От къде тръгва 8 март ?

Дали по инерция или по убеждение, а може би най-вече поради незнание 8 март по подобие на 1 май се смята за изкуствен и измислен празник, комунистическа измишльотина. Началото им е поставено от САЩ през 19 век. и са неизменна част от защитата на социалните права, които ние днес ги смятаме като изконни, дадени, а истината е съвсем различна. Те са плод на продължителна и не лека борба.
За начало се смята далечната 1857 година, когато на 8 март в Ню Йорк, работнички от текстилни и шивашки фабрики излизат на протести срещу ниското заплащане и лошите условия на труд. След груба на меса на полицията протестите са прекъснати. Две години по-късно е работничките основават своя първи синдикат, за да продължат борбата им в отстояването на исканията за подобряване на условията на труд.
Протестите продължават и през следващите години, най-известният е този от 1908 г., когато по улиците на Ню Йорк излизат над 20 000 жени на шествие с искания за искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване.
Американската социалистическа партия на 28 февруари 1909 г. отбелязва международния ден на жената. Именно по предложение на американската делегация на по време на Втория социалистически интернационал в Париж през 1889 г. се приема резолюция за честването на 1 май като Ден на труда. На 27 август 1910 г. в Копенхаген, Дания се провежда Първата международна среща на жените и по предложение на Клара Цеткин се приема всяка година в една от първите недели на пролетта да се чества деня на работничките и на международната им солидарност. Ще на следващата година в Австро-Унгария, Дания, Германия и Швейцария е отбелязан деня, последвани от Русия и Франция. В Русия демонстрацията на жените работнички от Петроград през 1917 г. срещу глада, войната и царизма се смята като първия етап на революцията. През 1920 г. в Москва по време на Втората международна конференция на жените-комунистки е определен също така 8 март за Международен ден на жената.
За първи път в България празника се празнува в тесен кръг под формата на беседи през 1911 г., а през 1915 г. е първата му публична проява. Широка популярност започва да придобива през втората половина на 20 век. Неофициалното му наименование у нас е „денят на колежката”.
След края на Втората световна война в страните от бившия социалистически лагер празникът е на особена почит и заема особено място, с елементи на силно идеологизиране и пропагандиране, докато популярността му в Западна Европа е променлива. Най-силното му възраждане там се наблюдава през 60-те години на миналия век с възраждащият се феминизъм и борбата им за правата на жените.
Осми март намира своето заслужено място и в календара на ООН, като такъв е определен през 1977 г. от Общото събрание на ООН като Ден за защита на правата на жените и световния мир. Неговата цел е да се насочи вниманието на обществото към проблемите на жените по света – насилие, неграмотност, безработица, неравнопоставеност, трафик на хора, липса на граждански и политически права и т.н. 2007 г. беше обявена от ООН като „Международна година на жената”.
Не може да се отрече, че „Международният ден на жената” оказва огромно влияние върху културата и социалния живот в много страни по света. И днес се използва от жените по света като начин за напомняне на техните проблеми и еманципацията им. 8 март и 1 май са символни, тръгнали от САЩ и натоварени с много силни социални послания, които не бива да се пренебрегват и подценяват.
Борислав Ангелов
политолог
08 март 2010 г.
Коментари
Short URL: https://obshtestvo.net/?p=16632