ПОЛИТИЧЕСКИ НЕКОРЕКТНИТЕ МИСЛИ НА ЙОРДАНОВ

Иван Йорданов се прибра от работа скапан както винаги. Потъна в поолющения си фотьойл и запрещраква каналите.

Седеше Йорданов и си мислеше. Днес на работа не бяха пуснали една циганка в басейна и тя викна медии, заведе молба в някаква си комисия за дискриминация и всички проблеми се струпаха на главата на Йорданов, който беше управител на къпалнята. Е, как да я пусне, като българите вътре ще си тръгнат. Един, два пъти така – басейнът и кафенето ще тръгнат назад и собствениците ще уволнят Иван. На 50 години къде тепърва ще си търси нова работа, а и кой ще го вземе.

Бедният Йорданов продължаваше да седи в своето последно убежище и да се чуди откъде му се бяха струпали всички тия облаци над главата. Как така изведнъж светът се промени? Вече на никой за нищо не можеше да се каже нещо. Не знаеше какво да говори и какво да прави. С най-добрия му приятел Седефчо си говореха, че една опорна точка не остана в тоя живот.

За история стана страшно да се говори. Ако бистреха политиката за Втората световна война, например, се оказваше, че това е запазен периметър на евреите и току виж те обвинили в антисемитизъм. По-добре да се мълчи.

Циганите пък, и сам видя днес, имаха нов статут и държаха да ги наричат незнам защо си роми. Какво ли щяха да измисляте утре не се знаеше. Американските негри например за няколко десетилетия си смениха имената от негри на черни, а после на афроамериканци. Който както иска си сменя името и даже може да те съди за дис-дис дискриминация. Трудна му беше тая дума на Йорданов, но след случката в къпалнята и насън да го бутнеш вече я знаеше.

Турският етнос пък си беше направил партия. Йорданов нямаше нищо против стига да не му се бърка в бизнеса, но и там се завъртяха едни такива процеси. Не било политически коректно да се казва турско робство, а османско пристъствие. Това не били турци, а османлии и незнам какво си още. За да не обиди някой, Йорданов престана да говори и на тази тема.

Жена му пък в института се събра с някакви феминистки от някакво хуманитарно дружество и от 2 години спря да готви. Мъкнеше разни книги и от време на време го заплашваше, че ще го даде на някакъв съвет, защото равнопоставено не участваше в домашната работа, а в Западните цивилизовани страни мъжете дори имали задължителни задължения в леглото – от 2 до 3 пъти седмично.

Големият му син беше го накарал да ипотекира апартамента на семейството, за да започне някакъв бизнес и Йорданов вече не знаеше на банката ли е или още си беше негов.  

На малката си дъщеря не можеше да каже и копче. Проби си ушите и носа, татуира си някакво водно конче на врата и когато един път се прибра в два посред нощ Йорданов не издържа и я зашлеви. Тя пък звънна на някакъв телефон за закрила на детето, дето им го дали в училище и Йорданов после трябваще да дава обяснения. Ходи на обучение за агресивни родители в офиса на някаква лъскава фондация. Един пъпчив пикльо му прави психопортрет, за да установи защо е така нетолерантен и какво е преживял в детството си.

Всичко това влудяваше Йорданов и единственото място, където можеше да се скрие беше на вилата. Да пие чистия въздух и да усети магията на планината. Да, ама удари семейния опел в една каруца, която изскочи мъкнейки  една стара пералня насредата на София. Сега Иван не можеше да мръдне никъде. Последното нещо, което искаше е да се качи на вмирисания градски транспорт. „И по-добре” понякога си мислеше той. С тия закони по пътищата. Все някакви точки ти взимаха, все нови правила и по-сурови наказания измисляха. Така бяха направили всичко, че все си с двата крака вътре. Даже Седефчо го привикаха в КАТ да възстановява точки и гледал някакви филми с катастрофи и кървища. Абе извратена работа. Местата за паркиране бяха станали рядкост или само платени, а да не говорим за десетките стикери, които трябваше да лепи. Май се отървах с тая катастрофа, си мислеше Иван.

Светът вървеше нанякъде с политически правилното си говорене и нови правила, но Йорданов не знаеше накъде. Само знаеше, че жените вече не бяха жени, децата – деца като деца, историята – тема за разговор, личното мнение – лично мнение, ходенето по улицата – безопасно занимание, а правенето на бизнес беше станало  вървене върху режещи стъкла.

 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=633

Posted by on сеп. 6 2007. Filed under Утре. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30232 лв
 CHF =  1.68883 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.19534 лв
100  RUB =  2.90021 лв
 USD =  1.66595 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.