ПЕТЯ ШОПОВА: ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПАРТНЬОРСТВОТО И ДО ДНЕС СТОИ В ПОЛИТИЧЕСКИЯ НИ ЖИВОТ

ПОНЯКОГА, КОГАТО ВИЖДАМ РЕАЛНОСТИТЕ В СЪДЕБНАТА ЗАЛА, СЕ ПИТАМ ДАЛИ СЪДИИТЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ НЕСМЕНЯЕМИ.

ВМЕСТО НАШАТА ИЗБИРАТЕЛНА СИСТЕМА ДА СЕ УСЪВЪРШЕНСТВА, ТЯ СТАНА МНОГО НЕПРИЕМЛИВА – ПОЛУЧАВА СЕ ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ ПРОЦЕС, КАПСУЛИРАНЕ НА ГОЛЕМИТЕ ПАРТИИ. АКО ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА  ПРОДЪЛЖИ ДА СЕ ЗАТВАРЯ И КАПСУЛИРА- ВЪЛНАТА НА НЕДОВОЛСТВОТО ЩЕ Я “ЗАЛЕЕ”.

В 38 НАРОДНО СЪБРАНИЕ БЕШЕ ПРИЕТ ПРИНЦИПЪТ ЕДНА ЗДРАВНА КАСА, ЕДИН ЛЕКАРСКИ СЪЮЗ. СРЕЩУ ТОЗИ ПРИНЦИП НИЕ ВЪЗРАЗЯВАХМЕ, ИСКАХМЕ ДА ИМА НЯКОЛКО ЗДРАВНИ КАСИ, КОИТО ДА СЕ КОНКУРИРАТ.

НАЙ-ЯРКАТА ПРОЯВА НА ИВАН КОСТОВ КАТО ДЪРЖАВНИК БЕШЕ ПО ВРЕМЕ НА КОСОВСКАТА КРИЗА, КОГАТО ТОЙ МНОГО СЕРИОЗНО ЗАЩИТИ ИНТЕРЕСИТЕ НА БЪЛГАРИЯ.

НЕ Е ВАЖНО ДАЛИ КАНДИДАТЪТ ЗА ПРЕЗИДЕНТ Е МЪЖ ИЛИ ЖЕНА, А ДА РАЗБИРА В ДЪЛБОЧИНА МИСИЯТА НА ПРЕЗИДЕНТА КАТО ОБЕДИНИТЕЛ НА НАЦИЯТА.

КОГАТО ГОВОРИМ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ПРЕСТЪПНОСТТА, ТРЯБВА ДА СЕ ИМА ПРЕДВИД, ЧЕ ГОЛЕМИЯТ ПРОБЛЕМ Е В ДОСЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО, КАЗВА ОЩЕ ДОЦЕНТ ШОПОВА

Петя Шопова е родена на 16 февруари 1951 г. в Пазарджик. Завършва право в Софийския университет. До 1991 г. работи като адвокат. Народен представител в 36-то и 38 НС. Заместник-председател на 38-то Народно събрание. Зам.председател на партия Българска Евролевица. Преподавател по криминология в Русенския университет. Доцент.

 

Госпожо Шопова къде и на каква позиция ви завари 10-ти ноември?
Десети ноември ме завари в Пловдив, като заместник-председател на Областния комитет на Отечествения фронт. Там участвах в Кръглата маса. Дебатите протекоха изключително интересно. От страна на СДС Кръглата маса се председателстваше от доц. Славян Сапарев, а от страна на левите сили, сред които бях и аз, имаше представители както на социалистическата партия, така и на други организации. В този период станах и адвокат.

Какъв беше духът на времето 1990-1992 г., т.е. в началото на прехода?
Естествено изключително романтичен. Спомням си, освен митингите, освен големите  срещи, имаше огромна надежда затова, че промяната ще се осъществи. Идеите и идеалът ще бъдат тези, които ще ни водят. Вярвахме, че ще има политически плурализъм, много партии, които ще отстояват идеите, вярвахме, че ще има парламентарна демокрация.
Наистина беше много романтично и в същото време много сложно приемането на новата конституция. Всъщност, ние първи в Европа направихме това. Тя закрепи новите обществени отношения, а в политиката просто имаше желание да се работи за другите, за хората и да се развиваме по принципите на демократичния начин на живот, какъвто виждахме в другата част на Европа. Имаше ентусиазъм, както в социалистическата партия, в която тогава членувах, така и в СДС, а и във всички нови партии, които се създадоха. Аз имах контакти и с представители на традиционните партии, които бяха част от СДС. Например от Демократическата партия с един от хората, който я възстанови – Илия Кожухаров от Пловдив. Той е бил неин член още преди 9.9.1944 г. Контактувала съм и с д-р Петър Дертлиев, който беше председател на Социалдемократическата партия. Ние си партнирахме с БСДП и след като създадохме ГОР. Стремяхме се да има едно нормално демократично общество, в което по-добрите идеи да бъдат тези, които хората да харесват, а парламентът да бъде място, в което чрез сблъсъка на идеи, чрез съобщаване на позиции да се намери най-доброто решение за развитие на България. За голямо мое съжаление, смятам, че този романтичен период отмина и сега нещата изглеждат съвършено различно.

В началните години на прехода, вашето име се свързва с това на Андрей Луканов. Какъв човек беше той ? Защо избра именно вас за негов защитник, когато му беше свален имунитетът и беше задържан?
Андрей Луканов беше изключителен политик и държавник. В него като ли че традицията на рода му беше събрала най–доброто. Познаваше великолепно цялата страна, икономиката й, финансовото й състояние. Имаше ясни идеи какво желае да се направи в областта на икономиката и политиката. Освен това беше изключително добре приет и извън България – и в Европа, и в света. Аз имах възможността да разбера  колко много са държали на него. След смъртта му в Австрия се видях с Франц Враницки, бивш канцлер на Австрия, който е бил негов личен приятел, и който след смъртта му дълго време е отказвал да се среща с български политици, защото е смятал, че България не е опазила един наистина голям политик. Затова и разговаряхме с Враницки по политически въпроси, но с една горчивина.
Андрей Луканов се спря на мен да го защитавам, защото имах съответната подготовка като адвокат, а и бях в парламентарната група на социалистическата партия. Той искаше да се занимавам с конкретни въпроси на процеса и същевременно да поддържам връзката му с парламентарната група, на която много държеше. По този начин аз влязох в процеса, който беше изключително тежък. Мярката за неотклонение , която му бе наложена беше най-тежката. Преживяването на “Развигор”, където той беше задържан, се отрази зле на здравето му. След време, след като вече беше починал, когато започна ремонтът на сградата, отидох да видя тези килии. Общо взето ние, юристите, не влизаме в килиите, рядко ни допускат до там. Като видях тези изключително малки пространства, тези ужасни условия, разбрах какво, освен шока от ареста, е влияело върху него. Така че процесът беше тежък. Лично аз го преживях изключително трудно, виждайки как се развива, виждайки проблемите на Луканов и здравословните му страдания.
Всъщност крайното  решение не дойде по юридички път, то дойде отново чрез парламента, който му беше отнел имунитета и дал съгласие за задържането му, и който парламент след това оттегли съгласието си.
Бяха тежки, особени години. Дело # 3 за отпускане на помощи на страни и братски партии, както се наричаха тогава, фактически беше безмислено, защото бяха вземани решения от Министерския съвет като колективен орган и те бяха изпълнявани съгласно предишната Конституция на България. То нямаше никакъв наказателно-правен елемент. Всъщност това дело беше вид репресия, която се упражняваше тогава от тези, които имаха властта.

Какво е да си заместник-председател на Народното събрание? Какво беше характерното в работата на 38-то Народно събрание?

Това е много голяма отговорност. Когато ме избраха, това за мен беше много особен момент, защото аз имам голям респект към парламента. Бях вече веднъж в Народното събрание като народен представител и знаех какви са отговорностите . Стремях се да ръководя заседанията на Парламента така, че да създам атмосфера , в която творчески да се обсъждат въпросите. Винаги съм държала да се намери добрият диалог между политическите сили, които са в парламента. Аз бях зам-председател  от опозицията  и винаги съм се старала по националните въпроси да съдействам  моята парламентарна група да участва  в общото им решаване, и съответно  колегите от мнозинството да разберат необходимостта от това да има общонационална позиция. Държах да се създаде атмосфера  на диалог и съгласие.

От БСП вие отидохте в Евролевицата, която имаше добър, качествен материал. Защо не можа да се реализира този проект?
Не, това не е точно. След като с някои колеги и мои приятели напуснахме БСП, създадохме Гражданско обединение за Републиката /ГОР/ през 1993 г. с намерение да обединим съмишленици, които споделят новите идеи. Смятахме, че Социалистическата партия не се развива достатъчно бързо, не отговаря адекватно на реалностите. Както казваше проф. Кюранов – много бързахме. Всъщност бързахме да реализираме идеите си и затова искахме една нова, млада формация, която да бъде от хора от различни възрасти, да обединим силите си за решаване въпросите на страната, разбира се, от позицията на социалната чувствителност. Затова и се определяхме като лява партия. Но смятахме, че трябва да се води по-модерна политика от социалистическата партия. Когато настъпи проблемът с голямата криза през 1996 г. и Жан Виденов подаде оставка, тогава представители на БСП предложиха на ръководството на ГОР да се създаде новото формирование, което да се нарече Евролевица. Аз не бях напълно сигурна, че това ще бъде хомогенно формирование и си спомням, че на един Изпълнителен съвет на ГОР заедно с проф. Димо Димов  възразихме на идеята за създаването по този начин на Евролевицата. За мое съжаление опасенията  ни след това се потвърдиха. С отворени сърца приехме колегите, които дойдоха от социалистическата партия, но Евролевицата като единен организъм  никога не можа да просъществува, въпреки че събра много надежди, емоции. Наистина имаше много качествени хора, но, като че ли, не можахме напълно да станем съмишленици с колегите, които по-късно се присъединиха. И това, според мен, беше една от причините да не може Евролевицата да просъществува.

Времето на 38-то Народно събрание беше времето  на управлението на Иван Костов. Какво мислите за участието му в политиката тогава и днес?

Тогава беше много важно за България време. Говорейки за времето на 38-то НС като криминолог /доцент съм по криминология/ мога да кажа, че тогава се бяха съчетали три кризи – финансова, икономическа и политическа. Новото 38 Народно събрание изигра огромна роля, защото се възстанови държавността – имаше и работещ парламент, и работещо правителсто. Беше взето решение и се въведе валутният борд, който и до сега има огромно възпиращо значение за страната. Беше формирано т.нар.  реформаторско мнозинство за реализиране на най- важните цели на страната. СДС и Народният съюз бяха коалиционни партньори, а Евролевицата, и ДПС участваха в символичното реформаторско мнозинство.
По същото време парламентът и правителството приеха една много сериозна програма  за борба с престъпността. Кое е обаче онова, което управляващите не можаха да направят? Правителството не можа да се справи с проблемите с безработицата и бедността, те бавно се решаваха. Не се проявяваше достатъчно социална чувствителност. Освен това нямаше истинско партньорство. Госпожа Мозер е споделяла с мен, а и публично, че по важни въпроси на управлението не се търси позицията и становището на Народен съюз. Впрочем проблемът за партньорството и до днес стои в политическият ни живот. А по големите, националните въпроси можеше да се използва потенциалът и на Евролевицата, и на ДПС, но това не ставаше. И веднага ще дам пример. Когато се решаваха въпросите свързани с наказателната политика, с Наказателния кодекс, аз и моите колеги – юристи правехме много предложения, но гилотината на мнозинството гласуваше само това, което СДС внасяше.
Другият проблем, по който лично аз водех битка, беше свързан със здравното осигуряване. Тогава беше приет принципът една здравна каса, един лекарски съюз. Срещу този принцип ние възразявахме, искахме да има няколко здравни каси, които да се конкурират, за да има най-доброто, което да се предлага на населението. Въпреки подкрепата, която нашият законопроект имаше от синдикатите и съсловните организации беше приет проекта на мнозинството.
Накратко, в 38-то НС не се чуваха  гласовете на опозицията и това попречи да се решават важни за страната въпроси.
Колкото до Иван Костов, той беше силен премиер. Според мен най-ярката му проява като държавник беше по време на Косовската криза, когато той много сериозно защити интересите на България. Смятам, че това е един от силните моменти в неговата кариера. Днес го виждам като интересен политик, като експерт е много добре подготвен. Преминавайки през Министерството на финансите, след това като премиер, той има огромна информация и възгледи за развитие на България, и затова винаги ми е интересно, когато го слушам, независимо дали споделям позицията му. Само че при него проблемът е в доверието, както той сам се изразява. Неговата фомация ДСБ не събира достатъчно гласове, които да дадат възможност за по-сериозно участието в управлението на страната.

Какво според вас се случва в лявото пространство?
Смятам, че социалистическата партия се съвзе от тежкия удар, макар и бавно. Както се изразяват социолозите – успя да излезе от шока. Сега социалистическата партия формира и да защитава позиции, които всъщност винаги трябва да изразява една лява партия – позиции, свързани с тежкия начин на живот на хората, с проблемите на малкия и средния бизнес, с проблемите на младите и възрастните. Мисля, че БСП все по-силно изразява тези позиции, смятам, че нейният лидер Сергей Станишев много добре изразява позициите, които формира самата партия, и които лявото пространство дава като послания.
Считам също така, че правилно социалистическата партия се вслушва в отделните съсловни организации – във всички тях кипи гражданско недоволство.
БСП все по-добре заема позицията, която трябва да има една голяма лява партия. Проблемът на БСП е, че не може да ангажира огромния потенциал на своите симпатизанти, които гласуват за нея, но не участват във формирането на политиката й. Социалистическата партия би могла да бъде много по- силна ако успешно ангажира този потенциал.

Има ли потенциал в проектът АБВ?
Труден въпрос, защото на този етап не мога да кажа какво представлява проектът АБВ. Те се обявиха като място на съмишленици, където да се подготвят хора за професионалната политика и  се формират позиции, но аз в момента не ги разпознавам като политическа сила.  Бих могла да дам оценка, когато АБВ разгърне своята дейност. В момента мога да кажа само, че позициите, които г-н Ивайло Калфин изразява от името на АБВ в областта на икономиката, на финансите са много интересни.
Аз членувам в гражданско сдружение “Глас”, на което председател е проф. Димитър Иванов – един много добър икономист, който живее в Лондон, в него е и проф. Кръстьо Петков, много добър социолог. Ние сме правили дискусии и резултатите от тях сме представили на президента Георги Първанов. Съответно той, предполагам, че ги е предоставил  на АБВ, но това е само експертната част. Смятам, че  в бъдеще, ако АБВ се учреди и обяви като политическа партия, тогава бихме могли да правим повече коментари.

Идват президентски избори. Има ли вероятност жена да се пребори за поста?

Не мисля, че това е най-важното – президентът да бъде мъж или жена. Не мога да коментирам от тази гледна точка изборите, защото смятам, че по-важното е да се говори за компетентност и за способност да се да се осъществяват функциите на президентската институция. От всичките кандидати, които се споменават бих се спряла на едно име – проф. Георги Близнашки, когото познавам много добре, били сме в една парламентарна група. Смятам, че това е един много интересен кандидат. Първо – от гледна точка на това, че познава прекрасно Конституцията, второ – той е един от конституционалистите, участвали в създаването й. Самият той е професор по конституционно право. Георги Близнашки прекрасно познава функциите, ролята на президента, взаимодействието му с другите власти, по това е работил като учен. Освен това той е и политик. Когато започнаха бурните демократични промени, той беше председател на Градския съвет на социалистическата партия в София. На трето място той е изключително полемичен. Ето ви една много интересна кандидатура.
Ще повторя – не е важно кандидатът за президент дали е мъж или жена, а да разбира в дълбочина мисията на президента като обединител на нацията, като  изразител на духа , болките и стремежите на народа, да използва възможностите на президентската институция за общуване с народа, който го е избрал. Едновременно с това да упражнява онзи баланс, който е необходим на властите, за да има хармонична среда за осъществяване на парламентарната демокрация.

Като адвокат какво мислите за съдебната система?
Много тежък въпрос. Първо, като криминолог искам да кажа, че от гледна точка на наказателното правосъдие ние имаме голям проблем с това, че нямаме нов Наказателен кодекс. Отдавна мина времето да се приеме такъв. Той се работи от всяко правителство и никой не стигна до никъде. Но по-важното е друго – когато говорим за противодействие на престъпността, трябва да се има предвид, че големият проблем е в досъдебното производство. От гледна точка на едно национално изследване, което правихме за периода 1990-2003 г., 66 % от делата са били спирани още в досъдебното производство, защото не е открит извършителят на престъплението. Разбирате ли какво значи това? Че за 66% от случаите въобще няма дело, което да отиде в съда. И си задавам въпроса – кой отговаря за това? Чия е компетентността да се търси извършителят? А тя днес е в полицията. Тогава, когато правехме изследването, разследването се водеше от следователи. Сега вече има разследващи полицаи, които са в МВР, и цялата отговорност за събиране на доказателства и откриване на извършителя е на МВР. А в момента, по данни на самото МВР, този процент е около 50., т.е. за около половината извършители делата не стигат до съда. Това е първият проблем. Вторият е за ритъмът на процеса, който е все по-добър. Защото по новият Наказателно процесуален кодекс има достатъчно динамични процедури, които дават възможност по-бързо да се гледат делата. Има обаче един проблем – някои от делата се гледат само на две инстанции. Гражданинът няма право на трета инстанция. Разговаряхме с един полицай, който ми каза – това противоречи на Конституцията. Което е вярно.
Що се отнася до гражданското правораздаване, имаме нов ГПК. Но там има друг проблем – реално е налице двуинстанционно съдебно производство. Разглеждане на делото в касационнатата инстанция се допуска много трудно.  И това е много сериозен проблем.
Понякога, когато виждам реалностите в съдебната зала, се питам дали съдиите трябва да бъдат несменяеми. Това заявление, направено от мен звучи много еретично, защото винаги съм се борила магистратите да бъдат сигурни в своя статус, за да могат да вземат справедливи решения. Но понякога се питам дали несменяемостта и чувството за безнаказаност не е причината гражданите да бъдат недоволни, и не само те, а всички, които се допират до нашата съдебна система. Т.е. внимателно трябва да се подхожда към нея, с добро разбиране, но и с намиране на верните решения.
Смятам, че съдебната система не удовлетворява както гражданите, така търговските дружества и чуждестранните партньори.
Има много какво да се направи и това трябва да го направи парламентът. За голямо мое съжаление в този парламент не виждам почти никакъв експертен потенциал, не виждам и желание да се привличат други експерти.Според мен когато популистки политически сили са мнозинство, обстановката е доста песимистична. Така че за този парламент аз нямам оптимистична прогноза.

И един личен въпрос – разочарована ли сте от политиката?

Интересен въпрос. Не, не съм разочарована. Както сме си говорили с мои съмишленици и приятели, преди да се оттегля през 2001 г., когато човек се заема с политика, трябва да знае в какво участва. Моето лично мнение е, че този, който се занимава с политика, трябва да има стабилна професия и знания, а също така да има постъпателна подготовка в политиката, т.е. да е минал йерархиите в политическата партия. Освен това да знае, че ще бъде под прожекторите и след като е така, да не се сърди, когато го коментират. Важното е да има морала и устойчивостта да отстоява интересите на хората.
Имала ли съм взаимността, т.е. разбирали ли са тези хиляди, които са гласували за мен, за моето чувство и всеотдайност към тях. Мислих, че е така. Особено в Русе, в избирателния район, в който се чувствах добре. Работих с много хора там, и за каузата на  Университета, и  за съдебната система. Мисля, че чувствата ни бяха взаимни. И когато през 2001 г. не бях избрана за народен представител, заради общия политически процес, Евролевицата не влезе в парламента, ми беше тъжно. Но…никога не съм се сърдила на избирателите, защото разбирам, че това е политическия процес и инструментът на политиката е партията. След като тази партия към която принадлежиш, не се е преборила, трябва да се сърдиш на себе си и на своите съмишленици, че не сте успели да направите най-доброто и да сте конкурентноспособни.
Аз преподавам в Русенския университет, пътвам от София. Един ден вървя към университета и до мен спира един камион. От кабината слиза шофьорът и ме поздравява. Казва ми “Госпожо Шопова, каква я мислихме, каква стана?/беше преполовен мандатът на правителството на  Симеон Сакскобургготски/ Гласувахме за НДСВ, но сме много разочаровани. Трябваше да гласуваме за вас и вие да сте в парламента. Искаме в бъдеще да гласуваме за вас”. Отговорих му – с удоволствие, стига да има условия затова. Тази среща за мен беше много вълнуваща и голямо признание. Имах и други подобни срещи и признания.
Мога да ви кажа, че към днешна дата, ако човек реши да участва в политиката, самият избирателен закон е толко рестриктивен, че ако се кандидатира за независим кандидат, няма никакъв шанс. Такъв би имал, ако беше приет един проект, по който и аз съм работила, който след това беше внесен от “Новото време” в парламента – по т.н. немска избирателна система , при която има шанс за големите партии, за малките партии и за независимите кандидати. Вместо нашата избирателна система да се усъвършенства, тя стана много неприемлива – получава се ограничаване на политическия процес, капсулиране на големите партии. Същевременно започна събуждане, активизиране на гражданите, на съсловните организации, на Интернет общуването и изразяването на позиции. Ако политическата система  продължи да се затваря и капсулира- вълната на недоволството ще я “залее” и ще настъпи промяна чрез въздействие отвън – от гражданите, осъзнали своята сила.

 


ПОСЛЕДНИ ИНТЕРВЮТА:

МАРТА СУГАРЕВА: В БЪЛГАРИЯ НЯМА ДОРИ И ИНСТИТУТ, КОЙТО ДА СЕ ЗАНИМАВА СЪС СЕМЕЙСТВОТО

ПРОФ. РАЛИЦА КОВАЧЕВА: БЪЛГАРСКАТА НАУКА Е ИЗПРАВЕНА ПРЕД СЕРИОЗНО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО

РЕФАТ ЧУБАРОВ: ПРИЗНАНИЕТО ЗА КРАХА НА МУЛТИКУЛТУРАЛИЗМА Е ПРОЯВА НА БЕЗПОМОЩНОСТ

ЛЮБОМИР СИРКОВ: ДНЕС ОТНОВО НИ Е НУЖНА НОВ ТИП СПОЙКА

ПРОФ. ЦАЧЕВСКИ ЗА РИСКА ОТ ПОВТОРЕНИЕ НА „КОСОВСКИЯ СЦЕНАРИЙ” НА БАЛКАНИТЕ

ОГНЯН МИНЧЕВ: ПОНЯКОГА ЛИЦЕМЕРИЕТО Е ПО-ОТБЛЪСКВАЩО ОТ АРОГАНТНОСТТА

Д-Р ИВАН ГЕОРГИЕВ: КИТАЙСКАТА КУЛТУРНА РЕВОЛЮЦИЯ СЕ ПРЕХВЪРЛИ ТУК

МОМЧИЛ ДОЙЧЕВ: ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ Е НЕТОЛЕРАНТНА ИДЕОЛОГИЯ, СЪЗДАВАЩА НОВИ КЛИВИДЖИ НА ОМРАЗА

ПРОФ. АНГЕЛ ДИМОВ: НАРОДЪТ НИ Е МНОГО ДОВЕРЧИВ

ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: ПРОБЛЕМЪТ НЕ Е ВЪВ ВИСОКИТЕ ЦЕНИ, А В НИСКИТЕ ДОХОДИ

ПРОФ. ТОЛЯ СТОИЦОВА: БЪЛГАРИНЪТ СЕ РАДВА КАТО НАРУШАВА ПРАВИЛАТА И СЕ ХВАЛИ С ТОВА

ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ: ПРЕХОДЪТ БЕШЕ ДОГОВАРЯН МЕЖДУ ЕЛИТА НА СОЦИАЛИЗМА И ЗАПАДНАТА СИСТЕМА

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3813

Posted by on апр. 13 2011. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.29912 лв
 CHF =  1.6865 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.18229 лв
100  RUB =  2.88182 лв
 USD =  1.65496 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.