато се справи с правилата, наложени му отгоре. Е, няма да купонясва с ракия домашно производство, но пък когато реши да празнува, ще го направи, както трябва – по български, не по европейски!
Наближава Нова година. Тя трябва да е по специална за нас, българите, и съседите от Румъния, нали влизаме в Евросъюза…. Подготвяме се подобаващо за тържествата. Ден през ден научаваме от медиите за тях, и нали сме си българи тихомълком пак си чакаме Спасителя… Този път в лицето на Европейския съюз.
Ама чак пък да ни задължат да се радваме, ми се струва малко множко вече. Досега празнувахме на 31-ви, на другия ден изтрезнявахме и на 2-и вече заработвахме от Новата година. Но този път няма да е така, отпуснаха още един ден. Ден, в който трябва да се ликуваме и едва ли не да е по-голям празник за нас дори от Рождеството Христово и от Васильовден. Поне така мислят всички тия, дето ни управляват и ни харчат парите за национални тържества.
А на българина дали му е до празник или до делник, дали се радва точно сега, че му предстои един труден период и дали му се пие от радост или мъка – никой не го пита.
Според мен българинът ще празнува точно тогава, когато сам реши. Когато види, че положението му се подобрява, когато мине плавния, но труден процес за него след присъединяването, когато се справи с правилата, наложени му отгоре. Е, няма да купонясва с ракия домашно производство, но пък когато реши да празнува, ще го направи, както трябва – по български, не по европейски!
ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:
Коментари
Short URL: http://obshtestvo.net/?p=17
Posted by Общество. Нет
on дек. 28 2006. Filed under Редакционно.
You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0.
You can leave a response or trackback to this entry
