ОТЕЦ МАРИН: ВЯРАТА ПРАВИ ХОРАТА ПО-ДОБРИ

БЪЛГАРИТЕ СА МНОГО КРАСИВИ ФИЗИЧЕСКИ, НО ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ЗА СМЕТКА НА ДУШАТА

 

Марин Попгеоргиев е роден на 30 юли 1958 година в добруджанското село Жегларци. През 1978 година завършва пълния курс на Духовната семинария. Свързва живота си с Янка Иванова, с която имат две дъщери – Мария и Гергана.


Ръкоположен е за дякон на Коледа 1980 г., а за свещеник – на 15 февруари  1981 г. През 1984 г. завършва Духовната академия в София. От 2002 година е дипломиран магистър-юрист. В момента е председател на русенския православен храм “Св. Богородица”.

Едно интервю на Мария ИВАНОВА

 

 

Отче, научихме ли се ние, българите, да празнуваме Коледа като един от най-големите хрстиянски празници? Какво са Бъдни вечер и Коледа за християните?
Рождество Христово е наистина един от най-големите християнски празници в чест на Спасителя, Господа Исуса Христа и на неговата мисия тук, на земята. Св. Йоан Богослов е евангелиста на любовта, който дава определение защо Христос се е родил на Земята – „Бог толкоз много обикна света, че отдаде своя син еднороден, та който повярва в него да не загине, а да има живот вечен”. Някога човечеството падна, изгуби своята свобода и достойнство чрез греха на жената Ева, но Бог благоволи пак жената да измие това петно от света. Чрез Ева паднахме, чрез Света Дева Мария се избавихме т.е. Св. Богородица е първата еманципирана жена, поставена наравно с мъжа. Дотогава жената е била третирана като робиня, няма да пресиля, ако кажа като животно. Нейният господар /съпруг/ можел свободно да я продава и да я предлага за всякакъв вид работа, затова древногръцкият философ Сократ е казал: „Благодаря на боговете, че не се родих жена”, защото щял да бъде третиран като роб. Но Христос е поставил на пиедесетал жената.
Кое най-ярко отличава християнската религия от другите?
Християнската религия е религия на любовта. Тя проповядва и любов към връга. В никоя друга религия няма такъв апел – да обичаш и да уважаваш този, който те мрази, който ти пакости. Това прави възвишено християнството. Това е религията на много народи. Бях чел някога, че Нийл Армстронг преди да се качи на ракетата си е пожелал да се направи молебен. А сега той е пастор в Америка. Такива хора при всяко едно свое дело, при всяко важно начинание в живота са прибягвали първо към Бога и неговата помощ.
Търсят ли и българите упование в църквата, въобще каква според вас е ролята на църквата днес?
На този въпрос срещнах отговор в пътеписите на покойния вече, Бог да го прости, Николай Хайтов. Той казва, че има нещо генетично заложено в българина като народ, някаква атеистична ядка. През България са минали много племена, които той изброява, може би затова и нашият народ е толкова красив, защото се е омесил. Имам предвид, че българите са много красиви физически. За съжаление тази външна красота е за сметка на духовната. Душата е много объркана и няма истинското богопознание. Нашият народ няма истинска просвета, по отношение на Бога, поддава се на много суеверия и сатанизми, които нямат отношение към истинското богопознание. Това е разбираемо, защото в България нишката е скъсана – 50 години беше наложен тотален атеизъм, безбожие. Няма морални спирачки и устои. В днешно време на всяко кръстовище да сложим и по двама, и по трима полицаи пак няма да можем да овладеем престъпността. Не бива да виним никого, а трябва да променим мисленето си. Вярващият човек казва дълбоко в себе си: ако открадна и не ме види полицая, Бог ще ме види за това злодеяние и ще ме накаже. Ето я духовната и морална превенция.     
Един немски философ – Кант бил материалист и не вярвал в Бога. Често разсъждавал върху две неща, което го накарало да повярва. Те били звездното небе над хората и нравственият закон, този, който е вътре в човек.  
Ти самият чувстваш ли се свободен човек?
Преди всичко човек трябва да се чувства свободен в духовен аспект, т.е. да има свобода на чувства, мисъл, слово и свободна изява във всяко едно дело. Това не изключва и материалната и физическата свобода на човека.
От 2002 година си юрист. До каква степен това те промени и въобще промени ли те като духовно лице и като човек?
Да получа юридическо образование бе една моя стара мечта. Тъй като във времето преди 1989 година тя нямаше как да се осъществи, то в по-демократично време това се случи. Исках да “пия” и от двата извора – от духовния и от светския. Исках да съпоставя църковното право с гражданското.
И успя ли?
Разбира се, защото гражданското е еманация на църковното. Църквата до 9 септември, без да пресилвам, е изпълнявала 80 на сто от гражданското семейно-наследствено право, респективно тя е кръщавала, венчавала, женила и т.н. След това тези функции се иззеха от държавата, най-вече разводите. Държавата решава чрез съда кой е прав и кой какво да получи след раздялата. Като цяло хората излязоха от църквата и тя значително намали своето влияние върху българите. Още повече на хората им би забранено да посещават храмовете по различни поводи. Повечето хора помнят как учители и милиция вардеха около църквите на по-големите църковни празници да не ходят учениците. Това естествено се отрази върху духовността на хората и техните ценности.
Може ли да се смята, че сегашното положение с младите – насилието в училищата и промените в обществото като цяло, можеше да няма такива драстични последици, каквито има сега?
Сега берем горчивите плодове, посяти по времето на атеизма…
Да, но като че ли тогава нямаше чак такова насилие и такава сериозна липса на ценности?
Във времето преди 1989 година нашите родители в по-голямата си част бяха изучавали вероучение в училище във времето назад. Това тяхно възпитание се е отразило позитивно и на техните деца. Родителите на сегашното поколение са хора, които не са се докосвали до религията и до Бога.
Веднага след промените като че ли и църквата  изпадна в безтегловност, помним двата Синода, разприте между духовници…
Всеки един политически строй, независимо какво изповядва, се страхува от силна и здрава църква. Политиците разбиха църквата чрез Христофор Събев. Той изпълни една политическа поръчка и след това слезе от сцената. Може би това се отрази много негативно в този вече 17-годишен преход, защото все още няма вероучение в училищата.  Това разделение много смути крехката религиозна душа на вярващите. Смятам, че обществото трябва да наложи тези часове, които във времето съм сигурен, че ще бъдат приети и оценени правилно.
А кой ще преподава Вероучение, има ли достатъчно хора, които да показват Правата вяра?
В момента в богословските факултети в София, Велико Търново и Шумен учат и завършват много млади богослови, които могат да влязат в училищата и да разпространяват Божието слово.
Да се върнем към човека отец Марин. До колко Елин Пелин е познавал психиката на божиите служители, разкрити в разказа “Под манастирската лоза”.
Преди всичко не трябва да забравяме, че свещеникът първо е човек, добре изразени с думите на Теренций “Нищо човешко не ми е чуждо”…
Все пак той проповядва 10-те Божии заповеди, не трябва ли да ги следва? Различават ли се православните от католическите свещеници по начин на живот и проповед?
Всеки човек се стреми да живее по определени канони, но не всеки може да се пребори със слабостите, които има. Дали по обективни или пък по субективни причини духовниците също са човешки същества, които имат слабости. Колкото до католическите свещеници – те са целебатно духовенство /безбрачно/. Може би презумпцията на това безбрачие идва от стремежа изцяло да бъдат отдадени на църковната кауза. Липсата на семейство дава възможност да изпълняват мисии, които един православен свещеник трудно би могъл да изпълни.
Какви книги четеш и имаш ли любим автор?
Много съм запален по приключенската литература. Чел съм всички книги на Джек Лондон. Тъй като аз самият обичам спорта, плуването, обичам да яздя, затова и приключенските романи ми допадат повече. Бях много малък, може би първи клас, когато прочетох първата си книга и тя също беше приключенска – „Робинзон Крузо” на Даниел Дефо.
„Библейски сказания” на Вернер Келер е една от любимите ми книги. Този автор описва чудесата от рационална гледна точка, съпоставя събития с Библията…Чел съм доста, но в днешно време гледам много книги по книжарниците, а като че ли няма нещо, което да ми грабне окото. Книги като „Шифърът на Леонардо” са комерсиални, разпространяват се за пари. Не почиват на никаква достоверна християнска истина, всичко е измислица.


ПОСЛЕДНИТЕ 5:

ХЮБЕРТ ПИРКЕР: НУЖЕН Е ДЕБАТ ЗА КАПАЦИТЕТА НА ЕС

Юлиян Траянов, председател на групата съветници „Общество за нова България” в ОбС – Русе 

ДОБРИНКА БОЧУКОВА: ТЕКУЩИЯТ АРХИВ ИЗГОРЯ В ПАРТИЙНИЯ ДОМ, А ПОЖАРНИКАРИТЕ ГЛЕДАХА И НЕ ГАСЯХА 

Димитър Абаджиев: Дясната опозиция е изключително удобна за управляващите – не застрашава с нищо

КАМЕН ВЕЛИЧКОВ: ПАПАТА ДАВА СИМВОЛИЧЕН ЗНАК ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ ЗАПАДА И МЮСЮЛМАНСКИЯ СВЯТ

 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=208

Posted by on Дек. 21 2006. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.26575 лв
 CHF =  1.67365 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21842 лв
100  RUB =  2.80933 лв
 USD =  1.65119 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.