ПОЛИТИКАТА Е МЪЖЕСТВО И РАЗУМ, А НЕ КОСТЮМ И ДУМИ

Vladimir DomozetskiВсе още под влиянието на емоцията от видяното по телевизията не знам какво точно бих могъл да напиша като коментар, защото то прехвърли далеч границите на страховете на обществото в негативен смисъл, естествено. (Нали сме най-нещастната нация в Европа и ние задължително трябва да го докажем). Всъщност страховете представляват една част от него. Другата част изобщо не се вълнува от политика и за нея ще стане въпрос в по-долните редове. Иначе става дума за страхове произлизащи от това до къде могат да стигнат предизборните подривни политически игри предвид приближаващите нови парламентарни избори, кои други?

 Ние всички знаем, че на народа вече нищо не му е чуждо и каквото и да се случи, той е закоравен и дори няма да трепне. Макар че истината е такава отвъд външната маска на нашенеца – той си е направо казано треперещ лист от всекидневните грижи за собственото си оцеляване. Точно като вълк единак сред вълци единаци. Какво се случва в политиката, това са багрите (или по-скоро цапаниците) и на собствения му бит и култура – пълен бълвоч.

 И понеже нашенецът все още отказва да приеме, че няма две страни на правилния избор и път, (понеже всичко измерва в пари и изглежда не вирее друго в главата му), две страни подобно на монета, че няма горна и долна, няма външна и вътрешна, или една за пред хората и друга – за пред съвестта му вечер, до колкото я има, никога българската каруца на европейско бъдеще няма да потръгне с увереност и достойнство и да се превърне в тъй бленуваната каляска.

 Онези, които направиха гримаса на невпечатлени от новината, подобно на пророци които са го очаквали, и се отнесоха към нея пренебрежително и с махане с ръка, инертността им е закоравило се в тях със статут на вродено качество. Не е в наша полза да се оставяме новините да правят от нас бездушни същества.

 Жалко, че не всички си даваме сметка, че когато тъй наречените „ политически игри“ се изродят в „игри за елиминиране на човешки животи“, не се говори за едно и също нещо. Както и да го чуете по телевизията второто не просто е аналогично с подлост и безкористност, а с най-тежкото престъпление, което познава човечеството. Когато обикновеният редови гражданин стигне дотам, че да не е в състояние да отсява елементарни разлики, значи утре и той може да посегне към играта, сиреч към нов сценарии от същия ранг. Какво е целял младият мъж с насочен пистолет към Ахмед Доган – постановка, лична присъда или е нает от някого?

 Подобна постановка за сплашване е именно лична присъда от този мой набор, 25 годишния бургазлия, и аз не пожелавам на никого днес да бъде Ахмед Доган, защото това е непоправима травма върху личността, разигралата се сцена в НДК пред пълната зала, която ужаси присъстващите и напълни с тази съставка телевизиите. По-скоро съм склонен да мисля, че той е действал сам. Едва ли ДПС ако искаха да си самоинициират подобно действие за затягане на доверието между съпартийците си вътре в техните редици, щяха да използват етнически турчин за целта. Но кой знае? Не се наемам да давам категорично мнение. Въпросите не са никак малко, а самите те раждат нови въпроси.

 Каквото и да е, аз не се наемам да коментирам и да си правя прибързани изводи. Само си позволявам сега още веднъж да се възползвам да повторя: Знаем в каква държава живеем, но за съжаление или не, всички ние сме преки нейни участници, и е време да изберем пътя не към оцеляването в единачество, а да съзреем в общество споделящо, държа да подчертая, демократични ценности. Не е пътят пистолетът, а тяхното осмисляне. Удобен е случаят с грозните кадри с насочения патлак към Доган, реализирали наяве най-розовите сънища на някои, да вмъкна: имаме нужда не от онази другата демокрация в нашето съзнание, фалшивата и изродена – похлупак сложен отгоре ни, който според нашите собствени представи трябвало да ни дава работа и пари, да ни направи образовани и съвестни граждани, които са истински родолюбци с достойно лице пред света. Не онези другите родолюбци трябва да бъдем: тупащите се в гърдите маймуни.

 Да припомним с две изречения какво се случи: Вчера, 25 годишният Октай Енимехмедов от Бургас се опита да убие лидера на ДПС Ахмед Доган по време на речта му на Осмата национална конференция на партията в НДК. Преди да продължа с меко казано странните реакции на обществото след връхлитането на новината в медийното пространство имаме няколко сигурни фактора и първият е, че пак станахме повод Европа да погледне на нас с недоверие и боязън, подчертавам на нас, а не просто на Ахмет Доган и ДПС, не просто на политическата ситуация в страната, а изобщо на България с поглед подобно към диво животно, което е заплаха за общото благо. Но животното не е покушителят Енимехмедов. Не. Ами тогава ще попитате кое е то? Животно сме всички ние. Донякъде несправедливо, донякъде напълно правомерно и вярно казано. Ако не изродим животното живеещо в нас нацията ни е погубена. Какви хора станахме?

 Позицията ми е, че е признак за надделяващ животизъм противниците на ДПС и в частност на Ахмед Доган да се радват за случилото се и да ликуват. Те не показаха, че могат да се разграничат от различните си политически пристрастия или несъгласие с дейността на партията му, да извикат у себе си съвсем мъничко зрънце човещина, каквато е присъща да се прояви у нас даже към най-недолюбвания човек в подобен момент. Напротив, даже съжаляваха, че опитът за убийство беше неуспешен, пишейки арогантните си коментари в социалната мрежа, наемам се да цитирам по памет един от най-мекушавите от тях в нощта на 19 януари: „Днес, за жалост малко не му достигна на Доган. Щеше да си отиде едно голямо зло за България“. Да не продължавам с многобройните други прояви на езика на омразата, с който обществото ни живее и дори се гордее, когато му се отдаде случай да излее цели товари от него свободно.

 Изобщо не ме интересува какъв политик е Ахмед Доган, дали в действителност е зло и доколко голямо, защото тук говорим за най-висшата ценност – правото на живот. Ако сте чели конвенцията за Правата на човека приета по време на годините на вашите баби и дядовци, а и дори да сте пропуснали да го направите, вие много добре знаете, че първото правило записано там е правото на живот. „Правото на живот на всеки се защитава от закона. Никой не може да бъде умишлено лишен от живот освен в изпълнение на съдебна присъда за извършено престъпление, за което такова наказание е предвидено от закона.“ След като съм принуден да цитирам първото правило, с което започва конвенцията, значи ето докъде е стигнало развитието на демокрацията в България, която отдавна трябваше да е изоставила периода си на тийнейджър, да е пораснала и съзряла  – тя не е на дъното, била е. Изглежда вече демокрацията ни се намира под дъното. Така изглежда отстрани. Дали пистолетът е бил газов или истински, зареден или не, също не ме касае. Касаят ме нагласите у хората.

 Каква демокрация искате вие, когато оправдавате скандиранията на делегатите, докато го пребиват десетима от тях на подиума в поредицата от няколко минути: „Убийте го, убийте го“?!  Когато вече отдавна беше обезвреден и представителите на НСО пристигнали с прекалено дълго закъснение все пак не им беше позволено без съпротивата на членове на партията накрая да си изпълнят задълженията, в случая обаче не да предотвратят събитието, а да откъснат виновника за него от схватката на роящия се поток на агресия и жестокост от побойниците?!

 Той го заслужавал, убиецът заслужава да го убият! Такава ли демокрация искате? Ами тогава хайде да пребиваме с камъни и убиваме всеки, който преценим че по този начин е редно да си получи възмездието без никакви излишни занимавки със съдилища и присъди, съдии и прокурори, нали поне няма да се проточват с години дела, които накрая често се оказват безрезултатни със завършването им под крушата, сиреч без решение с изтекла давност.

  Костюмираните делегати, тръбящи наляво и надясно, винаги словесно и само словесно,  възвишената си хуманност, честност и добротворство в името на народа, точно така ли ще ме убедят в това? Вчера ги видях много правилно: кръвожадните маймуни, тръгнали дори да свалят панталоните на нападателя. Всъщност кой точно гъз видяхме? Каква проява на мъжество беше цяла дузина костюмари да ритат и удрят поваления на земята Енимехмедов? Дали с проява на такова мъжество щяхме да ги видим ако бяха сами?

 Ето защо не приемам и не вярвам на думите на зам. председателя Лютви Местан, че този акт не е бил „покушение срещу лидера на ДПС, а срещу всички чиято обща воля той вече представя 28 години“, цитиран от „Фокус“. Аз също се чувствам лично засегнат. Питате се как, като не членувам в ДПС, нито съм привърженик на друга определена политическа формация в България. Ще ви отговоря.

  Не приемам първо, защото: Този акт е подронване и опетняване демокрацията и името на България. Срещу всеки български гражданин, който мечтае да живее в мирна и правова държава, а не в държава, в която се толерират и подкрепят разчистването на сметки с убийства и терористични актове, приближаващи се до нивото на някои слаби държави, няма да споменавам имена за пример, познавате ги (и аз и вие) като Страните от Третия свят. И не вярвам на г-н Лютви Местан, защото: Като представители на властта, колегите му от ДПС, не дадоха добър пример как се процедира в съвременна демократична страна с нарушителите на нейните права и задължения.

 И да… политиката е мъжество и разум, а не костюм и думи.

Вл. Домозетски

19-01-2013

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=6026

Posted by on ян. 20 2013. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.27151 лв
 CHF =  1.67609 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21616 лв
100  RUB =  2.81397 лв
 USD =  1.65664 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.