ОТВОРЕНО ПИСМО ПО ПОВОД АКТИВИЗИРАНЕТО НА ЗАЩИТНИЦИТЕ НА ТОДОР ЖИВКОВ

Относно: Активизирането на защитниците и поддръжниците на Тодор Живков. Бивш
владетел на България от 1954 /Шестия конгрес на БКП до Пленума но ЦК на
БКП от 10.11.1989 г./

 

До:  Г-жа доц. Искра Баева
Г-н Христо Христов

Г-н  Венцислав Йорданов


Г-н  Даниел Спасов
Г-н  Стефан Цанев
и други носталгици

 


От Георги Христозов – счетоводител с над 40 годишен стаж в икономиката. Активен гражданин, пенсионер.
 
На 07.09.2011год се навършват 100 години от рождението на Тодор Живков – Първи секретар на Ц.К. на БKП от 1954 г. самодържец на България от 05.11.1962 г. и бившо величие от 10.11.1989 г.  На 06.09.2011 г. се навършват 111 г. от рождението на Вълко Червенков – министър-председател на България и Генерален Секретар на ЦК на БКП от 03.02.1950 г. до 18.04.1956 г. На Априлския пленум на ЦК на БКП е свален от поста Генерален Секретар.

Подразни ме непрестанно ескалиращата демагогия и лицемерие на много учени и недоучени автори. Като четеш безбройните писания си миеш ръцете, щото ти лепнат от Медовината, която залива страниците възхваляващи времето на Тодор Живков. Принципа на Гьобелс /министър на Пропагандата в Третия Райх 1933 г.-1945 г./ „….една лъжа повторена хиляда пъти, става истина…” е пътеводна звезда в тяхното творчество.
Но реалностите какви са. За двадесет и пет години от 1985 г. до наши дни  Статистиката отчете , че населението на България е намаляло с един и половина милиона. Ама май и още шестдесет  хиляди отгоре. Или от осем милиона деветстотин шестдесет и една хиляди през 1985 г. в момента са останали  седем милиона триста шейсет и пет хиляди. Или едни милион и шестстотин хиляди по малко. Но числото към 31.01.2011 г. не е вярно защото другаря Тодор Живков прогони трайно 300 хиляди в Република Турция и още толкова прогони Ахмед Демир Доган но те са с двойно гражданство и се преброиха по Интернет от Кипър и Турция като редовни Български граждани. Като вземем и Българите, които емигрираха след светлата дата, а те май са над милион и са в Европа и САЩ. Същите  се преброиха по Интернет, защото са си постоянни Български граждани и се оказа, че пребиваващото и употребяващо население в България е под Шест милиона души. На тази мисъл ме навежда и факта, че пет милиона и четиристотин хиляди са здравно осигурени. Другите се осигуряват в чужбина, а шестстотин хиляди нямат доходи за да си платят. Но това не е най – важно. Важното е, че се закриха и продадоха две хиляди и двеста предприятия. Унищожиха се около     1 000 ТКЗСТ –а. Тези стопански единици не работят и не произвеждат нищо. Закриха се 2 милиона работни места  Това не стана защото зла сила ги унищожи. Не това стана благодарение идиотската Икономическа и Селскостопанска политика от 1962 г. на другаря Тодор Хр. ЖИВКОВ –  родом в село Правец, Орханийска околия /сега Ботевград/ на 07.09.1911 г.
Леле, оплювам Светлата личност по повод Сто годишния му юбилей! Неправилен човек съм аз. Ама на човек като му писне, не спазва максимата „.За Мъртвите или добро или Нищо..” /големите букви не са грешка/. Що за човек съм що за наглец съм? Просто не мога повече да мълча и да си живея живота. Народа мре от глад, мизерия и лошо здраве, като краен продукт от Идиотщините на Живков. Нека си ги кажем. Не ги ли кажем за няколко десетилетия при този темп на отрицателен прираст и миграция ще се затрием като нация. Ще изчезнем през следващите 75 години.
Но да си дойда на думата. На 05 ноември 1962 г. др. Живков превзе цялата власт в свои ръце. Той стана Властелин. Властта му беше болезнено психическо състояние. Той се вживя в ролята на най-умния и най-обичания Владетел. Започна отричане на всичко свършено преди него. Започна правене на опаки на това дето се е вършило до този момент. Започна издигане и толериране на нему послушни безпринципни и некадърни  кадри. На тази дата след като оклевети и морално унищожи опонентите и конкурентите си, той обяви новата си икономическа политика.
Много негови научни Фенове започнаха да обясняват по късно, разбирай след 10. 11. 1989 г., как той индустриализирал България. Как създал три Българии и как сме живели прекрасно макар и с ниски доходи. Той бил баща на културата и той модернизирал страната. Каква е простата истина. От построените и създадени след 1962 г. 2400 предприятия 2200 фалираха и се разпродадоха на безценица. Ако изключим НДК, НЕФТОХИМ гр. Бургас и АЕЦ Козлодуй както и разширението и модернизацията на построеното преди него и още няколко дето се броят на пръстите на едната ръка, май нищо добро не остана. А забравих и за 15 години се построиха 200 км. Магистрали. Кипеше по време на неговото царуване безсмислен труд. Бюрокрацията вреше и кипеше. БАН завъди научно образни дейности и институти. От 900 хиляди висшисти завършили до 1989 г. няма един Нобелов лауреат. Създаде се мощна Научна бюрокрация. Създаваше се Администрация и научен кариеризъм.
Но за да видим истината следва да направим сравнителен анализ. Какво направи култовеца Вълко Червенков  /Министър Председател на НРБ от 03.02.1950 г. до 18.04.1956 г./. Управлявал пряко стопанския живот в България 6 години 2 месеца и 15 дни. Той  е  бил Подпредседател на М.С. и Зам. Министър председател.  От 20.07.1949 г. до 03.02.1950 г. и от 18.04.1956 г. до 09.12.1961 г. Или е оказвал влияние в управлението на стопанския живот в България още 6 години 2 месеца и 4 дни.
Интересно е и друго Вълко Червенков е роден на 06.09.1900 г. в гр. Златица  или е батко на др. Живков с 11години и един ден. За образователните му възможности няма да говоря. Но е класи над Гравьора Тодор Живков, който е завършил Печатарското училище.Но какво се създаде и построи по времето на този дълго оплюван и оклеветяван български държавник. За политик не говоря. Защото на VІ конгрес на БКП /1954 г./ се взема решение водещо да е държавното управление , а не партийната политика. За това две години М.С. се помещаваше и в Партийния дом. До месец април 1956 година. След това водеща стана  „Ръководната роля на Партията”. Волунтаризма и мракобесието взеха връх. За тоталитаризма няма да говоря.
        С бригадирски труд от 1949 г. започна изграждането на Ж.П. линиите Перник – Волуяк, Ловеч – Троян, Подбалканската Ж.П. Линия с двата най -големи тунела на Балканите Гълъбец и Козница, Шосето по Прохода на Републиката /Хаин боаз/, Панорамния път на Витоша от Бояна до Златните мостове, Строителството на Димитров град. По чисто стопански начин се градиха : Моста на Дунав при Русе с Румъния. Градовете Мадан и Рудозем, Редица обществени сгради в гр. София  на местото на руините от Бомбардировките, а именно Партийния дом, ЦУМ и Министерски Съвет, хотел Балкан /Шератон/ и Президентството, Военното Издателство, Народната опера, Полиграфическия  комбинат Димитър Благоев, Трите корпуса на Софийския Университет „Св. Климент Охридски”, Киноцентър Бояна, Завод за киномашини Балкан, Издателство ТРУД, Първа градска болница, Експерименталния атомен реактор на осми километър в София, Язовир Искър /бивш Сталин/, Сградата на ВИТИС  „Кръстьо Сарафов” и БИАД , Оловно – цинковия комбинат в Кърджали и Медодобивния комбинат в Пирдоп, Народната библиотека св. св. „Кирил и Методий”, сградата на МЕИ „В. И. Ленин” до паметника на Левски в София, Спортната палата София, сградите  за казарми на Вътрешни войски в Дървеница, където малко по-късно се поместиха Висшия Машинно Електротехнически Институт, Висшия Химико Технологичен Институт, Висшия Минно Геоложки Институт. Висшия Лесотехническия Институт , Полувисшето телеграфно – пощенско училище и Онкологичната болница, Драгалевския лифт, Националния стадион „Васил Левски” , Военноморското училище „Н. Й. Вапцаров” в гр. Варна , Хотел Тримонциум в гр. Пловдив, Хотел „Верея” в гр. Стара Загора, ВЕЦ Стара Загора, редица сгради на Народни съвети  и Обществени сгради в провинцията. Ако  се вгледаме в строителната история ще видим, че тогава са достроени започнатите преди втората световна война язовири Росица и Копринка, ТЕЦ София и Хлебозавод 1 в София, Промишлените хладилници в София и Пловдив. Достроява се и става гражданско летището Враждебна  и още много други обекти.
На доц. Баева искам да кажа, че тогава се изгради гръбнака на Българско машиностроене и промишленост. Изградиха се до 1956 г.: Завода за Металорежещи машини София, Силнотоковия завод „Васил Коларов” , Слаботоковия завод „Ворошилов” Хладилния завод „Антон Иванов” всичките в гр. София, Завода за битови ел. уреди „Елпром” Варна, Машиностроителен комбинат в гр. Троян. Завода за антибиотици в Разград. Хим. комбинат в Димитровград. Содовия завод „Карл Маркс” в Девня, Циментовите комбинати в Девня и Димитровград. Двете Мартенови пещи и прокатния стан в Димитрово – днешен Перник ДМЗ – „Ленин”. Баташкия водносилов път, част от каскада Арда, редица големи язовири, ВЕЦ-ове и ТЕЦ-ове. Завода са строително пътни машини „Червена Звезда” гр. Перник. Завода за селскостопански
машини в гр.  Русе. Завода за трактори в гр. Карлово. Самолетната фабрика в Ловеч /ДАФ/ се преустрои да произвежда мотоциклети, мотопеди и велосипеди. Реконструкцията и разширението на над 14 фабрики за  облекла и обувки. Завод за преработка на кожи в гара Искър София „Кожухарска Индустрия”. Предачни, тъкачни и кожарски фабрики също обличаха и обуваха Българския народ,  мебелни предприятия и други. Всичко това също беше  индустрия, лека и тежка промишленост.
Не говоря за Кланици и Месоцентрали пак 14 на брой после от тях стана ДСО „РОДОПА” и 14 Млекоцентрали от тях стана ДСО „СЕРДИКА” както и 7 цигарени и папиросени фабрики и модерни сушилни за Тютюн не се наемам да пиша.  За модернизираните винарски изби също ще мълча. Създадоха се и се модернизираха редица предприятия от Хранително вкусовата промишленост. Създаде се промишлен морски и сладководен риболов. За първи път се ползваха водосамолети Арадо за откриване на рибни пасажи в Черно море и за насочване на първите Рибарски Кораби.
Но да видим какво още изгради Сатрапа. Сега малко или много статистика от петдесетте години.
Какво пише Крум Благов в книгата си „Седемте тайни на Живков” (стр.48 и 49 )“Докато през 60 години на миналия век са построени 400 хиляди жилища, през 70 те години въпреки всички напъни те падат на 314 хиляди , а през 80 години – на 260хиляди. За първите 15 години след войната са най – успешните – изградени са 576 хиляди апартамента, при това изключително тухлени……” край на цитата. Но тук не се пише за изградените по взаимоспомагателен – „стопански” начин тухлени еднофамилни жилища. „Къщи с дворни места до 1 декар”. Те не са влезли тогава в официалната статистика защото стоят и сега неизмазани без акт 16.. Или за 27години царуване на Живков с героични усилия са построени 974 хиляди жилища и за по малко от 15 години при управлението на Вълко Червенков са изградени 748 хиляди еднофамилни жилища и апартаменти.
Да погледнем и официалната статистика за 11 години общо от 1949 г. до 1960 г.  Изградена е първокласна пътна мрежа с трошенокаменна настилка 3981 километра и с трайна настилка асфалт и паваж  6593 километра или общо 10574километра и още от 1960 г. до 1963 г. 3712 километра. После се извършват корекции и са построени до 1989год едва 1000 километра първокласен път и 200 километра магистрали. Железния път за това време е доизграден с още 615 километра. Оставаше да се завършат два важни строежа по железния път Връзката през Петрохан на пътя София –Берковица. И връзката Троян – с. Кърнаре. Но не стана . За това и в момента БДЖ загива. Кратките Ж.П. връзки Север – Юг липсват.
Това огромно строителство и модернизация на икономиката доведе до увеличение на заетите в материалното производство от 120 хиляди през 1945 г. на 1234 хиляди  през 1963год. Заети в  материалното производство, строителството и селското стопанство . За каква липса на индустриализация се говори . Средно годишно наемните работници за този период ежегодно са нараствали с около 69 хиляди души. В тези числа не са включени Член Кооператорите в ТКЗС, членовете на Потребителски и производствени Кооперации и частните Занаятчии. Г-жо доцент искате ли още числа. През 1958 г. се закри системата на „Трудови Резерви” поради това , че не се налагаше преквалификация на младите безработни напуснали селския труд и явили се в градовете. Вече работеха и бяха открити достатъчно Техникуми и Заводски училища.
          
 Но стига за Червенков и неговото време, и да се пренесем във времето на др. Живков.
           
През 1963 г. започна голямата индустриализация. Наченки на тази идиотщина се зародиха още през 1957год когато Живков започна да налага своите идеи.   Умните Икономисти доказаха, че теоретичната постановка за предимството на производство на средства за производство е панацея за Българското развитие. Но това беше и е валидно за глобалната световна икономика. Тази теория не е задължителна за малка държава. Др. Живков реши друго, че производството на средства за производство е водещо. Почна голямата глупост. В икономиката глупостите се плащат от обществото. Още малко теория, ако разрешите. През втората половина на ХХ век бе валидна теорията и за сто милионната държава. Считаше се, че сто милионен пазар може да осигури ефективно производство на 100% от световната номенклатура. Сега числото е един милиард потребители. Или ако си малка държава с 8,5 милиона население трябва да произвеждаш за онова време 8,5% от световната номенклатура , която да задоволява 100 милиона потребители. Номенклатурата трябваше да се произвежда на високо технологично и масово ниво с ниска себестойност на произвежданата продукция. Имаше и друг принцип в управлението на икономическите процеси. А именно всяко производство на нов високотехнологичен модерен продукт изисква ежегодно обновяване. Тук е валидна практиката, че всяка година трябва да произвеждаш продукция с удвоени възможности при запазена единична цена. Ако запазите старата технология и старата продукция то конкуренцията ви принуждава да свалите цената два пъти. 
 Стига теории. Въпроса е България какво правеше, как го правеше и дали беше ефективно.  Както казах теоретичната постановка, че производството на Стоки група А /средства за производство/ следва да надвишава два пъти производството но Стоки група Б /производство на стоки за потребление/ бе пътеводна звезда на Българските Гении след 1962год.
Но преди да се върнем към историята нека се замислим какво се крие зад термина ИКОНОМИКА. Това е наука която изучава и прилага в практиката постоянно намаляване на употребените все по намаляващи ресурси при човешкото потребление. Ами сега? Плановото стопанство би следвало стриктно да спазва този постулат. Ама по времето на др. Т. Живков това не се правеше. Правеше се точно обратното. Кипеше безсмислен труд. Малко факти.
От пролетта на 1973 г. до октомври 1989 г. се трудих като икономист и счетоводител във военното строителство. Обиколих в качеството си на снабдител повечето от многочислените социалистически предприятия. Участвах в редица съвещания организирани от МС , Министерство на Строежите и Държавната Планова Комисия. При настаняване на народностопанския план /такъв беше израза/ в Министерство на Финансите научих страхотни неща. Тези неща са в архивите, просто, който не вярва да иде и да ги прочете.                             
В реализацията на тъй наречените Капитални вложения се наблюдаваше най – големия индустриален парадокс. За да са ефективни капиталните вложения те трябваше да се завършват в най – къс срок. Според „Правилника за Капитално Строителство” действащ по това време максималния срок за изграждане на една сграда беше 18 месеца. Ако се налагаше удължаване на срока се вземаше разрешение от съответния ресорен министър а за Националните обекти от Министерски Съвет. Но както винаги изключенията бяха правило. Средно един обект се изграждаше за повече от пет години. Това беше така по две причини.
Първата беше в това, че броя на обектите в страната беше повече от възможностите на  наличната работна ръка. Правиха се планови еквилибристики за да се докаже, че без да се внедри модерна високо производителна технология производителността на един работник се увеличаваше от 7 %до 15%. Това беше пълен кретенизъм. И по този начин се спазваха директивите да се впише обекта в плана. Тази идиотщина идваше от най – високо място и ежегодно броя на не завършените обекти нарастваше лавинообразно.
Втората причина беше, че хората които работиха на обектите нямаха интерес с извънреден труд и повече усилия да спазят срока защото имаха семейства. Как си представяте на две години да сменяте жилище , да пренасяте, мебели ел. Уреди посуда дрехи на ново място. Децата ви да си сменят училищата и да имат нови другарчета. Това би било социален конфликт.
Същевременно баланса на наличната работна ръка в строителството се нарушаваха. Защото част от монтажниците оставаха в построените предприятия. Друга част пътуваха в задграничните строителни дружества. Това налагаше да се ползва войнишки и затворнически труд. Слабо  образована и не мотивирана работна ръка запълваше вакуума от квалифицирани кадри.Дела на незавършеното строителство ежегодно растеше. Вместо да се спре започването на нови обекти лудостта набираше непрестанно сила. При едно от съвещанията в Министерство на Финансите се оказа, че едвам 10% от Проектите платени през годината влизаха в строително производство. Значи от 35 проектантски организации имаше нужда пряко сили от пет.
Проблемът беше в това, че за да се докаже усвояване на средствата първите години се доставяха машините и оборудването и лежаха с години по складовете. Там ръждясваха, биваха разграбвани, морално остаряваха, изтичаше им договорния срок за обучение на специалистите и им изтичаше гаранцията. Когато заработеше съответното предприятие неговата продукция се правеше със стара технология и не беше конкурентоспособна.
Нека да надникнем и Електрониката. От 1981 год. заработи завода за Персонални Компютри в гр. Правец. Това беше експериментална серия 8 Битов Персонален Компютър. Докато го усвоят излязоха 16 Битови. Ние направихме 16 Битов. Ай Би Ем направи 286 Компютър . Ежегодно нарастваха скоростите и паметта на Американските Персонални Компютри. Ние изоставахме с година, а после с пъти.  Проф. Иван Попов постави въпроса да развием производството на Микроелементи за П.К.  Постави въпроса за научни разработки и финансиране на фундаментална наука. Отговора бе, че го уволниха като член на ПБ на БКП и го пратиха да оглави НТС. Приказката беше, че научното разузнаване ще дава нещата на готово. Но това разузнаване ги даваше със закъснение и после отиваха години за внедряване. Така Електрониката беше загинала по рождение.
Ако четете спомените на великите строители и политици от онова време ще разберете, че всичко е било перфектно – ама не е. Изоставахме здраво всяка година с пъти. И тук кипеше безсмислен труд.
За илюстрация на идиотщините ще разкажа един общо известен факт. Слаботоковия завод „Ворошилов” произвеждаше първите български Радиоапарати и Телевизори след 9.9.1944год. Старите хора помнят концертните радиоапарати Христо Ботев, Хармония и много други. Помнят и легендарните телевизори „Опера” ,”Пирин”. Тези производство се създадоха от корифеите в радиотехниката Белопитов , проф. Саздо Иванов и техни колеги и асистенти. В София имаше огромно научна база в БАН, ВМЕИ, СУ, Военна Академия и Полувисшия телеграфо – пощенски институт, както и проектантите и технолозите в Завода. Но мъдрите глави в края на 60 години решиха, че икономически е неизгодно да се возят дървени кутии за радиоапарати и телевизори от В. Търново и преместиха производството в Старопрестолния град. Но питам защо не се транспортираха разглобени кутии и кой идиот реши, че не може тези кутии да се правят в Столицата. Изгуби се научния тил и завода започна да произвежда невероятни простотии като телевизорите София дето каналите се регулираха по един странен начин. После срещу 20 лева премъдри техници ви монтираха дистанционно. За това и завода фалира с гръм и трясък.
И накрая да видим какво стана със Селското стопанство. Другаря Живков го обяви за губещ отрасъл още през 1957год. А защо не вдигаше изкупните цени на продукцията не беше ясно. Важно беше през две три години да се повишават цените на дребно. Да се пълни Бюджета. Да отворим една стара Статистика от 1964год.
 „Двадесет години социалистическо строителство в цифри”  издателство „Наука и Изкуство”. На стр. 54 има следните данни. ТКЗС -1948 г. 1 100 бр., 1955 г.                 2 735 бр., 1958 г. 3 290 бр. и 1963 г. 981 бр. Няма грешка не са разтурени 2 309 бр. Просто са окрупнени . Повече бюрокрация и административен натиск. Да няма демокрация. След 1971 г. още окрупнени ТКЗС та по четири в АПК. А сега едноличните стопани през 1945 г. 1 125 000 домакинства през 1946 г. 1 103 000 бр. през 1955 г. 560 376 броя или 51% са собствениците на земя извън ТКЗС. След бунтовете в Кулско и Ябланица. Натиска за насилствено коопериране през 1951 г. е спрян и който иска е напуснал Кооперативите. Това става по лично разпореждане на Вълко Червенков, а Тодор Живков до 1963 год. е ускорил насилственото коопериране.
Явно Вълко Червенков е бил противник на насилственото Коопериране. Но остана още една не разтълкувана идиотщина. Това е Идиотщината Кремиковци.  На уважаемия „ИКОНОМИСТ”  Венцислав Йорданов на стр.57 от голямото си произведение „Дело №4” твърди, че Руси Христозов на VІІІ конгрес извършва незапомнена до тогава фалшификация. Др. Йорданов вие сте подлец. Руси Христозов през 1962год е посланик в ГДР и не е допуснат до работата на VІІІ конгрес на БКП. Той не се занимава с този комбинат от 1959год когато става Министър на Вътрешната Търговия. Или сте лъжец или подлец или безкрайно некомпетентен милиционер. Аз сега разбрах защо бе оневинен Тодор Живков. Те са подбрали специално некомпетентен експерт за да оправдаят Величието поради липса на Доказателства.
За Необходимостта от строително желязо се говореше от 1954год . ДМЗ „Ленин” /сегашен Стомана Перник/ произвеждаше 330 хил. тона прокат от старо желязо. То не стигаше до никъде. По разчети на ДПК /Държавна Планова Комисия/ Имаше недостиг от 1 100 хил. Тона прокат годишно. Още тогава се разглеждаха няколко алтернативи. Строителство на комбинат във Варна – Девня, Бургас или в Украйна Кри вой рог. Даже през 1957год по спешност се докара една влакова композиция с проектно сметни документации. Събитието широко беше разгласено в Седмичния кинопреглед тогава. Та комбината в Перник работеше със старо желязо беше построен на 500 декара имаше две Мартенови пещи и Прокатен Стан. Какви 50 000 работника са строили 4 години там както твърди другия литературен гений Стефан Цанев. ДМЗ е 11 пъти по малък от Кремиковци. Виж при строителството на Гиганта работиха 50 хиляди строителя, а после 25 хиляди металурга.
От тези глупости и от някои други накрая се случи пълен Крах на системата. Не само на Социализма , а на цялата икономическа структура. Хората се отучиха да обработват земята насила. А заводското производство им беше чуждо. Образованието създаваше ЗУБРАЧИ. Хора без мисъл, хора послушни.
Време е за обобщения. Другаря Живков взема дейно участие за два месеца в Щаба на Народната Милиция бул. „Раковска” септември, октомври ,ноември 1944 г. в избиването на 26 000 българи. В преименуването на 920 000 българи с турско самосъзнание през 1985 г. В изселването на 500 хиляди Българи с турско самосъзнание през 1989 год. в Република Турция. Този процес г-жа Михнева го Нарече „Голямата екскурзия”.
Имам съмнения, че проблемите с насилственото коопериране през 1950 година не са минали без негова намеса. Тогава е бил Секретар на ЦК на БКП по Селското стопанство. Странно, че Червенков го пратил да проверява собствените му  действия. После били виновни всички партийни секретари по Селското Стопанство в Околиите. Това се доказва от факта, че от 1956год. След априлския пленум, се извършва светкавично коопериране.
За лагерите Ловеч и Скравена , не знаел. Господа – другари без ЦК и лично без др. Живков в България нищо не ставаше. М-р Цанков да не е луд да прави на своя глава Лагери и да нарежда убийства. А забравих и как изкорени през 1985 год. две трети от Лозята в България за да се хареса на Горбачов.
Вярно за 45 години народна власт включително управлението на В .Червенков през Лагери са преминали 220 000 души от които 18 000 по политически причини. Това е страшно много още повече, че са влизали всички по преценка, а не със съд и присъда. Вярно до 1951год е имало 1800 души Горяни от които 1200 са убити.
Но накрая ще цитира едно изказване на  Петър Младенов от 25 ноември 1989 г. пред Колегиума на МВР. Цитирам сайта „ ДС.КОМ” на Христо Христов от 13 март 2011 г. „Това, което трябва да изнесем ще бъде някъде между милиард и шестстотин, милиард и седемстотин милиона. А така сме направили нашата икономика, че без внос за 2 млрд. и 600 млн. Долара тя не може да работи……..”  Това са идиотщините на Правешкия гений. За другите юнаклъци друг път.
 
 
Редакцията е готова да предостави правото на отговор на адресатите на Отвореното писмо.
 


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

ПРОФ. ГАРАБЕД МИНАСЯН: ГЪРЦИЯ ЗЛОУПОТРЕБИ С ДОВЕРИЕТО НА ЕС

ПОСЛЕДНИТЕ ДИНОЗАВРИ – Калоян МЕТОДИЕВ

ДВЕ ГОДИНИ УПРАВЛЕНИЕ НА ПП ГЕРБ – доц. Любима Йорданова

СЕРГЕЙ АЛЕКСАНДРОВ: ПРИВЛЕЧЕН СЪМ ОТ КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ НА БЪЛГАРИЯ

НОВИНИТЕ ЗА КАТАСТРОФИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ПЪТИЩА СА ЕДНА ВЕЧНА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

БЕЗ ПАРИ-НЯМА ВЯРА!

ИЦО ПЕТРОФФ: ВЪЗРАСТНИТЕ ИЗНЕМОГВАТ, МЛАДИТЕ НЯМАТ РАБОТА

ПУТИН В РОЛЯТА НА ЦАР МИДАС

ШИЯМ САРАН: МАТЕРИАЛИТЕ ОТ УИКИЛИЙКС СА НЕПЪЛНИ, СЕЛЕКТИРАНИ, А ЧЕСТО И ПОДВЕЖДАЩИ

ПОЛ КРЕЙГ РОБЪРТС: КАКВО ПРАВИ НАТО В ЕДНА ВОЙНА В АФРИКА?

ПРОГРАМА НА ПАРТИЯТА НА СПРАВЕДЛИВОСТТА И РАЗВИТИЕТО: ВЪНШНА ПОЛИТИКА НА ТУРЦИЯ ДО 2023

ТОМАС ДЕ МЕЗИЕР ЗА КОНСЕРВАТИВНИТЕ ЦЕННОСТИ

КОЕ ПРАВИ ОТ НОРМАЛНИЯ ЧОВЕК ПРЕСТЪПНИК? -Й.Тодоров

ПЕРСПЕКТИВИТЕ НА ВОЕННАТА ОПЕРАЦИЯ В ЛИБИЯ  – А.Бистров

АЛЕКСАНДЪР РАР: ГЕРМАНИЯ И ВСИЧКИ СТРАНИ ОТ БРИК СА ПРОТИВ ВОЕННА ИНТЕРВЕНЦИЯ В ЛИБИЯ

НИКОЛАЙ КОЛЕВ – БОСИЯ: НЯМА НАЧИН ЦЕНИТЕ ДА НЕ ВЪРВЯТ НАГОРЕ

ОБЯВЯВАМЕ СЕ ЗА СЕМЕЙСТВОТО, НАЦИЯТА, РОДИНАТА И ЗА СОБСТВЕНАТА ИДЕНТИЧНОСТ – Ангела МЕРКЕЛ

ПЕНСИОНЕРИТЕ ЗАНИМАВАЛИ СЕ С АКТИВНА ПОЛИТИЧЕСКА ДЕЙНОСТ И ОСТАРЯВАНЕТО (1990-2010) – Калоян МЕТОДИЕВ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=4031

Posted by on авг. 5 2011. Filed under Позиция. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.31883 лв
 CHF =  1.73282 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.14483 лв
100  RUB =  2.80485 лв
 USD =  1.66595 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.