ПЛАМЕН АТАНАСОВ: ДС БЕШЕ РАЗБИТА ОТ ЛУКАНОВ, ЗА ДА ОСИГУРИ ИКОНОМИЧЕСКА СИГУРНОСТ ЗА ХОРАТА СИ

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ БЕШЕ КОНСУЛТАНТ, А НЕ СЕКРЕТЕН СЪТРУДНИК НА РАЗУЗНАВАНЕТО

 

Пламен Благоев Атанасов е роден през 1952 г. в София. Завършва история в СУ “Климент Охридски” през 1977 година. През 1979 г. е назначен на работа в Министерството на външните работи – служба “Културно наследство”.

През същата година постъпва на работа във  Външното разузнаване на България.  Културно аташе в Посолството на Република България в Лондон. Автор е на книгите: “Рик или загадката на българското разузнаване”, “Капан за питони” и “Конспирация – дресьори”.

 

Едно интервю на Калоян Методиев

 

Г-н Благоев в президентската надпревара се включиха много кандидати, които са работили с ДС?  Кои от тях познавате?
За няколко от кандидатите имаше достатъчно публикувани материали, даже с факсимилета от оригинални документи, които показват, че те са били свързани с бившите служби. Тук става дума за г-н Георги Марков, който целенасочено иска да ни върне 16 г. назад, като патос и настроение. За него мога да направя само следния коментар: – След като си гладувал срещу приемането на Конституцията какъв вътрешен мотив те е накарал да я защитаваш като конституционен съдия.
Вторият е почти вечният кандидат за президент  Петър Берон. За тях знам от медиите и като професионалист правя извода, че е твърде възможно да са сътрудничили на ДС. Съвсем друг е въпросът, свързан с широко дискутирания в последно време  агент “Гоце”.
Каква е връзката ви с него?
Като офицер от външното разузнаване и по-специално от отдел 14 – Културно-историческо разузнаване една от линиите, по  които работех, беше възстановяване на историческата истина по т.нар. Македонски въпрос. Георги Първанов като историк и специалист по Македония беше използван  подчертавам като консултант за подготовката на първата част от книгата “Габеро” на Методи Димов. Има разлика между категориите консултант и секретен сътрудник на българското разузнаване.
Защо тогава има папка с псевдоним “Гоце”?
В края на 1989 г. малко преди закриването на отдел 14 го потърсихме,  за да оцени първите две глави на подготвяната книга. Тогава някои млади работници, току-що въведени в проблематика на този дългосрочен и методично подготвян проект, решиха, за да отчетат дейност да представят тази консултация, оформяйки я като дело за сътрудник.
Кого имате предвид?
Моя млад колега Цвятко Цветков,  когото приятелски наричахме Цецо Черния, на когото ми наредиха да предам да довърши делото по дописването и издаването на книгата на Методи Димов, защото аз заминавах на задгранична работа в Лондон. Тогава препоръчах, за да не се получат неточности в тезата на автора да се издири специалист, работещ по “Македонския въпрос”. И тогава от университетски преподавател и от научен сътрудник от БАН беше препоръчан Първанов, като обективен и неконюктурен изследовател на този въпрос. Спряхме се на него, защото  другите историци, които ни предлагаха, работещи по тази проблематика, твърде много се съобразяваха с партийната и държавна политика в отношенията ни с Титова Югославия, т.е. прокарваха Съветската политика на Балканите.
Разкажете повече за написването на тази книга и за нейния автор?
Методи Димов беше изгнаник, избягал от сръбските репресии срещу  българите в Македония след 1944 година. Историята на този човек е повече от невероятна и потресаваща. Тъй като по това време не е могъл да емигрира в България, поради грешната политика на БКП, той попада в гръцки бежански лагер. Там, в продължение на няколко години, е бил бит и третиран като животно, само защото се е обявил за българин – вулгарос – така са го наричали гърците. Благодарение на молбата към белгийския крал отправена от Ванче Михайлов (друг голям българин и лидер на Македонската патриотична организация) Методи Димов и още няколко негови събратя са били освободени и получават политическо убежище в Белгия. Това е станало след срещата на белгийския и гръцкия крал в Атина. В Белгия той оглавява Македонската патриотична организация (МПО) и става сподвижник на Ванче Михайлов. Известно време е говорител в радиостанцията на организацията, излъчваща от Мадрид, срещу сръбските репресии над българите в Македония. После се връща в Белгия, където се жени и за да се издържа започва да работи като миньор в мините Шарлероа.
Как се свързахте с него и защо?
Историята датира от началото на 80-те години. Тогава пред българското културно-историческо разузнаване стоеше задачата да се противодейства на активната югославска анти-българска кампания, свързана с “Македонския въпрос”. Трябва да призная, че дотогава с цената на много средства и в качеството си на лидер на Необвързаните страни Югославия беше успяла да дезинформира световното обществено мнение и научна общност по този въпрос. Тогава издирих и се свързах с този изключителен българин, родом  от Битоля. Първоначално започнахме работа, за да предотвратим евентуалното придобиване на архивите на Ванче Михайлов от сръбските специални служби. По това време Михайлов живееше в Рим. Поради напредналата му възраст за него се грижеха две българки, едната от които беше женена за югославски военнослужещ. Оттам идваха нашите опасения за унищожаването на неговия личен архив. С финансовата помощ на МПО от САЩ и Канада започнаха публикациите на спомените на Ванче и тези опасения отпаднаха. Тогава с Методи Димов решихме той да напише книга, в която да разкаже истината за събитията в Македония с методическата и финансова помощ на българското разузнаване. Целта беше книгата да се разпространи във Вардарска и Егейска Македония  чрез конспиративните канали на МПО.  В резултат на тежкия живот и лишения Методи Димов беше полусляп и поради тази причина трябваше да се осигурят специални условия за работа и постоянни помощници. Събитията от 10 ноември доведоха до закриване на 14 отдел и официално прекратяване на проекта. Тогава с Методи решихме да довършим книгата на частни начала. Редакцията и предпечатната подготовка бяха направени от моята съпруга Добринка Бочукова – Атанасова, а той с лични средства (12 000 $) я отпечата в Брюксел. Въпреки разочарованието си от прекратяването на проекта и лично от Цвятко Цветков, като истински български патриот той доведе делото докрай и книгата “Габеро” видя бял свят. Преди две година умря в България.
Наскоро се навършиха 10 години от убийството на Андрей Луканов? Какво е вашето виждане за неговата личност?
Всеизвестен факт е че т.нар. архитект на българския преход мразеше органите на ДС и се страхуваше от тях. За да осигури  безпрепятствена икономическата власт на своите хора от  партийната номенклатура (основно по външнотърговска линия) трябваше да създаде враг и да насочи омразата на обществото към службите за сигурност. С разбиването на органите на ДС, в които работеха безкористно много професионалисти, се разчисти пътят за създаване на престъпна икономическа олигархия. Само една малка част от служителите на ДС имаха полза от този преход – тези, които работеха пряко по икономическа линия и по линия на туризма. Другите, обидени и обругани, завършиха като пациенти на кардиологични и неврологични клиники или  днес вегетират като треторазрядни охранители. Е, по поради тази причина сме на този хал и държавата е ограбена като разграден двор.
Бил сте културно аташе в Лондон. С какво се занимавахте там?
Разузнавах (смее се). Това в рамките на шегата. По-скоро се стараех да направя хилядолетната култура на България известна на Британското общество. Положихме основите  и успяхме да подпишем   споразумението за  културно сътрудничество между Великобритания и България. Съвместно с Британския съвет проправихме и пътя на много кадърни българчета да учат в елитните университети на Обединеното кралство.
Какво научихте за англичаните там?
Още преди да замина изчетох всичката възможна литература в България, свързана с народопсихологията на англичаните. Това беше с цел да се установяват по-лесно контакти и да се предпазвам от грешки в общуването с тях. Например малко хора знаят, че ако се отнесеш грубо с кучето или котката на английския ти домакин повече не би трябвало да разчиташ на нови срещи с него. Във връзка с това ми се наложи геройски да изтърпя хапането и облизването на двете кучета на внука на лорд Гладстон, когато го посетих в неговото имение в Уелс. Там трябваше да подбера ценни вещи и документи от големия приятел и защитник на българите след жестокостите на Априлското въстание. Те бяха показани на голяма изложба в Националния исторически музей в София в края на 1989 и началото на 1990 година.
Вие вече издадохте книга със спомени за Културно-историческото разузнаване и за дейността на І главно управление (сегашното НРС Бел.ред.) Какво не казахте там?
Не съм споменал имената на много сътрудници, голяма част от които  днес често се появяват в публичното пространство. Не мога да кажа и имената на задграничната ми агентура, защото е против всякакви етични и професионални правила. В книгата не са използвани архивни документи, а спомени въз основа на мои лични впечатления и участие. Тя е плод на двадесетгодишния ми опит във външнополитическото разузнаване.  
С какво се занимавате в момента?
Боря се с множествената склероза и от инвалидната си количка наблюдавам света и политическите нрави с единствената ми работеща част –  главата.
Някой търси ли ви, за да използва вашите знания в разузнаването и външната политика?
Отговорът е кратък. Не!
Какви книги четете? Имате ли любим автор?
Предимно историческа и най-вече мемоарна литература, но има един виц от поредицата за чукчите. Когато го попитали какви книги чете, той отговорил: “Я не читатель, я писатель” (смее се)…

ПОСЛЕДНИТЕ 5:

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=186

Posted by on окт. 5 2006. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.3031 лв
 CHF =  1.69321 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.1906 лв
100  RUB =  2.89942 лв
 USD =  1.66468 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.