ПЕТЯ ПАВЛОВА: В БЪЛГАРИЯ НЕЩАТА СТАВАТ, НО МНОГО БАВНО И С ГОЛЯМ ЗОР

ХОРАТА ЗАПОЧВАТ ДА ГУБЯТ ТЪРПЕНИЕ, А ГОДИНИТЕ СИ МИНАВАТ.

ЯСНО Е, ЧЕ СМЕ ПРЕКАЛИЛИ С ЕКСПЛОАТИРАНЕТО НА ПЛАНЕТАТА НИ, БЕЗ ОГЛЕД НА ПОСЛЕДИЦИТЕ, И Е ВРЕМЕ ТЯ ДА НИ НАПОМНИ, ЧЕ ТРЯБВА ДА СИ ПРОМЕНИМ ОТНОШЕНИЕТО КЪМ НЕЯ.

ВРАТИТЕ НА ЗАПАДНИЯ СВЯТ СЕ ОТВАРЯТ ПО–ТРУДНО ЗА ХОРАТА ОТ БАЛКАНСКИТЕ ДЪРЖАВИ.

НЕ СИ ЗАСЛУЖАВА ЧОВЕК ДА СИ ГУБИ ВРЕМЕТО В ДЕЙСТВИЯ СРЕЩУ ЗАВИСТТА.

ЖИВЕЙ ЖИВОТА СИ ОТГОВОРНО, БЪДИ ЧОВЕК И СИ ВЪРШИ РАБОТАТА, КАКТО ТРЯБВА – ВСИЧКО ОСТАНАЛО Е ШУМ, КАЗВА ОЩЕ ПЕВИЦАТА

Петя Павлова е първият български поп артист, който бива излъчван в ефира на MTV през 1997-ма година и за сега единственият, който е пял на London Arena. Била е гост  в Radio 1, Capital FM, Kiss FM,  BBC и популярното шоу излъчвано по Channel 4-Showbiz UK. Всъщност между 1994-2010 дава стотици интервюта за вестници, списания и интернет сайтове в България  и в чужбина. Излиза на корици на списания като Grazia, OK!, Intro, Moda, Go, Club M и много други. Освен като рекламно лице на Pepe Jeans London за България от 1997-ма, по-късно става рекламно лице на Sobieski. До сега като изпълнител има 3 албума зад себе си. Нейни песни са издавани в Англия, Испания, Италия и Америка. След като завършва бакалавърската си степен в University of  Westminster, обучавайки се при някои от най-големите авторитети по Музикален Маркетинг и Бизнес Стратегии през 2002-ра, още същата година сформира своята собствена музикална компания Max Music. Две години по-късно решава да продължи образованието си в Уестминстърския университет по Стратегическо управление и Мениджмънт в Музикалния бизнес и получава магистърска степен, с което на практика става единственият специалист по музикален бизнес с такова образование в България. Нейните официални професии са композитор, артист и продуцент, но обича да се изявява в журналистиката и модата, а така също, както сама сподели пред мен-в говтенето и фотографията. Работила е със световно известни композитори и музикални продуценти като Jam & Delgado (авторите и продуцентите на песента на AQUA “Barbie Girl” и много от песните на “Ace of Base”), Pete Kirtley & Tim Hawes (известни с работата си със Sugababes и Britney Spears), Morten Schjolin (композирал и продуцирал песни за Nelly и Simply Red), Obi Mhondrea (писал песни за Sugababes и Blue), Peter Godwin (композирал песни за David Bowie и Steve Winwood). Със сигурност има какво още да се каже за младата българска изпълнителка. Признава с достойнство, че е горда да се нарича българка, но също така не отрича факта, че „вратите на Западния свят се отварят по–трудно за хората от балканските държави.“ Смята, че заради  прекаленото взиране  отрицателните ни качества, ние българите, сме склонни да забравяме  приноса на българската история. Петя се постара да отговори и на други, най–различни въпроси от обществен характер. Макар интервюто да беше планувано още за февруари, отговора  за забавянето му ще го намерите лесно на следващите страници. Около нея кипи работа над четвъртия й студиен албум. Една наистина хубава новина!
Тя бе така любезна да бъде обективна и искрена. Да не хаби време и думи. Да се ангажира отговорно със задачата да изпипа до детайли дори собствените си отговори, (подобно на музикалния й професионализъм в работата) за да не бъде случайно изпусната грешка или неправилно изразена мисъл. Всичко е изпипано из основи, когато става въпрос за Петя Павлова.
За първи път тя разкрива свое неподозирано от медийното пространство качество: ангажираност с проблемите по Света. И с размах не се свени да го изяви.
Затова ще напиша зад името на Петя – интелигентна, талантлива, амбициозна и истинска.
Откровеността й е забележителна. Преди всичко друго, нея ще оценят освен мен, и самите читатели докоснали се до интервюто ако са пропуснали да го направят преди.
А иначе, чрез страницата си във Фейсбук ( http://www.facebook.com/Petia.Music) и официалния й сайт ( http://www.petiaonline.com ) Петя  не губи никога връзка с нейните фенове, където и по света да се намира в настоящия момент.


Здравей, Петя… къде те намираме?
Здравей. В момента съм в Америка. Не съм си идвала в България от близо година и сигурно е време да си се прибера да си видя близките.

Започваме с първия въпрос съдържащ чудесна новина! Аз и читателите очакваме да кажеш няколко думи по работата над новия ти албум. Можеш да разкриеш част от самия процес. Колко песни са записани и кога се очаква да бъде готов? Има ли особена линия по която се движи работата по него? Например взаимствано вдъхновение от някъде или от нещо, което да си открила и е причината да го направиш. Или идея? Послание, което да предадеш?
Работя над нови песни, но не всичко, което записвам ще бъде включено в албума накрая.  Окончателната селекция и подредба я правя в последния момент, преди да дам албума за мастеринг. Аз съм перфекционист и отделям доста време за работа по всяка една песен. Още е рано да слагам дата за издаването на албума. С никой не се надпреварвам и не бързам за никъде. Когато съм готова с целия материал, тогава ще разкрия плановете си по издаването му. Засега имам четири готови песни – две от тях са балади. Имам много нахвърляни идеи – работя и сама по някои нови песни, както и с други композитори и това отнема време, особено когато всеки от тях живее на различни места по света – съобразявам се и с тяхната програма. Когато работя над дадена песен винаги си представям как би изглеждала, ако й направя видеоклип. Не знам защо, но обичам да визуализирам песните, над които работя. Някои песни, които съм издавала досега, са писани за истории, които са се случили в живота ми и са ме вдъхновили да излея всичко в текст и музика. Зад почти всяка песен, която пиша, има история и тя не е непременно „розова”. Понякога една песен я пробвам в различни варианти, преди да преценя в кой вид да я включа в албума. Освен, че я слушам на различни саунд системи (в кола, у дома или в зала), ако е за клуб отделям време, за да отида и да я чуя в различни клубове, преди да процедирам с окончателния вариант на песента. В последния ми албум „Runaway” нямах балади и затова сега в новия албум реших да включа няколко. Засега всичко върви по план и нещата се получават, както бих искала. Сигурна съм , че почитателите ми ще са приятно изненадани от резултата.

Би ли работила с някой от българските изпълнители? На кои симпатизираш?
Разбира се. Във втория ми албум “Let`s Make Love”, който е изцяло с джаз музика, имам дуети с Васил Петров и с Хилда Казасян. Харесвам и Хилда и Васил и бих работила с тях отново върху някой нов джаз проект. Харесвам много и „Ъпсурт” и въпреки, че стила им е различен от моят стил, с удоволствие бих измислила някоя песен с тях. Ще е предизвикателство, но знам, че ще ми е много забавно, защото съм им фен.

Кой е последният албум, който те е впечатлил толкова много, че да го сложиш в графата от любимите?
“One Love” на David Guetta. Всяка песен в него е хит. Без изключения! Уникална продукция! Също „Circus” на Britney Spears. Това е шестият й пореден албум и трябва да призная, че никога не съм харесвала музиката й досега. Но този албум е  страхотен – пълен е с хитови композиции, които са със силни текстове, запомнящи се мелодии и много, ама много добра продукция. Вече съм наясно, че ако има някоя страхотна нова песен, то тя веднага отива в “лагера” на Britney или “лагера” на Beyonce и Rihanna. Най-добрите композитори и музикални продуценти в света работят в момента за тях и ако има някоя нова, наистина хубава хитова песен, то тя „отива” при тях. Харесвам много и последния албум на Alicia Keys “The Element of Freedom”. Съжалявам, ти ме попита за един албум, ама е почти невъзможно да се огранича в споменаването на само един албум. Аз обичам музика и все пак музиката е моят живот.

Понеже само преди дни беше Денят на влюбените се изкушавам все пак да те попитам-дали си влюбена?
Да, влюбена съм.

Какво е отношението ти към всяка година повтарящата се дискусия в нашата мила Родина: Трябва ли да празнуваме католическия Свети Валентин, като на този ден има друг празник – българският Трифон Зарезан? Мислиш ли, че изобщо са необходими подобни дискусии или това е част от българския ни манталитет, който е упорит в неприемането на чуждото. Изобщо нужно ли е отричането на Свети Валентин, за да се запази Трифон Зарезан и ако е така, наистина оправдано ли е според теб?
Всеки празнува празника, който иска да празнува. Това не е нещо, което можеш да наложиш на хората-въпрос на личен избор е. Аз никога, ама никога не съм празнувала Трифон Зарезан. Този празник си е религиозен и аз определено нямам отношение към всичко, което той представлява. Свети Трифон Зарезан е бил християнски лечител, а по-късно деклариран за Източно Ортодоксален патрон – Светец на виното, към когото християните показвали почитта си с организирането на Фестивал на виното. Дори официалния ден за празнуването му е 1 февруари, но в България винарите не знам по каква причина го празнуват на 14 февруари. Май датата е преместена, заради Юлианския календар. Аз не пия вино, нито съм винарка, която има лозя и се моли за плодородие през следващите месеци… Винаги съм празнувала Денят на влюбените, без значение дали съм била влюбена в този момент или не. За мен това е празник, на който освен че ако си влюбен декларираш влюбеността си към човека, в когото си влюбен, е и ден, в който показваш по по-специален начин уважението си към човека, когото обичаш. Ако нямам по-специални планове, на този ден се виждам с приятели, поднасям им цветя, говорим си на воля за любовта…и е ден, в който си позволявам да похапна до насита шоколадови бонбони, без да се чувствам виновна, че съм прекалила. За този ден изпращам и картички на всички, които обичам, разбира се не с любовни текстове, а с пожелание за много любов и усмивки.

Последните тълкувания във връзка със свършека календара на маите, които предизвикаха апокалиптичните прогнози за края на самият свят през 2012-та, сега твърдят, че догодина е знаково време за нов етап от развитието на човечеството и няма повод за масовия страх от годината. Астролозите се произнесоха още тогава. Според тях 2011-та е година на разрушаването на старото и градежа на новото. Какво смяташ, че трябва да бъде разрушено в човешкия нрав и какво-съградено?
Аз вярвам, че ще има квантови и климатични промени през 2012 и че ще започне нов етап от развитието на човечеството след тях, но не вярвам на прогнозите, че това ще е краят на света. Ясно е, че сме прекалили с експлоатирането на планетата ни, без оглед на последиците, и е време тя да ни напомни, че трябва да си променим отношението към нея. Тя вече го прави – земетресения, урагани, снежни бури и драстични климатични промени… Чакат ни лоши години май. За съжаление, единствено промени могат да станат, когато всеки един човек поеме отговорността за себе си и направи промени в собствения си свят. Ако всеки си позамисли и промени отношението си към природата и това, което го заобикаля и подхожда към тях като нещо свое, нещата много ще се променят. Според мен алчността е едно от най-страшните неща в човешкия нрав и ще е хубаво всеки да се самоанализира и да поработи по въпроса.

Вярваш ли в Кармата?
Аз съм будист и вярвам в Закона на Вселената за причина и следствие. Вярвам също, че кармата може да бъде променена, стига самият човекът да иска да я промени.  

Ако можеше да върнеш времето назад, къде би се пренесла? В коя епоха и страна?
С удоволствие бих живяла през 20-те и 30-те години на миналия век в Ню Йорк. Има един филм „Cotton Club” с Ричард Гиър, който отразява по много елегантен начин това време.

Изкушавам се да те попитам какво мислиш за младото поколение. Според теб тази сякаш вродена, изразена и неоправдана агресия на какво се дължи? Или твоите наблюденията сочат, че не съм прав.Търсещо ли е младото поколение или е приело ролята си на изгубено?
Аз съм от младото поколение и не се чувствам изгубена. Напротив, чувствам се силна да променям нещата в посоката, в която искам… и не говоря за агресия тук. Говоря за фина, целенасочена и умна дейност, свързана с изграждането на основа за едно по-хубаво бъдеще, различно от това, което са имали родителите ни. Ние имаме избор, ние сме технологично напреднали и образовани, говорим чужди езици, имаме възможност да излизаме извън страната си и да опознаваме нови светове (това променя мирогледа ни и допринася за това да сме с по-космополитни възгледи); развиваме се скоростно (много по-бързо от родителите си!) и сме по-информирани от много по-ранна възраст отколкото те са били (благодарение на интернет и начина, по който получаваме информация и комуникираме помежду си в днешно време). Ние сме от късметлиите, които сме имали щастието да живеем и в 20-ти и в 21-ви век и това ни прави специални. Самият факт, че сме успели да оцелеем във времената на раздор, глад и размирици преди идването на демокрацията и че успяваме да живеем пълноценен живот през 2011, ни прави едно много силно и търсещо младо поколение. Аз мисля, че децата ни ще са още по-умни и по-информирани от нас, със сигурност ще са наясно с вкусовете и предпочитанията си много по-рано отколкото нас… и да, виждам агресия, но главно в желанието на всеки да е по-добър, по-успял и по-информиран.   

Малко са жените като теб, които са така красиви и в същото време амбициозни да постигат сами целите си. Перфекционизма от къде го научи? От семейството, приятелите или го откри в самата себе си за да го развиеш, от работата си със световно признати имена от популярната музика, което го изисква, или друго (пропуснал да спомена във въпроса си)?
Благодаря за комплимента. Може да звучи изненадващо, имайки предвид какви рискове съм правила в миналото си, заради професията ми, но аз не съм от болезнено амбициозните, не съм от тези, които искат да имат успех без значение каква ще е цената му. Постъпвала съм „неразумно”, но морално в моменти, в които много хора с амбиции не биха постъпили като мен и съм избирала по-трудния път, знаейки за препятствията, които ще срещна, но оставайки вярна на себе си. Обичам професията си и работата си и се старая много, за да се усъвършенствам и да правя неща, с които да се гордея. За всичко това ми помага перфекционизма. Е, понякога ми „пречи”. Именно защото съм перфекционист, работата с мен е доста трудна, особено за тези хора, които обичат да карат „през просото”. За мен е важно, когато правя нещо, да дам 150% от себе си. Не обичам посредствени неща и ме дразни когато някой не си върши работата както трябва. Моят принцип е „Или най-доброто или нищо”. Никой не обича да си губи времето с хора, които не могат да си свършат работата блестящо. Що се отнася до композиторите и музикалните продуценти, с които съм работила-те не биха работили с артист, в когото не вярват и който не може да направи песента им хит. Не искат и името им да се свързва с продукция, което не е на ниво и не е представена добре. Разбира се има изключения, но такива навсякъде има. Те са, когато някой татко или любовник платят огромна сума,  за да може момичето им да запише дует със световно известна звезда. Имаме вече такива примери в България и резултата е потресаващ – аз лично не бих се гордяла, ако бях на тяхно място. Цялата идея да запишеш песен с известен на всички по света артист отива на кино, когато песента е ужасна; ти не си си изпял твоята част, както трябва или пък когато видеклипът на песента изглежда като скалъпен набързо.   

Какво е днес да си красива жена? Можеш ли да поставиш на кантар положителните и отрицателните аспекти произтичащи от физическата красота и да кажеш кое надделява? Всички сме чували за така наречената "женска завист". Имала ли си някога проблем, който е породен от завистлива "приятелка"?
Тук е мястото да кажа, че никога не съм мислила за себе си като за красива жена. По-скоро се имам за чаровна, с правилни черти, която знае как да подчертава качествата си. Външната хубост отваря много врати, но ако не си достатъчно умен и интелигентен, тези врати много бързо се затварят. Физическата красота е много често причината да се дава шанс на хубави момичета да започнат кариера на места, където иначе не биха имали шанс и това определено е нечестно, защото човек не може да избира с какви черти и качества да бъде роден. Някак си старта не е равен и от там според мен идва и завистта. Завистта си вирее добре навсякъде и с нея си има проблем всеки човек, който има привлекателен външен вид, качества, талант, вещ, начин на живот или съпруг, които другите искат да имат, но нямат. Така, че това си е нещо човешко, с което всеки от нас се сблъсква още в началото на живота ни. Аз съм от дете на сцена и това е нещо нормално, с което сякаш свикваш, особено когато е около теб от ранна възраст. Така, че завистта в каквито и да е форми, я забелязвам веднага, но не ме притеснява. Някак си се чувствам имунизирана. Не си заслужава човек да си губи времето в действия срещу завистта. Не можеш кой знае какво да направиш. Живей живота си отговорно, бъди човек и си върши работата, както трябва – всичко останало е шум.

Петя Павлова за ОК! Фото Jochen Braun

Така или иначе ми е интересно какви хора не допускаш до обкръжението си?
Аз съм много приятелски настроен човек и съм контактна, имам много познати, но до най-близкия ми кръг съм допуснала не повече от 10-ина човека. Мама, татко, сестра ми, мъжът до мен, две приятелки в София, три приятелки в Лондон и една в Марбея и това е. Останалите около мен са разпределени на добри познати, колеги, хора с които работя, хора, които са изиграли роля в живота ми и които уважавам, познати с които излизам на кино или театър от време на време, хора, с които бих работила, хора, за които нямам хубаво мнение и хора, които са ме разочаровали и с които не искам да имам отношения. Много се радвам, когато някой ме впечатли, но не харесвам и не допускам до близкия си кръг хора, които са нахални или използвачи; хора, които си мислят, че света се върти около тях и които се взимат толкова на сериозно, че не знам какво трябва да се случи, за да „слезнат на Земята”.  Най-са ми неприятни тези, които се опитват да са около мен, заради контактите, които имам. Определено ме подценяват, като си мислят, че няма да се усетя.

Случвало ли ти се е да дадеш приятелството си на непозната персона само защото си била впечатлена от някакъв спонтанен, дребен жест от нейна страна? Ако се сещаш, можеш да разкажеш за пример от свое, такова започнато приятелство, което е живо до днес.
Не мисля, че приятелството се „дава” (освен ако нямаш предвид приятелство във Facebook!). В този ред на мисли не се сещам да съм „дала” приятелството си на някого. Много от приятелствата се появяват внезапно, поради стечение на обстоятелства. Приятелствата се базират на общи интереси, възгледи или чувства. В някои случаи за тях се воюва. Mного е тъжно, когато усетиш, че определено приятелство „няма бъдеще” или „си е изпяло песента”. Понякога хвърляме много усилия, за да спечелим нечие приятелство, но когато го имаме, осъзнаваме, че не е това, което сме си мислили и оставаме много разочаровани. Истинските приятели са като „огледала” – оглеждаме се в тях, учим се от тях и в дадени моменти те ни показват кои сме и какви сме. Най-истинските приятелства са тези, които издържат проверката на времето. Имам няколко приятелки, с които не се виждам редовно, но като ги видя, чувствам силна обич и привързаност,  без значение дали съм ги виждала за последно преди 2 години или преди 2 дни. Има хора, с които съм мислила че съм приятел, но като ги видя, осъзнавам колко са ми чужди или колко ми е скучно с тях… в такива моменти се чудя какво толкова ме е свързвало с тях в миналото.

Какво обича да прави Петя в свободното си време?
Чета много, гледам филми. От 2006 година усилено се занимавам с фотография. Напоследък обичам и да готвя. Усъвършенствала съм кулинарните си умения до такава степен, че спокойно мога да си изкарвам прехраната като главен готвач в някой гурме ресторант.

Кафе или чай?
Кафе. Силно.

Шоколад или карамел?
Шоколад. Nutella и червеният Lindor са ми любими.

Мадона или Майкъл Джексън?
Мадона.

Англия или Америка?
Лондон.

Коментара ти във връзка със събитията в Египет, които обхващат целия арабски полуостров. За това изненадващо и в същото време изразено с твърдата позиция на протестиращите искане за демократизиране на управлението на потисническите режими властвали с десетилетия?
Градивно преминаване към демокрация според мен е най-разумния път за Египет от тук нататък. Но е лесно казано и трудно изпълнимо. Трябва да се направят много компромиси, за да влезе такъв план в действие – и от страна на правителството и от страна на протестиращите. Според мен голяма роля в случващото се, играе и наличието на интернет и развитието на новите информационни технологии. 21–ви век е и ще е все по-трудно за диктаторите, които управляват държавите си с диктаторски режим, да налагат волята си чрез бруталност. Диктаторите са потънали в илюзиите си, че са незаменими. Хората в тези държави вече са много по-информирани от преди и чрез интернет се осведомяват по-лесно за това какво се случва в държавата им и как тази държава се ръководи. Новите начини за комуникация им помагат да се обединят и да организират протестите си.

Обвиняваш ли Америка за войните в Ирак и Афганистан? Последните години се загнезди убеждението сред обществеността: "Америка е виновна за всичко!" Смяташ ли, че е така?
Да се диктува на диктатори и на управляващите на определени държави вече не е възможно по начина, по който е правено в миналото и това, което през последните 12 месеца се случва на държавите с диктаторски режими по света, го доказва. Не съм запозната изцяло с това как политически стоят нещата с войните в Ирак и Афганистан. Гледала съм новини, филми, чела съм анализи и съм чувала какво ли не. Тази информация обаче не ми е достатъчна, за да си изградя цялостно мнение за това кой е виновен за тези войни и кой не. Има набъркани много  икономически интереси и има неща, които няма никога да научим. Войните са ужасно нещо. Точка.

За легализирането на джойнта или не?
Аз съм от тези, които нямат мнение по въпроса, защото никога не са пробвали наркотици от какъвто и да е вид. Животът е моят наркотик. Животът е много красив, трябва само да поспрем от забързаното си ежедневие и да го разгледаме „отстрани”. Не ни трябват външни опиати, за да се чувстваме щастливи… тя природата си знае работата – създадени сме с всичко, от което имаме нужда – от нас зависи да използваме това, което имаме, за да сме щастливи и да функционираме добре. 

За легализирането на гей-браковете или не?
За легализирането на гей-браковете! Всеки има право да избере половинката си.

 

Петя Павлова Представяне на Going down в Народния театър "Иван Вазов", награди на ММ – 2007

Ти пишеш сама част от песните си… от тях лъха такава жизнерадост и желание за танцуване… За живот… Какво те прави жизнерадостна и ти помага да танцуваш по неговите пътища?
Вдъхновението и любовта ми към живота. За песни всяко нещо може да ме вдъхнови – от чуруликането на птичките, шума на вълните и миризмата на прясно окосена трева до тишината, погледа на някой красавец, походката на някоя госпожица, случка с приятели или смеха на някое малко дете. Вдъхновявам се и от цветове, мода, танц, фотография, изпълнение на някой артист, картина, книга, болка, парфюм, целувка…

Кое е твоето любимо място?
Леглото ми.

Гордееш ли се, че си българка?
Гордея се, че съм българка! Заради взирането в негативното, ние българите сякаш забравяме някои неща за родината си – България е една от най-старите европейски държави и е единствената, чието име не е сменено от създаването й; България е трета в Европа по уникални археологически находки и паметници; българите са първите в света използвали кирилицата веднага след създаването й; България (наред с Дания) е единствената държава в Европа, която е спасила евреите си по време на Холокоста; първият борец в света с 1500 победи и само два изгубени мача е българин-Дан Колов; първият дигитален ръчен часовник в света е създен от българин – Петър Петров; създателят на първият електронен компютър в света е от български произход – Джон Винсент Атанасов; най-старото златно съкровище в света е намерено в България – открити са повече от 3000 златни предмета от преди 6000 години. Имаме и друго голямо ботаство – повече от 70 000 народни песни, едната от които –„Излел е Дельо хайдутин” – беше избрана за пример като едно от най-фините произведения на изкуството на Земята и изпратена в Космоса чрез американската космическа совалка Voyager 1 като послание към извънземни цивилизации и космическа интелигентност. Да не забравя да спомена и успехът на Златните Момичета от националния ни отбор по художествена гимнастика – много пъти като дете със сълзи на очи и с гордост съм гледала изпълненията им; головете на Стоичков и на Бербатов… Всичко това и още куп неща ме карат да се гордея, че съм българка.

Това, че си българка създавало ли е неправилни предубеждения за теб в работата ти с чужди партньори?
Не е тайна за никого вече, че в Западния свят вратите се отварят по-трудно за хора, които са от балканските държави. Не знам защо, но е така. Аз лично съм усещала предубеждение към мен в определени ситуации. Но както във всичко-трябва време, за да се докажеш. След това, ако си добър в това, което правиш и ако си хубав човек, те приемат като свой – къде си роден и къде си израснал спира да има значение.

Разкажи ми за някой мил спомен от детството. Кои бяха твоите идоли като дете?
Не се сещам за конкретен спомен в момента, но мама ми е казвала, че не съм била от най-общителните деца – не съм си играела с кукли като другите момиченца и не съм искала да играя на гоненици, криеници и всякакви такива… Обичала съм да чета книжки. Още от 6 годишна започнах да ходя на уроци по актьорско майсторство и да участвам в театрални трупи. Много обичах да чета поезия. Като дете съм печелила много конкурси за рецитация – имам няколко 1-ви места от такива национални конкурси… Още си пазя грамотите. Спомням си, че вече като по-голяма, момичетата страняха от мен в училище. Нещо май не им бях симпатична-не ходех на училище гримирана, лакирана и нагиздена като тях и това май ги дразнеше. Много мразех да ставам сутрин за училище и си спомням как майка ми слагаше будилника в тенджера, за да го чуя със сигурност и да не закъснея. Вечно закъснявах за първия час. В часовете по математика и по физика пък правех всичко друго, но не и да внимавам – рисувах си или четях учебника по география. Математика и геометрия винаги са ми били безинтересни като дете и едва съм спретвала някоя тройка по време на изпити. Затова пък много обичах  часовете по български език и литература – носех в къщи винаги отлични оценки и си спомням, че мама се гордееше с есетата ми – даже още пази някои от тетрадките ми по литература, което си е направо лудост – все пак е вече 2011-та!. Любимата ми група беше Depeche Mode. Идоли ми бяха Prince и Madonna и все още са. От българските групи много харесвах група Тангра (когато Станислав Сланев-Стенли им беше вокал) и ФСБ! ФСБ все още са моята любима българска група. Уникални музиканти са – световно ниво! Спомням си, когато ходих на концерта им на стадион Академик. Пях с тях и още 15 000 души „Пак ще се срещнем след 10 години” и плаках много. Този концерт е ярък спомен. Никога няма да го забравя. Все едно беше вчера. За мен е голяма чест, че след това имах възможност да се запозная с музикантите от ФСБ и да работя с тях върху първият ми албум. В албума ми „Сънят” имам песни, композирани и продуцирани от Румен Бояджиев и Иван Лечев. Уважавам ги много и ги обичам лудо.

Обеща ли си нещо в навечерието на новогодишния празник?
Да съм здрава, да са здрави близките и приятелите ми, да е по-хубава година, че 2010 не беше от най-хубавите. Да сме щастливи и да се обичаме. Това си пожелах.

Кога можем да те очакваме в България? Липсва ли ти?
Когато започне да ми липсва, взимам самолета и след няколко часа съм си в София. Светът е малък и всичко е едно. Свикнах вече с тази мисъл и тя ме кара никога да не се чувствам далече.

Влияеш ли се от модните течения? Имаш ли предпочитани марки облекла, обувки, козметика?
Следя ежедневно всичко ново, което излиза в света на модата. Разбира се, че се влияя от модните течения. От години съм абонирана за най-големите модни списания в света и съм доста осведомена. Човек трябва да е осведомен. Особено, ако има моята професия. Имам любими марки, но ще се въздържа да ги изброявам тук.  Разбира се, че по-скъпите дрехи и обувки са по-качествени – от материите до изработката, но в днешно време не е нужно да си милионер, за да изглеждаш добре. Хубави дрехи има на достъпни цени и ако човек има вкус може да изглежда блестящо и с по-малък бюджет. Аз имам в гардероба си рокли, които са ми стрували $ 5 000, имам и такива, които са ми стрували $ 50. Обичам си ги еднакво. Гардероб и личен стил се градят с години. Правила съм много грешки в тийнейджърските си години, но това е нормално, когато човек се учи. Сега вече знам какво ми подхожда и какво стои добре. Не съм от тези, които пилеят пари за дрехи и аксесоари, които след това не носят. Не произхождам от богато семейство и винаги съм била внимателна с харченето.

Какво предполагаш е бъдещето за българската музика? Оптимистка ли си по този въпрос?
Мечтая си за светло бъдеще на българската музика. Искрено се надявам българина да си промени манталитета и да започне да цени артистите си и труда им, но си мисля, че това няма да стане скоро, като гледам накъде отиват работите. Онзи ден прочетох, че има голяма вероятност тази година страната ни да бъде върната в Списък 301 (от който беше махната преди четири години). В този списък влизат страните, в които пиратството е най-разпространено. За да имат успех българската музика и българските артисти, ще е необходимо властите да предприемат по-активни действия в борбата с пиратството и злоупотребата с авторски права в страната ни. В такава нездравословна за изкуството среда и беззаконие няма как да растат и да се развиват таланти. Трябва условия за това и ако не бъдат създадени такива, нещата след някоя друга година ще са плачевни.

А за бъдещето на самата България оптимист или си или по-скоро песимист?
Положителни промени в страната безспорно има за последните 20 години, но те са много малки в сравнение с промените, които станаха в Полша, Унгария и Чехия например. В България нещата стават, но много бавно и с голям зор. Хората започват да губят търпение, а годините си минават. Надявам се политиците ни да започнат да показват по-конструктивна дейност, да мислят по-космополитно и да започнат да действат по-мащабно в полза на народа си – това със сигурност ще ускори положителните промени у нас. И още веднъж искам да кажа, че ако всеки си погледне „личната територия”, поеме  отговорност и даде всичко от себе си, за да си върши работата добре и да направи своя си свят по-добър, по-организиран и по-чист – то това безспорно ще се отрази не само на него, но и на живота на хората около него и така малко по малко на живота на всички в България. 

Бих искал да те помоля накрая да оставиш пожеланието си за своите почитатели…
Пожеланията ми са за здраве и много любов!

 

Демо + Тоно

 

Интервю на Вл. Домозетски 


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

ЕДНА ПРИЧИНА В ПОВЕЧЕ ДА КАЖЕМ “HAPPY THANK YOU MORE PLEASE”

ОБЕДИНЕНИ В ОМРАЗАТА

ИЗЛОЖБА ПО СЛУЧАЙ 25 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА МАРК ШАГАЛ

НОВАТА КНИГА С РАЗГОВОРИ С ПАПА БЕНЕДИКТ ХVІ

ОТКРИВА СЕ „МЕСЕЦ НА НЕМСКАТА КУЛТУРА“ В СТОЛИЧНА БИБЛИОТЕКА

ШЕГИТЕ НА ДЯВОЛА ИЛИ МАЛКАТА ТЕРЦА НА САТАНАТА

СОФИЯ ДИША

МЛАДЕНКА ЛАНДЖЕВА: ИКОНАТА Е СВЯТ ОБРАЗ

ОНЯ ОТ ШЕСТО

АНА ПАПАДОПУЛУ: ЧУВСТВАМ СЕ КАТО В РОМАН НА ДОСТОЕВСКИ

ЛЮБОМИР НЕЙКОВ: ХУМОРЪТ НИ ОТИДЕ НА КИНО – В КИНОСАЛОНИТЕ С ФИЛМА “МИСИЯ ЛОНДОН”

РЕСТАВРАТОРИ ОТКРИХА КОЛЕКЦИЯ ОТ 300 ГОДИШНИ ОБУВКИ В СТЕНА НА ГОТИЧЕСКИ ЗАМЪК

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3712

Posted by on мар. 4 2011. Filed under Култура. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.25494 лв
 CHF =  1.67882 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.1946 лв
100  RUB =  2.81593 лв
 USD =  1.64674 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.