ПАРАДОКСЪТ НА ТУРСКАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА

След посещнието на американския държавен секретар Хилари Клинтън  в Турция естествено турските медии отразиха най-вече ласкателните й забележки във връзка ролята на Турция в Сирия и обещанието й за американска подкрепа срещу Кюрдската работническа партия (ПКК). Но всъщност тя използва много предпазлив език, като сложи акцент върху загрижеността на Съединените щати за Сирия след Асад и „екстремистите” от Ал Кайда, както и  тези от ПКК.

В Турция не е имало дебат или дори признание за съществуването на Ал Кайда в Сирия. Дори не се говори убийството на турски ислямистки адвокат (от отряди на Ал Кайда) в Сирия. Турция е известна с подкрепата си ислямистката опозиция, докато Клинтън подчерта важността на въпроса за представителството на различни групи в управлението след Асад, и постави въпроса за равенството на половете. Тя ясно изрази подкрепата си за Турция в борбата й с ПКК, но не спомена кюрдската автономия в Северна Сирия. Както изглежда САЩ и Турция, като близки съюзници, са избрали да говорят за общите си виждания и да избягват тези по които имат различия.

Днес Турция твърдо стои в Западния лагер, но нейната сирийската политика е в съзвучие с американската само до момента на свалянето на режима на Асад. Тъй като в момента това е най-неотложната задача, останалите нямат голямо значение. Въпреки това, ако Турция не вземе под внимание важността на сценариите за управлението след Асад, които американците и техните западни съюзници желаят, турците може да нямат думата относно бъдещето на Сирия или още по-лошо да се озоват в антагонистична позиция със своите съюзници.

Ирак след падането на Садам даде уроци за проблемите при смяната на режима, а Египет след Мубарак стана нов урок. Въпреки че това беше доста различен случай на народно въстание, а не военна интервенция, и преходът беше доста по-мек, никой не иска да се сблъска с нежелани последствия. Затова властта на армията не беше заплашена, въпреки че тя застана срещу приниципа на бунт в името на демокрацията. Случаят в Сирия може да е сходен, но самата Турция не е подготвена за каквито и да е преговори при прехода, освен да дава в последния момент убеждище на опоненти на Асад, като например Манаф Талас, който доскоро беше една от най-мрачните фигури на режима. А и нещо повече, турската политика по отношение на Сирия взе сунитска линия!

При това положение, не е изненадващо, че сирийските християни, алевити, кюрди и други малцинства, както и  светските сирийци, не вярвят на Турция за бъдещите условия за споделеното-управление. Изглежда, че най-големият потенцил за напрежение в региона и за разногласия сред съюзниците могат да се появят по въпроса за кюрдската автономия. Съедините щати и турските западни съюзници го знаят и мислят за Турция най-вече като за връзка с въоръжените бойци, които в същото време  случайно са и ислямисти. Това е доста рискова позиция за съседна страна. Като капак на всичко и отношенията с Иран също се влошават.

Всъщност, основният проблем е парадоксът, който Турция не иска да погледне в лицето: от една страна Турция е в Западния лагер и в НАТО и като такава трябва да се вписва в новия световен ред и глобалните перспективи на западния свят. От друга страна, сегашното правителство регресира до класическа националистическа политика.

При тези обстоятелства това постави Турция в една неловка ситуация, защото естествените съюзници на националистическата й политика са Иран и Сирия (когато трите се договориха за централизирана, единна държава-нация политика), а сега вече са „врагове”.

Автор: Нурай МЕРТ, в. Хюриет

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=5166

Posted by on авг. 14 2012. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.31883 лв
 CHF =  1.73282 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.14483 лв
100  RUB =  2.80485 лв
 USD =  1.66595 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.