ПЛАГИАТ ЛИ Е ХАРАЛАМБИ ПАНИЦИДИС?

Хараламби Паницидис (на снимката) е преподавател по история на философията в СУ „Св. Климент Охридски”. Чете лекционни курсове по следните учебни дисциплини: „Философия на Новото време – 19 в.“, „История на марксизма“, „История на Руската философия“ и др.  По повод последния му превод се получиха много тежки обвинения от реалния преводач на книгата, които предлагаме без редакторска намеса. Въпросът е може ли най-старото учебно заведение у нас да търпи подобни преподаватели, ако се докаже, че са плагиатствали и са ограбили труда на съвестен преводач и то по брутален начин, тъй като последния е сред живите? Министерството на културата е наградило Панадицис за превода!!! Какво става с наградата?

 Взима тайно някакви хлебчета и вино, и мед.“

Хараламби Паницидис

Прочетох интервюто „Когато устните и кожата си спомнят…“ на моя професор по философия и приятел Хараламби Паницидис, относно неговите преводи на Кавафис, дадено на Марин Бодаков (Култура – седмичник за изкуство, култура и публицистика, издание на фондация Комунитас – http://www.kultura.bg/bg/article/view/26531).

Понеже в горепосоченото интервю се споменават и моито преводи на Кавафис, съм принуден да отговоря. Цел на моя отговор не е анализ на творчеството на Кавафис, а защита на моя превод и критика на предложените преводи от Х. Паницидис. Също, статията няма за цел изчерпателен и аналитичен филологичен анализ на преводите на Х. Паницидис. За съжаление, не мога да отбегна сравнението на двата превода, но се постарах да бъда, колкото мога, справедлив и неутрален. Конкретно:

Хараламби Паницидис. (2017). Константинос Кавафис. Спомни си, тяло. София: Критика и Хуманизъм. ISBN 978 9545 587 211 2

и

Константинос Марицас. (2014). Константинос П. Кавафис, поеми 1896-1904, том 1. София: Иврай.

Константинос Марицас. (2014). Константинос П. Кавафис, поеми 1905-1915, том 2. София: Иврай.

Константинос Марицас. (2014). Константинос П. Кавафис, поеми 1916-1918, том 3. София: Иврай.

Константинос Марицас. (2014). Константинос П. Кавафис, поеми 1919-1933, том 4. София: Иврай.

Константинос Марицас. (2014). Константинос П. Кавафис, поеми 1877?-1923, том 5. София: Иврай.

Константинос Марицас. (2014). Константинос П. Кавафис, поеми 1886-1898, том 6. София: Иврай.

В началото на интервюто Х. Паницидис казва относно моите преводи: „Накрая не мога да не спомена и превода на Константинос Марицас, който обхваща всички стихотворения на Кавафис. Основната стратегия на преводача, както самият той експлицитно посочва в своя увод, е буквалният превод. Без да подценявам неговите усилия, ще си позволя бележката, че буквалният превод в много отношения не се съобразява с канона на езика, на който се превежда, и поради това в много отношения подобен превод може да заблуди читателя относно действителната интонация, смисловите и емоционални акценти на превеждания текст.”

Първо желая да поясня на читателя, че има много видове преводи. Проблемът е, че обикновено преводачът не казва какъв превод прави, но и в повечето пъти самият преводач не е наясно с вида на превода. Особено за Кавафис, важи следният цитат: „Съвършени преводачи: Представям си, че един признат преводач на Кавафис спецификата на езика му ще го въодушевѝ, а в същия момент ще го ужасѝ: тази единствена смес, която е малко катаревуса, малко демотика, малко цариградска, малко египетски гръцки. Следователно, неизбежен критерий за цеността на един превод не може да не е отдаването на тази езикова странност на чужд език. Познато ни е естествено, че в английските и френските преводи – на Edmund Keeley/Philip Sherrard и Юрсенар съответно – които основаха световната известност на Кавафис, не е вложено такова усилие за пренасяне на тази странност, колкото е положено за пренасянето на смисъла.“ (Панайотис Йоанидис, в. Та Неа, Атина, 1-2 юни, 2013).

Тоест, на никой език досега преводачът не се е постарал да предаде спецификата на езика на Кавафис. В моя превод се постарах да създам един кавафски български език, следвайки, колкото е възможно тази специфика, този негов странен гръцки език. Може би трябва да се роди българският Кавафис, за да създаде такъв странен език. И понеже аз не съм, реших да направя буквален превод, оправдавайки решението си още в увода: „Следвайки мнението на Г. Сеферис и думите на самия Кавафис, реших да преведа поемите буквално. Съвършената творба на изкуството е тази, при която нищо не може да се промени. Всеки цвят, всяка нота, всяка дума е неразделна и непроменлива част от творбата. Една промяна, и творбата пропада. Поемите са преведени буквално, спазвайки точния смисъл на думите, препинателните знаци и словореда. Постарах се да спазя римите, колкото е възможно, както и сричките, особено в поеми, където Кавафис използва стих с 15 срички. Жертвах ритъма, любимия ямб на поета.”

След горепосоченото обяснения, можем да минем към съществената част на статията. В увода на книгата с преводи на Кавафис „Спомни си, тяло”, Х. Паницидис заявява: „Подборът на стихотворенията в тази книга е непреднамерен и поради това може да изглежда донякъде и случаен. … Така, докато препрочитах стиховете на Кавафис в оригинал (случи се така, гръцкият и българският да са еднакво родни езици за мен), оставах с усещането, че те заслужават един нов превод.“

Ще направя две забележки. Първо, Кавафис не заслужава случаен подбор на стихотворенията. Кавафис е философски, исторически и еротичен поет. В дъното на поезията му се крие ирония. Кой Кавафис се представя чрез случайно избрани стихотворения? И второ, Х. Паницидис косвено не приема старите преводи, включителни и моите, и предлага нови, имайки предвид по-добри преводи.

Нека видим тези по-добри преводи на случайните преведени стихотворения:

Стени

Стихотворението е римувано (рима 1-3, 2-4, 5-7, 6-8). Даже тук Кавафис прави показ на техника, римува с цели думи: αιδώ-εδώ, τείχη-τύχη, είχον-ήχον, προσέξω-έξω. Римата липсва в новия превод на Х. Паницидис.

Един старец

Стихотворението е римувано (рима 1-2, 3-6, 4-5, 7-8, 9-12,10-11, 13-14, 15-18, 16-17). Римата липсва в новия превод на Х. Паницидис.

Свещи

Прилагам и двата превода, за да ги сравни читателят:

На бъдещето дните стоят пред нас

като редица от свещици запалени –

златни, топли и игриви свещици.

 

Миналите дни назад остават,

една тъжна линия от свещи загаснали

по-близките димят все още,

студени свещи, разтопени и криви.

 

Не искам да ги гледам; натъжава ме видът им,

натъжава ме и първата им светлина да помня.

Напред гледам към запалените ми свещи.

 

Не искам да се обърна, за да не видя и се ужася

колко бързо тъмната линия се удължава,

колко бързо загасналите свещи се увеличават.

 

Превод К. Паницидис, 2017.

На бъдещето дните стоят пред нас

като един ред свещички запалени –

златни, топли, и жизнени свещички.

 

Миналите дни назад остават;

една тъжна линия свещи загасени

по-близките пускат дим все още,

студени свещи, разтопени, и прегърбени.

 

Не искам да ги гледам; натъжава ме видът им,

и ме натъжава първата им светлина да помня.

Напред гледам запалените ми свещи.

 

Не искам да се обърна да не видя и се ужася

колко бързо дето тъмната линия се удължава,

колко бързо дето загасналите свещи нарастват.

 

Превод К. Марицас, 2014.

Без думи…

Душите на старците

Стихотворението е римувано (рима 1-8, 2-3, 4-5, 6-7). Рима има само 2-3: душите-бедните и 4-5: водят-обичат при новия превод на Х. Паницидис.

Прозорците

Стихотворението е римувано (рима 1-2, 3-8, 4-7, 5-6). Римата липсва в новия превод на Х. Паницидис.

Термопили

Независимо ако някой знае или не знае творчеството на Кавафис, две стихотворения са емблематични за Поета: „Термопили“ и „Итака“. Особено „Термопили“-те са свързани с Леонид и 300-та. Стихотворението започва с двустишието:

Чест за онези, които във живота си

избират и пазят Термопили.

Превод Х. Паницидис, 2017.

Чест за онези, които в живота си

определиха и пазят Термопили.

Превод К. Марицас, 2014.

Не мога да проумея, как Х. Паницидис превежда ώρισαν (= определиха) като избират! Най-силната дума в най-силното стихотворение на Кавафис в превода на Х. Паницидис загубва смисъла си. Защо? – Не мога да си обясня!

Също, в края на стихотворението Х. Паницидис не превежда повторението на думата „накрая:

че Ефиалт накрая ще се появи,

и мидяните най-сетне ще преминат.

Превод Х. Паницидис, 2017.

че Ефиалт ще се появи накрая,

и мидяните накрая ще преминат.

Превод К. Марицас, 2014.

В очакване на варварите

Прилагам и двата превода, за да ги сравни читателят:

– Защо императорът ни толкова рано стана,

и седи пред най-голямата порта на града,

на трона си, тържествен, сложил короната?

– Защото варварите ще пристигнат днес.

И императорът очаква да приеме

водача им. Даже е приготвил

да му даде един пергамент. Там

му е написал много титли и имена.

Превод Х. Паницидис, 2017.

– Защо императорът ни толкова рано стана,

и седи на града пред най-голямата порта

върху трона, официален, носейки короната?

– Защото варварите ще пристигнат днес.

И императорът чака да приеме

водача им. Даже приготвил

за да му даде един пергамент. Там

му написал титли много и имена.

Превод К. Марицас, 2014.

Без думи…

Гласове

Прилагам и двата превода, за да ги сравни читателят:

Съвършени гласове и любими

на онези, които умряха, или на онези, които

за нас са изгубени като мъртвите.

Понякога те в сънищата ни говорят;

понякога във мислите си умът ги чува.

И със звука им за миг се връщат

отгласи от първата поезия на живота ни –

като музика – в нощта – далечна, която глъхне.

Превод Х. Паницидис, 2017.

Идеални гласове и любими

на тези които умряха, или на тези които са

за нас изгубени като умрелите.

Някога в сънищата ни те говорят;

някога в мислите си ги чува мозъкът.

И със звука им за един миг се връщат

звуци от първата поезия на живота ни –

като музика, през нощта, далечна, която гасне.

Превод К. Марицас, 2014.

Без думи…

Желания

Стихотворението е римувано (рима 1-4, 2-6, 3-5). Римата липсва в новия превод на Х. Паницидис.

Еднообразие

Стихотворението е римувано (рима 1-3, 2-4, 5-7, 6-8). Римата липсва в новия превод на Х. Паницидис.

Тиански Скулптор

Прилагам и двата превода, за да ги сравни читателят:

Патрокъл (малко ще го пооправя).

Близо до жълтеникавия мрамор

онези отломки – е Цезарион.

А сега се занимавам от доста време

да направя един Посейдон. Мисля

Превод Х. Паницидис, 2017.

Патрокъл (малко ще го пооправя).

Близко до мрамора жълтеникав

тези парчета, е Цезарион.

А сега се занимавам от време доста

да направя един Посейдон. Обмислям

Превод К. Марицас, 2014.

Без думи…

Стихотворение завършва с римите 22-24, 23-25, които липсват в превода на Х. Паницидис.

Йонийско

Прилагам и двата превода, за да ги сравни читателят:

Задето им счупихме статуите,

задето ги изгонихме от храмовете им,

съвсем не умряха от това боговете.

О, земя Йонийска, теб още обичат,

теб душите им си спомнят още.

Щом августовско утро върху теб изгрее

в атмосферата ти преминава сила от живота им;

и понякога ефирен юношески образ,

неясен, минава бързо,

над хълмовете ти и се отдалечава.

Превод Х. Паницидис, 2017.

Понеже счупихме статуите им,

понеже ги изгонихме от храмовете им,

съвсем не умряха за това боговете.

О, земя на Йония, теб обичат още,

теб душите им си спомнят още.

Щом изгрее върху теб утро августовско

в атмосферата ти се пронизва трепет от живота им;

и понякога ефирен юношески образ,

неопределен, с ритъм бърз,

над хълмовете ти минава.

Превод К. Марицас, 2014.

Без думи…

Итака

да учиш и да се научиш от образованите.

Превод Х. Паницидис, 2017.

да се научиш и да се научиш от знаещите.

Превод К. Марицас, 2014.

Кавафис използва повторенията в стихотворенията си и те са характерни за неговата поезия. За съжаление много малко преводачи оставят повторенията в превода. Х. Паницидис не е изключение; даже в „Итака“ не превежда повторението „да се научиш и да се научиш“, а го променя. Защо?

Опасностите

Прилагам и двата превода, за да ги сравни читателят:

Казал Миртѝас (сирийски студент

в Александрия при царуването

на Август Констант и Август Константин,

полуезичник и полухристиянин):

«Укрепнал с познание и учене,

аз от страстите си не се боя като страхливец.

Тялото си на удоволствията ще дам,

на насладите мечтани,

на най-дръзките еротични желания,

на сластните пориви на кръвта ми, без

никакъв страх, защото щом поискам –

а ще имам желание, укрепнал както ще съм

със познание и учене –

в критичните моменти отново ще намирам

духа си, както преди, аскетичен.»

Превод Х. Паницидис, 2017.

Казал Миртиас (сирийски студент

в Александрия; при царуването

на август Констант и август Константин;

отчасти езичник, и отчасти християнизиращ);

«Подсилен с теория и начетеност,

аз от страстите си не се плаша като страхливец.

Тялото ми на удоволствията ще дам,

на насладите мечтани,

на най-дръзките еротични желания,

на сладострастните на кръвта ми пориви, без

никакъв страх, защото когато поискам –

и ще имам желание, подсилен

като ще съм с теория и начетеност –

в критичните моменти ще намирам отново

духа си, както преди, аскетичен.»

Превод К. Марицас, 2014.

Без думи…

Връщай се

В това стихотворение Кавафис прави умишлена граматична грешка. Звуково удължава неправилно заповедната форма на глагола “връщам се” – “връщай се” (гр. επέστρεφε, вместо правилното: επίστρεφε), за да изрази съответна продължителност на чувството във времето. Връщай се непрекъснато – връщаи се! На български може да се удължи “й”-то в “и”.

Прилагам и двата превода за да ги сравни читателят:

 

 

Връщай се често и ме вземай,

любимо чувство връщай се и вземай ме –

когато се събужда споменът на тялото,

и някогашното желание пронизва пак кръвта;

когато устните и кожата си спомнят,

и усещат ръцете, сякаш ги докосват пак.

Връщай се често и ме вземай през нощта,

когато устните и кожата си спомнят…

Превод Х. Паницидис, 2017.

Връщаи се

 

Връщаи се често и взимай ме,

любимо чувство връщаи се и взимай ме –

когато се събужда на тялото паметта,

и желание минало влиза пак в кръвта;

когато устните и кожата си спомнят,

и чувстват ръцете като че ли ги докосват пак.

Връщаи се често и взимай ме през нощта,

когато устните и кожата си спомнят…

Превод К. Марицас, 2014.

Без думи… Преводачът Х. Паницидис не е видял и не е превел нарочната граматична грешка на Кавафис.

Отидох

Прилагам и двата превода, за да ги сравни читателят:

Не се обвързах. Отидох и изцяло се оставих.

На удоволствията, които – полуреални,

полуизмислени – в ума ми бяха,

отидох в осветената нощ.

И пих от силни вина, както

пият смелите в насладата.

Превод Х. Паницидис, 2017.

Не се ограничих. Изцяло се оставих и отидох.

При удоволствията, дето наполовина реални,

наполовина въртящи се в мозъка ми бяха,

отидох вътре в осветената нощ.

И пих от силни вина, както

пият само смелите в насладата.

Превод К. Марицас, 2014.

Без думи…

Тук Х. Паницидис губи смисъла на стихотворението. Едно е „Изцяло се оставих и отидох“ и съвсем различно е „Отидох и изцяло се оставих“. Смяната на словореда промени „изцяло“ смисъла на фразата.

Една нощ

Прилагам и двата превода, за да ги сравни читателят:

Стаята беше бедна и долнопробна,

скрита над съмнителната таверна.

От прозореца се виждаше уличката,

мръсна и тясна. Отдолу

се чуваха гласовете на някакви работници

които играеха карти и се веселяха.

И там, на обикновеното, скромно легло

имах тялото на любовта, имах устните,

чувствени и розови, на опиянението –

сбъдването на такова опиянение, че и сега

когато пиша – след толкова години –

в самотния ми дом, пак се опиянявам.

Превод Х. Паницидис, 2017.

Стаята беше бедна и долнопробна,

скрита над съмнителната таверна.

От прозореца се виждаше сокакът,

нечистият и тесният. Отдолу

идваха виковете на някакви работници

дето играеха карти и дето гуляеха.

И там върху обикновеното, скромното легло

имах тялото на любовта, имах устните

сладострастни и розови на опиянението –

розовите на едно такова опиянение, което и сега

когато пиша, след толкова години!,

в самотния ми дом, се опиянявам пак.

Превод К. Марицас, 2014.

Без думи…

Когато се пробуждат

Прилагам и двата превода, за да ги сравни читателят:

 

 

Постарай се да ги запазиш, поете,

колкото и да са малко нещата дето остават.

На еротизма ти виденията.

Сложи ги, полускрити, във фразите си.

Постарай се да ги задържиш, поете,

когато в ума ти се пробуждат

през нощта или сред блясъка на пладнето.

Превод Х. Паницидис, 2017.

Когато се възбуждат

 

Постарай се да ги запазиш, поете,

колкото и да са малко нещата дето се спират.

На еротиката ти виденията.

Сложи ги, полускрити, във фразите си.

Постарай се да ги запазиш, поете,

когато се възбуждат в мозъка ти

през нощта, или в блясъка на пладнето.

Превод К. Марицас, 2014.

Без думи…

Смяната на „възбуждат“ с „пробуждат“ губи цялостно смисъла на стихотворението.

На улицата

Прилагам и двата превода, за да ги сравни читателят:

Симпатичното му лице, малко бледо;

кафявите му очи, сякаш уморени;

двадесет и петгодишен, но изглежда по-скоро

на двайсет;

с нещо артистично в облеклото –

някакъв цвят на вратовръзката, форма на яката –

върви безцелно по улицата,

все още като хипнотизиран от греховната

наслада,

от многото греховна наслада, дето получи.

Превод Х. Паницидис, 2017.

Симпатичното му лице, комат бледо;

кафявите му очи, сякаш уморени;

двадесет и пет годишен, но прилича повече

на двадесет;

с нещо артистично в облеклото

–някакъв цвят на вратовръзката, формата на яката–

безцелно върви по улицата,

още като хипнотизиран от разюзданата наслада,

 

от многото разюздана наслада дето придоби.

Превод К. Марицас, 2014.

Без думи…

Сиви

Прилагам и двата превода, за да ги сравни читателят:

Гледайки един опал полусив,

си спомних две хубави сиви очи,

дето видях – ще е било преди двайсет години…

……………………………….

Обичахме се за един месец.

После замина, струва ми се, за Смирна,

за да работи там и вече не се видяхме.

Ще са погрознели – ако е жив – сивите очи;

ще се е развалило красивото лице.

Памет моя, запази ги ти, каквито бяха.

И памет, каквото можеш от тази ми любов,

каквото можеш, върни ми тази вечер.

Превод Х. Паницидис, 2017.

Гледайки един опал полусив

си спомних две хубави сиви очи

дето видях; ще е било двадесет години преди…

……………………………….

За един месец се обичахме.

После замина, предполагам за Смирна,

за да работи там, и вече не се видяхме.

Ще са огрознели – ако е жив – сивите очи;

ще се е развалило красивото лице.

Памет моя, запази ги ти както бяха.

И, памет, каквото можеш от любовта ми тази,

каквото можеш донеси ми тази вечир(1).

Превод К. Марицас, 2014.

Без думи…

  1. В стихотворението вместо правилното απόψε (=вечер), Кавафис използва формата απόψι („и“ вместо „е“). В превода и аз написах неправилно думата – „вечир“. Може би Х. Паницидис не е забелязал тази форма на думата.

Тъй дълго се взирах

Прилагам и двата превода, за да ги сравни читателят:

 

 

В красотата тъй дълго се взирах,

че зрението ми е изпълнено с нея.

Очертания на тялото. Червени устни.

Сладострастни крайници.

Коси, сякаш взети от гръцки статуи,

винаги красиви, дори несресани,

и падат леко върху белите чела.

Лица на обичта, както ги искаше

поезията ми… в нощите на младостта ми,

в нощите ми тайно срещнати..

Превод Х. Паницидис, 2017.

Така се взирах

 

В красотата така се взирах,

че е пълен с нея погледът ми.

Линии на тялото. Червени устни.

Удове сладострастни.

Коси като от статуи гръцки взети;

винаги красиви, даже и несресани,

и падат, малко, върху белите чела.

Лица на обичта, както ги желаеше

поезията ми… в нощите на младостта ми,

в нощите ми, тайно, срещнати..

Превод К. Марицас, 2014.

„Сладострастни крайници“…! Без думи…

Край къщата

Прилагам и двата превода, за да ги сравни читателят:

И вчера

щом минах по улицата стара,

веднага се разкрасиха от обаянието на любовта

магазините, тротоарите, камъните

и стени, и балкони, и прозорци;

нищо грозно не остана там.

И както стоях и гледах вратата,

докато стоях и замръкнах край къщата,

цялата ми същност издаваше

запазеното сладостно вълнение.

Превод Х. Паницидис, 2017.

И вчера

щом минах по улицата стара,

веднага се разкрасиха от обаянието на любовта

магазините, тротоарите, камъните,

и стени, и балкони, и прозорци;

нищо грозно не остана там.

И както стоях, и гледах вратата,

и стоях, и замръкнах край къщата,

същността ми цяла отдаваше

запазеното сладострастно вълнение.

Превод К. Марицас, 2014.

Без думи…

Съседната маса

Прилагам и двата превода, за да ги сравни читателят:

Ще е едва на двайсет и две години.

И все пак съм сигурен, че преди почти толкова

години се насладих на същото това тяло.

Съвсем не е еротична възбуда.

А и само преди малко влязох в казиното;

нямах даже време, за да се напия.

На същото тяло се насладих.

И ако не си спомням, къде – една моя забрава

нищо не означава.

А сега, ето, дето седна на съседната маса,

познавам всяко движение, което прави –

и под дрехите

голо любимото тяло виждам отново.

Превод Х. Паницидис, 2017.

Ще е само двадесетгодишно.

И все пак аз съм сигурен, че равни

години преди, на същото това тяло се насладих.

Съвсем не е еротично възбуждане.

И само преди малко влезнах в казиното;

нямах време за да пийна много.

На същото тяло се насладих.

И ако не си спомням, къде – една моя забрава

не означава.

Но сега, да, дето седна на съседната маса

познавам всяко движение дето прави –

и под дрехите

голи любимите удове виждам пак.

Превод К. Марицас, 2014.

Трябва да призная, че грешката във възрастта е моя – „Ще е едва на двайсет и две години.“

Без думи…

Да остане

Прилагам и двата превода, за да ги сравни читателят:

В един ъгъл на таверната;

зад дървената преграда.

Освен нас двамата, заведението бе съвсем празно.

Газена лампа едва го осветяваше.

Спеше до вратата измореният прислужник.

Превод Х. Паницидис, 2017.

В един ъгъл на механата;

зад дървената преграда.

Освен нас двамата заведението бе съвсем празно.

Една газена лампа едва го осветяваше.

Спеше, до вратата, измореният слуга.

Превод К. Марицас, 2014.

Без думи…

За да дойдат

Прилагам и двата превода, за да ги сравни читателят:

 

 

Една свещ стига. Слабата ѝ светлина

подхожда по-добре, ще е по-приятно

щом дойдат на любовта, когато дойдат сенките ѝ.

Една свещ стига. Стаята тази вечер

да не е много осветена. Сред мечтите изцяло

и внушението, и с малкото светлина –

сред мечтите тъй ще помечтая

за да дойдат на любовта, за да дойдат сенките ѝ.

Превод Х. Паницидис, 2017.

За да дойдат –

 

Една свещ стига. Светлината ѝ слабата

подхожда по-добре, ще е по-приятно

щом дойдат на Обичта, щом дойдат Сенките.

Една свещ стига. Стаята тази вечер

да няма светлина много. Вътре в бляна изцяло

и внушението, и с малкото светлина –

вътре в бляна така ще мечтая

за да дойдат на Обичта, за да дойдат Сенките.

Превод К. Марицас, 2014.

Тук смяната на „бленуване“ с „мечтаене“ доведе Х. Паницидис до: „сред мечтите тъй ще помечтая“, вместо правилното „вътре в бляна така ще мечтая“.

Без думи…

Началото им

Но пък животът на художника как спечели.

Утре, вдругиден, или след години ще се напишат

стиховете силни, дето тук бе началото им.

Превод Х. Паницидис, 2017.

Обаче на твореца как спечели животът.

Утре, други ден, или след години ще се напишат

стиховете силни дето тук беше началото им.

Превод К. Марицас, 2014.

Драги Х. Паницидис, обикновено поетът пише стихове, не художникът.

Без думи…

Внесох в изкуството

Прилагам и двата превода, за да ги сравни читателят:

 

 

Седя и бленувам. Желания и чувства

внесох в Изкуството – някак неясни

лица или фигури; на любови незавършени

някак несигурни спомени. Нека се оставя на него.

 

Умее да представя облика на красотата;

почти недоловимо допълвайки живота,

свързвайки впечатления, свързвайки дните ни.

Превод Х. Паницидис, 2017.

Принесох в Изкуството

 

Седя и бленувам. Желания и чувства

принесох в Изкуството – някакви полусъзрени,

лица или линии; на ероси безцелни

някакви несигурни спомени. Нека се оставя

на него.

Знае да създаде Образ на Красотата;

почти недоловимо живота допълвайки,

съчетавайки впечатления, съчетавайки дните.

Превод К. Марицас, 2014.

Без думи…

В една стара книга

Прилагам и двата превода, за да ги сравни читателят:

 

 

Защото беше явно, гледайки творбата

(лесно се усещаше идеята на художника),

че за тези, които обичат някак здравословно,

и само в позволеното остават,

не бе предназначен юношата

на картината – с кастеняви, тъмни очи;

с изтънчената красота на лицето –

красотата на аномалните привличания;

с идеалните устни, носещи

наслада за любимото тяло;

с идеалните му форми, създадени за легла

които безсрамни всекидневният морал нарича.

Превод Х. Паницидис, 2017.

В една книга стара –

 

Защото беше явно гледайки творбата

(лесно се чувстваше идеята на художника)

че за тези, които обичат някак си здравословно,

във всичко позволено оставайки,

не беше предназначен юношата

на картината – с кафяви, тъмни очи;

с на лицето му подбраната красота,

красотата на ненормалното привличане;

с идеалните устни дето принасят

насладата на любимо тяло;

с идеалните удове създадени за легла

дето безсрамни ги нарича текущата етика.

Превод К. Марицас, 2014.

Без думи…

Темет от Антиохия; 400 г. сл. Хр.

Прилагам и двата превода, за да ги сравни читателят:

Една обич на Темет изразяват стиховете,

красива и достойна за него. Ние, посветените

приятелите близки; ние, посветените

знаем за кого написани са стиховете.

Антиохийците незнаещи четат Емонѝд.

Превод Х. Паницидис, 2017.

Една обич на Темет поемата изразява,

красива и достойна за него. Ние посветените

приятелите му близки; ние посветени

познаваме за кого са написани стиховете.

Незнаещите антиохийци четат, Емонид.

Превод К. Марицас, 2014.

Без думи…

Двайсет и петата година от живота му

Прилагам и двата превода, за да ги сравни читателят:

 

 

Ходи в таверната редовно,

където се бяха запознали миналия месец.

Попита; но нищо не знаеха, за да му кажат.

От думите им разбра, че се беше запознал

с някакъв напълно непознат;

един от многото непознати и съмнителни

младежки фигури, които минаваха оттам.

Превод Х. Паницидис, 2017.

25-та година от живота му

 

Ходи в таверната редовно

дето се бяха запознали миналия месец.

Попита; но не знаеха нищо да му кажат.

От думите им, разбра че се беше запознал

с един съвсем непознат субект;

един от многото непознати и съмнителни

младежки образи дето оттам минаваха.

Превод К. Марицас, 2014.

Без думи…

На италиански бряг

Прилагам и двата превода, за да ги сравни читателят:

Кѝмос Менедору, италианец млад,

животът си прекарва сред забавления;

както са свикнали онези от Велика Гърция

сред големите богатства отгледани младежи.

Но днес е много, въпреки природата си,

замислен и намръщен. Близо до брега,

с безкрайна меланхолия гледа как разтоварват

корабите с плячката от Пелопонес.

Трофеите гръцки; плячката от Коринт.

О, днес наистина не е естествено,

не е възможно италианският младеж

да има за забавление отсъствието на желание.

Превод Х. Паницидис, 2017.

Кимос Менедору, италианец млад,

живота си прекарва сред развлечения;

както са свикнали тези от Велика Гърция

в многото богатства възпитани младежи.

Но днес е много, въпреки природата си,

замислен и притеснен. Близо до брега,

с голяма меланхолия гледа дето разтоварват

корабите с плячката от Пелопонес.

Трофеи гръцки; плячката от Коринт.

О, днес наистина не е желателно,

не е възможно италианският младеж

да има за развлечения никакво желание.

Превод К. Марицас, 2014.

Тук Х. Паницидис прави и граматична грешка: „животът си прекарва сред забавления”, вместо правилното: „живота си прекарва сред забавления”.

Без думи…

Болестта на Клит

Няма да цитирам преводите на стихотворението – вярвам, че вече е безмислено. Но ще цитирам стиха, който ми даде идеята за заглавието на статията:

Взима тайно някакви хлебчета

и вино, и мед.

Носи ги пред идола. Каквито откъси помни

от молитвата, пее; начални, средни. Глупавата,

не се сеща, че черният демон малко го интересува

дали ще оздравее или няма да оздравее

един християнин.

Превод Х. Паницидис, 2017.

Взима тайно някакви оброчни хлебчета,

и вино, и мед.

Носи ги пред идола. Колкото помни части

от молитвата пее; оттук-оттам. Глупавата

не чувства, че черният демон малко се интересува

ако оздравее или ако не оздравее

един християнин.

Превод К. Марицас, 2014.

 

Тук Х. Паницидис прави и граматична грешка: „че черният демон малко го интересува”, вместо правилното: „че черния демон малко го интересува”

Мнението на Кавафис за преводите, както го описва Ягос Пиеридис в книгата си: Γιάγκος Πιερίδης, Καβάφης, Δωδεκάτη ώρα, Αθήνα 1965 г., (Кавафис, Додекати ора, Атина), с. 59: «Трепереше всеки път, когато му представяха преведени негови поеми. Внимателен и взискателен, какъвто беше, трудно можеше да го задоволи една френска или английска интерпретация. Молеше преводача да му прочете превода и горко му, ако нямаше силата да издържи на прегледа. Трябваше да има здрави нерви преводачът, за да приеме мъдрите нападения и отговаря за всеки стих, за всяка негова дума. С преводачите от чужбина се беше примирил, но не ги оставяше на мира. Когато преди години бе издадена френска антология на новогръцките поети от някой си Жан Мишел, Кавафис се възмути. Преводачът, представяйки на френските читатели «Чакайки Варварите», написал, че двамата консули и преторите излезли … «coiffés en toques».

Става дума за двата стиха:

«Γιατί οι δυο μας ύπατοι κ’ οι πραίτορες εβγήκαν

σήμερα με τις κόκκινες τις κεντημένες τόγες∙»

(– Защо двамата ни консули и преторите излязоха

днес с червените, бродирани тоги;)

Кавафис с иронична усмивка отбеляза:

– Малко трудно е в онази епоха да са носили на главата «шапчици ток». И особено мъжете. И как са ги носили тези шапчици. С перо, без перо, как; трябваше многоуважаемият да го каже.»

 

А какво би казал Кавафис за „някакви-те хлебчета“ на Х. Паницидис? Може би: „Какви хлебчета? Бели, черни, пълнозърнести; трябваше многоуважаемият да го каже.“

Драги Х. Паницидис, хлебчетата са „оброчни“ и дълбоко се надявам „черния демон малко да го интересува“ кой какво превежда (и редактира)!

 

В кръчмите

 

Прилагам и двата превода, за да ги сравни читателят:

 

Във кръчмите и бардаците

на Бейрут се въргалям. Не исках да живея

в Александрия. Изостави ме Тамѝд;

и тръгна на префекта със сина за да придобие

вила на Нил и палат в града.

Не ставаше да живея в Александрия.

Във кръчмите и бардаците

на Бейрут се въргалям. В долнопробно пиянство

преживявам низко.

Превод Х. Паницидис, 2017.

В кръчмите и бардаците

на Бейрут се въргалям. Не исках да живея

в Александрия аз. Изостави ме Тамид;

и тръгна с на Префекта сина за да придобие

една вила на Нил, един палат в града.

Не стана да живея в Александрия аз. –

В кръчмите и бардаците

на Бейрут се въргалям. В долнопробно пиянство

преживявам низко.

Превод К. Марицас, 2014.

Без думи…

Заключение:

Не знам и не мога да преценя какво „внася в изкуството“ новият превод на случайно избраните стихотворения на Кавафис от Х. Паницидис. Може би стойността е, че „изданието е спечелило конкурс на Министерството на културата“, както пише в книгата. Но не се уточнява какъв конкурс. Може би за редакция, защото не мога да повярвам, че е за превод.

Надявам се, че читателят може правилно да извади своя собствена оценка.

С уважение

Костас Марицас

Ноември, 2017 год.

 

Общество.нет (цитирането на автора, изданието и активните линкове са задължителни)

Заглавието е на редакцията.  Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=13598

Posted by on Ное. 14 2017. Filed under Скандално. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.26158 лв
 CHF =  1.68475 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20226 лв
100  RUB =  2.83669 лв
 USD =  1.66468 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.