ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ СВЕТОВНАТА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА ЩЕ СЕ ЧУВСТВАТ ДО СРЕДАТА НА СЛЕДВАЩОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ

Интервю с проф. ВЕНЕЛИН ЦАЧЕВСКИ – доктор на икономическите науки, гост – преподавател в Хелзинкския университет

Напоследък се появиха оптимистични съобщения за края на глобалната икономическа криза. Според Вас има ли сериозни основания за такава оценка?
             Първите съобщения, че светът е започнал да излиза от най-дълбоката стопанска рецесия след Голямата депресия през 1929 – 1932 г., се появиха през лятото. В момента тази оценка е преобладаваща сред авторитетните икономически експерти. В публикувания в началото на октомври шестмесечен доклад на Международния валутен фонд (МВФ) за перспективите на световната икономика бе обявен краят на глобалната финансово-икономическа криза. Тази оценка се основава на преустановения спад в икономическия растеж в повечето развити държави, в някои от които дори вече бе регистрирано известно увеличаване на Брутния вътрешен продукт (БВП).
               Прогнозата на МВФ за тази година обаче е за спад от 1.1 % на световния брутен продукт, за разлика от следващата година, когато се очаква растеж от 3.1 %. За страните от Еврозоната икономически растеж, макар и едва 0.3 %, ще има още през 2009 г. „Победа” над световната криза бе обявено също на състоялата се наскоро в Питсбърг среща на нар. група Г – 20, в която участват 20 страни с най-голям стопански потенциал и роля в международната икономика. Обявено бе, че това се е дължало на успешното прилагане на предприетите координирани действия за преодоляване на финансово-икономическата криза.

В какво се изразиха тези действия ?
              Договореност по тях бе постигната на срещата на Г – 20 в Лондон през април тази година. Те имаха за цел да подпомогнат най-силно засегнатите сектори в стопанското развитие, да отстранят причините и да се провежда политика, която да не допусне в бъдеще да се създадат условия за възникването на нова подобна криза. Главните усилия бяха насочени към стабилизираното на финансите и подобряване на  механизма на функциониране на банковата система, която според преобладаващото мнение на влиятелните икономически експерти, със своите слабости и погрешно провеждана политика, е генерирала кризата и самата е понесла най-тежките удари от нея. 
             Споделям тази оценка, но в същото време не трябва да се пренебрегва негативното влияние и на други фактори, които са свързани със слабостите на установения модел на икономическо развитие в ЕС и САЩ. Този модел бе основан на прекалено голям либерализъм, който доведе до безконтролно навлизане в икономическата дейност на огромни спекулативни капитали и развитието на пазарно уязвими производства, каквато бе автомобилната индустрия, където кризата бе почувствана изключително силно.
               Така че основните усилия за противодействие на кризата бяха насочени към финансовата стабилизация и инвестиционното стимулиране в световната икономика. Това се прояви както на международно, така и на национално равнище. Така например на срещата на Г – 20 в Лондон бе договорено да се увеличи капитала на МВФ и Световната банка до 1 трилион долара.  С 250 млрд. долара нарасна финансовият ресурс, предназначен за отпускането на заеми за подпомагане на най-силно засегнатите от икономическата криза страни, включително от Източна Европа. Със същата сума се увеличиха финансовите средства за стимулиране на международната търговия. Създаден бе Съвет за финансова стабилност, приети бяха мерки за засилване на контрола и установяване на по-стриктни правила в дейността, включително ограничаване прекалено големите заплати и други възнаграждения на ръководните кадри на банките и финансовите институции. Предприети бяха също действия за ограничаване на валутно-финансовите спекулации на международните пазари.

Каква бе политиката на национално равнище и доколко тя бе ефективна в различните страни?
              Действията на национално равнище играят основна роля, а приоритетната насока в тях бе и остава недопускане на финансова дестабилизация и стимулиране развитието на икономиката. За антикризисните програми в големите страни бяха осигурени огромни финансови средства.  САЩ те възлизат на близо 800 млрд., а в Китай около 550 млрд. долара. В ЕС за антикризисните мерки бяха отделени над 200 млрд евро, като само в  Германия те възлизат на 50 млрд. евро, във Франция – 26 млрд. евро, Великобритания – 20 млрд. английски лири и т.н. Те вече дават резултати, но досегашният им положителен ефект не бе еднакъв в отделните страни и райони в света. Влияние оказа също  различната сила на проявление на финансово-икономическата криза. В това отношение най-неблагоприятна бе ситуацията в САЩ и по-малко тежка в ЕС.
             Негативният ефект от икономическата криза бе почувстван най-слабо в Азия, където според прогнозата на МВФ през 2009 г ще има само забавяне на икономическия растеж до 2.8 %, който е два пъти по-висок в сравнение с прогнозирания само преди половин година темп. Всъщност за редица азиатски страни, особено Индия и най-вече Китай, за наличие на криза не може да се говори. Според прогнозата на Световната банка икономическият растеж в Индия през 2009 г. се очаква да бъде 5.1 %, а на Китай 7.2 %. Една от последиците от глобалната икономическа криза е, че двете страни, най-вече Китай, ще излязат със значително засилени позиции в световната икономика.
               Фактически кризата започна от САЩ, където тя болезнено засегна главно банковия сектор и автомобилната индустрия. От началото на 2009 г. броят на фалиралите банки надвиши 100, а за компенсиране на последиците са изразходвани повече от 25 млрд. долара. Този процес съвсем не е завършил – до 2013 г. се очакват стотици нови фалити, като общата сума на държавната помощ в този сектор ще възлезе най-малко на 100 млрд. долара. Най-големите производители на автомобили в САЩ обявиха банкрут, а безработицата се увеличи до 9.8 %, което е най-високото равнище след Втората световна война. До безпрецедентна стойност достигна бюджетния дефицит – 1.4 млрд. долара. През третото тримесечие се прояви първия съществен симптом за започнало излизане от кризата – увеличаване на БВП с 3.5 %. Този процес обаче е в своето начало. Това се отнася особено за безработицата, която ще продължи да се увеличава и едва през 2011 г. може да се очаква да започне да спада.
               От лятото редица страни членки на ЕС, сред които Германия и Франция, започнаха да излизат от кризата. Основните проблеми в тези страни са силно нарасналите бюджетни дефицити и равнището на безработицата. През октомври Европейската комисия предупреди, че може да наложи финансови санкции на девет страни членки на ЕС, между които Германия, Италия, Холандия, Австрия, Белгия и др. Причината е големият бюджетен дефицит, чието равнище във всяка една от тези страни вече е превишило максимално допустимата стойност от 3 % от БВП съгласно Пакта за стабилност и растеж. Подобно на САЩ, в ЕС сериозен проблем е повишаващото се равнище на безработицата, което през септември достигна средно 9.2 %, но пикът ще бъде през следващата година, когато се очаква да възлезе на 11 %.

На този фон, как оценявате икономическата криза на Балканите и по-специално България ? 
               Страните от Югоизточна Европа или Балканите, които включват практически същия брой страни, се оказаха между най-силно засегнатите от финансово – икономическата криза европейски държави. Фактически, с изключение евентуално на Гърция, през 2009 г. всички те ще имат сериозен спад на БВП. Според последната, току-що оповестена актуализирана прогноза на рейтинговата агенция Fitch, балканските държави ще регистрират отрицателен икономически растеж от порядъка на между 2.5 и 7.7  %. През 2010 г. обаче мнозинството от тях вероятно ще постигнат макар и слаб растеж на БВП. За съжаление България се оказа сред страните в региона, в които икономическата криза ще бъде една от най-силните и най-продължителните по отношение спада на БВП,
               Причините и конкретни данни за проявлението на кризата коментирах в предишно мое интервю. Към казаното бих допълнил, че всички авторитетни финансови институции и рейтингови агенции прогнозират спад на БВП в България през 2009 г от 5 – 6 %, а през 2010 г. между 2 и 3 %. В представения от правителството проектобюджет на страната за следващата година е посочено два процента намаление на БВП. Процес на възстановяване ще започне през 2011 г., но едва през 2012 г. се очаква по-значим растеж на БВП, който е предвиден да възлезе на  4.8 %.
               Без съмнение основният проблем ще бъде неизбежното увеличаване на броя на безработните, чието равнище през септември бе малко повече от 8 %, но през следващата година се очаква да нарасне до 11.4 %. Според синдикатите обаче увеличаването ще бъде значително по-голямо и ще достигне 14 – 15 %. Така че, докато в момента официално регистрираната безработица като дял от трудоспособното население в България е под средното равнище в ЕС, през следващата година по този показател страната ни ще бъде в по – неблагоприятна ситуация. Това означава, че социалната цена на икономическата криза ще се увеличава, особено за по-бедните слоеве от българския народ.

И, накрая, как бихте очертали перспективите в глобалното икономическо развитие ? Кога може да се очаква трайна стабилизация ?
               Оценката на МВФ и другите международни финансови институции е, че светът все още е далеч от пълното преодоляване на икономическата криза. Според управляващия директор на МВФ Доменик Строс – Кан за край на кризата може да се говори, след като бъде преустановено нарастването и започне спад на безработицата, което може да се очаква в период до 14 месеца. Последиците от кризата обаче ще се чувстват още години напред. От направените анализи на необходимия период за пълно преодоляване на негативния ефект от предишни подобни кризи след Втората световна война, е констатирано, че в продължение на поне седем години темпът на стопански растеж е бил с около 10 % по-нисък в сравнение с периода преди настъпването на кризата.
               Така че, при благоприятни условия, пълното преодоляване на последиците от сегашната глобална финансово-икономическа криза може да се очаква, че ще настъпи най-рано в средата на следващото десетилетие. С случая трябва да се има предвид, че кризата причини огромни финансови загуби, които само във финансовата система се оценяват на почти 3.5 трилиона долара. Преодоляването на негативния ефект от кризата ще бъде най-трудно в социалната област. Досега в резултат на кризата в света са съкратени 15 милиона работни места, а до края на 2010 г. този брой ще се увеличи с още 10 милиона. Преди кризата числеността на жителите в света, които са живеят под границата на бедността, се е оценявал на около 1.4 млрд., а след кризата този брой ще нарасне с близо 100 милиона.
                 Големият проблем е дали мерките, които са предприети на национално и международно равнище, ще бъдат достатъчни, за да се преодолеят изцяло негативните последици от сегашната глобална икономическа криза и, което е не по-малко важно, да не се допусне възникването на нова подобна криза в близко бъдеще. В това отношение редица авторитетни икономически експерти са скептично настроени. Те прогнозират не само крехко и временно икономическо възстановяване, но не изключват вероятността от повторение на кризата, дори в още по-болезнена форма. За съжаление един от изводите от кризата е, че, европейската интеграция не доведе до провеждането на политика, която да не допуска настъпването на икономически кризи, подобни на сегашната. Най-потърпевши от това се оказаха по-малките и с по-ограничен стопански потенциал страни, сред които е и България.

 

ПОСЛЕДНИ СТАТИИ: 

ЗА ТОРМОЗЕЩАТА НИ ПРЕСТЪПНОСТ ИМА БЪРЗО РЕШЕНИЕ

ПОЛИЦИЯТА НИ ПАЗИ, НО КОЙ ЩЕ НИ ПАЗИ ОТ ПОЛИЦИЯТА?

ЧЕН МИН: В БЪЛГАРИЯ С ИДВАНЕТО НА РАБОТА ЗАПОЧВАТ С КАФЕТО И ЦИГАРАТА

БСП – СТО ДНИ СЛЕД 5 ЮЛИ 2009 Г.

АНЯ ПАВЛОВА: ВНУШЕНИЕТО ЗА ВСЕМОГЪЩЕСТВО Е ПЪТЯТ КЪМ ИНФАНТИЛИЗАЦИЯ НА ОБЩЕСТВОТО

ПОЛИТИЦИ СЕ ОПИТВАТ ДА ПРЕНАПИСВАТ ИСТОРИЯТА ЧРЕЗ МЕМОАРИТЕ СИ

УРОЦИТЕ НА ИСТОРИЯТА ИЛИ ЗАЩО Е ВАЖНО ДА ЧЕТЕМ

БОЯН БОТEВ: ИНТЕРНЕТ НЕ МОЖЕ ДА ДАДЕ ТОВА, КОЕТО ДАВА КНИГАТА

КОСТАДИН ЧАКЪРОВ: КОНГРЕСЪТ НА БСП ЩЕ ИМА РОЛЯТА НА КОМПРЕС ВЪРХУ ДЪРВЕН КРАК

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=2649

Posted by on Ное. 1 2009. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30423 лв
 CHF =  1.69865 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20368 лв
100  RUB =  2.89847 лв
 USD =  1.65706 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.