Отношенията между България и Косово са отлични, но не се развиват в нужната дълбочина

Гуракуч Кучи

Интервю с д-р Гуракуч Кучи специално за Общество

Гуракуч Кучи е доктор по международни отношения и история на дипломацията от Тетовския държавен университет. Преди това е завършил магистратура по международна политика и има бакалавърски степени по политология и журналистика. Работи като журналист и експерт в неправителствени организации. Роден е в Пея през 1991 г. и живее в Прищина.

Уважаеми д-р Кучи, Движението за Самоопределение, в коалиция с „Листата на Вьоса Османи”, постигна най-голямата победа в историята на парламентарните избори в Косово. Кои са основните причини за един толкова голям резултат?

Г. Кучи: Три са причините, които доведоха до драстична промяна във вота на народа.

Първо, препълването на институциите с клиентелизъм и функционирането на цялата държава на всяко ниво само с политически патронаж и непотизъм, остави извън гражданските права за развитие и благополучие над 70% от населението. Това създаде една обществена мобилизация на дискриминираните маси, за да ги накажат, особено след случая на свалянето на правителството на Курти миналата година. Като последица, тази мобилизация дойде след като мнозинството от тази група се сблъска по пряк начин с несправедливостите, които прави узурпаторската власт.

Второ, изкривяването на исканията на гражданите, неспазването на обещанията към гражданите, дискриминирането на гражданите за една държава като независим съдник и поведението на политическата класа, които произтичат от някои политически класи като „господари на страната”, засяга индивидуалното и общественото „достойнство” на народа. По времето на Индустриалната революция масите са мобилизирани от икономическия аспект, докато днес масите се мобилизират не само по икономически причини, но и когато се засяга тяхното достойнство.

Трето, задушаването на терена за действие на новите класи и на всички младежи за действие, включвайки и емиграцията от класата, която действаше само за своите клиентелистки групи, които направиха, че Косово да бъде една узурпирана и рентиерска държава, доведоха до мобилизацията на масите в търсене на достойнството, благополучието и справедливостта.

Имайки предвид, че освен Движението за Самоопределение и „Листата на Вьоса Османи”, всички други политически субекти участваха в групата на рентиерското използване на държавата и също така Движението за Самоопределение и „Листата на Вьоса Османи” не се занимаваха с фиктивен национализъм, а с връщането на справедливостта и достойнството на гражданите, тогава гражданите видяха тази възможност за промяна. Мобилизацията беше толкова голяма, а разочарованието и по-голямо, че ако гражданите не ги виждаха изборите като възможност за промяна, те може да се отклонят в една революция.

Може ли да се пресметне приносът на г-жа Османи за тази убедителна победа и има ли пречки тя да стане президент според коалиционното споразумение?

Г. Кучи: По начин, че да вмъкнат разделение между Движението за Самоопределение и „Листата на Вьоса Османи”, се появяват гласове, че г-жа Османи била спечелила от „Самоопределение” и не е допринесла много с гласове за „Самоопределение”.

И Демократичният съюз на Косово (ДСК) говореше същото някога, смятайки че г-жа Османи без ДСК е нула. Въпреки това, засвидетелства се обратното. Но, това, което трябва да се пресметне е, че сътрудничеството между Движението за Самоопределение и „Листата на Вьоса Османи” беше една интеграция на техните програми, политическата воля и волята на гражданите, едно сътрудничество. Което междудисциплинарните методи биха нарекли интеграция на знанията. Едно обединение, което произведе едно магнетично поле, което привлече нужните елементи според гражданските искания.

Докато, по въпроса ще стане ли г-жа Османи президент на Република Косово, може да кажем, че няма сериозни пречки, защото безспорната победа обезсмисли до голяма степен гласовете на опонентите.

Когато става дума за формирането на новия състав на централните институции, следващото правителство на г-н Курти ще търси ли подкрепа от другите албански партии или поне те да осигурят нужния кворум за избирането на президента?

Г. Кучи: Демократическата партия на Косово (ДПК) обеща, че ще присъства в залата на парламента, когато се избира президентът на страната и сега иска, както изглежда, една покана като удовлетворение. ДСК има за морално задължение да гласува г-жа Османи за президент след всички ужасни неща, които направи  Косово заграбващата каста на ДСК. Докато, Съюзът за бъдеще на Косово (СБК) няма някаква сила, за да поставя условия за нещо. Нито една партия няма лукса да ходи на нови избори заради поста на президента, никой няма право да иска този пост, защото вече се знае на кого е дадена легитимността от народа, също така само показвайки конструктивност загубилите партии имат шанса да не продължават да увеличават яда на масата срещу себе си и да дадат шанс за своето завръщане на следващите избори.

Нормално е в този процес да се иска конструктивност и от спечелилата „Листа”, а не арогантност.

ДСК претърпя най-голямата загуба в сравнение с другите партии. Може ли да се реформира тази политическа сила и г-жа Османи по някакъв начин да се върне отново в нея?

Г. Кучи: Ибрахим Ругова, бившият президент на Косово и председател на ДСК, беше един неуморен антикомунист и антинацист (режимът на Милошевич беше нацистки режим). Докато, Иса Мустафа е бил комунист и когато Косово и целият Изток изоставяше комунизма и цяла Югославия и светът осъждаха действията на Милошевич, Мустафа сътрудничеше с Рахман Морина (албански сътрудник на режима на Милошевич през 80-те години в Косово – б.пр.), с нацисткия режим на Милошевич. Когато Ругова се бореше за едно демократично и независимо Косово, Мустафа правеше обратното. Нещастие е, как ДСК, от едни антикомунистически и антинацистки позиции, деградира до там. Мустафа загуби всички избори в Косово, но неговият стил на комунистически политик не позволява да носи отговорност, а само да играе политически игри за оцеляване. Капанът, който той подготви на Албин Курти, беше сякаш от вида, когато някога Хрушчов беше махнал Берия от властта в СССР, само че тук се камуфлира като демокрация. Докато в тези моменти, Мустафа отново не даде оставка от ДСК и обявява кой може да се кандидатира и как да направи това, та отново да държи под контрол новото ръководство и председател също като Сталин, който в определени моменти променяше позициите си. Още по-зле, начело на ДСК е пълно с хора, които го подкрепят, не че обичат неговата работа, а които печелят и са спечелили от неговата работа и нямат волята да водят битки като г-жа Османи. Това поведение не позволява ДСК да се реформира и изобщо да създаде някакво място за г-жа Османи. Да не става дума, че и другите партии в това отношение не са по-добре.

Институциите на Република Косово отново ще имат усложнени отношения със „Сръбската листа”, особено след увеличаването на влиянието на тази организация и върху няколко депутати от другите малцинствени общности. Как смятате, има ли вероятност „Сръбската листа” да влезе в правителствената коалиция, защото, в края на краищата, е единственият политически представител на Косово в парламента?

Г. Кучи: „Сръбската листа” не гласува и първото правителство на Курти, обаче беше част от правителството заради постовете, които са осигурени от Конституцията. „Сръбската листа” засвидетелства, че въпреки отричането на държавата Косово, ползите от републиката ги обича доста. „Сръбската листа”, освен че успява да манипулира с волята на сърбите в Косово, сега тя манипулира и с волята на другите малцинства, това е един провал на Косово, позволявайки регистрирането на политически субекти с лоши, но прикрити намерения. Манипулираните от „Сръбската листа” гласове (чети Белград) за представители на другите общности могат да гласуват второто правителство на Курти с цел да се покажат независими в началото, а по-късно да защитават линията на „Сръбската листа”. Те ще гласуват „за”, знаейки че новото правителство няма нужда от техните гласове, макар че Адриана Ходжич постави условие, че ще гласува за новото правителство, ако се създадат две общини с бошнашко мнозинство. Реално създаването на тези общини би било във вреда на бошнашката общност, знаейки колко малки са и с малки източници и ще изгубят много от досегашните ползи, но това е един изцяло популистки жест.

Със сигурност, Курти ще има усложнени отношения със „Сръбската листа”, но накрая двете страни ще бъдат задължени да действат според Конституцията на Косово и изборният резултат не дава изобщо удобство на „Сръбската листа” да маневрира, както с миналите правителства, дори нито там, където е необходимо двойно мнозинство в парламента.

Пред новото правителство ще има много предизвикателства от външен характер и на първо място е диалогът със Сърбия. Г-н Курти каза, че диалогът не е сред главните приоритети на неговото бъдещо правителство, но кои ще бъдат основните принципи на правителството Курти по време на преговорите с Белград?

Г. Кучи: В международните отношения една сериозна държава трябва да бъде вътрешно консолидирана. Една държава с корупция, престъпност и институции без доверие, не се уважава и на масата на преговорите. Дори, една такава държава, големите сили, в различни обстоятелства, лесно могат да се договорят и да я разделят, да я ликвидират като държава. Но една държава, с високо ниво на държавност, законност, демокрация и на благополучие, никой не може да направи стъпката да я разруши или да ѝ наложи лоши споразумения. Днес, по-важен е Люксембург, отколкото Сомалия, която е стотици пъти по-голяма. Затова и Косово има нужда най-малкото да започне правилно изграждането на една държава като безпристрастен съдник за всички граждани и на благополучието и като такава след това да бъде по-сериозна спрямо международната общност. Това е една цел, която се пропагандира отдавна в Косово от тези, които искат доброто на тази страна и това има възможност да го реализира новото правителство, може би и това е причината Курти да не прави първостепенен въпроса на диалога със Сърбия.

Докато, основните принципи в диалога със Сърбия трябва да бъдат тези неща, които носят взаимен мир за двете държави, като въпроса за изчезналите лица, въпросът за репарациите от войната и пълното признаване на Сърбия от Косово. Сърбия трябва да приеме Косово заради своя интерес, за да махне примката от гърлото на сръбския народ за членство в Европейския съюз.

И накрая, как оценявате отношенията между Република Косово и Република България и в кои области сътрудничеството може да се задълбочи? 

Г. Кучи: Връзката на албанския народ с българския я представя най-добре Григор Пърличев, който като представителна фигура на Българското възраждане, пише две много известни стихотворения, които се свързват с албанската история, като едно от тях е озаглавено „Скендербег”, тъй като и Скендербег е бил любим герой на българското население по река Дрин и Охридското езеро. В България са отпечатани по време на Албанското възраждане много книги и списания и България подпомага Албанското възраждане.

Интервенцията на НАТО в Косово и обявяването на независимостта на Косово, добави още един критерий в международните отношения, този на спазването на човешките права. България, признавайки Косово за независима република и една от само трите православни страни, които признават Косово, дава голям принос в демократичното бъдеще на света.

Отношенията между Косово и България не се развиват в дълбочина след това по две причини: първо, заради големите предизвикателства, Косово не е оставено да се стабилизира и да уреди всичко и, второ, заради вината на Косово, което не е направило повече в дипломацията.

Както и да е, България никога не е правила пречка на Косово за напредъка към ЕС. Но това, което искам да кажа, е искането към двете страни да си сътрудничат повече за даването на Косово на либерализиране на визите, да се сътрудничи повече в сферата на науката и литературата, имайки предвид колко богата литература има България. Българската държава трябва по собствена инициатива да превежда на албански език книги от български автори, имайки предвид, че ние нямаме много източници да инвестираме в тази посока, а не защото не искаме. Освен това, като една практична сфера на сътрудничество, може да се направи много и за побратимяването на общини между двете държави. Докато, най-голямата стъпка е България да поеме водачеството да бъде глас на интеграцията на Балканите в ЕС, тъй като и като държава, но и като сила, има такива възможности. 

Общество.нет (цитирането на автора, блога и активните линкове са задължителни)

Последвайте блога за свободни теми Общество Нет във Фейсбук;  Туитър и Телеграм

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=16876

Posted by on мар. 9 2021. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.