ПРАВНА УРЕДБА НА ДОГОВОРА ЗА ПОРЪЧИТЕЛСТВО

В чл. 138, ал. 1 от „Закона за задълженията и договорите” /ЗЗД/ е определена легалната дефиниция на „договора за поръчителство”, а именно с този договор поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице /най – често банка/ да отговаря за изпълнението на неговото задължение.

„Договорът за поръчителство”  има допълнителен характер /акцесорен/ и неговото съществуване е обусловено от съществуването на главен /основен/ договор между кредитора и длъжника. Нещо повече при този вид договор има някои особености:
задължение за поръчителя няма да възникне, ако няма действителен главен дълг
предметът и обемът на главния дълг определят предмета и обема на задължението на поръчителя
поръчителят може да предявява на кредитора всички възражения, които има самият главен длъжник
     Освен вторичния характер на този вид договор, поръчителството разкрива и известна самостоятелност в няколко насоки:
задължението на поръчителя може да бъде по – леко  или в по – малък обем от главното задължение на длъжника
поръчителството може да се прекрати  или погаси по давност, без това да води до прекратяване или погасяване на по давност на главния дълг.
 „Договорът за поръчителство” е едностранен договор, което ще рече, че само поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на чужд дълг, а кредиторът с нищо не се задължава  към поръчителя.
Страни по договора за поръчителство са поръчителят и кредитора. Поръчител може да бъде физическо или юридическо лице. Когато поръчителят е физическо лице, той трябва да е дееспособен /да е пълнолетен и да не е поставен под запрещение/, защото съгласно „Семейния кодекс” обезпечаване на чужди задължения чрез поръчителство е нищожно, когато е извършено от малолетни или непълнолетни, включително и от законните им представители. Встъпилият в брак непълнолетен може валидно да сключва договор за поръчителство.
 Не е страна по договора за поръчителство третото лице, чието задължение се обезпечава / т.е. главния длъжник/. Договор за поръчителство може да се сключи  и без знанието и съгласието на главния длъжник.
Мотивите на поръчителя за обезпечаване на чуждото задължение могат да бъдат най – различни, те имат значение единствено за уреждане на отношенията между поръчителя и третото лице.
Този вид договор е формален – той следва да бъде сключен в писмена форма, като неспазването на това законово изискване влече след себе си нищожност на договора.
Законодателят не е установил определена поредност за сключване на основния договор и договора за поръчителство. На практика най – често главният договор предхожда във времето договора за поръчителство. Те могат да се сключат и едновременно. Няма законова пречка договорът за поръчителство да се сключи преди основния договор, в този случай ще е налице поръчителство за бъдещ дълг, което е допустимо, но поръчителството ще породи действие от момента на възникване на главния дълг.
Най – важният аспект на договора е отговорността на поръчителя. Тук тя има различни правни значения, но по отношение на поръчителството се схваща като задължение на поръчителя по отношение на кредитора да изпълни главния дълг. Вече отбелязахме, че поръчителството е едностранен договор и от него произтичат само права за кредитора и само задължение за поръчителя.
В чл. 141, ал. 1 от ЗЗД се казва, че поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник. От тази разпоредба, обаче има и няколко извода:
По принцип поръчителят дължи същото, за каквото се е задължил и главният длъжник и в същия обем. Ако обаче задължението на главния длъжник е свързано с оглед на личността му, например се е задължил да нарисува една картина, очевидно е, че поръчителят не може да дължи същото. В тези случаи обикновено поръчителят се задължава за определена парична сума. Обемът на отговорността на поръчителя зависи основно от волята на страните. Поръчителството може да бъде неограничено, когато страните са уговорили, че поръчителят отговаря за изпълнение на всички задължения /цялото задължение/ на длъжника по основния договор, включително и за всички последици от неизпълнението: лихви, неустойки, съдебни разноски и разноски по принудителното изпълнение. Законът дава възможност да се ограничи отговорността на поръчителя, като се поеме поръчителство само за част от задълженията или до определен размер на задължението, както и при по-леки условия – например поръчителят да не отговаря за неустойките и разноските. Ако поръчителят се е задължил за повече  от това, което дължи длъжникът или при по – тежки условия, поръчителството ще е частично недействително за горницата /за повечето/. Следователно, ако поръчителят поеме дълг за повече от това, което дължи главният длъжник, неговото задължение по силата на закона се намалява до размера на главния дълг.
Солидарната отговорност на поръчителя означава още,  че кредиторът  може да иска изпълнение от него,  без преди това да е търсил такова  от длъжника. Разпоредбата на чл. 141, ал. 1 от ЗЗД е диспозитивна, страните биха могли да уговорят субсидиарна солидарна  отговорност, при която поръчителят ще отговаря за целия дълг и последиците от  неизпълнението му, но отговорността му ще се реализира след като кредиторът потърси изпълнение първо от главния длъжник. Клаузата за субсидиарност трябва да е изрична.
Тъй като поръчителят отговаря солидарно с главния длъжник той може да противопостави на кредитора всички възражения, които и длъжникът може да му противопостави /чл. 142 ЗЗД/: че длъжникът е изпълнил дълга или е дал нещо в изпълнение; кредиторът е опростил дълга или вземането е погасено по давност и т.н. Дори, ако длъжникът се е отказал от възможните възражения срещу кредитора, поръчителят не губи правото си да му ги противопостави.
Споменахме, че поръчителството няма самостоятелен характер, то следва главния дълг, затова погасяването на главното задължение /поради изпълнение, даване вместо изпълнение, опрощаване, прихващане и т.н./ винаги води до погасяване на поръчителството. Обявяването на основния договор за недействителен също води до погасяване на поръчителството /няма главен дълг – няма поръчителство/
В ЗЗД са уредени и три специални основания за погасяване на поръчителството:
 1. Поръчителството се погасява, ако в срок от 6 месеца след падежа на задължението по основния договор, кредиторът не е предявил иск срещу длъжника, за да се погаси поръчителството на това основание, а именно чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, трябва да са налице няколко елемента:
– главният дълг да е срочен, за поръчителството това няма значение
–  6 месечен срок след падежа да е изтекъл – това е краен и преклузивен срок
– кредиторът е бездействал и не е предявил иск срещу длъжника.
2. Съгласно чл. 147, ал. 2 от ЗЗД продължението на срока дадено от кредитора на длъжника, няма действие спрямо поръчителя, ако той не е дал съгласието си за това. Това правило е израз на общия принцип, че уговорки между кредитора и длъжника, които са постигнати след сключване на договора за поръчителство, не могат да утежняват положението на  поръчителя. След изтичане на първоначално установения срок, поръчителят се освобождава от отговорност.
3. Поръчителството се погасява, когато поради действия на кредитора поръчителят не може да встъпи в правата му /чл. 146, ал. 3 от ЗЗД/. Правилото на тази разпоредба ще се приложи само в случай, че кредиторът е имал действително някакви права, които биха облекчили положението на поръчителя, например – първа по ред ипотека.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=543

Posted by on май 3 2007. Filed under Позиция. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30102 лв
 CHF =  1.69468 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.17762 лв
100  RUB =  2.86869 лв
 USD =  1.65272 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.