Политическите процеси в Македония

Автор: Генерал Гъзим Острени, председател на партия УНИТЕТИ, съпредседател на коалиция СЪЮЗ ЗА АЛБАНЦИТЕ (УНИТЕТИ, Движението за реформа на ДПА и Национално демократично възраждане)

Генерал-майор Гъзим Острени е роден на 1 ноември 1942 в град Дебър. Завършва военно училище, както и Философския факултет на Прищинския университет. Участва в дейността на Армията за освобождение на Косово, където е началник-щаб на Трета зона, а след края на войната в Косово е командир на Трета оперативна зона на Частите за защита на Косово, където получава званието бригаден генерал. През 2001 г. става началник на Генералния щаб на Армията за национално освобождение в Македония. Дългогодишен депутат в парламента на Македония, на който е заместник-председател в периода 2002-2006. Кандидат за президент на Македония (2004), член на ръководството на Демократичния съюза за интеграция, докато през 2016 г. създава партия УНИТЕТИ. Автор на много исторически и политологически изследвания.

Анализът на генерал Острени е написан специално за Общество.нет

  • Резултатите от предсрочните парламентарни избори 2016

 

На предсрочните парламентарни избори в Македония участваха 11 партии и коалиции с различен етнически състав:

  1. ВМРО-ДПМНЕ и партньори получиха 454.519 гласа или 38,14%          – 51 места,
  2. Демократическата партия на албанците 31.027 гласа – 2,60% – 2 места,
  3. Демократичния съюз за интеграция 86.848 гласа – 7,29% – 10 места,
  4. СДСМ и партньори 436.823 гласа – 36,65% – 49 места,
  5. “КПП Трети блок” 10.029 гласа – 0,84% -,
  6. Партията за демократичен просперитет 1.142 гласа            – 0,10% -,
  7. Съюзът за албанците 35.145 гласа – 2,95% – 3 места,
  8. Либералната партия 3.840 гласа – 0,32% -,
  9. ВМРО за Македония 24.523 гласа – 2,06% -,
  10. БЕСА 57.933 гласа – 4,86% – 5 места,
  11. Левицата 12.120 гласа – 1,02% –

От таблицата се вижда, че от македонските политически блокове, преди подаването на жалбите за няколко избирателни секции или за нарушаване на процедурата, влизат само двете големи партии, ВМРО-ДПМНЕ с 51 депутати и СДСМ с 49 депутати. След решението, което ще вземе ЦИК или Административният съд, тези партии могат да имат по 50 депутати, което представлява една патова позиция за вземането на мандата по независим начин.

Анализът на резултатите на албанските партии показва, че ДСИ е спечелил 10 депутати, Движение „Беса” 5, „Съюзът за албанците” 3 и ДПА 2 депутати, или всички албански партии 20 депутати.

Резултатите от изборите показват, че в Македония за първи път за формирането на правителството могат да решават албанските партии, тъй като от тях зависи кой ще вземе мандата за формирането на правителството. Но, трябва да се подчертае, че и албанските партии са разделени и съществува вероятност половината да се определят за коалиция с ВМРО-ДПМНЕ, така както беше и в предишния мандат – ДСИ с ВМРО-ДПМНЕ, а другата част от албанските депутати със СДСМ. Но, това няма да се случи, ако СДСМ не приеме техните искания за по-нататъшна демократизация на Македония, с което би трябвало да се изпълнят условията на албанците, главно за официалната употреба на албанския език, справедливото и адекватно участие в управлението, справедливо разделение на държавния бюджет, както и други условия, предвидени в Охридското споразумение и промените, направени с Конституцията във връзка с това Споразумение от 2001 г.

Ако се реализира една коалиция с албанските партии, разделени наполовина, тогава отново една от македонските партии може да вземе мандата, за да формира правителството, но то няма да бъде стабилно и в едно кратко време, може би заедно с местните избори, които трябва да се проведат след 6 месеца, ще се проведат и предсрочни парламентарни избори.

При тези условия, ако всички албански партии се ориентират към коалиция с една от македонските партии, тогава тази партия може да създаде правителство, но оценяваме, че партията в опозиция ще премине към позволени от законите форми на протести, особено ако албанските партии подкрепят СДСМ. Тези протести могат да ескалират към по-радикални по времето, когато Специалната прокуратура и съдилищата предприемат процедурите за законовите мерки за повдигането на обвинения и предаване на съд на лицата, които са извършвали наказуеми деяния, които произлизат от незаконните подслушвания, понеже главният обвиняем може да бъде бившият министър-председател на Македония и неговите сътрудници.

Ако албанските политически партии се разделят на две части от по 10 депутата, ДСИ с коалиция с ВМРО-ДПМНЕ и другите в коалиция със СДСМ, тогава ще има нужда от техническо правителство, което да подготви страната за нови предсрочни избори.

В тази оценка трябва да се подчертае, че влиянието за равните резултати от изборите идва от промяната на политиката на СДСМ към исканията на албанците, което показва, че тази партия е претърпяла промени в своите редици и се опитва да се превърне в гражданска партия, в която заедно да участват всички граждани без разлика на народността и религията. Но, в тази посока, албанците могат да видят разочарованието, в което се намират на тези избори, понеже СДСМ излъчи от своите листи двама депутати албанци, докато взе гласове от албанците за 8 македонски депутати и това е разликата, с която сега СДСМ спечели в сравнение с предходните избори. Следователно, СДСМ, в името на равенството на албанците с македонците намали дела на албанците в парламента, което е в противоречие с конституционната разпоредба за справедлив и адекватен дял на етническите общности. Ако СДСМ продължи политиката албанците да се третират по досегашния начин, те бързо ще разберат измамата.

Може да се констатира, че в Македония засега не може да функционира стабилно правителство, което да може да ръководи страната към развита икономика, спокойствие и прилагането на евроатлантическите стандарти.

Средносрочните политически мерки за смекчаване на икономическите и социалните проблеми и борбата срещу корупцията и организираната престъпност

Основният ангажимент за смекчаване на икономическите и социалните проблеми в Република Македония трябва да се насочи към вътрешното политическо стабилизиране, изкарвайки пред правосъдието лицата, които участват в пирамидата на организираната престъпност. Това може да стане с неограничената подкрепа на Специалната прокуратура, която в момента е блокирана от пречките, които ѝ се създават от президента на страната, от министър-председателя, съдилищата и до най-ниските структури на държавата на общинско равнище, където по съвършен начин функционира организираната престъпност, която прави възможно огромното обогатяване на участниците в тези структури. На Специалната прокуратура трябва да се осигури силна подкрепа от съдилищата, които в момента възпрепятстват нейното ефикасно функциониране, включително и Конституционния съд.

Във всички тези структури е налице конфликт на интереси на лицата, които извършват властови функции, и макар че са обвиняеми от Специалната прокуратура, те са кандидати и печелят депутатски места на изборите. Ако тази структура от лица, включени в престъпността, не се третира по справедлив начин от съдилищата, икономическото и социалното положение няма да се подобри. Тази структура не се занимава повече с това положение, а се ангажира със запазването на натрупаното богатство и със спасяването от отговорността, борейки се отново да вземе властта. Иначе се поставя въпросът: защо тези лица не искат да излязат пред съда, коя е другата причина, ако са невинни?

Що се отнася до мерките за вътрешната и външната сигурност на държавата, ще трябва по ясен начин да се направят усилия за започването на междукултурен диалог между етническите общности в Македония, организатор на който трябва да е правителството на Македония. В тази насока е необходимо най-вече бъдещето правителство да се ангажира за хармонизацията на положението в държавата, включително и доброто икономическо третиране на албанците и на другите и за тяхното равенство с македонските граждани. Албанците искат пълно равенство с македонците в общата държава, желаейки и официализирането на албанския език на цялата територия на страната.

  • Борбата с корупцията и Специалната прокуратура

 

Макар че по-горе се спомена въпросът за корупцията и Специалната прокуратура, отново, поради важността, която има този въпрос, ще добави, че ако Специалната прокуратура не осъществява своята функция и не постига целта, за която е създадена, подкупите и корупцията в Македония ще продължават и това ще има толкова големи последици, че трудно ще могат да се поправят от самото македонско общество. По тази причина е необходимо да се създаде и да функционира департамент за съдене на организираната престъпност според изискванията на Специалната прокуратура и затова непременно трябва да се удължи срокът до един достатъчен период или безсрочно, за пълното реализиране на задачата, за която е формирана, нещо, което трудно би направила партията на Груевски ВМРО-ДПМНЕ.

В тази насока непременно трябва да се разширят компетенциите и действието на Специалната прокуратура и на общинско ниво, откривайки поделения на тази прокуратура във всяка община и разследването на всички деяния, които са толкова големи като брой и с несравними последици за икономиката на страната и за потъпкването на правата и свободите на човека.

За разрешаване на кризата трябва да се прекъсне влиянието и преплитането на политиката с правосъдието на всички нива, така че съдилищата да се освободят от контрола на политиката, която сега е в борба за запазване на този статут, което показва и заплахата на Груевски, че след изборите ще подпали прокурорите, което означава премахване на Специалната прокуратура и запазването на съществуващото положение.

Без довършването докрай на задачата от страна на Специалната прокуратура, без изкарването пред съда на обвиняемите за криминални деяния от този вид, на хората, които третират властта като лична собственост за тяхното обогатяване, подкупът и корупцията няма да се премахнат от Македония. Ако оберете банка, цялата полиция и органите ще ви преследват, но, когато откраднете държавата, която ръководите, никой не ви преследва и тя е ваша.

Специалната прокуратура има нужда от всестранна подкрепа от обществото в Македония и особено от ЕС и другаде, за да извършва своята задача, което със сигурност ще повлияе по позитивен начин върху политическите процеси в страната. Трябва да се наказват престъпниците. За начало трябва да се свалят от власт ВМРО-ДПМНЕ и нейният васал ДСИ.

  • Бъдещето на мултиетническата държава

 

Причините за междуетническите напрежения в Македония се коренят в поведението на славяните към албанците от Първата балканска война, след това през владичеството на Сръбското кралство, на Сърбо-хърватско-словенското кралство, през Втората световна война и след нея, както и по времето на независима Македония.

Колкото за илюстрация, ще представим само една картина на приблизителния брой на цивилните албанци, убити от славянските партизани само през 1944-45 година, които представляват половината от невинните екзекутирани жертви, от 1912 до 1941 г., за които разполагаме с имена.

 

Място Време Екзекутори Брой на жертвите Общо
Мъже Жени Деца
1. Гостивар 1944 OZNA-D48M 606     606
2. Куманово и Скопска околия 1944 OZNA 183 2 6 191
3. Куманово – Карадак 1944/45 OZNA 130     130
4. Скопие и околности 1944/45 OZNA 2.557     2557
5. Гостивар и околия 1944/45 OZNA 240     240
6. Тетово и околия 1944/45 OZNA 238      

238

 

 

7. Кичево 1944/45 D48M

OZNA-UDB

313 21 7 341
  Общо: 1944/45   4.267 23 13 4.303

Такова отношение към албанците през всички форми на организация на властта в Македония е била забранена тема и днес новите поколения със славянски произход в Македония не са информирани за геноцида, който е практикуван срещу албанците. Това най-вече влияе върху междуетническите отношения между албанците и македонците. Албанците смятат, че тази тема трябва да се отвори и държавата Македония трябва да отговори и да поиска извинение от албанците за това отношение на геноцид.

През 1992 г., Обединените нации предприеха действия за защитата на Македония от разширяването на войната и по тази територия (Резолюция 795 – 11 декември 1992), разполагайки Силите за защита на Обединените нации (УНПРОФОР), които по-късно се нарекоха УНПРЕДЕП, Превантивно разположени сили на Обединените нации, за възпрепятстване разпространението на войната в Македония. Това беше една добра превенция. Но, тя се успя да се действа по превантивен начин за разрешаването на проблемите, които разяждаха Македония от вътре. Междунационалните проблеми, за които и сега политическите партии, властта и другите организации трябва да внимават, за да се реализират според Охридското споразумение и настоящите искания, за да не се повтарят грешките.

Македония е многоетнична общност и за избягването на вътрешните кризи и сблъсъци е много необходими установяването на по-стабилни политически отношения, както и такива на сигурността в нея, които биха се отразили и върху сигурността в региона. Политическите партии, със своите дългосрочни програмни и предизборни искания, за да осигурят социалната кохезия и за да прекратят настоящите конфликти, трябва да се ангажират с изграждането на държава на равните граждани, която ще се основава на междукултурния диалог на етническа, религиозна, езикова и национална основа, за развитието на универсалните ценности – на демокрацията и на върховенството на правовата държава в Македония.

Република Македония е разположена в едно пространство, където се кръстосват интересите на съседните държави, които поддържат теорията, че всяка от тях има територии, загубени за сметка на съседа, включително и Македония, като съсед на околните държави, основавайки се на етническите общности и културните различия, които съставляват демографската и националната пъстрота на гражданите на съседните държави и в Македония.

Тази многоетнична културна реалност се превръща в напрежение на междунационалните отношения между етническите общности в смисъла на изкарване на факти на кого принадлежи Македония, коя общност е автохтонна и живее на нейната територия, владяна от другата общност. По тази причина, тръгвайки от доминиращото от векове положение, посредством работата на създателите на различните асоциации, трябва да се допринася за развитието на междукултурния диалог за развитие на самосъзнанието, разбирателството, съгласието и толерантността, за предотвратяване на конфликтите и постигането на здрава интеграция и кохезия в македонското общество.

4.      Културното многообразие е историческо наследство

През различните исторически периоди на Балканите се случват серия от нахлувания и миграции на населението и промени на границите, преди и след новата ера, които сега налагат междукултурния диалог.

При анализа на положението в Македония, се създава впечатлението, че толерантността и пълното разбирателство се реализират само формално и често представляват само реторика на носителите на определени функции от всички възможни обществено-политически и икономически асоциации, което показва, че липсва сериозен ангажимент за управление при културно многообразие, за развитие на разбирателството, за култивиране на междукултурен диалог, за запазването на свободата на гражданите, на етническите общности, като условие за демократична Македония, което би повлияло и върху условията на сигурността и на сътрудничеството в региона.

5.      Идеята за междукултурен диалог и нейните цели

Идеята и целта на този материал е да даде принос за интензифицирането на междукултурния диалог в Република Македония. Да се отвори процесът на размяна на мнения между най-големите етнически общности (македонците и албанците), с взаимно разбирателство и уважение, с желание и способност за изслушване на мнението на другия и да се възпрепятства тенденцията за асимилация на малките общности, което създава пространство за взаимни съмнения, притеснения, неудовлетворения и дискриминация.

6.      Пречките за междукултурния диалог

Така ще се допринесе за избягване на пречките за развитието на междукултурния диалог, сред които най-трудната пречка от такова естество е непознаването на историческото минало на ХХ век в отношенията между албанците и македонците, непознаването на албанския език и култура от страна на македонците и т.н., и липсата на добра воля на властта и на политика за недискриминация на албанската етническа общност и др. (като расизъм, ксенофобия, религиозна нетолерантност, омраза и др.), които представляват постоянна заплаха за мира и сигурността в страната.

Провеждането на борбата срещу тези позиции трябва да се засили по всичко линии, в образованието, културата, в организациите на гражданското общество, в религиозните общности, медиите и във всички други институции за разширяване на междукултурния диалог (така, както се поръчва от ЕС).

7.      Гражданското общество, езикът и историята

            Албанският език не се споменава в Конституцията и законите. Правото на неговата употреба се оказва зависимо от дела на броя на населението в Македония, което показва че държавата не желае даже да споменава неговото име, а какво остава да толерира пълната му употреба. Превръщането на хората в бройки и проценти, е показало в историята, че е много опасно.

От това може да се констатира, че езикът представлява най-голямата пречка за взаимното опознаване, разбирателство и развитието на междукултурния диалог. Този диалог не може да се провежда между македонските и албанските граждани, понеже албанецът познава езика, историята и културата на македонеца и на Македония, докато македонецът не познава историята и културата на албанеца и на албанците на Балканите, по причина че не знае албански, което би му позволило достъп до тези и други области на обществено-политическия живот на албанците и на другите общности.

Албанецът познава историята, културата и всичко останало за Македония, понеже той се формира в рамката на образователната система. Докато македонската младеж за албанеца учи от черната пропаганда. Той се образова под влиянието на лозунгите: „албанците вън!”, „добрият албанец е мъртвият албанец”, „газови камери за албанците” и др., което е присъщо за нацизма, вместо да се прокарват основните ценности като решителен фактор за съгласието, уважението, разбирателството и реципрочното доверие между македонците и албанците в Македония, което може да се подобри чрез образованието, писането и преподаването на историята за съвместното съжителство и общите усилия още от Илинденското въстание и Втората световна война, на изразяването на истинското културно наследство, медиите, спорта, през трудовата заетост и на трудовите места и др., правейки възможно да опознаят истинските междуетнически отношения в миналото, за да се избегнат стереотипите, да спечелят доверие към техните съграждани с различна обществена идентичност и друга култура, която би предотвратила вътрешните проблеми и разделения, постигайки целта на междукултурния диалог в държавата и би създало условия той да се развива по качествен начин и с балканските държави.

  • Външната среда

 

Както се вижда от вътрешното положение, в което се намира Република Македония, не може да има една реална и качествена външна политика. Докато не се подобри положението на албанците, отношенията на Македония с Албания и Косово ще бъдат лицемерни, добра реторика към албанската държава и към Косово и лошо отношение вътре в Македония към албанците. Това се случва и с поведението на Македония към българите в Македония, които не се ползват от никакви права. Фактически живеят без истинско достойнство, свобода и права и се подлагат на асимилация. С Гърция, както се знае, е в конфликт по въпроса за името, което е превърнато в една пречка за приемане в евроатлантическите структури. Със Сърбия поддържа добри отношения и е подписала няколко споразумения, дори и за евентуална помощ от силите за сигурност в случай на по-големи нарушения на обществения ред.

Евентуално ново правителство на Груевски няма демократичен капацитет, за да води една качествена международна политика в съответствие с принципите на Европейския съюз, затова са нужни промени. Това правителство живее и работи за реализацията на мечтата, измислена от него самото, за античния произход на славянския народ – македонския, за засвидетелстването на която изразходи и изразходва толкова много пари, включително и площада „Скопие 2014”.

Промените в тази насока могат да се случат с изменение на досегашната ръководна политическа гарнитура и с внимателната грижа на ЕС, за да се създадат условия за членството в ЕС и НАТО.

  • Сценариите за 2017 г.

 

В Македония се случва една демографска консолидация, различна от тази в миналото. Освен съществуващите сблъсъци и несъгласия между македонците и албанците, като последица от потъпкването на достойнството, свободите и правата на човек, заради което избухна и войната през 2001 г., която приключи с Охридското споразумение и с промяната на Конституцията, чиито разпоредби все още не се прилагат в практиката, сега пораждат и един сблъсък между самите македонци с разделящата политика на Груевски, която породи разделение на славянското население на славянски македонци и на тези, които партията на Груевски индоктринира с историческите фалшификации, за да докажат, че те имат произход от античните македонци. Този сблъсък, имайки предвид и нереализирането на Охридското споразумение и промените в Конституцията, а в някои случаи прилагайки ги на ниво закони (Законът за езика в Македония), в едно хаотично състояние могат да се окажат и албанците, за да реализират исканията си за техните права, нещо което е справедливо имайки предвид свободите и правата на сърбите в Косово по цялата негова територия.

30 декември 2016 г.

Общество.нет (цитирането на изданието и активните линкове са задължителни)

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=13411

Posted by on Дек. 30 2016. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.33695 лв
 CHF =  1.80577 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.31533 лв
100  RUB =  3.14918 лв
 USD =  1.78941 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.