ОТ БЕНГАЗИ ДО ЦХИНВАЛ

ОПЕРАЦИЯТА ПО «НАЛАГАНЕ НА МИР» НА МУАМАР КАДАФИ ПРИНУЖДАВА ЗАПАДНИТЕ ДЪРЖАВИ ДА ГЛЕДАТ С НОВ ПОГЛЕД НА АВГУСТОВСКАТА ВОЙНА ОТ 2008 Г. В ЮЖНА ОСЕТИЯ. ТОЗИ ПАРАЛЕЛ ИЗГЛЕЖДА ПРЕСИЛЕН, НО САМО НА ПРЪВ ПОГЛЕД.

Максим Юсин e роден на 26 април 1966 г. в Москва. Завършва журналистика. Повече от 23 години работи в международния отдел на в. Известия. Военен кореспондент в Афганистан, Босна, Косово, сърбо-хърватския фронт, Косово, Ирак, Нагорни Карабах, Ирак. Кореспондент в Москва на френските вестници «La Croix» и «La Tribune». Днес е зам.директор на Института за политически изследвания.

 

И така, кое стана основен повод за въоръжена намеса на Запада в либийските събития? Няма сега да разглеждаме конспиративните теории ( от типа за желанието да се вземат под контрол нефтените и газови находища), а да се съсредоточим изключително на официалната версия. Версията е, че полковник Кадафи е използвал непропорционална сила срещу мирното население. Неговата войска настъпваше към Бенгази – крепост на въстаниците, бомбардираха града от въздуха, обстрелваха го с танкове и тежки оръдия. А в случай на неговото превземане опозоционерите (за Кадафи те са бунтовници) ги заплашваше масови  екзекуции, пред които щеше да избледнее „хуманитарната катастрофа” в босненската Сребреница. 

А нима в Цхинвал  през август 2008 г., когато ние все още го наричахме  Цхинвали и официално го признавахме за част от Грузия, не се случи нещо подобно? Михаил Сакашвили фактически бе в състояние на война с част от населението на своята страна. В Цхинвал и в Тбилиси живеят различни народи, в Триполи и в Бенгази – различни племена, но в същност събитията са едни и същи: гражданска война на междуетническа основа.

Подобно на Кадафи, и Сакашвили подложи града на масирани бомбардировки.  Подобно на Кадафи, тръгна на щурм и даже (за разлика от либийския лидер) съумя за кратко време да превземе столицата на своите противници. Какво щеше да последва, ако Русия навреме не бе се намесила? В най-добрия случай – масово изселване на осетинското население от „цхинвалския регион”. В най-лошия – клане. Тоест същата тази”хуманитарна катастрофа”, заради предотвратяването на която западните съюзници нарушиха суверенитета на Либия, намесиха се  привидно във вътрешни конфликти.

Ето, че и Русия се намеси. При това имаше повече законови основания, отколкото Франция, Великобритания и САЩ днес в Либия.

На първо място, преобладаващото мнозинство от населението на Южна Осетия имаха руски паспорти, т.е. Русия защитаваше своите граждани.ю

Второ, в хода на  обстрелването на Цхинвал загинаха руски миротворци. Няма съмнение, че американците в такава ситуация веднага щяха да проведат акция на възмедие, без каквито и да е консултации със световната общност.
 
Трето, за разлика от западните съюзници, Москва трябваше да действа максимално бързо. Южна Осетия е дребна република, цялата нейна територия може да се превземе за ден, даже и по-малко. Ден забавяне и край, в Цхинвал и неговата околност вече нямаше кой да се спасява.

Това не ви е Либия с нейното пространство, където от Триполи до Бенгази е огромно разстоянието. Западните държави можеха да си позволят да си вземат време за размишление, за конслутации, за подготовка на резолюция на ООН, да работят с „колебаещите” в кулоарите на Съвета по безопасност. И за малко да закъснеят, ако започнаха операцията няколко дни по-късно, Бенгази щеше да падне. 


За Русия „пътят през ООН” от самото начало бе невъзможен. Прекалено дълго се приемат резолюциите там. Недопустим лукс е в ситуация, когато в сметката става въпрос за часове,  ако не и за минути. А и не биха спрели Михаил Сакашвили никакви резолюции, както те не спряха  и Кадафи. Някои световни лидери разбират само от сила.

Аналогията между Грузия и Либия с това не приключва. Москва призна Южна Осетия и Абхазия и остава по-този въпрос почти в пълна международна изолация – само Никарагуа, Венецуела и Науру последваха примера и, даже брата на Кастро и „стратегическият партньор” Александър Лукашенко се отказаха. Но и Париж днес се оказа в подобно положение – само той призна Временният национален преходен съвет като единственото законно правителство на Либия, даже Вашингтон и Лондон на стигнаха до там. Засега, все пак.

А какво ще стане утре? Не е изключен вариант Либия, подобно на Грузия да се разпадне. Области, които днес се контролират от въстаниците да обяват независимост, наричайки себе си, например Киренайка. И, че новата държава ще бъде призната от Франция, Великобритания и САЩ. А Кадафи ще обвини западните държави в „нарушение на териториалната цялост, разпокъсване на суверенна държава”.

Впрочем, да шантажира Париж с това, че няма да го пуснеш в СТО, либийският ръководител, за щастие не може, Франция отдавна е там.


24 марта 2011, в. Взгляд

Превод на български – политолога Борислав Ангелов

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3778

Posted by on мар. 27 2011. Filed under Айсберг. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.25923 лв
 CHF =  1.68417 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.19744 лв
100  RUB =  2.82497 лв
 USD =  1.65077 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.