Падането на етническите граници в политическата география на Северна Македония

Джелал Незири

На 15 юли в Северна Македония ще се проведат предсрочни парламентарни избори. За това кой ще управлява страната след тях от огромно значение са резултатите на албанските политически партии, които са задължителен партньор в управлението. Предлагаме един интересен анализ за дълбочинните процеси, които протичат сред албанските избиратели в тази държава. Анализът е изготвен от албански политолог Джелал Незири.

Може би това ще бъде последният опит на албанските партии да защитават своя политически терен, който беше „атакуван” през 2016 г. С интеграцията в НАТО и напредъка в процеса на преговорите с ЕС, все повече на преден план ще излиза идеологическото разделение, на ляво и на дясно, същевременно ще става все по-невидима етническата граница на политическата география в страната. В тази нова реалност, албанските партии трябва да се подготвят по-добре за тази реалност, изоставяйки стратегията на защитата на „етническата крепост”.

Още от парламентарните избори през 2016 г. неформалната граница на политическата география в Северна Македония падна. На тези избори, проведени в едно време на дълбока политическа криза, Социалдемократическият съюз на Македония (СДСМ) на Зоран Заев премина и на политическия терен на етническите албанци, с цел да амортизира предимството, което имаше съперническата партия ВМРО-ДПМНЕ, която от десет години беше упражнявала една силна власт в страната. Не, че СДСМ не се беше опитвал и по-рано да премине в „забранената зона”, но този път успя с една провокативна концепция – „Общество за всички” – която привлече една голяма част от албанските избиратели.

Сблъскали се с една крайна партизация на съдебната система, силната ръка на управлението от Никола Груевски и невиждан ръст на корупцията, много етнически албанци видяха в концепцията на Заев един по-сигурен изход от този мрак. Не може да се пресметне точно, но се казва, че на парламентарните избори през 2016 г. СДСМ получи близо 70 000 гласове на албанци. Тази бройка изравни тази партия с ВМРО-ДПМНЕ, отваряйки пътя посредством една коалиция с ДСИ и „Съюза за албанците” да сформира и управляващата коалиция.

И международният фактор изглеждаше изморен от десетгодишното чакане на Груевски да реши въпроса за името с Гърция, но същевременно се и разочарова. Този спор държеше страната извън НАТО още от Срещата на върха в Букурещ през 2008 г., когато Гърция използва правото си на вето блокирайки членството на страната в Алианса заедно с Хърватска и Албания. Същевременно, във вътрешен план, почти бяха се изчерпали големите каузи, които бяха специални само за албанците. Беше останал само Законът за използването на езиците, т.е. албанският да получи официален статут в съответствие с Конституцията и в съответствие с духа на Охридското споразумение.

За да вземе властта, Заев прие да приключи всички тези въпроси – реши името с Гърция и прие да гласува закон за албанския език. Дори, той подписа и Споразумението за добросъседство с България, нещо, което не се осмеляваха да направят неговите предходници. Със затварянето на тези въпроси Заев разбираше ясно, че в страната приключва периодът на големите идеи и каузи и започва битката за малки и доста практически за гражданина теми. Тези проблеми той ги знаеше, че са общи и за по-голямата част от гражданите, от техен интерес, без да се взема предвид тяхната етническа и религиозна принадлежност.

С концепцията „Общество за всички” Заев окончателно развали джентълменското споразумение между македонските и албанските политически партии, но не успя да култивира албанския избирател. Изказването „време за канализиране, не за федерализиране” имаше за цел да каже на етническите албанци, че е времето да мислят за практически нужди, а не за идеологически. Но канализацията в Арачиново остана незавършена, същевременно излязоха информации, че на жителите са им обещани и 200 пилоти[1].

Този процес на преформатиране на политическата сцена намери неподготвени другите партии. ВМРО-ДПМНЕ не успява да излезе от черупката на национализма, където влезе под ръководството на Груевски, докато албанските партии се хвърлиха в акция да защитават своя политически терен, без амбиции да преминават вече рухналата граница.

Предизборната кампания за изборите на 15 юли изглежда се е превърнала в един опит на албанските партии, ДСИ и коалицията „Съюз за албанците” – „Алтернатива”, да защитят своята политическа география и СДСМ, който проникне на един чужд терен, за да компенсира минуса от гласовете на етническите македонци по отношение на ВМРО-ДПМНЕ. Виждайки, че не успява сам да си осигури албанския гласоподавател, който ги подкрепи на изборите през 2016 г., СДСМ тактически сключи предизборна коалиция с Движение „Беса”, та посредством него да се състезава и да засили позицията си сред албанската политическа „лига”. Тази коалиция даде свобода на СДСМ да изглежда „по-македонска” и така да проявява един тънък национализъм, същевременно „вратата”, откъдето може да се мушне албанският гласоподавател е „Беса”.

Декларацията на Зоран Заев, че „е готов да даде на ВМРО-ДПМНЕ 13 депутати, за да сформира правителство на малцинството само, за да не приеме условието на ДСИ за албански министър-председател”, фактически е оферта за етническа хомогенизация на македонския политически лагер, което се сблъсква с неговата концепция, с която се представя пред етническите албанци. Би бил един силен отговор спрямо условието на ДСИ, ако неговата оферта би била за всички други партии, включително и за коалицията „Съюз за албанците” – „Алтернатива”. Например, да беше декларирал, че ще даде 13 депутати на ВМРО-ДПМНЕ или 51 депутати на коалицията „Съюз за албанците” – „Алтернатива” да сформират правителството, само да не приеме условието на ДСИ за министър-председател.

Без да се вземат предвид отклоненията на Заев от концепцията, която той представя, реалността е, че компактните етнически лагери все повече се стопяват в политическата „тенджера”на страната, където като основна съставна част са практическите проблеми на гражданина. И когато доминират тези практически каузи, основното разделение, което се извършва е по идеологически линии, а не по етнически или религиозни. Това няма да рече, че етническата или религиозната идеология ще бъдат без влияние на изборите, а основен определител на кого ще се дават гласове в бъдеще ще бъде практическият интерес на гражданина, като: по-добър жизнен стандарт, по-високи заплати, качествено образование и здравеопазване, добри пътища и така нататък.

Понеже това ще бъде последният опит на албанските партии да защитят техния политически терен, който се „нападна” през 2016 г. С интегрирането в НАТО и напредъка на процеса на преговори с ЕС, все повече ще излиза на преден план идеологическото разделение, на ляво и на дясно, същевременно ще става и по-невидима етническата граница на политическата география на страната. Албанските партии трябва да се подготвят по-добре за тази реалност, да изоставят стратегията на защитата на „етническата крепост”. Ако СДСМ е обхванала левия спектър и ВМРО-ДПМНЕ десния, една коалиция на албанските партии – отворена и към всички останали етноси – ще може да се профилизира като трета опция на държавно ниво. С една добра стратегия и с всеобхватен подход, един от трите полюса на политиката в Северна Македония ще може да се ръководи от албанците, който ще има капацитет да печели и изборите. Малцинствените етноси в Северна Македония съставляват близо 40% от населението, същевременно има много етнически македонци, които са изморени от биполярната политическа сцена „бяло и черно”, създадена от СДСМ и ВМРО-ДПМНЕ.

Джелал Незири

14 юли 2020 г.


[1] Зоран Заев заяви, че не е бил разбран правилно, тъй като не е обещавал заетост за 200 пилоти, а толквоа „пилот-проекти”.

Публикувано в списание „Shenja” (http://shenja.tv/renia-e-kufijve-etnike-ne-gjeografine-politike-te-maqedonise-se-veriut/). Публикува се цялостно на български език с любезното разрешение на автора.

Общество.нет (цитирането на автора, блога и активните линкове са задължителни)

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Последвайте блога за свободни теми Общество Нет във Фейсбук;  Туитър и Телеграм

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=16741

Posted by on юли 14 2020. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.