ПОЛИТИКАТА НА ФЕЙСБУК НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕ ЧАСТЕН ВЪПРОС

За всеки, интересуващ от Фейсбук и неговият преждевременно развит създател, Марк Цукерберг (1986), има един впечатляващ момент от филма Социалната мрежа (2010), който има претенцията да разказва историята им. Сцената е в един шикозен адвокатски офис. Цукерберг, който се играе от Джес Айзенберг, е поставен очи в очи с братята Уинклевос и Дивия Нарендра,  като техен бизнес партньор, обвинен, че е откраднал идеята им за създаването на Фейсбук. Те си искат дела. Цукерберг не е в настроение да се предава, но неговията адвокат му дава друг съвет: „Плати им”, казва тя, „В голямата схема, това е само билет за паркиране”.

Обратно в реалния живот, знаем, че Цукерберг се е съгласил да даде на Уинклевос и Нарендра 65 милиона долара. На някой може да му се сторят адски много, но за Цукерберг и Фейсбук всъщност не са повече от цената на един билет за паркиране. Ако, както се очаква, акциите на Фейсбук продължат да се покачват на борсата, може да стигнат 100 милиарда долара, които да направят 27 годишния си създател един от най-богатите хора на планетата.
Дори според стандартите на Силиконовата долина такива суми са страскащи, още повече като знаете, че Фейсбук съществава само от 8 години. Днес, мрежата има 800 милиона потребители, всеки от които, в една или друга степен, се съгласява, без да е принуждаван или да му се плаща, да споделя информация (както и мисли и мнения) за себе си с неизброим брой хора, които дори не познава.
За тези от нас, които са отрастнали с 1984 на Джордж Оруел, подобно нехайно отказване от личната неприкосновеност може да изглежда странно, дори и опасно. За поколението на Цукерберг, обаче, то изглежда съвсем естествено и дори се е превърнало в необходимост.  
Те са се подредили в една редица с философията на Цукерберг, която създава друг тип интернет, споделящ не само информацията, която сте свикнали да намирате в библиотеките, но и това, което е в главите ни. Както заяви той пред Ню Йоркър: „Това е като дълбоко вграден в нас хардуер: наистина искаш да знаеш какво се случва с хората около теб”.
Скептиците относно Фейсбук, един от които съм и аз, не отричат успеха или влиянието, което има над своите потребители. Фейсбук поколението е пристрастено към сайта и прекарва дълги часове потънало в него. „С Фейсбук”, отбелязва писателката Зади Смит,”часове, следобеди, цели дни минават без да забележиш”.
В края на краищата, Смит успява да го опише, но остава да се чуди какво се случва с информацията, която преди това тя така лекомислено е споделяла. Цукерберг настоява, че тя няма да бъде запазване или препредавана, но как Смит – или който и да е Фейсбук потребител, който иска да се откаже – може да е сигурен? Когато веднъж сте споделили онлайн интимна информация за себе си тя може да остане в мрежата завинаги, споделяне от човек на човек, и Бог знае за какво може да бъде използвана.
Доколкото разследването на Левсън се опитва да върне времето назад относно публичното излагане на информация, Фейсбук иска всеки да разкрива всичко за себе си. Личното, настоява Цукерберг, е социална норма, която е в развитие.  Това е изказване изглежда е насочено към младите, много от които се тъпчат с тривиалности за глупави знаменитости. Фейсбук им позволява, също да бъдат знаменитости, без да са притеснявани от папараци. Освен това, те искат да са приятели с колкото се може повече хора и така да натрупват още повече приятелства.
Това, че малцина от тези „приятели” са истински приятели, в смисъл, че може да им поискате една петарка, когато имате нужда, не ми изглежда реално. Приятел, както го дефинира Фейсбук, е просто този който иска да бъде приятел. Когато някой ме помоли да ми стане приятел аз отказвам поканата или му казвам, че с приятел като мен шансовете да натрупат още приятели на страниците ще бъде нищожно малък.
Нуждата от приятелства не е, преполагам, това, което мотивира Цукерберг. Не изглежда да е много заинтересован от парите или социалния статус или влиянието. На страницата си във Фейсбук за интереси  е посочил: „минимализъм”, „революции” и „подтискане на желанията”. Мислете каквото си искате. Може и да е идеалист. Или просто талантлив програмист, който създава чудовище, което той и ние ще съжаляваме. Къде е сега твоят Джордж Оруел?

Алън Тейлър е шотландски писател.

Хералд Шотландия
 


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

ЗА МИШКИТЕ И ПТИЦИТЕ В ХРАМА – Нели ИВАНОВА
 

ДОБРОТО НАПЛЯСКВАНЕ НЕ ПРАВИ ЧУДЕСА, НО Е ПО-МАЛКО ВРЕДНО ОТ ХАПЧЕТАТА И ПО-ЕВТИНО ОТ ЗАТВОРАКристина ОДОН
  

ТАЙНОТО ПИСМО НА ОБАМА ДО ТЕХЕРАН: СПРЯ ЛИ ВОЙНАТА СРЕЩУ ИРАН? – Махди Дарий Наземроая
 

КАКВА Е РОЛЯТА НА ЖЕНИТЕ СЛЕД АРАБСКАТА ПРОЛЕТ? -Аманда РИГС

ЕВЕНТУАЛНОТО НАПАДЕНИЕ СРЕЩУ ИРАН

МИТОВЕ ЗА РУСИЯ – сър Родрик БРЕЙТУЕЙТ
  

ПИРОМАНИ ИЛИ ТЕРОРИСТИ-ПОДПАЛВАЧИ БРОДЯТ НОЩЕМ В СОФИЯ? – Петър ХРИСТОЗОВ

АКРОБАТИКА С ДАТИ ИЛИ КАК СИНЯТА КОАЛИЦИЯ САМА ИЗКОПА ГРОБА В КОЙТО Я БУТНА ГЕРБ

ДЮНЕРЪТ НЕ Е САМО ХРАНА, НО И ВИД КУЛТУРЕН СИМВОЛ  

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=4316

Posted by on февр. 19 2012. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.31883 лв
 CHF =  1.73282 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.14483 лв
100  RUB =  2.80485 лв
 USD =  1.66595 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.