ПОЛОЖЕНИЕТО В ИСПАНИЯ

Автор: Иван Недев

 От четири години Испания се намира в дълбока икономическа и финансова криза, която се задълбочава. Безработицата достигна почти 25% от активното население (52% сред младежите), над пет милиона души – и по прогнозата на Конфедерацията на испанските предприемачи; през 2013 г. може да засегне около шест милиона, или 26% от активното население. Сериозните съкращения на разходите за образование, медицинско обслужване и социални грижи изострят ситуацията.

            Испанците са деморализирани, преживяват криза на самочувствието и самооценката. Проучванията показват, че все повече виждат в черно не само своето настояще, но и бъдещето си. Губят борбен дух за справяне с трудностите. Дългогодишното боледуване се разпространи и в политиката. В последните десетилетия Испания преживя огромен икономически, политически и социален прогрес, който сега губи. Не е само усещането, че от нови богаташи са се превърнали в нови бедняци, а по-скоро че са останали без цел и хоризонт или с перспективата децата им да живеят по-лошо от родителите си. Деморализирането следва и от липсата на перспектива за преодоляване на кризата. Никой политик не се осмелява да каже истината. Гражданите не виждат политиците като способни да решат проблемите, а като още един проблем.

            Формално премиерът Мариано Рахой  поддържа съмнението дали Испания трябва да поиска от Европейския съюз втора кредитна линия, за да излезе от кризата на дълга, която преживява. Но от думите и действията му следва, че това ще бъде неизбежно и мнозинството граждани смятат за свършен факт европейската интервенция в испанската икономика. Според проучване на Метроскопия за в. „Ел Паис”, 72% от анкетираните смятат за сигурна намесата на Брюксел дотам, че икономическите решения ще бъдат вземани директно от  ЕС.

            Песимизмът на хората е явен: според 58%, ако се стигне до интервенция, това ще бъде лошо за Испания. Независимо от идеологическата им позиция, испанците са много чувствителни към клеймото, което ще носи една интервенирана страна. Вероятността от край на еврото и връщане на националните валути се отхвърля от мнозинството анкетирани; приема се само от 16%, или 14% по-малко от онези, които я виждаха близка през юли. Въпреки съкращенията на работни места и жертвите, налагани от Брюксел, голямото мнозинство разбира, че решението ще дойде само със запазване на еврото и поддържане и укрепване на Европейския съюз. Така 70% от испанците са привърженици на единната валута и едно, макар намалено, мнозинство смята, че изходът е в укрепването на политическия съюз в Европа, включително и повече от икономическия. По-скептични са избирателите на Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) от тези на Народната партия (НП), тъй като повечето социалисти се противопоставят на засилването на политическия съюз в Европа.

            Тези нагласи на испанците са последица от критичното им отношение към ролята на германското правителство: 77% смятат, че Меркел е повече загрижена да защитава своята икономика, отколкото да укрепва и спасява останалите страни от ЕС, а половината от анкетираните поставя под въпрос дали Германия изобщо трябва да води Европа в тези трудни моменти. (Вж. „Отношение на испанците към Германия”.)

            Според проучването на Метроскопия мнозинството обвинява Европейския съюз в това, че забавя оказването на икономическа помощ на Испания, одобрено на срещата на високо равнище през юли т.г. За 43% Брюксел е виновен, че не се прилагат мерките, свързани със създаването на нови фондове за помощ и с намесата на Централната европейска банка в спасяването на испанския дълг.

            Кризата се отрази много отрицателно на оценката на правителството на Мариано Рахой, дошло на власт с абсолютно мнозинство на парламентарните избори през ноември 2011. Според проучването, ако  парламентарните избори се провеждаха през септември т.г., НП би получила 30,9% от гласовете срещу 44,6% през ноември 2011, т.е. 13,9 % по-малко. Само един от всеки двама избиратели на НП би повторил вота си. Избирателите, одобрили една програма, която например изключваше увеличението на данъците, виждат сега как тя не се изпълнява с увеличението на ДДС от 18 до 21 процента. 73% от анкетираните не одобряват дейността на Рахой като министър-председател, 84% не изпитват доверие към него и 71% смятат, че политиката на правителството не е подходяща за икономическото положение и че правителството само импровизира.

            Единствените положителни новини за Рахой идват от неблагоприятното състояние на основната партия на опозицията – ИСРП, с лидер Алфредо Перес Рубалкаба. Генералният секретар на ИСРП все още влачи последиците от управлението на правителството на Сапатеро. За един месец броят на испанците, които нямат доверие в него, се е увеличил с 6%. Мнозинството от социалистите не одобрява неговото ръководство като лидер на опозицията и 76% имат малко или никакво доверие в него. Броят на избирателите социалисти намаля с 0,5% за един месец и с 4,6% след последните общи избори.

            Спадът на двете основни партии вследствие на гражданското недоволство от политиците прави трима печеливши: онези, които ще се въздържат, Обединената левица и партията на Роза Диас, отцепила се от ИСРП. Според оценката на Метроскопия, в сегашния момент биха гласували 60%, десет пункта по-малко от регистрираните през ноември 2011. Обединената левица на Кайо Лара би получила 12,4% от гласовете, почти двойно повече от 6,9-те процента на 20 ноември 2011, и Роза Диас би консолидирала гласовете на 9,8%, повече от два пъти от резултата през ноември 2011 (4,7%).

            В разгара на кризата избухна отново конфликтът с Каталония. Преди няколко седмици, на националния ден на Каталония – Ла диада, в Барселона се проведе демонстрация с искане за независимост, в която взеха участие милион и половина каталонци. На среща с министър-председателя Рахой президентът на Каталония Мас поиска допълнителни средства за автономната област, които Мадрид отказа. Тогава Мас, в стремежа си да се възползва от националистическия взрив в Каталония, насрочи на 25 октомври избори за автономен парламент. Каталонците гледат на тези избори като на референдум за независимост.

            На 25 и 26  септември в Мадрид  се състояха големи демонстрации пред Конгреса на депутатите. Лозунгът беше „Да обградим Конгреса”. Няколко десетки хиляди души от различни организации предявиха искания за оставка на правителството и за провеждане на референдум по неговата политика. Правителството изпрати пред парламента над хиляда полицаи, които на няколко пъти брутално се опитаха да разпръснат демонстрантите с гумени куршуми, палки и газове. Въпреки че не всички партии подкрепиха демонстрацията, жестоките действия на полицията получиха значителен отзвук в испанската и световната преса. „Ню Йорк таймс” излезе с голяма статия на първа страница, озаглавена „Испания – икономии и глад”, със снимки  от Мадрид и Барселона на хора, ровещи за храна в кофите за боклук. И това в присъствието на Мариано Рахой и на краля в Ню Йорк по същото време за сесията на Генералната асамблея на ООН. В опит да тушират отрицателния отзвук, Рахой и кралят се срещнаха с редакционните колегии на „Ню йорк таймс” и „Уол стрийт джърнъл”, но това не даде резултат.

            На 21 октомври ще се проведат избори за автономни парламенти в Страната на баските и в Галиция. Те ще бъдат още един индикатор за отношението към правителството и водената от него политикa.

Отношение на испанците към Германия

            Класическите черти, които изтъкват германците за испанците, се отнасят само до сиестата, сангрията, биковете и плажовете. От друга страна, испанците не отиват по-далеч от бирата, автомобилите и нацистите, когато говорят за германското общество. Стереотипите, които германците прилагат към испанците, са, че са горделиви и шумни. От обратната страна най-разпространените клишета за немците са квадратни глави и скучни. Жестоката икономическа криза добави към тези прозвища други, още по-изразителни. От няколко години Германия и нейният канцлер Ангела Меркел означават за много испанци началото на всички техни беди поради политиката й на икономии, лишена от гъвкавост. В същото време много германци смятат, че сега Испания плаща последиците на разхищението, на „балона” на недвижимата собственост и на липсата на предвиждане. Ето защо не е странно, че 77% от испанците, според проучване на Метроскопия, смятат, че Германия е повече заета със защитата на своята икономика, отколкото на европейските интереси.

            Според голяма част от испанската преса, Меркел е виновна за всички злини. Медиите я рисуват като вещица без сърце, заета само със своите политически сметки. Но следва да се подчертае, че като се изключат нейните грешки, Меркел е само алиби, защото Мариано Рахой прави същото в Испания. Всъщност правителството на Народната партия крие действителността по политически причини и за да се избегнат дебати за решаване на проблемите. Аналогично несправедлива е представата, че германците са богати, тъй като в Германия една четвърт от активното население работи в minijobs с много мизерни заплати.

            Освен кризата има и други основни причини, които обясняват известното неразбирателство между двете страни. Географската и културна отдалеченост, различните ценности и езикови бариери допринасят за изострените стереотипи. Гаспар Кано, директор на Института „Сервантес” в Берлин в продължение на пет години, е доста рязък и с едните, и с другите: „За германците беше изненада гордото отношение, с което испанците реагираха пред една толкова дълбока криза. Освен това не бива да се забравя напрежението между една богата и една бедна страна, предизвикано от кризата. Германия се възползва от Испания за своя износ и кредити, докато испанците й продадоха апартаменти и парцели на цената на златото”.

            Напредък в сближаването има най-вече в културата и образованието. Испанският език измести в Германия френския като втори чужд език след английския. Между двете страни има интензивен културен обмен. Миналата година девет милиона германци са посетили Испания и са с добро впечатление, което отива отвъд плажовете и включва все повече културния туризъм. В Испания много хора учат немски език, за да получат по-добра работа, и не толкова, за да познаят друга култура.

            Кореспондентът на испанската телевизия в Берлин Мигел Анхел Гарсиа няма съмнения в устойчивостта на щампите от едната и от другата страна на бариерата. „Стереотипите разкриват липса на култура и ще бъде много трудно да се разчупи кръгът от слънце, плажове и бикоборци или от бира и нацисти. Но сега всички сме погълнати от кризата на еврото. Искам да подчертая, че германците ни плашат нас, испанците, с езиковата бариера и славата им на скучни. Като изключим Берлин, нашите съотечественици едва познават Германия”.

            Положителното мнение, което имаха испанците за Германия, е спаднало от 78% на 68% само за две години (2010-2012), според проучванията на Метроскопия. Въпреки това испанците наказват повече Ангела Меркел, отколкото цяла Германия. Християндемократическият канцлер падна от второто място в света на най-високо оценяван политик (само след президента на САЩ Барак Обама) на шесто. 74% от испанците  смятат, че позицията на Германия не е подходяща в тази криза. Почти половината от анкетираните мислят, че нищо няма да се промени след визитата на Меркел в Мадрид на 6 септември и нейната среща с М. Рахой. Само 23% вярват, че германското правителство ще стане по-гъвкаво и благоприятно за Испания, докато 22% са на мнение, че то ще бъде по-твърдо и по-взискателно. Самата Ангела Меркел заяви в Мадрид по време на последното си посещение, че би искала Испания да има една реалистична представа за Германия.

            Обменът между двете страни е много неравномерно развит. Достатъчно е да се видят данните от туризма. Докато около девет милиона немски туристи са посетили Испания през 2011 г., особено крайбрежните региони, едва два милиона испанци са тръгнали към Берлин и Бавария.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=5381

Posted by on окт. 4 2012. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.27151 лв
 CHF =  1.67609 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21616 лв
100  RUB =  2.81397 лв
 USD =  1.65664 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.