ПЕРСПЕКТИВИТЕ НА ВОЕННАТА ОПЕРАЦИЯ В ЛИБИЯ

Редица страни от Запада засега започнаха военновъздушна операция против силите на Муамар Кадафи. Не трябва да се съмняваме, че до близката неделя цялата военна инфрастуктура на Либия ще бъде или унищожена, или сериозно повредена. В тази връзка възникват минимум два въпроса.

Най-важното – „какво следва?”. Войските, лоялни на Кадафи ще започнат да се разпръскват. Предимството във въздушна поддръжаща и тежка техника ще бъде нивелирано. Както предполагат в Брюксел, заедно с недостига на  парични средства на режима, това ще позволи на опозицията да премине в настъпление и да свали режима в близкия месец. Именно в такава последователност, тъй като друга  ясна причина за обясняване на случващото се досега няма.

Операцията на коалицията символично съвпадна със срока за началото на друга война, в Ирак от 2003 г. Там също така много бързо унищожиха цялата военна инфраструктура на режима на Садам Хюсеин, а след известно време свалиха и самия него. Това, което се получи като резултат, едва ли може да наречем пример за подражание и повод за неудържим оптимизъм.

От тук произлиза и вторият въпрос – „доколко прецизно е бил проучен проблемът за последствията от тази операция?”.

 

Да поразмислим на тези теми, които в действителност са много тясно свъзрани една с друга.  Ако вземем чисто военната страна на въпроса, то веднага ще отбележим, че в плановете на  коалицията като основна задача стои въпросът да се избегне на всяка цена участието в сухопътна операция. Поуки от иракския и афганистанския опит, очевидно са направени. Влизайки в Либия и оставяйки там гарнизони за гарантиране на устойчивост на новото правтилество и на експорта на въглеводородите, чуждестраната войска, несъмненно ще стане обект на партизанската война по иракския и афганистанстки сценарий. Нещо повече, такъв вариант автоматично ще превърне Либия в основен притегателен плацдарм за радикалните  ислямисти, които в резултат на „арабските революции” явно позагубиха темпо. Още сега в редиците на опозиционерите се намират лица, които явно не споделят привързаност към западните демократични ценности. Много ислямисти, по-специално, има в Мавритнания. Наличието на чуждестранен контингент на нови „кръстоносци” на територията на арбаска държава, изключително богата на въглеводороди се явява сама по себе си отличен стимулатор за реанимация на радикалите, в това число и от позицията на „Ал Кайда” в Магреб. При такъв сценарий Мавритания по-скоро ще се превърне в „африканския Пакистан”, ако се има предвид наличието на тилови бази на муджихидините. Автоматично в посоченото огнище на напрежение попада и Алжир, където позициите на ислямистите само ще укрепнат. Ако в тази ситуация Западът разчита на моралното «табу» по отношение на участие в дейността на ислямистите от страна на саудитските теолози, то тук трябва да  сме по-песимистични. От друга страна е много интересно да се оцени активността и реториката на „Ал Кайда” по отношение на либийските събития, тъй като това обективно ще потвърди степента на контрола на Рияд над тази организация.

Партизанската война в Либия е неизбежна, тъй като изворите за настоящия конфликт лежат в областта на междуплеменните противоречия, а хипотетичното идване на власт на друга племенна група ще означава автоматично принизяване на позициите на другите. Това наблюдаваме в момента в Ирак с всички  произтичащи последствия във вид на продължаваща висока терористична активност и „студена” гражданска война. Предполагам, че Либия едва ли ще предложи нещо ново на света.

 
Френски изтребител "МИРАЖ"

Изхождайки от всичко това, коалицията ще продължава да предприема опити да реши въпросът със свалянето на Кадафи посредством оказването само на военновъздушна и логистическа подкрепа на силите на опозицията, които трябва да преминат в настъпление. Тоест ситуацията огледално се променя: западните страни в лицето на своите ВВС ще осигуряват на опозицията военно предимство. Същевременно като „изкупителни жертви” ще опитат да направят контингенти от няколко арабски страни, които всъщност би трябвало да осигурят победата на противниците на Кадафи. Засега повечето страни от Арабската лига не са готови затова. Най-напреднали по този въпрос са саудитите и катарците ограничавайки участието си със собствени бойни самолети. Генералният  секретар на Арабската лига Амър Муса, както и Африканския съюз принципно отхвърлят възможността за чуждестранна интервенция. Трябва да отбележим, че генералния секретар в момента започва предизобранта кампания за поста президент на  Арабска република Египет (АРЕ) и всички негови изявления се правят с голяма предпазливост.  От това правим извод за отношението на египетското население за вероятността от интервенция. От тук и опитите да се убие Кадафи чрез бомбардиране на неговите бункери и резиденции (досега в резултат на авиоудар загина неговия син Хамис), което веднага би решило всички проблеми в първия етап. При това слабо е изчислен вариантът, че със смърта на либийския лидер е възможно да се  реши проблемът с бързото завземане на властта от опозицията, но абсолютно няма гаринции срещу по-нататъшна гражданска война по иракски вариант.

Какво ще прави в тази ситуация Муамар Кадафи?

Преди всичко, да разпръсне своите сухопътни отряди, което автоматически ще усложни нанасянето по тях на въздушни удари. С оглед на унищожаването на значително количество от тежката техника, започва да се използва варианта на прехвърляне на отрядите с джипове с тежки къртечници. За пилотите на страните от западната коалиция ще бъде много сложно да разберат кой се движи в колоната. Едновремнно отрядите ще съхранят мобилност.

Настъпление на отрядите на опозицията на Триполи следва да се очаква в период до две седмици след края на основната фаза на въздушните удари и разрушаването на основните обекти на военната инфраструктура на режима. Нахлуване на този етап на сили от коалицията и начало на сухопътна операция е малко вероятано. Засега също така малко вероятно се оказва и участието в това на войски от арабските страни. 

Досега Муамар Кадафи показва чудеса от ловкост и абсолютна политическа тактическа интуиция. Той широко разпространи изявление, в което той се обявява за прекратяване на всички военни операции и излиза с предложение за изпращане на линията на фронта на международни наблюдатели. Изборът на тази тактика е единствената правилна в създалите се  условия: избива основния коз на Запада по въпроса за „защита на мирното население”, а също така се дава и съгласие за международен контрол. При тези условия максимално се усложнява позицията на страните от НАТО (САЩ, Франция, Великобритания), на които ще им бъде сложно да получат санкция за сухопътна операция в СС на ООН. Тоест избраната стратегия на  затягане на конфликта, на неговото замразяване и запазване на съществуващото „статуково”. При такъв сценарий принципно най-важен става въпросът, кой сега контролира основните нефтени  находища.

При всички варианти на развитие на ситуацията в конфликта има много големи шансове да прерастне в дългосвирещ, което отговаря на интересите на Муамар Кадафи, но абсолютно не решава основните задачи на тандема Франция-Великобритания, които се явяват основен „мотор” на операцията. Ето в тези плоскости ще се развиват основните събития в средносрочна перспектива.


А.А.Быстров (Интитут за близкия изток – Москва), 21 март 2011

Превод на български без съкращения – политолога Борислав Ангелов



ПОСЛЕДНИ СТАТИИ: 


АЛЕКСАНДЪР РАР: ГЕРМАНИЯ И ВСИЧКИ СТРАНИ ОТ БРИК СА ПРОТИВ ВОЕННА ИНТЕРВЕНЦИЯ В ЛИБИЯ

НИКОЛАЙ КОЛЕВ – БОСИЯ: НЯМА НАЧИН ЦЕНИТЕ ДА НЕ ВЪРВЯТ НАГОРЕ

ОБЯВЯВАМЕ СЕ ЗА СЕМЕЙСТВОТО, НАЦИЯТА, РОДИНАТА И ЗА СОБСТВЕНАТА ИДЕНТИЧНОСТ – Ангела МЕРКЕЛ

ПЕНСИОНЕРИТЕ ЗАНИМАВАЛИ СЕ С АКТИВНА ПОЛИТИЧЕСКА ДЕЙНОСТ И ОСТАРЯВАНЕТО (1990-2010) -Калоян МЕТОДИЕВ

ПИРОВАТА ПОБЕДА НА БАН – д-р Лъчезар Аврамов

ВЪЗРАСТ И ФИЗИЧЕСКО ПРИСЪСТВИЕ В ПОЛИТИКАТА – Калоян Методиев

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ – ИСТИНСКАТА КАДРОВА КАТАСТРОФА НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ

СЪД ДАДЕ ПРАВОМОЩИЯ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ ДА ОПРЕДЕЛЯТ ПРАВИЛА ЗА ВЪНШНИЯ ВИД НА СЛУЖИТЕЛИТЕ СИ

КАЛОЯН МЕТОДИЕВ ПРЕД ВСЕКИ ДЕН: НЕ СМЕ ГОТОВИ ДА ПОЕМЕМ РОЛЯТА НА БУФЕР МЕЖДУ ЕВРОПА И АЗИЯ

ОНБ ПОИСКА ЗАЩИТНИ СЪОРЪЖЕНИЯ НА ЮГОИЗТОЧНАТА ГРАНИЦА

АЛЕКСАНДЪР ТОДОРОВ: НЕ ПРОМЕНЯЙ ХРИСТИЯНСТВОТО, ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ!

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3767

Posted by on мар. 24 2011. Filed under Позиция. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.27151 лв
 CHF =  1.67609 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21616 лв
100  RUB =  2.81397 лв
 USD =  1.65664 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.