ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ Е ДАЛИ МАСЛАРОВА ЩЕ БЪДЕ СМЕНЕНА ОТ НЯКОЙ СИРЕНАРОВ

Петър Стоянович е роден през 1967 г. в София. Завършва столичната Немска езикова гимназия. Следва германистика в Софийския университет 1988-1989. Завършва история във Виенския университет 1990-1995. Магистър (1995) и доктор на философските науки на Виенския университет (1998). Парламентарен секретар на МВнР и Началник на политическия кабинет на министъра на външните работи (1998-2001). Международен секретар на СДС, член на Националния съвет и зам.-председател на Областния съвет на СДС-София (юли 2001-юли 2003). Политически секретар на „Движение Гергьовден” (декември 2003). През април 2007 г. е избран за председател на „Движение Гергьовден”.

Едно интервю на Теодора Куцарова

Как бихте коментирали изборите за евродепутати?
Самите избори бяха вяли и безинтересни. Кандидатите, въпреки експертните достойнства на мнозина от тях – политически посредствени. Значително по-интересни са резултатите от вота. Те показаха няколко важни неща: управляващите губят подкрепа и лице, въпреки хвърлените пари и упражнения властови натиск. Резултатите на ГЕРБ и неговите сателити за огромно учудване видимо не покриват докрай великанската заявка за изстрел в десетката на бъдещата изпълнителна власт. Производните на старото СДС окончателно и исторически обосновано отмряха. С две думи: има чудесна възможност за игра в дясно на млади и модерно мислещи субекти на фона на очаквани трусове в ляво и в центъра.
Какви трябва да бъдат, според Вас, очакваните промени в правителството?
Нека припомня, че по генезис тази коалиция е абсурдна и ялова. Тук дори не споменавам безпринципността й, тя е видима. Става въпрос, че трите партии са заедно по различни причини и няма политическа логика, по която да правят смислена политика. Така че няма значение дали някой ще смени самооблажаващия се образователен министър, напълно провалените министри на икономиката или на вътрешните дела, дали една Масларова ще бъде наследена от някой Сиренаров.
Тъжното в същност е, че единственото нещо, което може да задържи тази коалиция на власт, е продължаващата импотентност на така наречената опозиция.
Вие сте председател на една от малкото десни партии, които не подкрепиха представящият се за десен проект ГЕРБ. Защо?
Ако не ме лъже паметта, същото направиха и други десни партии като СДС, ДСБ, ЗНС, БЗНС, ССД…. Тоест „малкото” са много. И това е съвсем естествено за хора със собствена политическа и партийна физиономия. Нека оставим масовите сватби на преподобния Муун. А ние тук да се хванем и да помислим как да изпълним със съдържание дясното пространство. Да се срещнем с уважение към качествата и разбиране към недостатъците на всеки от участниците в заверата. Защото в повечето случаи размерът има значение само за комплексарите.
Как гледате на Бойко Борисов и провежданата от него политика?
Партията на господин Борисов е безспорен феномен, какъвто беше и формацията на г-н Сакскобургготски преди шест години. Резултатите от европейските избори показаха, че въпреки немалката електорална подкрепа, партията ГЕРБ няма да е в състояние да оглави сама следващото правителство. Ще трябва да партнира в ляво или в дясно. За (не)възможната игра на г-н Борисов в ляво тепърва очакваме от него ясна и еднозначна позиция. Струва ми се повече от логично следващото правителство да е сформирано от представители на ГЕРБ и на бъдещата нова десница. Ключът към тази напълно възможна формула се нарича партньорство.
Какво е бъдещето на десницата след тези избори?
Десницата в този вид е мъртва, но това го повтаряме за кой ли път. Преди две години, след ясните изводи от парламентарните избори, Гергьовден предложи да вървим напред по френския модел. Да разпуснем партийките и да съберем качествения потенциал от тях в нова формация. Гледаха ни като луди! Ръководствата и на СДС, и на ДСБ – същите, които вчера подадоха оставки поради провала си – ни заклеймяваха и попържаха. Днес същите тези хора повтарят тезите на Гергьовден! Но в края на краищата бихме простили поредната безсрамна кражба на идеи, стига да е за доброто на дясната политика. Между другото подобно нещо стана и с проекта ни за „Нов Сговор”, който лично разнасях тази зима сред мнозина хора, които се обявяваха за бунтари, но после предпочетоха партийното удобство и моралната мизерия. И се заблуждават, че „били спечелили” на европейските избори.
Новата десница може да е единствено продукт от разговор и действие за политика на хора, които не са овехтели под прожекторите. Гергьовден първи даде пример за промяната, която последва.
Каква е визията Ви за бъдещето на “Гергьовден”?
Гергьовден ще продължава да бъде част от десния център, макар посоките в България да са пожелателни и условни. Ние можем да се развиваме и самостоятелно, както досега, преоткривайки електоралната си ниша. И концентрирайки целия си потенциал върху няколко важни теми за нашите избиратели.
По-мащабната игра, разбира се, е Гергьовден да залегне в темела на бъдещата нова десница. И като партия, която единствена не се намира в дълбоката криза, характерна за нашите колеги, се готвим да дадем експертен и кадрови потенциал на общото начинание.
В средносрочен план целта на всички ни трябва да бъде успешно представяне на нова дясна платформа на парламентарните избори през 2009-та и съставяне на кабинет на десния център.
А за местните избори наесен?
Местните избори са неподходящо време за изграждане на национална политическа консолидация. Което не означава, че не можем да изпробваме с бъдещите си партньори и кадрите, и мобилността си на регионално ниво.
На предстоящите избори Гергьовден ще следва логиката на местния интерес и той ще е единственото ни сериозно основание за компромиси. Ще преодолеем някои тенденции на разхайтеност при номинирането на кандидати и ще изпратим на терена подготвени и лоялни хора – без значение дали са партийни членове или местни експерти. Извън БСП и Атака нямаме невъзможни коалиционни партньори, стига да успеем да защитим максимално добруването на съответния град или село.
Регионални десни коалиции са чудесна възможност за прелюдия към бъдеща обща игра на читавите хора от втория и третия ешелони.
Кои са историческите моменти в съвремието ни, които ще останат в учебниците по история?
Историкът няма право на подобен отговор! Защото често се случва съвременникът да е запленен от личност или факт, които в последствие да се окажат и смешно дребнави, и крайно маргинални… Българската политика и държавност въобще са крайно провинциални, преходни, недоправени. Малко са моментите в най-новата ни история, в които България е постигала нещо заради реалните си заслуги, може би единствено отлепянето от дъното след 1997-ма… Защото, нека не се заблуждаваме: и падането на шенгенските визи, и членството в НАТО, и това в ЕС, и етикетите, че сме правова и демократична държава са далеч повече подаръци без покритие или случайно съвпадение на геостратегически интереси, отколкото резултат от последователен труд и кървава пот.
В учебниците ще останат по-скоро тенденции. Например тенденцията от края на 90-те години на 20 век за максимално откъсване от руско-азиатското влияние и пълно отрицание на комунистическата реставрация от страна на правителството на СДС/ОДС. До тенденцията от началото на 21 век, когато България отново е разграден двор за интересите на Кремъл. Ето ви материал за преподаване в училищата, но то има нужда и от доста обяснения под черта. Или от исторически паралел: по подобен начин в края на 19 век Стамболов ни откъсна от Русия, а десет години по-късно августейшият дядо на гражданина Сакскобургготски пак ни върна на московското килимче.
Има ли запомнящи се личности в съвременната политика?
Съвременната политика е прекалено динамична, кратковременна и сивкава. По-скоро ежедневна, отколкото визионерска, та рядко остава неизличими следи като величията от Средновековието, Ренесанса, Просвещението или дори от 19 век.
Разбира се, от нашата епоха ще се запомнят немалко имена, друг е въпросът кой и дали ще се наеме да погледне зад кулисите на формалните пълководци. Така аз бих гледал не Горбачов, а Шеварнадзе; не Кол, а Геншер; Джеймс Бейкър вместо Буш-старши и така нататък. Тук е може би и голямата болка на България – да има добри ръководители, зад които зее яма. Дори когато роди доказани водачи като Стамболов, Стамболийски или Иван Костов (извинете, в подредбата няма подтекст!), тя нито успява да ги култивира, нито да им осигури наследие.
Как се промени ЕС, след като в него има вече 27 страни?
С последното разширяване Европейският съюз все повече се доближи до логическите си исторически граници. Не може жизненият стандарт, фритюрниците или новите автомобили да обединят различните нации и държави. Тази болнава „люлка на света” спешно се нуждае от духовно единство. В годините на нарастващ дефицит на идентичност морал и законност в иначе богата и просперираща Европа, ние трябва да се върнем към общия си корен – християнството.
Кое друго свързва хората от Тракия и Егея на югоизток до Гренландия на северозапад, освен моралът, философията и разбирането за властта, заложени в учението на Христос? Нему, а не на брюкселските чиновници дължим правилата, че законът и правата са за всички. Без това наследство светът щеше се лиши от многообразието си, от местните традиции, език, култура, от свободата. По този начин, а не чрез директиви, християнското наследство на голяма Европа може да защити и наследството на малка България.
Надеждата ми е, че новите членки, които познават по-добре сатанизма на безбожието и държавния отказ от християнски морал, ще възобновят фундаменталния дебат за общия корен на Европа.
Какви книги четете? Имате ли любим автор?
Отдавна не чета толкова, колкото искам. Чета почти всичко, паралелно. Предпочитам мемоари и енциклопедии. И си имам книги за всяко настроение. В края на краищата всеки чете онова, което поддържа вътрешната му хармония. Затова и по българските будки първи изчезват шоковите вестници.


ПОСЛЕДНИТЕ 5:

БОРЯНА ДИМИТРОВА: РАЗБИТ БЕШЕ МИТЪТ ЗА ТВЪРДИТЕ ЯДРА

МЕГЛЕНА РУСЕНОВА: МОБИЛИЗИРАЛИ СМЕ ЕКСПЕРТНОСТТА, МЛАДОСТТА И ЕНЕРГИЯТА СИ ЗА УСПЕХ

България тази година ще плати повече пари за членство, отколкото ще успее да усвои от фондове

ПЕТЯ СТАВРЕВА: „СЛАБОТО МЯСТО НА ТРОЙНАТА КОАЛИЦИЯ Е ТЪРГОВСКИЯТ Й ХАРАКТЕР”

КОРМАН ИСМАИЛОВ: “ДОГАН Е НЕРАЗБРАН ОТ СЪВРЕМЕННИЦИТЕ СИ”

 

 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=247

Posted by on май 31 2007. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30659 лв
 CHF =  1.69556 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20694 лв
100  RUB =  2.81388 лв
 USD =  1.63367 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.