Политиците в Северна Македония не се справят овладяването на епидемията

Албулена Халили

Албулена Халили е завършила магистратура по дипломация и международни отношения с дипломна работа „Версайската система – един неустойчив международен ред”. Тя е докторантка по международни отношения в Тиранския университет. Нейната област на изследване е концентрирана основно върху трансатлантическите отношения. Пише редовно аналитични статии във всекидневния и електронния печат. Сред нейните последни научни издания са: „Албанският национален въпрос – последната част от неподредената балканска мозайка”, „Европа след Лисабон: външната политика на ЕС към Западните Балкани”, „Изграждането на международната система според доктрината на Удроу Уилсън”, „Нерешените въпроси, които препречват пътя на евроатлантическата интеграция: случаят на Западните Балкани” и др. От 2019 г. работи като изследовател в Института „Макс ван дер Щул” в рамките на Университета за Югоизточна Европа. Също така, в съосновател на Мрежата ПанАлбаника (panalbanica.net)

Интервю на Антон Панчев с Албулена Халили, специално за Общество Нет

Уважаема г-жо Халили, не може да не започнем с един отегчителен за всички нас въпрос. Как се развива борбата с вируса в Северна Македония и намаляват ли се ограничителните мерки?

По времето, когато целият свят започна да се отваря и да намалява ограничителните мерки, нивото на смъртност от Covid-19 в Северна Македония е най-високото в региона и броят на новите случаи расте страшно. Президентът на държавата продължи за четвърти път извънредното положение. За разлика от съседите, границите на държавата продължават да бъдат затворени. Обявеното заради епидемията извънредно положение е поставено над извънредността на нашия живот. Държавите от Западните Балкани, с нестабилни демокрации и горчива история на дискриминацията и на категоричното ограничаване на свободите и на нарушаването на човешките права, са недостатъчно подготвени за бедствие от такова естество. Самата концепция за извънредното положение, която се предвижда в конституцията на Северна Македония, където правителството внася декрети със законова сила, се третира като обявено положение в случай на война, за разлика от западната концепция на здравните спешни случаи или състоянието на криза. Също така, правителството използва извънредното положение за упражняването на неограничена власт в много сфери на живота, сдобивайки се така с черти на един авторитарен режим. Настоящото правителство е техническо и парламентът е разпуснат още през февруари тази година. Окончателна дата за парламентарните избори все още няма.

Епидемията още повече изкара наяве държавното дискриминационно мислене спрямо албанците. Цялата официална комуникация, информационен материал и публикациите в социалните мрежи се извършваха основно на „македонски език”. Властта се опитва да прехвърли върху гражданина, особено върху албанеца, своя провал в управлението на кризата. Истина е, че съществува едно недоверие на албанеца гражданин към държавата, но за едно такова отношение винаги са необходими две страни. В същото време, държавата използва мюсюлманските религиозни празници, за да стигматизира албанците като неспазващи закона. Медиите използват евфемизма „мюсюлманин” за „албанец”. За съжаление, и реакцията на албанците следва естеството на обвинението, бидейки една религиозна реакция вместо да бъде национална.

Публичното здраве е част от националната сигурност и като такова е принципна отговорност на държавите. Истина е, че в случай на пандемии, трябва да съществува една по-широка публична инфраструктура, която е съставена от заинтересованите страни, които участват във всички аспекти на планирането, но това не означава, че в тази витална инфраструктура трябва да има съществена роля обикновеният гражданин. Без да искам да амнистирам който и да е от нас, отговорността за публичното здраве не се оставя никога и в никакъв случай върху отговорността и самосъзнанието на населението.  

Република Северна Македония получи покана за започването на преговорите с ЕС. Кои са основните пречки в това дълго пътуване?

Пречките пред Северна Македония по нейни път към ЕС и след подписването на Преспанския договор, остават много. Европейският съюз винаги е известявал, че членството в ЕС не е един обикновен политически процес, но и технически. Хармонизирането на законодателството на страната с Acquis Communautaire може и да е вървяло доста добре, но тяхното приложение е много далеч. В последния доклад, който се публикува през март тази година, Европейската Комисия подчерта нуждата от провеждането на предсрочните парламентарни избори на 12 април 2020 г., които заради епидемията Covid-19 са отложени за неопределен срок. Този факт удължава живота на техническото правителство, където се включват и членове от македонската опозиционна партия. Сферите, в които Северна Македония трябва да покаже устойчиви резултати, включват: съдебната реформа, разследванията и съдебното преследване на корупцията и организираната престъпност, включвайки и тези на високите нива, и прилагането на Охридското споразумение. Приложението на това последното, макар че се подчертава във всеки документ на Европейската Комисия, като предусловие за членството в ЕС, смятам че е надхвърлено. Охридското споразумение представлява един документ, подписан след приключването на един конфликт, преди почти две десетилетия и изцяло в друга политическа и геополитическа среда, на която още повече е изтекъл срокът на приложението. Това споразумение е източник на всички неприятности, които произтичат от нон сенс концепцията за народа 20%. В международното право е позната клаузата rebus sic standibus, която води до това едно споразумение да бъде неприлагано по причина на фундаменталните изменения на обстоятелствата. Следователно, тъй като обстоятелствата са се променили и политическите процеси са еволюирали, са създадени условията за едно ново конституционно споразумение между най-големите народи, които живеят в тази държава. Това споразумение трябва да се осъществи след реализирането на един доста важен процес, който съм го окачествила като Гордиевия възел на тази държава, какъвто е процесът на преброяването, който за последен път беше извършен през 2002 г. По причина на природата на тази държава, броят на жителите от различните етноси, които живеят в Северна Македония определя всичко, започвайки от Конституцията, където се определя на кого принадлежи суверенитета, колективните права, представителството в институциите, териториалното разделяне, избирателните списъци, използването на албанския език, разпределението на бюджета и така нататък. Следователно, имаме работа с една изцяло нова реалност, която трябва да се узакони и да се санкционира и юридически. Това е що се отнася до вътрешните пречки.

Външните пречки за Северна Македония изглежда сякаш не престават никога. Споразумението с Гърция за името беше силно оспорено от македонската опозиция, но и от една голяма част от македонския народ. Това го засвидетелства и резултатът от референдума. Това споразумение е, както да кажеш, една навита бомба за тази държава. Първо, по причина на липсата на кохезия между самите македонци във връзка с този въпрос, и, второ, във връзка с отричането на албанския елемент в това споразумение. Единствената причина за непротивопоставянето от страна на албанците беше, за да не се възпрепятства процесът на членството в НАТО, една отдавнашна стратегическа цел, да не кажем и изцяло албанска. Другите пречки, които са обявени от другия съсед, България, сега са свързани с един друг въпрос на идентичността на Северна Македония.

Сформираха се основните лагери сред албанските партии преди парламентарните избори. Има ли вероятност ДСИ да загуби първата си позиция заради коалицията „Съюз за албанците” – „Алтернатива”?

 „Съюз за албанците” – „Алтернатива” е по начало една противоестествена коалиция. Първата причина е заради това, че „Съюзът за албанците” е един опозиционен субект, докато „Алтернатива” е част от властта. Втората причина е свързана с противоположните светогледи на тези два субекта във връзка с въпросите за идентичността, стратегическите съюзи и идеологиите, от които се ръководят. Последно, мотивът на тази коалиция е, се страхувам, само изкарването в опозиция на ДСИ, без да се обявява някакъв конкретен план за управление. „Съюзът за албанците” като субект, който беше създаден, за да реформира Демократическата партия на албанците, трябва във всяко действие да стои верен на философията на Арбен Джафери.  

Не вярвам, че ДСИ има срещу себе си една сериозна коалиция, за да го предизвикат. Не бих искала да е така. Вярвам, че не би искал самият председател на ДСИ, който преди известно време публично отправи призив към всички субекти да се обединят, за да победят ДСИ. Това става и по-трудно, особено след обявяването на целта и новия лозунг от албанската партия на власт, че е дошло времето за един албански министър-председател. Още в началото изглежда, че ще бъде електризиращ лозунг, за да не кажа изобщо невъзможен, в кампанията на парламентарните избори, който ще доминира върху целия дебат за досегашната дейност на този субект. Албанските партии трябва да бъдат осъзнати, че имат колективна отговорност и че трябва въз периодични редовни основи да се включват в процеса на отчетност спрямо албанския народ. Политическият дискурс в Северна Македония и предизборните кампании дали на миналите президентски избори, или тази за парламентарните избори, повече от позициите, трябва да се фокусират върху конкретни планове за засилване на албанския въпрос в тази държава. Следователно, овластяването на албанския индивид трябва да върви в справедливо умножаване на овластяването на албанския народ в Северна Македония. 

Сред албанските политически субекти на Балканите се забелязва един доста вреден феномен – етикирането на политическите опоненти като врагове. Този феномен се случва в Косово, случва се и в Северна Македония. Принципите на демокрацията правят здравословно разнообразието на мненията и на идеологическите ориентации, но що се отнася до определени теми, които се свързват изключително с националния интерес, политическите субекти трябва непременно да имат единство и някакъв вид консенсус.

Следователно, основното предизвикателство пред албанските субекти в тази държава, вместо скандалите, трябва да бъде една всеобхватна стратегия за нашето колективно политическо действие, свързано с атаките срещу албанците, които изглежда, че са събудили истинското чувство на македонците за тяхната етноцентрична държава и въпреки метаразказите за общество и живот за всички, основните стълбове на държавата остават неизменени.

Може ли да имаме отново много албански гласове за СДСМ, особено след коалицията с Движение „Беса”?

Албанските гласове за СДСМ през 2016 г. представляваха в най-лошия случай един момент на слабост от страна на албанския електорат, докато в най-добрия случай едно пресмятане на силата, който при СДСМ, или по-добре да го наречем с евфемизма, с който те се самонарекоха – общонародната коалиция, видяха най-бързия и най-сигурния изход от режима на Груевски. Този режим беше направил, че държавата да се плъзне към авторитаризъм и да минира евроатлантическите процеси, откривайки пътя към силното руско влияние, не само в страната, но и в региона. В този процес албанците бяха основният фактор за постигането на окончателния резултат. Падането на Груевски, разруши плановете на Руската федерация в Северна Македония и откри пътя на държавата за членството, като тридесетия член на най-силната военнополитическа организация – НАТО и ускоряването на процеса за членство в ЕС.

Настоящата предизборна коалиция на Движение „Беса” със СДСМ ще бъде отчайваща и за двете страни. От една страна, няма да донесе значителен брой албански гласове за СДСМ, докато от друга страна, ще причини ерозия на доверието на албанските избиратели към Движение „Беса”. СДСМ още не е изчистила своето съзнание от миналото и горчивото отношение на албанците към себе си.    

Победата на „Самоопределение” в Косово, макар че коалиционното правителство падна, донесе много надежди сред албанците на Балканите за желаната промяна. Как смятате, ще има ли влияния и в Северна Македония?

Да, имате право. Съчетанието „Движението за Самоопределение” и думата „надежда” са видени да се пишат заедно много пъти през изминалите месеци. Политическата философия на Движението за Самоопределение е въплътяване на философията на историята на нашия народ и като такава е справедлива и безспорна. Неговата дейност като опозиционен субект е известна с безкомпромисната реакция и невижданата консистенция във връзка със съществените въпроси от национален интерес. Подкрепата на народа, особено на младежта, и не само в Косово, е един от най-големите активи на този атипичен политически субект от нашето пространство. Петдесетдневното управление на „Самоопределение”, при всичките очаквани и предвиждани пречки, липсата на опит в управлението, се характеризира от същите ценности, които са необичайни за албанския политически процес на Балканите. Тя засвидетелства, че когато начело на държавата дойдат нужните хора, и албанците знаят да управляват с успех една пандемия, да се борят с организираната престъпност и корупцията на най-високи държавни нива, да работят за правовата държава, да представляват достойно държавата на международни срещи и конференции, да се позиционират като равнопоставени по отношение на Сърбия, да се поставят в пълна служба на народния суверенитет и над всичко да засвидетелстват, че моралът в политиката е възможен, Албанската политическа сцена е просмукана от стари лица, постоянни, изчерпани както физически, така и от идеите и от новото мислене, и още повече – научени да се отнасят към колективните въпроси сякаш са техни частни въпроси.

Естествено е да има влияния, както в Албания, където специално е създаден център на „Самоопределение”. Дори трябва непременно да има. Макар че, съдя от начина на политическия процес, че Движението за Самоопределение не трябва да се внася като такова, т.е. да се копира и да се злоупотребява за политически цели, а да се вземе като модел как да се изграждат каузите и как да се бори политически за тях, създавайки мрежи за общо действие в определени области отвъд държавните граници, т.е. общонационални.  

Имат ли албанските партии ясни позиции относно българо-македонския спор?

Албанските партии подкрепиха Споразумението за добросъседство между Северна Македония и България, подписано през 2017 г., окачествявайки го като едно голямо постижение по евроатлантическия път, но и като принос за стабилността и сигурността в региона. Последните предупреждения, които идват от София се казва, че са свързани с липсата на сериозност на македонската страна във връзка прилагането на задълженията, поети въз основа на това споразумение. 

Във връзка с това предупреждение, за албанците е притеснителна декларацията на президента на Северна Македония, направена преди известно време, в която се казва, че страната няма нужда от ЕС, ако цената за членството в Съюза е „да приемем, че ние не сме македонци” и да кажем, че „езикът, който говорим не е македонски”. Коя би останала тогава алтернативата на държавата? А алтернативата на албанците в тази държава? Както биха казали китайците: интересни времена ни очакват. 

Албанският народ в Северна Македония, след членството в НАТО, като първичен стратегически интерес има членството в Европейския съюз. Този приоритет го превръща в един конструктивен актьор, но не и безразличен, който ускорява този процес и гледа към бъдещето, уважавайки всяко споразумение, което ще бъде приемливо от двете засегнати страни.

Благодаря!

13 юни 2020 г.

Общество.нет (цитирането на автора, блога и активните линкове са задължителни)

Последвайте блога за свободни теми Общество Нет във Фейсбук;  Туитър и Телеграм

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=16709

Posted by on юни 13 2020. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.