ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В ДЪРЖАВАТА

Владимир БРЕЗОЕВ, д-р по философия, политолог

Анализът на политическата ситуация може да бъде смислен само ако допринесе за изясняване на обстоятелството доколко българската държава при управлението на ГЕРБ гарантира индивидуалните права на своите граждани. Уточнявам, че под политически анализ разбирам не управлението само по-себе си, а управлението в полза на гражданите. С други думи, предмет на такова осмисляне са не само управляващите и тяхната политика, а в немалка  степен и всички останали, които създават условията за живота в мащабите на този политически курс: бизнес субектите, парламентарни и извънпарламентарни партии, синдикати и други професионални организации, граждански организации,  интелектуалци, единични активисти и т.н. Разбира се, политиката, в широк смисъл на думата включва и всички останали български граждани. Без значение дали те го съзнават и дали се интересуват от нея, тя ги засяга непрекъснато в една или в друга степен.

 

Още от Платон е знайно, че: „Ние създаваме държавата не с цел да направим изключително щастливи една част от народа, но по възможност да бъдат щастливи всички граждани”. Тази постановка очевидно не е за нас българите.

За последните 20 години 1 860 000 души отидоха да живеят в други държави, над 20 хил., предимно млади, загинаха по пътищата, около 100 хил. се инвалидизираха, лудите са над 10%, социопатите не могат да бъдат преброени, но никак не са малко, безработните са предостатъчно, броят на неграмотните нараства, бруталността и саморазправата на по-силните с по-слабите е ежедневна, етичността и толерантността у нас са изключение.

Дали при тази статистика можем да направим извод, че управляващите по време на прехода са правили политика, при която „по възможност да бъдат щастливи всички граждани”. Или пък, че правителството на Борисов я прави. Че опозиционните партии са нещастни от това обстоятелство, че са низши като народа си, че интелектуалците са духовни водачи на нацията, а гражданите съзнателно и с достойнство отстояват своите права.

          Очевидно не можем да сме доволни от стандарта на нашия живот. И ако сме честни, първото, което хрумва на повечето, е да се поучим от "белите" държави. Нали знаем, че там хората са свободни, мислят независимо, уверени са в себе си и умеят да си сътрудничат. Защо да откриваме топлата вода?! Просто да си дадем сметка какво ни пречи да сме като тях или дори много по-добре? Защото не сме по-лоши по „ген и кръв”, климатът и природата са ни божествени, географското ни положение е стратегическо.

         Следователно, ако се върнем към по-строгия политически анализ: ние сме на това дередже благодарение на държавата,  системата, партиите или въпреки тях?

(1) Държавата ни е на над 1300 години и ние нямаме причини да се срамуваме за своята история. Можехме да имаме и по-добро наследство, но днешния ни стандарт не е пряко историческо следствие.

(2) Политическата ни система е като на другите – либерална демокрация. Поне засега по-добро от нея няма открито. И е логично, след като и България е демократична,  точно тя да не е негативната причина.

(3) Партиите, може ли бедата ни да идва от политическите партии? По принцип многопартийната система е основата на   съвременната демокрация. И точно по-този показател, по политически партии на глава от населението,  ние сме за Гинес – около 400. Можем да заключим, че по дефиниция всичко ни е наред и да сложим точка.

        Но реалностите, те са объркани. Всички искаме от държавата (т.е. от тези, които внасят в бюджета). Но над 50% се доверяваме на управляващите и на останалите парламентарни партии (тоест на тези, които оперират с бюджета). Всички останали, макар и недоволни сме пасивни наблюдатели. В крайна сметка съвременната демокрация, която е принцип на съвместно съществуване, у нас се превръща в своята противоположност. Активните, които пълнят бюджета, са принудени от партиите на мнозинството да живеят по техните политически правила. Зад красивата демократична маска се проявява многопартиен тоталитаризъм. Той се проявява в неограничената власт на партията, която е на власт, но се прикрива зад законовата отговорност на мнозинството и зад формалната конституционосъобразност на представителната ни демокрация. Този партиен рецидив  се оправдава с баналното посочване на водещите демокрации.   Има ли някъде по света демократична държава без многопартийна система, питат те? Не, няма, е верният отговор. Но той не е достатъчен. В най-демократичните държави има партии, но партийните привилегии са много по-малко. Там държавата не се намесва тотално в икономиката и партиите нямат възможност да се облагодетелстват толкова силно. Затова тяхната роля е минимална. Например, в САЩ дейността на партиите е сведена предимно до предизборна.

          Но ние да сме се поучили от тях? Напротив, нашите партии укрепват, когато са на власт. У нас партийният лидер има пълномощията на монарх. Да, демокрацията е и право на мнозинството, но то се дава от гражданите. Или може би ние сме демократична, но не сме правова държава? Понятието "правова държава" от една страна е синтез на държавността и естественото право на индивида, а от друга – средство за борба срещу произвола на властниците.

Тези две основни, още от древността функции на държавата, които са съвсем актуални и днес, са големият проблем на съвременното управление и особено на българското, което оперира в условията на значително по-голям дефицит. Иначе казано, няма ефективна защита на човешките права и фактическо разделение на властите.

За да не съм голословен за нарушаването на правата, формално ще се подкрепя с многобройните дела, които наши сънародници водят в Страсбург. Акцентирам и на факта, че никой не търси отговорност от виновните за нарушаването на гражданските права длъжностни лица. Огромните финансови санкции плащаме всички ние. Другото, същественото в този контекст е, че особено опасно е поробването на хората в незначителните подробности на живота им. А българинът е толкова несигурен в своето битие, че за петте лева е готов на всякакво унижение.

           Що се отнася до разделението на властите като средство против тоталното концентриране на власт, ще се върна 14 години назад. За периода 1997-2001 г. Костов стана известен като „Командира”, а народните представители от мнозинството – като „сини мравки”, 2001-2005 г. Симеон бе „Ваше Височество”, а депутатите от НДСВ – царедворци,  2005-2010 г. „тройният съвет” (Станишев, Симеон и Доган) фактически бе над трите парламентарни групи на мнозинството. Сега Борисов не прави изключение като едноличен примат над парламентарната група на ГЕРБ.

Вместо да правя заключение, ще припомня казаното от Русо – суверенитетът е упражняване на общата воля и е синоним на законодателната власт, и Алексис дьо Токвил – самата същност на конституционната уредба е да ограничава властта на правителствата. Държавната власт е опасна и ако е по-малко, няма опасност от тирания.

           Как се реализира независимостта по отношение на третата – съдебната власт? Тя се избира на квотен партиен признак. Например НДСВ отдавна е в парламентарното небитие, но партийно избраният Константин Пенчев  я надживя като председател Върховния административен съд, а сега – и като национален омбудсман.

Ако все пак има някой, който не се сеща защо, ще го насоча. Опозиционните партии също се ползват от властта. Те са представени във Висшия съдебен съвет; Конституционния съд, Върховния касационен съд; Върховния административен съд; Главната прокуратура; в стотици държавни агенции и институции. Към този въпрос ще се върна при конкретния анализ за дейността на партиите. Тук правя извод, че трите власти в България противоконституционно абдикират от своите задължения и в този процес на еманципиране от интересите на гражданите са достатъчно последователни, единни и прикрити. Трябва да добавим, че хибридната институция „президент” също има принос в мизерното съществуване на българина.

         Съществената причина за неограничената изпълнителна власт и за прислужващите и парламентарна и съдебна такива е примитивната философия, че  съвременната  държавна машина в съответствие  със социалната справедливост има далеч по-широки, даже неограничени правомощия. В съвременното разбиране правовата държава се явява не сама за себе си, а като социална правова държава. Но за кадрите с ограничено мислене и безгранична лакомия това е чудесна конституционна възможност да сложат ръка на резултатите от икономическата инициатива на всички други. Това те претенциозно наричат политика, макар че е чиста проба политиканстване.

            С правото са обвързани не само управляваните, но и управляващите. От това изискване се извежда и съдебният контрол върху административните актове. В изпълнителната власт и държавния апарат са заложени най-много възможности за злоупотреби с правото.

          Припомням теориите за демокрацията, за да стане по-ясна тяхната обратна, контрапродуктивна партийна страна. За целите на анализа ще ги разделя на три условни части. Партията, която е на власт (в момента ГЕРБ), партиите в парламента, които са във властта (БСП, ДПС, Атака, СДС, ДСБ, РЗС), партиите извън парламента, някои от които се ползват от властта. Обикновено принципните положения и общото говорене не привличат вниманието. Интересно става, когато се конкретизира и персонифицира. Затова да завършим с конкретна преценка на всяка от посочените партии и виждането ми за тяхната роля за подобряването на нашето положение.

          Първо, ГЕРБ е поредната партия, която е на власт, тъй-като комформистите, които не можаха да се облагодетелстват достатъчно чрез партиите, които бяха на власт по-рано, преминаха в нейните редове. По-малката част от тези хора вече получи исканите протекции и позиции, но по-голямата още очаква това благо. Следователно ролята на държавата ще се засилва, властта на Борисов ще укрепва и това ще продължава дотогава, докато успява да удовлетворява апетитите на своите, на Атака, на синята коалиция и (много потайно) на някои от лидерите на БСП, ДПС, РЗС, НДСВ, както и много други знайни и незнайни политикани. След това, ако до края на мандата не загуби парламентарна подкрепа, ще има по-слаби резултати на  следващите парламентарни избори и властовата конфигурация ще се промени.

           Тук ми се иска да анонсирам решаващата потенциална роля на гражданите, които ако си издействаме законова възможност наравно с партиите да бъдем реален изборен субект, безапелационно ще поставим партиите на обективно полагаемото им се място – да бъдат организации на граждани, които нямат и не искат привилегии. Пояснявам, не става въпрос за някакви формално регистрирани граждански организации и обединения, които да се борят за властта. Просто съгласно Конституцията законите за изборите на различните власти да равнопоставят гражданските инициативни комитети като правоспособни изборни субекти.

          Второ, БСП е партия, която преди повече от 15 години обективно е загубила своята работническа и социална основа. По произход тя е архаична, а по актуалното си значение – груповоегоистична. Нейната относително висока тежест в обществото се крепи на заблуда, наивитет и романтична сантименталност. Разбира се, и на задкулисната прагматика, която осигурява материалната й база. Бъдещето й е незавидно. Младежките попълнения се мотивират от несъзнателна преценка на традицията и настоящето, комбинирана с надеждата за личен просперитет, които с времето ще отпаднат. Възрастните отпадат по биологични причини. В следващия парламент ще присъства съвсем символично.

         Трето, ДПС е най-прикритият икономически субект в политическото пространство. Дословно казано, те са там единствено заради икономическия просперитет на най-близкото Доганово обкръжение. Обективни причини за съществуването й вътре в страната не съществуват. Етническите турци вече разбират, че интересите на ДПС-върхушката са чужди на техните. Не мисля, че има и сериозна външнополитическа причина за поддържането на подобна партия. Ролята й рязко ще намалее, без значение дали ще има много депутати в следващия парламент. До края на този някои от водещите и депутати ще се дискредитират с непоследователност и слабата си образователна и професионална подготовка.

        Четвърто, Атака достигна своя праг на несъвместимост с нормалните представи на присъдружна организация. Пряката ми асоциация  е за ролята на БЗНС по времето на БКП. Каквото и да се случи, те ще са до по-големия си брат. В следващия парламент не очаквам да присъстват.

        Пето,  СДС играе неприсъща за подобна партия морална роля. Прави го  неубедително, но има обществен резонанс, защото импонира на искащите. Не се наемам да прогнозирам, но може би ще запази сегашните си позиции.

        Шесто, ДСБ е формация от хора с покрито професионално политическо самочувствие. Те имат двупосочна чуваемост: нагоре – към управляващите, и надолу. Мисля, че влиянието им върху правителството ще се  засилва.

        Седмо, за разлика от посочените в предишния пункт РЗС е партия, която има огромно и не съвсем покриващо се политическо и професионално самочувствие. По-скоро става дума за заявени, но непотвърдени претенции, които се основават на заблудата или по-точно на вярата на част от тях, че те са спасителите на България. Но изхождат от тезата, че те знаят как да управляват, защото имат контакти, информация и тайно благоволение, в което народът не е посветен, но интуитивно разбира, когато те загатват многозначително. Не знам за РЗС конкретно, но хитреците в политиката не са продължителна дестинация.

          Какво ще е заключението след седем негативни оценки? Нито една партия ли не е подходяща? Да, за съжаление, нито една. Затова сме на последно място по жизнен стандарт в Европейския съюз. Защото партиите са привилегировани политически субекти. Фактът, че така е навсякъде по света, не ни устройва. Богатите държави, които си сочим за пример, са натрупали своите богатства за сметка на колониален грабеж и още имат от богатото си наследство. Там  партиите също крадат, но гражданите не са толкова притеснени.

При нас партиите на прехода преразпределиха, буквално казано, законно и незаконно ограбиха общонародната собственост. Това би било невъзможно без безпрецедентната намеса на партийно управляваната държава в икономиката.  Такава е и актуалната причина за неистовия партиен стремеж към властта. Да продължават да са привилегировани, докато настъпи общото благо. Защото отлично знаят, че то ще се позабави.

         Приключвам с въпроса: а ние не знаем ли, че животът ни зависи от нас самите? Защо не се проявяваме  като хора, които го ценим и знаем как да отстояваме своите права. Политическата власт е възложеното от мнозинството избиратели ограничено по време и компетентност господство. Но няма императивно изискване господството до се възлага на политически партии. Процеса на формиране на политическата воля е широк и за да бъде демократичен, може да включва, но не на практика да се свежда до политическите партии.  Демократичната държава, прогласена като цел и смисъл на развитието, означава легитимиране на държавната власт чрез открит и свободен процес на изява, дискусия, борба, съпоставяне и компромис на различни интереси, гледни точки, стремежи и идеи. 

София, 14.10.2010 г.
 


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

ПРЕМИЕРЪТ НА БАВАРИЯ ПРИЗОВА ДА СЕ СПРАТ ЕМИГРАНТИТЕ ОТ ТУРЦИЯ И АРАБСКИЯ СВЯТ

ИЗОСТАВАНЕТО В РЕФОРМИТЕ И ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА ЗАБАВИХА ЕВРОПЕИЗАЦИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

СЕГА БУЛО, АМИ УТРЕ? И КОЙ ЗНАЕ ДАЛИ ЗАД БУЛОТО НЕ СЕ КРИЕ БРАДА?

САЩ И ВОЙНАТА, „АЛ КАЙДА“ И ДЖИХАДА

ДОЦ. МИНЧО ХРИСТОВ: ПЛАНИРА СЕ ФИНАНСОВА КРИЗА, ПОДОБНА НА ТАЗИ 1996-7 ГОДИНА

Д-Р ТОТКО НАЙДЕНОВ: ЗДРАВНА КАСА Е ПИРАМИДА

АДВОКАТ МАРИН МАРКОВСКИ: ПО ПРАВИЛО, ПАДНАЛИТЕ НЯМАТ ПРИЯТЕЛИ

ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: ГЛУПОСТТА В ПОЛИТИКАТА Е КАТО ПЯНАТА, ВИНАГИ ИЗЛИЗА НАД ВОДАТА

ПРОФ. ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: ДЕПУТАТИТЕ ДОЙДОХА ВЪВ ВНС НА ВЪЛНАТА НА
ЕДИН НЕПОВТОРИМ ОБЩЕСТВЕН ПОДЕМ

ВЕНЕЛИН СТОЙЧЕВ: ПРЕСТИЖЪТ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПАЗИ ЗА СМЕТКА
НА ИСТИНАТА

РАЙНА МАНДЖУКОВА: ЕДНА НАЦИЯ Е КАТО ОГРОМНО СЕМЕЙСТВО, В
КОЕТО
ВСИЧКИ ИМАТ ПРАВА, НО И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

ЕЛИЗАБЕТ ХОРНУНГ: ИЗУЧАВАНЕТО НА НЕМСКИ ЕЗИК Е
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО

БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ: КОЙТО ТЪРСИ „СЛУЖEБНА” ПОБЕДА С ИЗБОРНО
ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ПОЛУЧАВА ЗАГУБА

БОЙКО ЛАМБОВСКИ: РАДВАМ, ЧЕ ИМАХ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ЖИВЕЯ В
ДВЕ
РАЗЛИЧНИ СИСТЕМИ

ДОЦ. ТАТЯНА ДРОНЗИНА: ЖЕНИТЕ СА ЖЕРТВИ НА НАСИЛИЕ, НО И
ИЗВЪРШИТЕЛИ
НА НАСИЛИЕ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3428

Posted by on окт. 14 2010. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.3031 лв
 CHF =  1.69321 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.1906 лв
100  RUB =  2.89942 лв
 USD =  1.66468 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.