Писателят Петър Христозов: У НАС ВЛАСТТА УПРАВЛЯВА В ИМЕТО НА ВИМЕТО

Петър Христозов е роден в Борисовград през 1935 г. Достига до чин генерал-полковник в съветското военно разузнаване. Работил е на дълбоко прикритие в САЩ, Франция, Швейцария, Ватикана и Израел. Възпитаник на Езуитския Орден или както сега се нарича Конгрегация за разпространение на вярата. Доктор е по биофизика на Лионската политехника.

Довереник на бившия министър-председател на Франция генерал Пиер Месмер. Носител на 4 съветски бойни ордена и офицер на Чуждестранния легион. На 23 май 2006 г. с указ №222 от 18.05.2006 г. на президента Георги Първанов е награден с орден „Стара планина” – първа степен с лента за заслуги в българската култура. За 17 години от 1989 г. до 2006 г. е написал и издал 65 книги. Член на СБП, на СБЖ и МОЖ в Париж. Един от създателите на съвременния български политически роман. Превеждан на най-говоримите световни езици. След излизане от печат, всяка негова книга се поръчва от библиотеката на Държавния департамент на САЩ. В последните си книги „Кой има изгода”, „Кирливите ризи на националната сигурност”,  „Да убиеш себе си”, „Власт назаем” и „Излишният човек” Петър Христозов направи разтърсващи  разкрития за срастването на подземния свят с част от политическия и административния елит на България. Респектиращ анонс получи подготвяно за печат документално-художествено произведение със заглавие „Опус на българската контрабанда”.  В него  са проследени генезисът и развитието на митническата мафия в България, която според автора е основният генератор на политическата корупция у нас.

 

– Господин Христозов, в някои медии вече се появиха откъси от новата Ви творба „Опус на българската контрабанда”. Какъв е този интерес у вас към тази тема, която пронизва като червена нишка  цяла поредица Ваши романи? А сега й посвещавате и самостоятелна книга!
– Множество факти за българските митници и скандални личности в тях съм изнасял и в предишни мои творби, но в  „Опус на българската контрабанда” съм събрал в една завършена мозайка една доста богата картина, които дават реална представа за митническия октопод, който опасно е надкрачил с многобройните си пипала  пределите на едно българско ведомство. Книгата ми е изградена върху изцяло достоверна информация, която съм събирал през зрелия си живот в лични контакти и като оперативен работник. Можете да не се съмнявате, че постоянно си „сверявам часовника” с известни политици, журналисти, финансисти, криминалистии и с наистина много митнически служители, които сами ме търсят с многобройни факти и документи предвид ангажираността ми към конкретната проблематика.
– Не се ли страхувате да осветявате публични персони и да бичувате язвите така открито?
– Тази дейност е много неблагодарна и същевременно  благородна, защото журналистите и писателите са съвестта на обществото и трябва да му поднасят истините в прав текст дори с цената на риск. Твърденията ми почиват на богати документални, агентурни и библиографски източници. Разполагам и с изключително ценен снимков материал, голяма част от който ще намери място на страниците на книгата. Може би не знаете, но изнасяните от мен скандални факти никога не са били оспорени в съда или в медийното пространство. Напротив, животът е потвърдил всичко, като немалка част от „героите” ми вече са в затвора или ги е сполетяла още по-незавидна съдба. Ще ви споделя, че за „Опус на българската контрабанда” вече имам предварители заявки от националните библиотеки на държави, определяни като Велики сили, както и от няколко могъщи оперативни служби. Убедено вярвам, че героите на документалния ми роман ги чакат драматични съдебни саги и вероятно продължителен престой зад решетките.
– Техните имена известни ли са на широката публика?
– Става дума за един широк кръг от хора, които са назовани с истинските им имена. Някои от тях не са познали шумната слава, а други често са в светлината на прожекторите.  В България не от вчера действа организирана митническа мафия, чийто основен стълб е вкоренен в ръководството на Агенция „Митници”. И понеже рибата наистина се вмирисва от главата, нямаше как несменяемият директор на българските митници Асен Асенов да не се превърне в главен герой на повествованието. Това е човекът на групировките и на всяка нова власт, която ги закриля в името на вимето. Безпардонно консумиращ своя пост, на който е поставен и оставен, за да мълчи и да се съгласява, да пита какво трябва да прави и колко да носи. Още преди да хване кормилото на митниците, е замесен в две големи афери като длъжностно лице в качеството си на директор на дирекция „Митнически режими и процедури”. Това са захарната афера, свързана с „Бартекс”, и спиртната афера. При първата – промишлени количества захар изчезват край Бургас, защото били „отмити” от дъждове. При втората пък спиртът уж се изпарил в атмосферата. А истината е, че в Обединени захарни заводи – Горна оряховица са били внесени много по-големи количества спирт от първоначално декларираните, за които впоследствие е взето решение да бъдат оправдани с фири и „естествени” загуби. Подписът на Асенов стои и под двата административни акта. Министерството на финансите губи и двете дела в съда. Ала това, което държавата губи, „Мултигруп” го печели. Печелят и внедрените от корпорацията в държавната администрация  изпълнители. Като директор, наложен от НДСВ, Асенов  неотклонно провежда генералната контрабандна линия, гласувана с пълно болшинство на яхтата край Монако. За целта разставя на възлови гранични пунктове и вътрешни бюра свои компрометирани доверители, които покровителства със зъби и нокти. Така например, в края на октомври миналата година, той най-хладнокръвно, без да му трепне окото, излъга привикалите го за изслушване депутати от парламентарната комисия за борба срещу корупцията, че не бил информиран за водено наказателно производство срещу издигнатата от него Маргарита Пецанова. И то при положение, че не само 2 години подред не я отстранява временно от служба, както го задължава законът, докато срещу нея тече разследващо я за злоупотреби за 10 милиона лева следствие, но дори отказва най-предизвикателно да изпълни нареждането за това и на софийската прокуратура. Десни ръце на Асенов бяха и назначената от него за директор и по-късно убита Шинка Манова и скандално известният агент на Второ главно и на „Краун ейджънтс” Димитър Толев. Според информация от службите първата е била касиер на контрабандните милиони, а вторият – тактик на рекета върху вносителите чрез контролираните от него мобилни митнически групи. Асенов е одобрявал всичко, с едничкото условие никой да не знае, че той знае. Няма как да пропуснем и прословутия кумец на Асенов – Иван Кожухаров, наричан от подчинените си Пингвина. Това е  човекът-фантом с две работни места по заповед на кума си. Едното в Централното софийско управление – като началник на отдел „Внос и износ на стоки”, а другото като зам.-началник на Митница Калотина. Според оперативна информация през последната година оттам минава основната контрабанда на цигари, наркотици, навлизащи през Кулата китайски стоки и главно навлизащо през Капитан Андреево турско карго. Колкото и невероятно да звучи, защото не Турция е западната съседка на България. Но пък Пингвина е най-довереният на Асенов и всякакви оттечки от нерегламентираните плащания са изключени. Въпреки, че Калотина е гранична митница и би тябвало главно да транзитира чуждестранни стоки към вътрешните митници, там се обмитяват товари, влезли през други гранични учреждения, в това число и Капитан Андреево. Манипулативното обяснение на Асенов, че в Калотина се обмитявали само 1,5 процента от стоките, дестинирани от други гранични митници, е само половината от истината. Другата половина, спестена по понятни причини, е тази, че делът на турското карго в структурата на общия внос на чуждестранни стоки у нас е много малко над 1,5 на сто! Което значи, че към известната като „Първа частна митница Калотина” са дестинирани именно стоките с най-висок корупционен потенциал – факт, който бе потвърден от бившия шеф на „Краун Ейджънтс” в България Франк Фъргюсън. На семинар в Сандански, той бе цитиран от медиите да казва, че най-много загуби България търпи от вноса на турски и китайски стоки, които са декларирани със занижена стойност или въобще не се обявяват.
– А не избухна ли наскоро и един друг скандал, свързан с малко по-различна схема за източване на бюджета? Заговори се, че митничарите си имали второ Илиенци, наречено Гурмазово…
– Да, така е. Дори се и писа. Това е една потресаваща история. Само че, пресата съвсем слабо открехна завесата. В „Опус на българската контрабанда” съм включил и една специална глава за тази далавера, озаглавена „Призрачните складове”. И всичко е вярно, всичко е по оперативни данни на ГДБОП. Момчетата работят, но и тях ги заплашват. А в Агенция „Митници” ту си затварят очите, ту си приписват заслугите на антимафиотите. Нишката тръгна от прочутото тържище в Димитровград. Това са факти с цифри. Изчезнали са 1800 тира със стоки от Дубай, Китай и Турция. Но има и по-лошо. Дано да съм лош пророк, но очаквам след някоя друга година да започнат да падат върху  чуждестранните туристи черноморските хотели с некачествения турски цимент, безконтролно вкарван през Малко Търново. Когато митничарите проспиват не един-два, а хиляди камиони, прекосяващи границата не един ден, а една година, в това няма нищо случайно, за което да не знаят най-големите им шефове. Не е случайност и насмукала се въшка да излезе на челото, за да я видят, че се е насмукала. Абсурдните транзити  на камиони от южната граница на България до западната, за да обмитят стоките си фирми с местоседалища на северната граница, обясняват как със заплата от 700 лева на месец кумецът на Асен Асенов – Иван Кожухаров е вдигнал палат в китното крайстолично селище Мало Бучино за половин милион евро с обзавеждането. И понеже с официалните си доходи не би могъл да построи такъв дворец за няколко живота, имението е писано на името на неговата другарка в живота Илияна Рангелова. Как без никаква заплата безработната от години Илияна Рангелова, чийто месарски цех в миналото по документи е работил на загуба, е успяла да се сдобие с такова внушително имение, е въпрос, на който отговор трябва да търсат органите на прокуратурата.  
Но по-важно е да се отбележи, че това абсурдно транзитиране на стоки от една граница до друга с прозрачни цели става през времето, в което управлението на страната има свой нов основен субект в лицето на БСП. Ресорен за митниците зам.-министър на финансите е Георги Кадиев, който го помним със змиите и гущерите, които бълваше в предизборните срещи и дебати срещу контрабандата по границите и корупцията в митниците. След подмяната на Милен Велчев, Кадиев стана най-ревностният покровител на митническия шеф и според различни източници първоначалната цена на протекцията се измерва със седемцифрена сума. А после „транзакциите” стават регулярни. И статуквото вдига чашите със шампанско въпреки критиките от Европа и Америка за липса на борба срещу корупцията по високите етажи на администрацията. Мнозина разбират, че е дошло  времето, в което се откупват постове и се надплаща за престъпления. Асенов пак е Удобният. Той е трансмисията между „добре облечените бизнесмени” и облечените във власт политически еднодневки, които се стремят бързо да я капитализират, защото утре вече никой няма да си спомня за тях. Самият Асенов и хора от най-близкото му обкръжение са засечени да казват, че държат на апетитна хранилка важни хора от сегашния кабинет. И това се знае не само у нас, знаят го и чуждите служби и наблюдатели. Оставал съм шокиран от детайлните подробности за нерегламентираните зависимости на властта, които са споделяли с мен влиятелни европейци.
– Нима в момента сензационно обявявате, че шефът на българските митници лично пренася куфарчета с пари?
–  Има си хора за всичко. Едни събират, други пренасят, трети водят разговори и получават благословии и поръчки свише. Дори и да го е правил лично Асенов, това не ще да е било връз жълтите павета на „Дондуков” пред камерите на папараците. Запознати твърдят, че срещите му със силните на деня се състоят в почивните дни на седмицата под камуфлажа на общата им авджийска страст. Не ми е удобно да обявявам състава на сговорнатата дружинка, излязла миналата седмица на лов сред мерите край Ловеч под патронажа на Гриша Ганчев. И там – барабар Асенов с видните държавни мъже!!!
Нека не се заблуждаваме, в преходния период след 1990 г. няма правителство, което да не е използвало митниците за финансиране на партийни каси или частни трезори. Предизборните заклинания на БСП за свещен поход срещу престъпността и корупцията прашясаха под миндера на грубия материален интерес. В края на краищата става дума за подялбата на около 3 милиарда и половина лева годишно, които митниците източват незаконно чрез контролираната контрабанда и измамите. Пред такава сума идеологиите бледнеят, а обещанията пред електората са лапсус лингви.
– Обвиненията, че българските митници източват от държавата три милиарда и половина лева годишно, са много сериозни. Бихте ли могъл да се аргументирате, защото такава сума звучи буквално зашеметяващо?!
– Освен, че Ви звучи зашеметяващо, тя е три пъти по-голяма от необходимата, за да бъдат удовлетворени и най-смелите искания на българските пенсионери, които бяха отхвърлени от социалната министърка Масларова.
От източването на ДДС чрез фиктивен износ и така наречените „кухи схеми” България губи годишно около милиард и половина лева по признание на бившия  главен данъчен директор Николай Попов. За колосалния ръст на това разграбване говори и бившият главен ревизор на БНБ Кольо Парамов. И разбира се много други финансисти и експерти от практиката. Но най-пладнешкият обир на държавата чрез митниците под ръководството на Асенов става чрез  източване на ДДС и акциз при внос. Само за единадесетте месеца на 2006 г. държавата е ощетена с 2 милиарда лева от несъбрани ДДС и акциз. Тази информация не е секретна и се съдържа в отчетите на финансовото министерство, БНБ, НСИ, че и на самата Агенция „Митници”. Друг е въпросът, че върховните държавници не обръщат внимание на това. Съвм наскоро НСИ изнесе най-новите си данни относно параметрите на външнотърговския оборот на месец ноември. С помощта на безпристрастните числа от статистиката се разкри картината на умопомрачителните загуби. Данъчната основа за ДДС през ноември 2006 г. е 3 милиарда  409 милиона  626 хиляди лева, чийто размер е образуван от сбора стоковия внос /3 милиарда  323 милиона и  300 хиляди лева/, събраните мита /46 милиона  553 хиляди и 794 лева/ и на акцизите при внос /39 милиона  472 хиляди и 847 лева/. Като умножим данъчната основа по актуалната за момента ДДС ставка от 20 на сто, ще се получи дължимата сума за ДДС за ноември 2006 г.,  а именно –   
681 милиона 925 хиляди и 328 лева. Събраният от Агенция „Митници” ДДС през ноември обаче е едва 558 милиона 036 хиляди и 405  лева, което означава, че  държавната хазна е ощетена със 123 милиона 888 хиляди и 923 лева. По същия начин и въз основа на също официална информация от НСИ финансовите експерти са изчислили сумите на несъбрания ДДС през предишните месеци на годината –  115 милиона през януари, 92 милиона през февруари, 125 милиона и половина през март, близо 112 милиона през април,  над 101 милиона и половина през май, над 126 милиона и половина през юни, над 131 милиона и половина през юли, 118 милиона през август и над 130 милиона и триста хиляди през септември, над 97 милиона и 160 хиляди през октомври. Разбирате ли за какъв грабеж става дума? За 11-те месеца на 2006 година безследно са изчезнали над 1 милиард и 274 милиона лева само от ДДС. Тази сума ще надмине 2 милиарда лева, ако прибавим и несъбрания от митниците акциз от над 750 милиона лева.
– Но от митниците редовно информират за рекордите в събираемостта на акцизи..
– Така твърдят пишман-топ-митничарите, които явно са си сбъркали професиите – трябвало е да станат илюзионисти. Ако оставим шегата настрана, защото темата е много сериозна, ще кажем, че когато желаното неистово и френетично се представя за действително, провалите се маскират със заблуди. Хайде пак да се позовем на официални данни, този път от Министерството на финансите. За първите пет месеца на 2006 г., т.е. от януари до май, приходите от акциз възлизат на 933 милиона лева, като 237,7 милиона са събрали митниците при вноса на акцизни стоки, а 695,3 милиона са събрали данъчните от сделките с акцизни стоки вътре в страната. Знаете, че с промените в данъчното законодателство, от средата на 2006 година правомощията по събирането на вътрешния акциз са прехвърлени от НАП на Агенция „Митници”. За аналогичен по продължителност 5-месечен период, обхващащ месеците юли, август, септември, октомври и ноември митниците отчетоха приходи от акциз в размер на 179,2 милиона. Това са 753,8 милиона по-малко от събрания акциз през първите 5 месеца на годината. Анализът на числата показва, че митниците не само са събрали 58 милиона и половина по малко от вносен акциз, но като разхайтена команда не са събирали и вмененения им в задължение вътрешен акциз.  Е, хайде кажете сега, коя нормална държава по белия свят би допуснала такъв пладнешки обир на ДДС и акциз от внос за 2 милиарда годишно? Добавете и фиктивния износ, за който стана реч преди малко и милиардите стават три. Как така обвиненият за източването на 30 недоказани милиона  бивш шеф на „Топлофикация” – София Валентин Димитров търка наровете в ареста на Националната следствена служба в очакване на тежка присъда, а допускащият ежегодно доказуеми щети за 3 милиарда лева Асен Асенов, не само е на свобода, но властва, кадрува, дерибейства, дезинформира, манипулира, ходи на лов с партийни и държавни величия и парадира с достъпа до тях! Отговорът се съдържа в самия въпрос….
– Ще спрат ли кражбите по митниците след като България вече е член на Европейския съюз?
– Поне засега отговорът е „не” съгласно информацията, която получавам от митнически служители и оперативни работници. Нещо повече, точно сега повсеместно се вдигат мизите, защото вносът в България вече придава европейска легитимация на стоките, в това число и на контрабандните. Те ще могат свободно да се движат и търгуват с баснословни печалби във всички страни-членки на съюза. В унисон с вярната  поговорка „В мътна вода най-много риба се лови” българската митническа администрация съвсем целенасочено и тенденциозно не бе подготвена за работа в новите нормативни условия. Персоналът не е обучен и запознат с регламентите на Европейския съюз в митническата сфера, които почти напълно заменят досегашното митническо законодателство на България. Автоматизираната система на митниците също не е адекватно актуализирана  и на инспекторите се налага ръчно да въвеждат данните  за една единствена пратка с часове. Резултатите не закъсняха –  огромни опашки и чакане с дни по границите и вътрешността, както и неправомерни искания към търговските оператори поради непознаване на общностната нормативна материя.  Почти всички браншови камари в България се изредиха да се оплакват от неуредиците в работата на българските митници, които пречат на техните членове да търгуват с държавите от Европейския съюз.  Последната петиция, която търси съдействие от министъра на финансите, бе изпратена от Асоциацията на производителите и износителите на облекло. Оплакващите се с право недоумяват, че за стоки, доставяни от Европейския съюз, на който България вече е редовен член, митничарите изискват заплащане на мита и данък върху добавената стойност.  Това е абсолютно недопустимо, защото съгласно чл. 3 на Митническия кодекс на Европейския съюз митническата територия на ЕС е съвкупността от митническите територии на страните – членки. В рамките на тази територия се осъществява свободно движение на стоките без заплащането на мита
и такси с еквивалентен на мито ефект при преминаване от митническата територия на една страна – членка на друга, без прилагане на количествени ограничения при това движение и с прилагане на едни и същи тарифни и нетарифни мерки само и единствено спрямо вноса и износа за и от трети страни. Централната митническа администрация не обучи българските митничари ако не в детайлите, то поне в основните постановки на европейското митническо право. И докато между необучения персонал и представителите на бизнеса текат изнервени спорове, високо-рисковите турски и азиатски стоки някак си незабелязано, но в ускорени темпове се обмитяват на занижени цени и при фрапиращи разлики между брутно и нетно тегло. Според запознати точно такава е била целта на Асенов и компания, които не се трогнаха да подготвят администрацията за новите предизвикателства. С други думи, контрабандата и измамите продължават под мотото „Да живее Европейското настояще на България”. Едни печелят от хаоса, а други губят от него. Хаос, който бе предварително програмиран от ръководителите на Агенция „Митници”, които не са разбрали на 31 декември 2006 г., че България от следващия ден  става членка на ЕС.
– Това е ужасяваща равносметка, но не мислите ли, че виновният не е  онзи, който яде зелника, защото мечката скача сроред тоягата?      
– Абсолютно сте прав и аз нямам никакво намерение да отговорям със заобикалки. Имам много свидетели, че когато бе конструирано това правителство, аз защитавах в спорове с колеги правото на един млад и недеформиран от пасиви на лично управление мъж да застане начело на държавата в опит да я преобрази и изреже спуканите й апендикси. Липсата на реален трудов стаж,  на изпълнителен управленски опит, безшколието на казармата ако щете – все неща, с които се опитваха да засегнат Сергей Станишев, аз възприемах като негови плюсове, които биха му позволили да се втурне към бъдещето без обременености от миналото. Сега признавам, че съм се лъгал. Премиерът Станишев се оказа нерешителен и боязлив управленец. Няма куража и мъжеството на големите държавници. Ослушва се, оглежда се, и, образно казано,  дори когато не преминава влак, пак не пресича линията. А времето си минава и от него се отвръщат и негови съпартийци и доскорошни партньори. Да крепиш корумпирани министри и шефове на агенции след като са събрани доказателства за многомилиардни щети, означава, че или си сляп, или си затваряш очите заради неофициални интереси. И тук далеч нямам предвид само шефа на митниците Асенов, защото той не е сам и има и други като него. И ако съм се лъгал за качествата и намеренията на Станишев, когото в писателските кафенета оприличават ту на заек, ту на охлюв заради страховете му да предприема крещящо необходими реформи и мудните му действия, то съм искрено изненадан от пасивността на Георги Първанов. Той поне се доказа, и то неведнъж,  като отговорен, смел и принципен политик и държавник. Но като архитект на това правителство и човек, посочил Сергей Станишев за лидер на БСП и премиер на републиката, президентът неизбежно ще абсорбира негативите от заиграването на бившите му съпартийци с грабителите на България.
– При това положение как виждате развитието на властта в България? Бойко Борисов и Волен Сидеров заплашват едва ли не с  революционна обстановка, нещо като разбиването на парламента на 10 януари 1997 г. Заговори се и за създаването на пропрезидентска партия, самонарекла се „Нова България” в противовес на „ГЕРБ”. Тихомълком се обявява правителство в сянка начело с професора от Лондон Димитър Иванов, който е и съветник на президента Първанов. Ще падне ли правителството на тройната коалиция, обвинявано в антиреформизъм и съглашателства с корумпираните прослойки?
– Всичко е възможно, витае напрежение. Твърде сложна е вътрешната ситуация в страната. Всички се борят за власт, това е очевидно. Животът на хората не става по-добър, което ги прави отчаяни и търсещи нови спасителни алтернативи. Съмнителното безветрие на властта разпалва месиянски очаквания. Появява се копнеж по силни и енергични лидери от типа на Стамболов, които няма да се страхуват да правят промени. Които ще разговарят с хората на разбираем език не само преди избори. Които постоянно ще се срещат с тях в опит да решават проблемите им. Забелязал съм, че хората са склонни да се доверяват на политически мъжкари, а не на политически момченца. И тук нямям предвид личностните, а политическите характеристики на поведението. Затова популярността на хора като Георги Първанов, Бойко Борисов, Костадин Паскалев, е висока. Вдъхват енергичност, спокойствие и непринуденост. И това не е само в България. Всички понастоящем преуспяващи страни-членки на Европейския съюз, в които мафията бе завладяла терен, минаха през политиката на силната ръка и тя сработи. Спомнете си Испания, Италия, Гърция. Така беше след Втората световна война и в Германия и Франция, които блестяха с държавническата мъдрост и безкомпромисната строгост на Аденауер и Дьо Гол. Германия и Франция никога не са преставали да бъдат моторите на Европа и да определят дневния й ред. Ако забелязвате, Европа много ласкаво потупва Бойко Борисов по рамото и гледа на него като на обещаващ държавник. На ЕС му е нужен човек на закона с енергия като неговата, който да „пресуши блатото на престъпността”, за да не я „изнесем” на запад. А какво прави нашено правителство? Мълчи за източените милиарди и ловува с човека, който преточва кацата. Това са страшно много пари. Спомнете си какво е казал Балзак: „Няма голямо богатство, зад което да не стои поне едно извършено престъпление”. Затова властта трябва да реши – или да се отърве от престъпно обогатяващите се, или да се сблъска с гнева на масово обедняващите. Единствената възможна тактика в политическия белот понастоящем изключва пасуването и предполага „всичко коз” в борбата срещу престъпността и корупцията. В това е шанса на правителството. И на България. Всичко останало е от Лукаваго.
Интервюто взе:  Бисер  ТОДОРОВ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=459

Posted by on ян. 18 2007. Filed under Актуално. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30102 лв
 CHF =  1.69468 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.17762 лв
100  RUB =  2.86869 лв
 USD =  1.65272 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.